Ами, за мен поне беше изненадващо. Снощи каза, че не е съгласен, преди е казал, че ще направи каквото искам, защото е бил прекалено втрещен, но после много е мислил и няма да се даде без бой. Много говорихме – какво искам от него най-вече; и за много други лични неща; за това, че е наясно какво е направил и т.н. твърди, че реална физическа връзка не е имало след оная глупост миналата година, която нямал намерение да повтаря и че това му се струвало най-безболезнения начин да си избива тия мъжки … де да знам и аз какво.
Както и да е, на мен доверието ми е стабилно липсващо, така че много много вяра не хващам, обаче в крайна сметка щом е решил да се бори ще ни дам шанс. Като в същото време съм напълно наясно, че това може да е просто удължаване на агонията.

Почти идентичен случай.Преди известно време съпругът ми имаше връзка с колежка мнооого по-млада от него.След разговор по темата бях упрекната,че си фантазирам.След близо 3 год.случайно една неделя той излиза без телефона си/между другото беше станал много нервен,заяждаше се за незначителни неща/След доста настойчиво звънене /6-7/позвънявания поглеждам и ...изненада!Името на градчето,където беше командировка близо 3месеца/идваше си тук през неделя/и женско име .След няколко дни ситуацията ми се изясни.Междувременно и тук си чатеше с друга,но да кажем,че е само това,макар,че почти съм сигурна,че имаше и друго.След поредния разговор вече не отричаше и не ме упрекваше,че си фантазирам.Помолих го добре да си помисли какво всъщност иска .Дали дабъде свободен и да си живее живота както иска,или да има семейство.Отговора беше,че ще има семейство.След всички тези разправии вече нищо не е същото.Незнам кога ще започна да му вярвам отново и дали това ще стане някога.За мен семейството се крепи на взаимното доверие.Като няма доверие какво семейство е тогава?Дай му втори шанс,но не и трети,защото бъди сигурна,че и след третия ще бъде същото.А и децата усещат и разбират много повече нещата отколкото ние си мислим.Успех!

Стъпката е направена, следва "гордо" да падаш надолу....

Извинявай, не те разбрах.
Това по повод оригиналния ми постинг или по повод продължението?

Ако изненадата за теб идва от това, че е доста по-убедителен, може и наистина да е тръгнал към промяната. Ти си го познаваш най-добре и ще усетиш ако пак те залъгва.
Ако това, все пак е първата крачка към по-доброто ви бъдеще - Браво! Началото е сложено! Сега важното е, да не отстъпваш лесно и бързо да усети, че пак може да се върне на стария вариант. Трябва ти много воля - не се главозамайвай за сега. Накарай го да се бори за доверието ти!
Успех!

Благодаря ти!
Но как да го направя това - Накарай го да се бори за доверието ти!
?
Сериозно питам.

И аз така разсъждавам,та за това сега съм пред развод

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Ако си спомняте предната ми тема, " Не, не си я спомням. Главата ми да не е шамандура, че да помни всичко. Аз, когато реагирам на някаква тема, реагирам първосигнално и отговарям на това, което виждам. Ти можеше да дадеш линк или да припомниш случая си.

"Според мен над 90% от мъжете изневеряват," Следователно, според мен над 90% от жените изневеряват.

Взела си решение, разделяйте се. Приключвайте. Ще ти е гадно, наистина, гледай да не продължава много време.

Успех!

Щом иска да не се разделяте при твоята позиция за съвместния ви живот напред с пълно доверие, не му остава избор, просто. Да го накараш да се бори за доверието ти, мисля, стои именно в отстояването на позицията ти. За да успее, ще трябва да изкорени от мислите си всяка дори и дребна идейка да прави нещо подобно на доскорошното. Според мен от полза ще е да поддържаш постоянна лека подозрителност към думи и дела от негова страна. Дай му шанс и малък кредит на доверие, но това доверие го подлагай на постоянна проверка, която ще го кара да усеща, че доверието ти към него не е на 100%. Не става въпрос да почнеш да го следиш - достатъчно е по изражението на лицето ти и думите ти, да усеща, че съмненията постоянно владеят мислите си. Нека усети, че имаш желание да опитате пак, но условията при новия опит да бъдат коренно променени именно към усилия от негова страна. Мисля, че и сегашното ти разочарование ще е достатъчно добра основа да бъдеш просто себе си - достатъчно е постоянно да си мислиш, че трябва да не предаваш желанието си за промяна. Ако успееш да удържиш тази позиция по-дълго това все повече ще го убеждава, че нещата не са временни. Чак като усетиш, че промяната в него не само е настъпила, ами се е и утвърдила като постоянна, тогава вероятно ще почувстваш успеха и ще се усетиш щастлива от това.
Успехът едва ли ще дойде бързо! Бъди готова за дълга борба.
....
Ще се радвам ако един ден се похвалиш и споделиш как е дошъл краят на съмненията ти и доверието ви е станало такова каквото и двамата да ви прави щастливи!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите