Ако си спомняте предната ми тема, знаете, че се чудех как да постъпя.
В крайна сметка той ме притисна да кажа какво мисля и аз казах какво мисля - да се разделяме.
Хем ми е добре, хем ми е криво. Той го прие доста зле, в смисъл тъжно.
Не се разколебавам, в никакъв случай, но не мога да спра да се чувствам зле затова, че ще стане толкова гадно занапред и за детето, и за него, предполагам, че и за мен.
Засега ще е у нас, докато той намери квартира, а аз бавачка.
Не мога да повярвам, че стигнахме дотук, наистина не мога.
Като изключим женките, живота ни беше много хубав, защо трябваше да разваля всичко по тоя тъп начин.
Според мен над 90% от мъжете изневеряват, ама като нямаш акъл да го правиш така, че да не те хванат, не го прави бе!
Както и да е, само да споделя и да потърся поредната доза подкрепа от вас.

Сега седиш и се тресеш от собствената си решителност и смелост...
И се питаш дали не си сбъркала, даже почти нямаш, приемливи за състоянието си в момента, мотиви защо си го направила. От тази позиция си уплашена от действията си и те обхваща чувство на страх и дори безнадеждност. Усещането за край - това е тази безбрежна празнота, примесена с ужас и хиляди въпроси от типа - не можеше ли..., ама ако..., необходимо ли беше наистина... и т.н. от същата серия...
Всичко това е повече от нормално и известно време ще те терзае и няма да ти дава покой. Друг е въпросът, ако приемаш факта на неговото оставане вкъщи като някаква сламка, за която би могла, на зор време, да се хванеш и да започнеш да попридърпваш нещата назад. За да се окажеш в изходното положение. За малко може и да се успокоиш при такова развитие на нещата - виждам, че си се приготвила оттук-нататък всичко да е гадно и отгоре... А така ще си го поотложиш и кой знае...
Да, ще се чувстваш зле. В момента се чувстваш даже по-зле отколкото когато ти е изневерявал, но се е връщал при вас вкъщи. Този етап е неминуем, трябва да приемеш промяната и да свикнеш с нея. Това не може да стане обаче, ако си настроена негативно към желания от теб бъдещ твой живот. Постъпвайки по определения начин, ти залагаш надеждата за нещо по-добро, а никакъв позитивизъм не лъха от теб, никаква вяра, че ще се справиш, а това се очаква - иначе за какво е всичко?
Пак седни и премисли. Ако си убедена, че си постъпила правилно - просто си помогни сама на себе си да изтърпиш кривия период и да започнеш нещата на чисто и с ентусиазъм.
Ако не - то тогава това ще е поредната доза сплашване, дето ще трае от ден до пладне...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Редактирано от anbra на 25.02.07 21:00.

Сигурна съм, че решението ми е правилно и съм сигурна, че ще се справя чудесно (може би не веднага, но след известно време).
Това, което ме тормози, е мисълта колко се обичат с детето и че ги лишавам от това да живеят заедно. Ето това е. Още не сме му казали на дребния, мисля да го направим като си намери квартира.
Как да му го кажем? Честно казано, нямам идея и това много ме плаши.

А това че остава вкъщи не го приемам като някаква сламка, напротив, надявам се да е за кратко, тъй като подпухналото му лице ми навява гузни мисли; освен това се разплаква като дребния отиде при него и бяга в другата стая да не го гледа.
Ето това много много ме разстройва.

Анбра, чудесна си, благоадря ти!

да страда за детето, въпреки че за дете се мисли непрекъснато от момента на раждането му, включително и дали с действията си няма да му нанесеш някаква вреда. Това, според мен - подчертавам дебело - според мен.
Но този сценарий "драми и мадами" ми е противен отвсякъде и би ме озлобил ужасно...
Колкото до детето, аз съм привърженик на това да се казва истината - всеки трябва да бъде отговорен за постъпките си. Разбира се, тя би следвало да е поднесена по подходящ начин, а и също да не се допускат никакви разсъждения, оцветени от обидата и предателството. Тоест, сухи факти. Без преиграване, възможно най-кратко и ясно. И нещата да се представят като съвсем обикновени и възможни - нищо извънредно. Просто така се е случило. Важно е детето да ги възприеме именно така, по мое мнение.
Кураж и сила ти желая!

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Здравей, Бърборела,
От една страна е много хубаво, че те тормози как ще се развият отношенията между таткото и детето, но от друга страна можеш да не се притесняваш чак толкова много - вече си забелязала тяхната взаимна обич и "доброто е сторено". Дори когато раздялата ви стане факт, спокойно можете да си оставите "мост" за общуване с таткото; за да може детенцето да се вижда достатъчно често с него. Колко често? Интуицията ще ти подскаже, пък и детето ще си казва, ако е достатъчно голям да обясни.
Важното е да не се обявява "война" и детето да не се ограничава в желанието да вижда и другия родител (недай си боже - припознат като "враг").
Малкият ми опит в разгадаването на истории, писани или разказани от жени, не е достатъчен за да ти пиша повече, а би било добре да се обоснова за думите си по-горе... някой друг път, може би.
Лека нощ.

Прочетох и другата ти тема-наистина кофти ситуация.
Повечето те съветват да се разделяте-типично в стила на клубарите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да събереш смелост и да кажеш "край" е похвално.
Реакцията отсреща е типична. Нищо ново. Мъжете почти винаги така реагират когато опре ножът до кокала. Истината е, че той наистина страда и сигурно се разкайва за това, което е направил за да се стигне до тук.

Търсиш подкрепа - намери я достатъчно от другите клубари.

Това, което аз искам да ти кажа от собствен опит е, че ако все още имаш някакви чувства към бащата на детето ти и ако за тебе си мислиш, че можеш да простиш това, което ти е причинил (не да забравиш, а да простиш) си длъжна да наравиш този опит. Заради детето, заради семейството, заради себе си. Каквото и да ти казват разведените в този клуб - няма по-добро действие от това да се спаси едно семейство и да се запази душевността на едно дете.

Не забравяй, че в този клуб хората са основно разведени, те съзнателно или не ще те тикат в посоката да се присъединиш към тях. Поговори с хора около и над 40-те, но все още семейни. Ако са ти достатъчно близки, ще разбереш, че всяко едно семейство около 10-тата година от брака минава през сериозни кризи, които биха довели до развод. Само силните и тези, които наистина са заедно успяват да ги преодолеят И НИКОГА СЛЕД ТОВА НЕ ГОВОРЯТ ЗА ТОВА!

И още един поглед - той е преживял най-голямата си драма до този момент в живота си. До сега е кръшкал, защото не е съзнавал (или не е искал да си даде сметка), че това може да доведе до там да загуби семейството си. Това е ОГРОМЕН удар върху него (той си го заслужава безспорно). Можеш ли да кажеш как този удар ще му се отрази? Дали ако има нов шанс ще си остане същия коцкар или вече ще е осъзнал кои са наистина важните неща за него?
Мъжете в такъв момент се променят (не, не се променят, но променят поведението си) и не са рядко случаите в които жена направила този последен опит, след това намира в съпруга си това, което е желала.

ПОМИСЛИ наистина сериозно. Сега, след като си предприела тази стъпка. Важно е, че си се осмелила, важно е и да се опиташ сега - в новата ситуация - да намериш верния за теб, детето и него път

Успех!

Здравей Бърборела!
Добре е че си направила крачка! Но не ми стана много ясно как протече разговора ви. Дали само твоето желание е било тема на разговора ви? А ти постави ли му въпроса той какво иска? Попита ли го ако това, което иска как си представя постигането му, съобразявайки се и с твоето мнение за същността на брака? ... Ако не сте изяснили тези "подробности", шанса ви е във времето до неговото изнасяне от къщи. Ако трябва поговорете пак - въпроса е и Двамата да стигнете до решението до колко животът ви заедно е невъзможен. И, разбираш, не става дума да го притискаш - двамата се отделни индивиди с равно право на щастие, градено на взаимно доверие. Ако усетиш в него желание за съвместно щастие по между ви - дай му шанс, НО(!) без повече никакви мекушави отстъпки от твоя страна!! Поддържай постоянно отношение към него с демонстриране на високо лично самоуважение за това какво искаш от съвместния ви живот. Нека разбере и усети, че доверието ти към него наистина е минало и връщането му ще му коства истински усилия, постоянство и най-вече да забрави за всякакви опити да те мами понататък.
Ако той не приеме тези условия - остава ти да вярваш, че наистина заради шанса и предложението ти да градите нещата на база "открити карти", той не те заслужава. Уважавай себе си и мисли за него като за човек не от твоя ранг.
Успех в поетата борба!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може само да вметна моето мнението за твърдото ти изказване - Само силните и тези, които наистина са заедно успяват да ги преодолеят И НИКОГА СЛЕД ТОВА НЕ ГОВОРЯТ ЗА ТОВА!
Ако това наистина е НИКОГА, то значи те НИКОГА не са го надживели истински, а са го погребали на някакво ниво на недоизживяване в душите си (особено "активно" виновните за кризата), което води до извода, че и не са до там силни за да се преборят с проблемите в себе си.

Колкото до чопленето на възможно всички варианти за спасяване на брака на задоволяващо и двамата ниво на компромиси - напълно съм съгласна.

За протокола : Първата цифра от възрастта ми е 4, и не съм разведена.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За протокола - и моята и аз не съм :)

Да - малко силно се изказах - никога, но имах предвид извън семейството - с роднини и близки приятели. А вътре в семейството - всеки си знае. Няма и как да разберем от околните. За себе си мога да кажа, че преодоляхме една подобна криза (но в обратната посока :) ) и сега всичко е "наред". До колкото може да се ползва тази дума за семейни взаимоотношения.

Благодаря ти за мнението!
Истината е, че вече веднъж минахме по този път при изневярата миналата година – разделихме се и се събрахме – така че той шока вече веднъж го е преживял, явно не е било достатъчно, за да спре да кръшка.
Мисля, че един компромис в това отношение е достатъчен.

Не, той започна разговора какво да правим и според мен не очакваше моето решение.
Той иска да продължим да сме заедно, защото е щастлив и семейството му харесва; обича мен и детето. Да де, ама щом търси нещо навън, значи не е баш толкова щастлив, нали така?
Аз пък към момента не съм щастлива и смятам, че съм дала достатъчно шансове.
А аз наистина мисля ли мисля върху всякакви варианти как да продължим заедно, обаче не си го представям. Как се гради това доверие отново? Това го задавам не като риторичен въпрос.

А иначе какъв ми е шанса? Да ми е гадно само на мен, та да не страдат всички?
Да ми изневерява през цялото време и аз да търпя в името на … (допиши ако можеш).
Помисли си и ми отговори, ама сериозно – би ли продължил да живееш живота си с жена, която не прави секс с теб, а с други мъже?
И ако кажеш ДА, евалата на самоотвержеността ти.
Защото за мен варианта и аз да си хвана някой не стои и никога не е стоял, защото твърдо вярвам във верността към партньора.

Детето освен от баща има нужда и от майка. Нещастната и отхвърлена жена не е добра майка или поне не е най-добрият пример за детето.
Ако той има отговорност към детето нямаше да те унижава и измъчва.
Можете да продължите заедно само ако той си постави юзди, но това е почти невъзможно, за него секса е това което е навън. Няма да издържи дълго.
Другият вариант е ти също да потърсиш любов навън, но явно не си такъв тип човек.
Извоювай свободата и самоуважението си, като същевременно му дадеш пълната възможност да е баща и да общува с детето. Двете неща не се изключват.

добре де защо да е изперкала? какво да прави да търпи изневерите ли ?

ти си злобен цикъл. според теб какво да му търпи изневерите ли? съвсем обнагляхте мъжете

Категорично не съм съгласна, че всичко на тоя свят е интереси! Т.е. за теб може и така да е, но нали се сещаш, че не всеки мисли по този начин? Ако гледаш само интересите, започваш всъщност да играеш - игра на живот, игра на семейство, игра на любов (защо не, тъй и тъй сме почнали)? Къде оставаш ти самият? Твоите стремежи? Желания? Мечти? За щастие не смея и да споменавам...
Грешиш и за друго - повечето клубари според мен в такава ситуация са на мнение да не се бърза с развод, поради най-различни съображения, главно заради детето. Но как да се постъпи зависи и от конкретния човек. Аз, да речем, не бих се примирявала и понасяла, други обаче са склонни...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да разбирам ли, че той е приел желанието ти без усилие от негова страна да не се разделяте? Това, че му е мъчно си е друго. Т.е., мъчно може да му е, че няма да го бъде хем с теб, хем и с другите. Излиза, че не може да те постави нито теб, нито другите по-високо за да направи избора.

.... Остави го той да решава - ти не отстъпвай. Ако размисли - да се променя за напред, ако не - ти печелиш свободата си и оценката към него, че той не е за теб за в бъдеще.

никакъв

Ами, за мен поне беше изненадващо. Снощи каза, че не е съгласен, преди е казал, че ще направи каквото искам, защото е бил прекалено втрещен, но после много е мислил и няма да се даде без бой. Много говорихме – какво искам от него най-вече; и за много други лични неща; за това, че е наясно какво е направил и т.н. твърди, че реална физическа връзка не е имало след оная глупост миналата година, която нямал намерение да повтаря и че това му се струвало най-безболезнения начин да си избива тия мъжки … де да знам и аз какво.
Както и да е, на мен доверието ми е стабилно липсващо, така че много много вяра не хващам, обаче в крайна сметка щом е решил да се бори ще ни дам шанс. Като в същото време съм напълно наясно, че това може да е просто удължаване на агонията.

Почти идентичен случай.Преди известно време съпругът ми имаше връзка с колежка мнооого по-млада от него.След разговор по темата бях упрекната,че си фантазирам.След близо 3 год.случайно една неделя той излиза без телефона си/между другото беше станал много нервен,заяждаше се за незначителни неща/След доста настойчиво звънене /6-7/позвънявания поглеждам и ...изненада!Името на градчето,където беше командировка близо 3месеца/идваше си тук през неделя/и женско име .След няколко дни ситуацията ми се изясни.Междувременно и тук си чатеше с друга,но да кажем,че е само това,макар,че почти съм сигурна,че имаше и друго.След поредния разговор вече не отричаше и не ме упрекваше,че си фантазирам.Помолих го добре да си помисли какво всъщност иска .Дали дабъде свободен и да си живее живота както иска,или да има семейство.Отговора беше,че ще има семейство.След всички тези разправии вече нищо не е същото.Незнам кога ще започна да му вярвам отново и дали това ще стане някога.За мен семейството се крепи на взаимното доверие.Като няма доверие какво семейство е тогава?Дай му втори шанс,но не и трети,защото бъди сигурна,че и след третия ще бъде същото.А и децата усещат и разбират много повече нещата отколкото ние си мислим.Успех!

Стъпката е направена, следва "гордо" да падаш надолу....

Извинявай, не те разбрах.
Това по повод оригиналния ми постинг или по повод продължението?

Ако изненадата за теб идва от това, че е доста по-убедителен, може и наистина да е тръгнал към промяната. Ти си го познаваш най-добре и ще усетиш ако пак те залъгва.
Ако това, все пак е първата крачка към по-доброто ви бъдеще - Браво! Началото е сложено! Сега важното е, да не отстъпваш лесно и бързо да усети, че пак може да се върне на стария вариант. Трябва ти много воля - не се главозамайвай за сега. Накарай го да се бори за доверието ти!
Успех!

Благодаря ти!
Но как да го направя това - Накарай го да се бори за доверието ти!
?
Сериозно питам.

И аз така разсъждавам,та за това сега съм пред развод

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Ако си спомняте предната ми тема, " Не, не си я спомням. Главата ми да не е шамандура, че да помни всичко. Аз, когато реагирам на някаква тема, реагирам първосигнално и отговарям на това, което виждам. Ти можеше да дадеш линк или да припомниш случая си.

"Според мен над 90% от мъжете изневеряват," Следователно, според мен над 90% от жените изневеряват.

Взела си решение, разделяйте се. Приключвайте. Ще ти е гадно, наистина, гледай да не продължава много време.

Успех!

Щом иска да не се разделяте при твоята позиция за съвместния ви живот напред с пълно доверие, не му остава избор, просто. Да го накараш да се бори за доверието ти, мисля, стои именно в отстояването на позицията ти. За да успее, ще трябва да изкорени от мислите си всяка дори и дребна идейка да прави нещо подобно на доскорошното. Според мен от полза ще е да поддържаш постоянна лека подозрителност към думи и дела от негова страна. Дай му шанс и малък кредит на доверие, но това доверие го подлагай на постоянна проверка, която ще го кара да усеща, че доверието ти към него не е на 100%. Не става въпрос да почнеш да го следиш - достатъчно е по изражението на лицето ти и думите ти, да усеща, че съмненията постоянно владеят мислите си. Нека усети, че имаш желание да опитате пак, но условията при новия опит да бъдат коренно променени именно към усилия от негова страна. Мисля, че и сегашното ти разочарование ще е достатъчно добра основа да бъдеш просто себе си - достатъчно е постоянно да си мислиш, че трябва да не предаваш желанието си за промяна. Ако успееш да удържиш тази позиция по-дълго това все повече ще го убеждава, че нещата не са временни. Чак като усетиш, че промяната в него не само е настъпила, ами се е и утвърдила като постоянна, тогава вероятно ще почувстваш успеха и ще се усетиш щастлива от това.
Успехът едва ли ще дойде бързо! Бъди готова за дълга борба.
....
Ще се радвам ако един ден се похвалиш и споделиш как е дошъл краят на съмненията ти и доверието ви е станало такова каквото и двамата да ви прави щастливи!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите