|
Тема
|
 "Животът-начин на употреба"
|
|
| Автор |
albi_rijav_kotarak (уморен) |
| Публикувано | 19.04.07 21:13 |
|
|
Простете ми-само тук мога да бъда откровен.
Животът е като един ден-изгрев-човек е млад и буен, пладне-човек съзрява, залез-на моята възраст, сумрак и тъмнина...
Животът е като един път, както съм казвал на големия син- тръгваш бодър и обнажден, бориш се по пътя с живота, колкото и да е дълъг пътя-пътувал съм из страната и по Европа, винаги има край-пристигаш изморен.
И остава самотата-вечер, след работа, в почвините дни.
Не ме ругайте, това са вечерни самотни мисли.
|
|
|
|
|
има и хубава умора...даже и от дълго пътуване. прибираш се уморен и въпреки това не можеш да заспиш, защото пред очите ти летят картините, които си видял по време на пътуването. А и сумрака може да е красив...ако е от запалена свещ:-). А самотата вечер...тук имам късмет, когато я имам.../ сега чаветата са навън, останалите съквартиранти са тихи....ей, сетих се- защо не си вземеш съквартирант, понякога е весело, сърдито...но никога скучно..
Алби, защо пак си се сдухал...остави тъгата да отлети от теб - иначе се самозаравяш
|
|
|
|
|
Животът има смисъл когато обичаш и си обичан.
|
|
|
|
|
Трета седмица поред пътувам да В. Търново, Ловеч и Троян/с шофьор/ и мога да се наслаждавам на раззеленяващата се природа.
И накрая пристигам в София-пътят, макар и дълъг-свършва.
|
|
|
|
|
Знаех си аз, че проблемът е в шофьора!
Ама защо не си избереш шофьорка следващия път?!
Пък може и да отбиете в зеленото, а?
Вече има люляк май...
Non nova, sed nove.Редактирано от MamaNetty на 19.04.07 21:54.
|
|
|
|
|
Не се оправдавай, цяло лято бягаше от срещи, а аз висях самотен в хотел "Слънчоглед"
|
|
|
|
|
а ти позволил ли си изключая бившата си жена да обичаш и да позволиш да те обичат...а понякога просто така се получава-дълъг период в който си сам, имам предвид на липса на партнъор /много сухо звучи/. Врмето става все по-хубаво- пошляйквай се вечер по улиците... а снимки от хубавите места, където си бил- прави ли...пусни някои, ако си снимал...
Аз уж съм човек, който се адаптира лесно и си мисля, че съм и малко в повече луда глава...се побърках от притеснение и се разболях, от факта, че трябва да излизам зад граница и че няма да съм с децата две седмици...а то било и хубавооо...а плочки за банята избрахте ли ...:-)
|
|
|
|
|
по повод шофъора и шофирането- онзи ден се прибирах с една жена и шофъора и от път...в София, тя реши да мине през Бриколажа и да си купи две цветенца. ЦЦветенцата се оказаха един кедър, който се побра в колата, след като се спусна седалката...така аз се оказах под клонките му, а върху мен се ръсеха бодличкииии...и ми мина през ума, че, ако си имах гадже посмъртно нямаше да повярва, че игличките по мен са от кедър, който е бил с мен в една кола
|
|
|
|
|
хей, приятелю, явно си в час с хотелите...дай идея за прилично хотелче в Пловдив, защото с децата ще запрашим за там на 04.05.2007г....
|
|
|
|
|
Даде ми страхотно оправдание!
Щото и моето гадже няма да повярва за игличките, ама сега имам поне, какво да му разкажа, ако захапе темата...
Non nova, sed nove.
|
|
|
|
|
Съжалявам, не съм ходил в Пловдив, но, при необходимост, мога да проуча.
|
|
|
|
|
Да, весела история, но, аз мисля, че ревността просто е вредна.
Проявява се при комплексирани хора, накратко.
|
|
|
|
|
Не исках близка връзка, а, просто човешко общуване.
А, ти се скри!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
|
|
|
|
|
така е -ревността е вредна меко казано, особено, ако излиза извън граници и норми...аз знам, защо ми мина тази мисъл за отговор, когато ме ръсеха бодличките...ревността е жалка
|
|
|
|
|
тя се проявява при хора с ниско самочувствие, ако нямат сериозен повод за проявление.
|
|
|
|
|
Добре де, щом толкова държиш да кажеш на всички, че сме си играли на криеница.. ку - ку...
Човешкото общуване винаги е отблизо... другото е интенет, нали... или?
Non nova, sed nove.
|
|
|
|
|
JТи се скри, не аз.
Лека нощ.
|
|
|
|
|
... не знам просто, какво да ти отговоря...
Добре, щом държиш на това, че аз съм се скрила нека да е така - скрила съм се. В моите спомени не е точно тъй, но аз по принцип не помня подробности, затова приемам, че грешката е моя.
Аз съм се скрила, а ти смело си останал на открито да те гледа целия свят.
Хайде следващия път като дойда в София ще ти звънна, да се видим, а?
Тогава да не вземеш ти да се скриеш?
Няма страшно... само малко човешко общуване с една самотна жена...мммм
Лека нощ сега!
Non nova, sed nove.
Редактирано от MamaNetty на 19.04.07 23:37.
|
|
|
|
|
Не ти съчувствам, защото и аз имам нужда от съчувствие, но знам че не ми е потребно. Както и на теб.
Редактирано от ASSASSlN на 20.04.07 12:19.
|
|
|
|
|
Ти на колко години си, ако не е тайна?
|
|
|
Тема
|
 Re:Животът...
[re: ASSASSlN]
|
|
| Автор |
won (cool) |
| Публикувано | 20.04.07 10:45 |
|
|
Тук можем да напишем наръчник по темата "Самотата-начин на употреба".
Тя понялога е целебна, стига да не се предозира.
Чета темите обсъждани в клуба (стигнала съм до 110 стр.,май 2005г.),намирам отговори на много от моите въпроси, които съм си задавала.Но пак остават много, на които могат да отговорят само "главните замесени по случая", а той ,случаят, си прилича на тъп латино сериал...
"Нищо,което си заслужава да бъде научено, не може да бъде преподадено."О.Уайлд
"На главните житейски кръстопътища няма указателни табели". Ч.Чаплин
"Споделете!"
|
|
|
|
|
Никой не може да се върне в миналото и да промени своя старт . Но всеки може да стартира сега и да промени своя финиш.
Разочарованията, подобно на неравностите по пътя, малко забавят твоето движение, но след тях ти получаваш удоволствие от гладкия път. Не пътувай прекалено дълго по грапавини. Напредвай.
Когато нещо ти се случва, хубаво или лошо, обмисли какво би могло да означава това.
Събитията в живота ти имат особено предназначение - да те научат как да се смееш повече или да не плачеш толкова горчиво.
Ти не можеш да накараш някого да те обича. Всичко, което можеш е, да си човек, който може да бъде обичан. Останалото зависи от другите - да разберат колко струваш.
Мярка за любовта е безграничната любов.
В живота се среща редкият шанс, когато човекът, когото ти обичаш, те обича в отговор. Щом ти се предостави този шанс, не го изпускай. По-добре да загубиш своята гордост заради любимия човек, отколкото да загубиш любимия човек заради гордостта си.
Ние губим толкова много време да търсим точния обект на нашата любов или да търсим вината в този, когото вече не обичаме, докато би си струвало да използваме това време за усъвършенстване на любовта, която даваме.
Не изоставяй старите приятели, никога няма да намериш някого, който да ги замени. Дружбата е като виното - колкото е е по-стара, толкова е по-добра.
|
|
|
Тема
|
"Самотата - начин на употреба"
[re: won]
|
|
| Автор |
ASSASSlN (новак) |
| Публикувано | 20.04.07 12:25 |
|
|
Уцелила си израза. И аз го уцелих.
Източник:
---------
Някога мъдър човек бе казал, че цветът на самотата е замъглен - цветът на запотени от дъжда стопове на автомобил, отразяващи се в калния плачещ асфалт. Донякъде въпросният мъдрец е бил прав... с изключение на факта, че е погледнал доста едностранно на нещата. Истинската, Великата Самота, която идва лесно и си отива трудно, е многоцветна и многолика. За разлика от дъгата обаче, самотата е тъжно-отмита, като лист детска рисунка, оставен прекалено дълго на верандата и брулен от дъжда, и снега. Понякога Самотата е керемиденочервена - с цвета на огънчето на цигарата ти, която пушиш нервно в три часа през нощта, защото не можеш да спиш от мисли за красотата, която те чака някъде по света, но досега все сте се разминавали. Друг път Самотата е по-синя и от океана - синя като следите от собстветите ти пръсти, стиснали здраво гърлото ти, за да спрат вика на лудост, който още малко и щеше да се изтръгне от устните ти. Има и зелена Самота - нежнозелена като листата на всички цветя, които искаше да подариш на едно- единствено момиче... но си останаха във вазата, защото пътищата ви незнайно защо се разминаха. Що се отнася до Бялата Самота, повярвайте ми, неизброими са нейните прераждания. Зимата Самотата е бяла като снега, който се сипе върху душата ти и няма кой да го разтопи. Нощем Самотата е сива като екрана на телефона ти, в който се взираш до ослепяване, но на него така и не се появява съобщение. През деня Самотата е като слънчево зайче, което подскача върху устните ти, топли сърцето ти със спомена за слънцето, но бяга, когато посегнеш да го прегърнеш. Когато отидеш на морето сам, Самотата е като чайката, която някога пееше прегракналия си блус двамата, докато се прегръщат. Самотата може да бъде и кървава. Може да бъде пропита с течността от артериите и вените ти, които кървят, преди да се намери някой да ги превърже. Може да е оплискана с алената струя, потекла от две прехапани и нецелувани дълго време устни. А може и да е окъпана от капките, процеждащи се от сърцето ти, около което е увит тръненият венец на болката по изгубената любов. Самотата обаче може да бъде и кафява - като две очи... най-тъжните и най-красивите очи на света. И когато се приближиш на по-малко от 400 километра от тях... когато ги целунеш така, както никога не си целувал... когато видиш сълзата, спуснала се по бузата, за да те посрещне... тогава самотата се превръща в любов. Което в общи линии е едно и също. Различното при любовта е, че са двама. И пак са сами. Но тогава останалият свят не е важен...
|
|
|
|
|
Их как ме разтъжи ....
Дронов пътува всяка седмица и още преди да е тръгнал вече ми липсва ... ама тази седмица е по-дълга и вече ме хванаха караконджолите .....
Никога не ми е било самотно преди ..... даже ме упрекват в самодостатъчност .... но ето .... липсва ми ....
Сега ще му врътна един телефон .....
***
Като се запознахме и той все така дуднеше, че живота бил свършил, че нищо хубаво няма напред ..... сал едната старост ..... на мене такива настроения и мисли са ми напълно чужди - имам идеи за няколко живота ..... ей ония дене го подкачих .... какво стана със свършилия живот - дори не си спомня че е приказвал такива работи ....
***
МИсля си че е важно човек преди всичко да обича себе си; да му е добре насаме с това, което е .... Тогава непременно ще се намери сродна душа, с която да му е също толкова спокойно и уютно както когато се прибере вечер, налее си чаша табиетлийско вино и опъне си краката ...
и се замисли за неща от сорта - идат празници .... 4 дена ..... я да пусна една обява да си потърся другарче за едно пътуване някъде - да речем къде? - според финансите и фантазията .....
всеки миг всичко започва и свършва
|
|
|
Тема
|
Не е!
[re: ПOЛУидиoтчeтo]
|
|
| Автор | ckyчaeщa (Нерегистриран) |
| Публикувано | 20.04.07 12:41 |
|
|
Така като го четеш, то ясно - току-що подкара 98-та! и няма край, и няма край ....
|
|
|
Тема
|
Re: "Самотата - начин на употреба"
[re: ASSASSlN]
|
|
| Автор |
won (cool) |
| Публикувано | 20.04.07 12:54 |
|
|
"Претендирам" само за авторството на израза "Самотата-начин на употреба".
Моята теория (и практика) за самотата, е че тя е много по-сташна, когато е между двама души, свързани по някакъв начин!Самотата на един човек е леснопоправимо състояние.
"Споделете!"Редактирано от won на 20.04.07 13:02.
|
|
|
Тема
|
 Знае се на колко е. Той е споменавал за това
[re: ckyчaeщa]
|
|
| Автор |
ASSASSlN (новак) |
| Публикувано | 20.04.07 13:36 |
|
|
Какво значение има възрастта? Човек може да е сам на 16. Може да не е сам на 116.
|
|
|
|
|
.. в личния ми списък от девизи:
Ти не можеш да накараш някого да те обича. Всичко, което можеш е, да си човек, който може да бъде обичан. Останалото зависи от другите - да разберат колко струваш
Вече доста пъти съм го пробвала и работи!
Non nova, sed nove.Редактирано от MamaNetty на 20.04.07 14:34.
|
|
|
|
|
Блазе ти и за духа, който имаш и за Дронов... Само една седмица го няма!
А аз тук вече един месец се боря с караконджолите...
Да не говорим, че след като се видим за първи май с " Нетевски" пак ще се разделим - очертава се дълго, горещо лято, пълно с наводнения, климатични промени и гранулирана самота в големи дози.
Та за какви пътувания отвори дума?
Non nova, sed nove.
|
|
|
|
|
Тъкмо при среща всичко е толкова по-остро, силно и зашеметяващо....
***
хм.... пътуване... специално за стресирани дами бих предложила една забежка в некой спа-център ....където да се запишат за всички процедури ..... да се отпуснат всички схванати мускулчета..... да се размекнат ... разнежят ....
пък ако идеш с Нетов ..... след всичките тия мазила и бани .... че какво по-хубаво от един дълъг мързелив следобеден.... и така нататък ....
всеки миг всичко започва и свършва
|
|
|
|
|
С каквото и да сравняваме живота, било то с ден, или с година, рано ти е още за залез, струва ми се. Какво си се отчаял?
Животът не е конкретна цел, пристигане в крайна точка (тя, крайната точка, е ясна), покриване на дестинация. Животът е загадка, предизвикателство, приключение.
Когато се чувстваш изморен, отегчен, обезверен и ти липсва нещо - вдигни глава, изправи стойката, излез и просто потърси това, от което се нуждаеш!
Понякога някои успяват...
Хайде, кураж!
И, накрая - защо всъщност само тук можеш да бъдеш откровен?
|
|
|
|
|
Понякога някои успяват...
Чаровнице, много вярно си го казала.
Понякога, някои успяват...
Кой от кои е, а?
Само тук има близки души, с които мога да споделя и да ме разберат.
|
|
|
|
|
Преди доста време минахме и през "...даже мен да ме няма..." и ме молеше, ако нещо стане с нея, да я погреба на вилата.
Толкова се обичахме...
|
|
|
|
|
ти мислиш ли, че никой от нас "изоставените" не е чувал думите:Докато смъртта ни раздели...Ти си светът и всичко за мен...и другите мили разтапящи и извиращи думи...
Както и ние сме ги казвали- пак от дълбочината на сърцата си...но има и кръговрати...несправедливо е може, но това е живота-сложен и борбен, и красив, ако го искаш...ако не...отиваш по дяволите!
Аз съм щастлива, че съм жива и обичам живота, и децата, и приятелите и работата си.
Давам си сметка, че още мъничко и отлитат от мен...това също е живота/ за децата говоря/, не мога да съм егоист и да мисля само за себе си...
|
|
|
|
|
Моите деца отлетяха-и двамата са в Люксембург, единият, големият, вече работи, а малкият учи.
А аз съм сам.
|
|
|
Тема
|
Re: "Животът-начин на употреба"
[re: albi_rijav_kotarak]
|
|
| Автор | the wicked witch (Нерегистриран) |
| Публикувано | 20.04.07 22:55 |
|
|
виж сега, не се сърди, но малко депресиран звучиш.
Можеш ли да четеш английски? Има една доста добра книга (и аз не обичам такива книги! но тази е изкл*чение) на David Burns, Feeling Good. Той е клиничен психолог, както и да е. Мисълта ми е, че в една от главите обяснява че е мит това че ако не сме непренно свързано романтично с друго същество, животът ни не струва нищо и не можеш да го изпиташ пълноценно.
Сигурна съм, че твоето присъствие прави разлика в живота на много хора: на колеги и приятели. Така че животът ти в никакъв случай не е безмислен. Ако имаш лукса да си сам вечер, прочети нова книга, започни да учиш нов език. Излез навън и спортувай и така се грижи за здравето си. Посади цветя ако има къде. Ако беше жена, щях да ти кажа да отидеш на пазар и да си купиш нещо луксозно.
Всичко зависи от това как гледаш на самотата: като на възможност да бъдеш себе си или като на депресиращ фактор. Повярвай ми, самотата не е чак толкова лошо нещо понякога.
|
|
|
|
|
ще ти помогне съзнанието че тази ти дупка (а ти си в дупка несъмнено) е състояние временно... нещо като оттласкване от дъното ... животът не е заради други и други децата си имат техен живот... пусни се отпусни се ... намери си патеричките подпри се
точно ти го можеш да го живееш пустия живот
|
|
|
|
|
Рижав котарак,
яяяяяяяяяяя се вземи в ръце /котките имат седем живота/
Самота
-толкова е тъмно, че и искрицата не се вижда в тъмнината
-толкова е студено,че дори любимият ти пуловер няма да те стопли
-толкова те е страх, че всичко е свършило, че няма да има светлина
-толкова е сумрачно, че губиш и себе си в мрака
-толкова ти се крещи, а не можеш...
-толкова много мечти, но сиви
-толкова много усилия полагаш , да подредиш живота си, а всичко се разбърква,
-Ааа, уж ги нареди: смехът е на своето място, плачът, болката,
радостта..........омразата - заключи в металната кутия на „забравата”
И потръпваш .... от страх! Студено е! Страшно е!
Внимавай Рижав котарак! Внимавай! Под теб има лед, а под леда е лава – адски пламъци подклаждащи се с гняв. Пази се! Чуваш ли, внимавай да не умреш.... От Страх, от Самота ..."Животът-начин на употреба" Употреби го де.
”Да сме му благодарни на живота, защото и по-лошо би могло да бъде”.
Отърси си рижавата козина алби, по-мърка, по- страда и стига толкоз. Я , какъв прекрасен ден..........марш на вън! Остави мяукането на писаните, на тях по- им прилича.
Събуди сееееееееее ...........
|
|
|
|
|
Кой от кои е...
Ами, всеки от нас е успял в някои неща и същевременно провалил се в друго отношение. Въпросът е кое е преобладаващото. Само че това зависи от нас самите. От приказки, дрънканици, басни и притчи за съдбата и божията воля съм получила трайна алергия. Дори когато губиш, можеш да го правиш по най-различни начини. И тук е твоят избор! Дали ще губиш достойно, с гордо вдигната глава, или ще си позволиш да пропилееш себе си в безконечно умуване и мъдруване, преповтаряе на минали обиди и огорчения - това го решаваш ти!
И може да ти се струва напълно вятърничаво от моя страна, но въпреки че преживях огромен срив в живота и бяха подложени на девалвация сериозни неща, в които силно вярвах, аз все пак изпитвам радост от живота. Конкретно днес - защото имам нови слънчеви очила, защото ми отиват и съм имала възможност да си ги купя. Всеки ден се събуждам и си казвам: "Ставай, чакат те велики дела, днес ще бъде един прекрасен ден!"
А това, че си сам е късмет и половина! Тъкмо, значи, като се окаже нещо, нямаш пречки...уха!
|
|
|
|
|
Смятам,че е време за Клубна срща или Пикник 3-много "изгубени души" или по-скоро омърлушени се срещат напоследък тук (по мое мнение).Давайте отново предложения за следващата събота, например!
"Споделете!"
|
|
|
|
|
е точно тук аз казвам;ХАУ...т.е. съм за 100%
|
|
|
Тема
|
Re:
[re: won]
|
|
| Автор |
Lotty (заблудена) |
| Публикувано | 21.04.07 11:36 |
|
|
Пусни отделна тема, вярвам, че желаещи няма да липсват, пък и времето се оправи ...
И аз съм за!
Най-хубавото на съветите е, че могат да не се изпълняват.
|
|
|
Тема
|
Re:
[re: Lotty]
|
|
| Автор |
won (cool) |
| Публикувано | 21.04.07 12:20 |
|
|
Предоставям възможността на Алби да пусне темата,тъй като той е "виновника" да ни вкара в такива тежки размисли.Нека първото предложение да е негово, за да видим как се е променил от песимист2 (?)...
"Споделете!"
|
|
|
Тема
|
Re:
[re: won]
|
|
| Автор | дpyra (Нерегистриран) |
| Публикувано | 21.04.07 14:01 |
|
|
Просто не се е променил и незнам дали изобщо иска да се промени!
|
|
|
|
|
Прието, ще пусна нова тема следващата седмица.
В понеделник съм командировка, но вечерта, живот и здраве, ще пусна.
|
|
|
|
|
Каква невероятна памет имаш, изненадан съм
|
|
|
Тема
|
Re: "Животът-начин на употреба"
[re: KRlZlA]
|
|
| Автор | md (Нерегистриран) |
| Публикувано | 21.04.07 17:47 |
|
|
ако човекът наистина има депресия, той не може просто така "да се вземе в ръце." Точно това е една от чертите на тая болест: не можеш да се измъкнеш сам от блатото. Аз бих посъветвал среща с много добър специалист, но наистина много добър. Повечето са знахари в тая област.
Обожавам рижи котараци, затова ти казвам: ако спорт и диета не помагат (алкохолът е депресант!; вземи витамин Б комплекс) не помагат, виж някого.
Още: направи си пълен чек-ъп с изследване на хормони и т.н.
|
|
|
Тема
|
Ти хубаво му го казваш...
[re: md]
|
|
| Автор |
MamaNetty (блондинка) |
| Публикувано | 21.04.07 21:10 |
|
|
... но то е само едно повторение на нещата, които вече други хора / включително и аз/ сме му казвали.
Не, че има кой да чуе...
Алби е в класическа депресия и няма сам да се измъкне от блатото, като се хване за косите.
Трябва консулт със специалист и ефективни лекарства, за съжаление... твърде дълго продължи този негов "разпад" - това е ужасно разпиляване на жизнена енергия за негова сметка.
Фактът, че все още ходи по командировки и върши там каквото има да върши по програма е вероятно единственото което го държи на повърхността.
Понякога си мисля в пристъп на черногледство, че ако някой ден разберем за самоубийството му от вестниците, всички тук ще се почувстваме виновни, ама късно...и няма кой да може да му помогне със задна дата.
Лошото е, че той живее сам - имам предвид буквално и няма кой да го наглежда...камо ли пък да го подтикне да иде на доктор и то качествен.
Non nova, sed nove.
|
|
|
Тема
|
Re: "Животът - начин на употреба"
[re: MamaNetty]
|
|
| Автор | Maдoнa (Нерегистриран) |
| Публикувано | 22.04.07 12:26 |
|
|
От доста време ви чета и много пъти съм попадала на мрачните мисли и самосъжаление на рижавия котарак. И не мога да разбера как не му омръзна толкова дълго време да говори само за собствената си жена - толкова ли е незаменима или се е вкопчил в измислените й качества и достойнства и не ще да прогледне около себе си?! Хей котарако рижав, стига мрънка, стига чака жени да ти предлагат развлечения и излети! Ти нали си мъжки котарак?! Виж колко хубави жени има около теб, а може би много по-качествени от бившата. Организирай нещо (толкова самотни жени има в клуба, дори в командировки не ходят), предложи посещение в театър, кино, екскурзия в планината - все някой, който е с пораснали вече деца като твоите, ще се отзове. Не само ти си сам, но направи нещо, а не чакай самотните вечери за философски депресиращи мисли. Освен, ако не си пристрастен. Знаеш ли планината, природата, разходката, приятният разговор как помагат за възстановяване на силите и настроението. Ех, да бях мъж - нямаше да седя и да мисля за нещо отминало. Щях да съм инициатор, защото много мъже смятат жените-инициаторки за агресивни, страхуват се от тях и бягат да не изгубят "ценната си свобода".
Не лекар ще ти помогне, а инициативността, енергичността и усещането за пролет и за нещо ново и красиво!
|
|
|
|
|
Както винаги, ти си права за много неща, които и аз си мисля по случая. Консултация с психолог може да помогне много. Но също така на него просто са му необходими хора! Такива, които да го вкарват в пътя, да го търсят, да се интересуват от него - просто да знае, че не е сам! Трябва да се погрижим за него!!!
Това, което той прави със себе си и собствения си живот, е просто безобразие. Готин мъж, подминали са го дефектите, тормозещи 90% от мъжете (в т.ч. например липса на добро образование, култура, интелект; оплешивяване, дебел гъз и/или разплут корем и пр.) - какво иска, не е ли това достатъчно основание да се понапъчи? Чудо голямо, че го зарязала по курвенски красавицата му!
Мисля идния месец да го включа в една моя офанзива, която заформям. Да видим как ще го прилъжа......лошото е, че хич не е глупав и трудно се командва такъв...
|
|
|
Тема
|
Re: Ти хубаво му го казваш...
[re: wasted_youth]
|
|
| Автор | peни (Нерегистриран) |
| Публикувано | 22.04.07 15:58 |
|
|
Здравей Алби,
Има много , и жени и мъже, които по едно или друго стечение на обстоятелствата, са останали сами на такава възраст като теб, но зная, че миналото, колкото й прекрасно да е било, не може да се върне. Понякога и аз изпадам в депресия, особено по празници и в почивни дни, но си намирам някакво занимание - цветя, домашен любимец или нещо друго.
Пробвай и ти.
|
|
|
|
|
Знаеш ли, 20 г. сме ходили из Стара планиа- двама, трима, четирима и водихме природосъобразен начин на живот.
Сега съм затворен в големия град.
|
|
|
|
|
Ох, разсмя ме, в неделния следобяд.
Знаше ли, да ти се похвьля.
Вчера набрах смелост и след няколко проучвателни посещение в "Мосю Бриколаж" най-сетне купих необходимите фаянс и теракот за апартавента ми /новият/.
Днес, тъй като нямашу накъде, го докараха и го пренесохме-37 кв. м.
За през седмицата остава да пренеса теракота за антрето, тоалетният блок и мивката-всичко испанско, чак ми е неудобно.
И теракола. И майстора, с който трябва да водя преговори.
Оказа се, че имам сили, знания и умения, не съм ги загубил.
Ще се радвам, когато си в София, да се срещнем.
|
|
|
|
|
Знаеш ли, имахме домашен любимец, едни прекрасен кокер шпан, взехме го пролетта на 94 г., след като през декември 93 една кора бутна големия син на пешеходна пътека.
Как не го убих тоя престъпник-не знам, цивилизационното надделя у мен.
После имахве два котарака-Силвестър старши и Силвестър младши. Децата научиха вторият да си отваря вратите. Беше голямо шоу и в апартамента и на вилата.
Те основно се отглеждаха на вилата-на родителите на бившата.
На 14 април 2003-ден преди моя тежка операция на ахилеса, малкият и майка му взеха Алби рижав котарак-тогава беше на 30 дни.
Два месеца, докато бях в гипс и патерици, с него се отглеждахме денонощно.
Тя ми оставяше храна в хладилника, но аз не можех да я извадя и отнеса до печката, за да я стопля, защото бях с две патерици. И хапвах, до каквото можех да достигна, с нож в устата.
Сега той, Алби, живеее на вилата с бившите тъст и тъща, всеобщ любимец е, и е 6 кг, той е едра порода.
Много ми е мъчно, че не мога да отида на вилата и да го прегърна.
Мисля си, ако един ден се пренеса в новото жилище, ако е рекъл Господ, да си взема едно коте, но ми е съвестно, заради моето удоволствие, да го затварям в един апартамент. Както винаги, аз съм раздвоен.
|
|
|
Тема
|
Re: Ти хубаво му го казваш...
[re: albi_rijav_kotarak]
|
|
| Автор | peни (Нерегистриран) |
| Публикувано | 22.04.07 17:39 |
|
|
Ами вземи си! Много ми е хубаво като ме посреща вечер. Тя е персийска и е много красива. А като я галя ми действа успокояващо.
|
|
|
|
|
Мечтая си, макар че съм раздвоен.
Нека първо оправя апартамета, да се нанеса, пък тогава ще му мисля.
Стъпка по стъпка.
Твърде съм мързелив, за да гледам куче.
Не мога да става рано сутрин, цял живот.
|
|
|
Тема
|
Re: Ти хубаво му го казваш...
[re: albi_rijav_kotarak]
|
|
| Автор | peни (Нерегистриран) |
| Публикувано | 22.04.07 19:13 |
|
|
Нямам проблем с ранното ставане, но предпочитам котка - много е мила и гальовна. И аз я карам така - стъпка по стъпка.
|
|
|
|
|
Ако имах семейство, щях да си взема куче, както в миналото, все някои щеше да го разхожда сутрин, макар че и аз го правех
Но, при тзи ситуация, предпочитам котарак, макар че ми е съвестно.
|
|
|
|
|
ама кучетата са по-забавни. И времето за разходка се определя от стопанина,т.е. както ги научиш. И аз имам прекрасна кокерка, която обаче не се надига от сън докато не усети аз да се раздвижвам, отдавна знае,че няма смисъл да става преди мен. Освен това кучето е повод за социални контакти в по-голяма степен от котката - нали ?
Редактирано от dru* на 22.04.07 19:58.
|
|
|
Тема
|
Re: Ти хубаво му го казваш...
[re: albi_rijav_kotarak]
|
|
| Автор | peни (Нерегистриран) |
| Публикувано | 22.04.07 19:57 |
|
|
Не мисли само за миналото, живей в настоящето, както казваш - стъпка по стъпка
напредвай. Дори и снимки не искам да виждам от миналото, защото при мен нещата са невъзвратими, а имах прекрасен съпруг, но миналото е минало.
|
|
|
|
|
Притрябвала ти е котка, да ти вмирисва къщата! Нито пък котарак - още по-зле, още повече да мирише. Ти гледай някоя мацка там да...
И след като си имаш такива занимания заради апартамента, какво си се разпищял? Че то на теб направо блазе ти!
Ще мина да нагледам обекта...
|
|
|
|
|
Мда, обожавам кокерите шпаньоли, ама нашият беше със собствен харакатер. И пееше с малкия син. И беше много ранобуден.
|
|
|
|
|
Спомени от миналото.
|
|
|
|
|
Още не е годен за обитаване, но ще ти го покажа.
Лека нощ, утре съм на път!
|
|
|
|
|
Ама ние няма да го обитаваме (засега), а само ще проконтролирам работата.
Лек път, карай разумно!
|
|
|
|
|
Алби, моля, смени това (уморен) с (option2), например. Това създава възможности...
|
|
|
|
|
|
|
|
Тема
|
Re: "Животът-начин на употреба"
[re: albi_rijav_kotarak]
|
|
| Автор | Paзoчapoвaнa (Нерегистриран) |
| Публикувано | 24.04.07 08:18 |
|
|
Алби,много тъжно ми става като те чета.Изглежда си свестен човек.Защо се отдаваш на такива песимистични мисли.Случилото се е случило вече, и да го мислиш,и да съжаляваш и самосъжаляваш полза няма.Времето неможеш да върнеш.Има толкова живот в теб,сигурна съм,макар и да не те познавам.А и живота е хубав,прекрасен е даже и си длъжен да го виждаш такъв.Най-малко заради децата и себе си.Не унивай,а вдигни глава,усмихни се,огледай се наоколо,намери си другар в живота и продължи напред смело .Не ми казвай,че времето за тези неща е минало и не ти е възможно да направиш това за себе си.Няма невъзможни неща.Човек може всичко стига да го желае силно.
Желая ти най-искрено и от сърце късмет и много хубави преживявавния!
П.П.: И азсъм в предразводна треска,ужасно ми е трудно,мъжа ми ми създава куп проблеми и неприятности и понякога ми иде да се хвърля от някъде,но.........никога няма да се предам,защото знам,че хубавото тепърва предстои.
|
|
|
Тема
|
Re: "Животът-начин на употреба"
[re: Paзoчapoвaнa]
|
|
| Автор | 52roдишнa (Нерегистриран) |
| Публикувано | 24.04.07 08:31 |
|
|
Ти направо си оптимистка! "Хубавото тепърва предстои" ?
|
|
|
|
|
Вече знам на колко е. Карлсон би казал: "мъж в разцвета на силите си". И направо му се чудя на черните мисли. Вярвам, че вече са му минали.
|
|
|
Тема
|
Re: "Животът-начин на употреба"
[re: albi_rijav_kotarak]
|
|
| Автор | бeф (Нерегистриран) |
| Публикувано | 24.04.07 15:15 |
|
|
Ти поне знаеш от какво имаш нужда. Пък аз се разведох официално тези дни, но с мъжа ми бяхме разделени от години.Точно по същото време човекът с който бях от 2 години ми сервира такова, че не е за приказка, децата са попораснали, пък аз направих такъв обрат в професионалното си битие, че още не знам дали се спасих от истерията на "успяла" жена или си провалих живота и в това направление... И ти си мъж в мъжки свят, а аз жена пак там...И даже сега не знам от какво повече да ме е страх: от самотата вечер, от нови разочарования или от мен самата...Защото така както съм си силна личност и не тъпа жена маи нищо добро не направих или не намерих в тоя живот /изключая децата/.
С две думи бягай от депресията! Това, което не ни убие ни прави по-силни...
Така, че търси това, което ще те направи по- обнадежден!
Виж как те окуражавам, ама на мен си не знам какво да кажа...
|
|
|
|
|
[защото знам,че хубавото тепърва предстои.
/red]
дали е така?
Може би съм бил дарен с 20 хубави години за да ссъздам деца и да ги отгеладм, а сега ми предстоят дълги години страдание?
|
|
|
|
|
Лятото на 2002 г., когато гопемият се върна от Франция, след завършения първи курс , и като му обясних за буйствата на майка му, ми каза че винаги е искал да прилича на мен.
Каква по-хубава награда от това?
И кому съм нужен вече?
Аз изпълних моето предназначение на този свят-създадох, отгледах и възпитах две прекрасни момчета.
Аз бях, както разсъждавах като млад, една ракета-носител, която изведе своите деца на по-висока орбита.
Пожелавам и на другите родители да чуят това от своите деца.
|
|
|
|
|
Кому съм нужен вече?
|
|
|
|
|
Разбира се, че си нужен на децата си. След няколко седмици и моят син отлита и аз ще съм като теб - самотна. А родителите са винаги необходими на децата си.
След "създадох, отгледах и възпитах" има сватби, снахи и внуци!
Нима не искаш да видиш тези прекрасни неща?
|
|
|
|
|
Тя налага новитят си любовник, с който ходи на вилата, да ги кара на летището.
Предлагаше ми единият да ги посреща, а другият да ги изпраща. Отговорих, че като баща никой не може да ми забраани да ги посрещам и изпращам.
Така и стана.
Тя дори не ми отгоори на поздрава на летището.
|
|
|
|
|
Ами аз се чудя, когато седиш и се самосъжаляваш, котарако, дали си пийнал, или просто ти е кеф да си стеняш така? Защо не вземеш да почетеш книжка, да послушаш музика, да отидеш на кино или друго културно мероприятие, или пък вземи да поспиш малко. Тези, които пишем в този клуб, вероятно повечето сме сами, е да децата все още са с нас, но страшно се дразня един мъж да стене час по час и да мрънка колко е сам и ненужен! Щом вляза в клуба обезателно попадам на някой постинг с твоите жални вопли. Ами какво искаш да чуеш още?! Поне направи едно нещо от направените ти досега предложения от клубарите.
Ами размърдай се де, за един мъж не е проблем да отиде сам, където и да е и да си намери приятели и приятелки. Вярвам, че не ти липсват такива, но спри се на една и й предложи да живеете заедно, ако те е страх да спиш сам.
Нищо лично иначе!
|
|
|
|
|
Аз ти говоря за децата ти, че те ще се гордеят с теб и ще кръстят сигурно техните си деца, твоите внуци, на твоето име!
А да ти задам въпрос - ако твоята бивша съпруга реши да се върне при теб след 2-3 години, ти би ли я приел отново, би ли й простил, че те е предала?
|
|
|
|
|
Уф, идеите са лесни, но на моята възраст са трудно реаулизуеми.
Да си сложа тебелка-сандвич и да тръгна да си търся жена?
|
|
|
|
|
Абе, котарако, какво ти е на възрастта?! Мисля, че си някъде към 47-48- годишен, пък и повече да си, това не е проблем. Говориш като че ли си престарял и гониш 120-тата си година. Пък нали знаеш, че за всеки влак си има пътници, така че, действай! Повече ентусиазъм ти е нужен, енергия и оптимизъм. Е, засега ти пожелавам лека нощ! И да сънуваш много хубави неща!
|
|
|
|
|
Сложен въпрос, не мога да отговоря.
Аз се раздирам от противоречие-тая жена, която беше до 21.30 на 07.05.2002 г. и тази, която е сега.
|
|
|
|
|
Обикновено сънвам кошмари.
|
|
|
|
|
Шефе познах те!!
Но, бъди реалистка.
|
|
|
|
|
От скоро съм тук и доста изчетох..та реших да си кажа и каквото мисля..Алби, на теб ще кажа че ти си като обсебен от тая твоя бивша жена. Повярвай доста прочетох за това..По моето скромно мнение колкото по-бързо престанеш да мислиш за нея /поне се опитай!/..толкова по-бързо и ще осъзнаеш че около теб има стойностни хара..които може би ще могат не само да те развеселят..
|
|
|
|
|
А къде забрави внуците, бе човеко? И за тях ще трябва да помагаш, не се прави... А за да бъдеш добър дядо, ти трябва и баба, така че я запрятай ръкави и търси бабата, стига си мрънкал!
|
|
|
|
|
... трябва му някоя млада сексбомба... пардон, секси баба.
Non nova, sed nove.
|
|
|
|
|
значи и той познава поне толкова, ама не познавам нито една, която ще иска да живее с призрака на бившата "царицо-кучка". Алби, стегни се и забрави това врачанско чудо, щото иначе наистина си съсипваш живота.
|
|
