Понеже много теми напоследък за изоставяне и любовни мъки...:)
И понеже и на мен ми е актуална темата...:)
В много от мненията чета че хората най-много ги боли от това, че са ги излъгали. Или са им спестили част от истината. Или ги оставят в някакъв вакуум, надявайки се сами да се досетят, че вече не са желани.
И се чудя - мен лично от този вакуум ли ми е по-обидно, или от това че съм отхвърлена.
Или по друг начин казано - ако ми се каже ясно и точно "край" - по-малко ли би ме боляло?
Или най-вероятно по-бързо щях да се взема в ръце и да продължа нататък.
Аз лично продължавам да настоявам че и най-лошата истина е по-добра от най-красивата лъжа.
А вие?

напълно съм съгласна, каквото и тук да говорят по темата колко по човеколюбиво било да се покриеш и да не нараняваш другия с истината, ми той сам да се бил сетил. истината е, че всеки човек може да си хване поне още един партньор(а аз поне 20). нито този с които сме е най най нито нищо. така не казвайки ти истината, егоистично ти губят времето и ти пречат да си потърсиш овреме своя човек. аз ненавиждам подобни хомосексуални чупки и никога не съм могла да го правя.

Аз ще започна малко по отдалеч, ще ми простите лирическото отклонение

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

абе аз те разбрах, но не съм съгласна. обикновено, когато има лъжа, се губи много от времето в илюзии. тоест ти активно действаш опитваш се д апромениш нещо в себе си, водиш битки , въпроси отговори терзаеш се, а войната отдавна е загубена. според мен колкото и да е тъпо една връзка да свърши без смисъл, е по добре поне да свърши а не да се гънеш гърчиш още 1000 години в опити да отговориш на всички претенции, и чак тогава да се окаже, че изобщо това е някаква измишльотина и загубена кауза и да имаш за какво да се ядосаш:)

Ами аз съм преживяла и двете и мога да ти кажа, че за края без смисъл ми трябваха 3 години, а за другия, 3 месеца

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

а ,да, в това наистина си права, че развалят всичко, но това за мен ги прави по трудни за преживяване:))иначе простo изпитваш носталгия ,и мъка, но си казваш имахме нещо красиво и смислено, което ще си спомням цял живот.
а така,с лъжата, е покъртително безсмислие, което ти е отнело много. тоест все едно да дадеш 100 лв за красиво нещо и да го загубиш и да дадеш 100 лв за лайно. трудно е да се определи , кое е по гадно, но в едното те правят на глупак и това мира не ти дава:) ти знаеш ли че един месец не можех да спя от гняв. свалих 10 кг, що книги изчетох и работа свърших. и тн.

Благодаря ти EvaB,за споделените мисли.
Не съм се сещала дори,че нещата могат да се погледнат по тоя начин

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте, ..и аз навлизам във фазата на гневът.И мен ме оставиха 1 месец да се чудя какво става и ако не бях изискала отговор - въобще нямаше да ми се отговори..."сещай се сама", естествено отговора беше една голяма лъжа...която излезе на бял свят много малко след това.
Не знам от кое ме боли повече, от "изритването" или от лъжата, но май когато са така добре и едновременно комбинирани е още по зле...Но все пак, мисля, че съм способна да понеса всяка истина и по-лесно бих го преживяла, отколкото една лъжа....ужасно обидно е някой към който си хранил силни чувства да се измъкне, като крадец...

Явно за различните хора спасението е различно:)
И според мен е обусловено от цялостната им същност, коплекси, ценности и т.н.
Аз лично не обичам да се чувствам глупаво. Обидно ми е, неравностойно ми е. Приемам обаче всяка истина и колкото и да ми е трудно в началото, постепенно настъпва едно приятно "олекотяване" и запазвам и уважението и самоуважението. И след време няма и въпроси, защото има ли смисъл да питаш тревата защо е зелена:) Просто приемам че нещата се случват:)

да, на мен много ми харесва да си кажа...еех не ме обича вече, но съм обичала/обичам достоен човек, красив човек...това придава смисъл на нещата някакси. а иначе осъзнаването, че си се хабил за някакъв кретен...поне аз много трудно го понесох. съжалявам, че го наричам кретен, но той наистина се оказа такъв. просто съм някакъв перфекционист и искам всичко да има смисъл и красота. дори в миналото ми. абе покъртително е две години да си бил сляп и глух и живящ в илюзии. то страшно ми стана. хора, моля ви се...бъдете искрени. не си мислете, че е толкова хубаво да пощадиш другия- той няма да умре без вас...