Благодаря ти за мнението!
Истината е, че вече веднъж минахме по този път при изневярата миналата година – разделихме се и се събрахме – така че той шока вече веднъж го е преживял, явно не е било достатъчно, за да спре да кръшка.
Мисля, че един компромис в това отношение е достатъчен.

Не, той започна разговора какво да правим и според мен не очакваше моето решение.
Той иска да продължим да сме заедно, защото е щастлив и семейството му харесва; обича мен и детето. Да де, ама щом търси нещо навън, значи не е баш толкова щастлив, нали така?
Аз пък към момента не съм щастлива и смятам, че съм дала достатъчно шансове.
А аз наистина мисля ли мисля върху всякакви варианти как да продължим заедно, обаче не си го представям. Как се гради това доверие отново? Това го задавам не като риторичен въпрос.

А иначе какъв ми е шанса? Да ми е гадно само на мен, та да не страдат всички?
Да ми изневерява през цялото време и аз да търпя в името на … (допиши ако можеш).
Помисли си и ми отговори, ама сериозно – би ли продължил да живееш живота си с жена, която не прави секс с теб, а с други мъже?
И ако кажеш ДА, евалата на самоотвержеността ти.
Защото за мен варианта и аз да си хвана някой не стои и никога не е стоял, защото твърдо вярвам във верността към партньора.

Детето освен от баща има нужда и от майка. Нещастната и отхвърлена жена не е добра майка или поне не е най-добрият пример за детето.
Ако той има отговорност към детето нямаше да те унижава и измъчва.
Можете да продължите заедно само ако той си постави юзди, но това е почти невъзможно, за него секса е това което е навън. Няма да издържи дълго.
Другият вариант е ти също да потърсиш любов навън, но явно не си такъв тип човек.
Извоювай свободата и самоуважението си, като същевременно му дадеш пълната възможност да е баща и да общува с детето. Двете неща не се изключват.

добре де защо да е изперкала? какво да прави да търпи изневерите ли ?

ти си злобен цикъл. според теб какво да му търпи изневерите ли? съвсем обнагляхте мъжете

Категорично не съм съгласна, че всичко на тоя свят е интереси! Т.е. за теб може и така да е, но нали се сещаш, че не всеки мисли по този начин? Ако гледаш само интересите, започваш всъщност да играеш - игра на живот, игра на семейство, игра на любов (защо не, тъй и тъй сме почнали)? Къде оставаш ти самият? Твоите стремежи? Желания? Мечти? За щастие не смея и да споменавам...
Грешиш и за друго - повечето клубари според мен в такава ситуация са на мнение да не се бърза с развод, поради най-различни съображения, главно заради детето. Но как да се постъпи зависи и от конкретния човек. Аз, да речем, не бих се примирявала и понасяла, други обаче са склонни...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да разбирам ли, че той е приел желанието ти без усилие от негова страна да не се разделяте? Това, че му е мъчно си е друго. Т.е., мъчно може да му е, че няма да го бъде хем с теб, хем и с другите. Излиза, че не може да те постави нито теб, нито другите по-високо за да направи избора.

.... Остави го той да решава - ти не отстъпвай. Ако размисли - да се променя за напред, ако не - ти печелиш свободата си и оценката към него, че той не е за теб за в бъдеще.

никакъв