|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Re:Животът...
[re: ASSASSlN]
|
|
| Автор |
won (cool) |
| Публикувано | 20.04.07 10:45 |
|
|
Тук можем да напишем наръчник по темата "Самотата-начин на употреба".
Тя понялога е целебна, стига да не се предозира.
Чета темите обсъждани в клуба (стигнала съм до 110 стр.,май 2005г.),намирам отговори на много от моите въпроси, които съм си задавала.Но пак остават много, на които могат да отговорят само "главните замесени по случая", а той ,случаят, си прилича на тъп латино сериал...
"Нищо,което си заслужава да бъде научено, не може да бъде преподадено."О.Уайлд
"На главните житейски кръстопътища няма указателни табели". Ч.Чаплин
"Споделете!"
| |
|
|
|
Никой не може да се върне в миналото и да промени своя старт . Но всеки може да стартира сега и да промени своя финиш.
Разочарованията, подобно на неравностите по пътя, малко забавят твоето движение, но след тях ти получаваш удоволствие от гладкия път. Не пътувай прекалено дълго по грапавини. Напредвай.
Когато нещо ти се случва, хубаво или лошо, обмисли какво би могло да означава това.
Събитията в живота ти имат особено предназначение - да те научат как да се смееш повече или да не плачеш толкова горчиво.
Ти не можеш да накараш някого да те обича. Всичко, което можеш е, да си човек, който може да бъде обичан. Останалото зависи от другите - да разберат колко струваш.
Мярка за любовта е безграничната любов.
В живота се среща редкият шанс, когато човекът, когото ти обичаш, те обича в отговор. Щом ти се предостави този шанс, не го изпускай. По-добре да загубиш своята гордост заради любимия човек, отколкото да загубиш любимия човек заради гордостта си.
Ние губим толкова много време да търсим точния обект на нашата любов или да търсим вината в този, когото вече не обичаме, докато би си струвало да използваме това време за усъвършенстване на любовта, която даваме.
Не изоставяй старите приятели, никога няма да намериш някого, който да ги замени. Дружбата е като виното - колкото е е по-стара, толкова е по-добра.
| |
|
Тема
|
"Самотата - начин на употреба"
[re: won]
|
|
| Автор |
ASSASSlN (новак) |
| Публикувано | 20.04.07 12:25 |
|
|
Уцелила си израза. И аз го уцелих.
Източник:
---------
Някога мъдър човек бе казал, че цветът на самотата е замъглен - цветът на запотени от дъжда стопове на автомобил, отразяващи се в калния плачещ асфалт. Донякъде въпросният мъдрец е бил прав... с изключение на факта, че е погледнал доста едностранно на нещата. Истинската, Великата Самота, която идва лесно и си отива трудно, е многоцветна и многолика. За разлика от дъгата обаче, самотата е тъжно-отмита, като лист детска рисунка, оставен прекалено дълго на верандата и брулен от дъжда, и снега. Понякога Самотата е керемиденочервена - с цвета на огънчето на цигарата ти, която пушиш нервно в три часа през нощта, защото не можеш да спиш от мисли за красотата, която те чака някъде по света, но досега все сте се разминавали. Друг път Самотата е по-синя и от океана - синя като следите от собстветите ти пръсти, стиснали здраво гърлото ти, за да спрат вика на лудост, който още малко и щеше да се изтръгне от устните ти. Има и зелена Самота - нежнозелена като листата на всички цветя, които искаше да подариш на едно- единствено момиче... но си останаха във вазата, защото пътищата ви незнайно защо се разминаха. Що се отнася до Бялата Самота, повярвайте ми, неизброими са нейните прераждания. Зимата Самотата е бяла като снега, който се сипе върху душата ти и няма кой да го разтопи. Нощем Самотата е сива като екрана на телефона ти, в който се взираш до ослепяване, но на него така и не се появява съобщение. През деня Самотата е като слънчево зайче, което подскача върху устните ти, топли сърцето ти със спомена за слънцето, но бяга, когато посегнеш да го прегърнеш. Когато отидеш на морето сам, Самотата е като чайката, която някога пееше прегракналия си блус двамата, докато се прегръщат. Самотата може да бъде и кървава. Може да бъде пропита с течността от артериите и вените ти, които кървят, преди да се намери някой да ги превърже. Може да е оплискана с алената струя, потекла от две прехапани и нецелувани дълго време устни. А може и да е окъпана от капките, процеждащи се от сърцето ти, около което е увит тръненият венец на болката по изгубената любов. Самотата обаче може да бъде и кафява - като две очи... най-тъжните и най-красивите очи на света. И когато се приближиш на по-малко от 400 километра от тях... когато ги целунеш така, както никога не си целувал... когато видиш сълзата, спуснала се по бузата, за да те посрещне... тогава самотата се превръща в любов. Което в общи линии е едно и също. Различното при любовта е, че са двама. И пак са сами. Но тогава останалият свят не е важен...
| |
|
|
|
Их как ме разтъжи ....
Дронов пътува всяка седмица и още преди да е тръгнал вече ми липсва ... ама тази седмица е по-дълга и вече ме хванаха караконджолите .....
Никога не ми е било самотно преди ..... даже ме упрекват в самодостатъчност .... но ето .... липсва ми ....
Сега ще му врътна един телефон .....
***
Като се запознахме и той все така дуднеше, че живота бил свършил, че нищо хубаво няма напред ..... сал едната старост ..... на мене такива настроения и мисли са ми напълно чужди - имам идеи за няколко живота ..... ей ония дене го подкачих .... какво стана със свършилия живот - дори не си спомня че е приказвал такива работи ....
***
МИсля си че е важно човек преди всичко да обича себе си; да му е добре насаме с това, което е .... Тогава непременно ще се намери сродна душа, с която да му е също толкова спокойно и уютно както когато се прибере вечер, налее си чаша табиетлийско вино и опъне си краката ...
и се замисли за неща от сорта - идат празници .... 4 дена ..... я да пусна една обява да си потърся другарче за едно пътуване някъде - да речем къде? - според финансите и фантазията .....
всеки миг всичко започва и свършва
| |
|
Тема
|
Не е!
[re: ПOЛУидиoтчeтo]
|
|
| Автор | ckyчaeщa (Нерегистриран) |
| Публикувано | 20.04.07 12:41 |
|
|
Така като го четеш, то ясно - току-що подкара 98-та! и няма край, и няма край ....
| |
|
Тема
|
Re: "Самотата - начин на употреба"
[re: ASSASSlN]
|
|
| Автор |
won (cool) |
| Публикувано | 20.04.07 12:54 |
|
|
"Претендирам" само за авторството на израза "Самотата-начин на употреба".
Моята теория (и практика) за самотата, е че тя е много по-сташна, когато е между двама души, свързани по някакъв начин!Самотата на един човек е леснопоправимо състояние.
"Споделете!"Редактирано от won на 20.04.07 13:02.
| |
|
Тема
|
 Знае се на колко е. Той е споменавал за това
[re: ckyчaeщa]
|
|
| Автор |
ASSASSlN (новак) |
| Публикувано | 20.04.07 13:36 |
|
|
Какво значение има възрастта? Човек може да е сам на 16. Може да не е сам на 116.
| |
|
|
|
.. в личния ми списък от девизи:
Ти не можеш да накараш някого да те обича. Всичко, което можеш е, да си човек, който може да бъде обичан. Останалото зависи от другите - да разберат колко струваш
Вече доста пъти съм го пробвала и работи!
Non nova, sed nove.Редактирано от MamaNetty на 20.04.07 14:34.
| |
|
|
|
Блазе ти и за духа, който имаш и за Дронов... Само една седмица го няма!
А аз тук вече един месец се боря с караконджолите...
Да не говорим, че след като се видим за първи май с " Нетевски" пак ще се разделим - очертава се дълго, горещо лято, пълно с наводнения, климатични промени и гранулирана самота в големи дози.
Та за какви пътувания отвори дума?
Non nova, sed nove.
| |
|
|
|
Тъкмо при среща всичко е толкова по-остро, силно и зашеметяващо....
***
хм.... пътуване... специално за стресирани дами бих предложила една забежка в некой спа-център ....където да се запишат за всички процедури ..... да се отпуснат всички схванати мускулчета..... да се размекнат ... разнежят ....
пък ако идеш с Нетов ..... след всичките тия мазила и бани .... че какво по-хубаво от един дълъг мързелив следобеден.... и така нататък ....
всеки миг всичко започва и свършва
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | >> (покажи всички)
| 
|
|
(блондинка)