|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | >> (покажи всички)
|
|
|
Привет Drona,
Отношението на Дронов е било ... трогателно мило. Браво на момчето.
А и е прекрасно, че ти си имала очи да видиш и сърце да усетиш неговата грижа към теб. Защото доста честно се случва някой да е мил и всеотдаен към нас, а ние въобще да не го осъзнаваме и го приемаме едва ли не като даденост.
Такива „житейски дреболии” са много показателни за отношенията ни един към друг.
Сполай ви ... и все така се грижете с любов един към друг
Искам да споделя нещо по повод рутината, за която говорихме. Някак си й вменихме голяма вина за невървежа в една връзка. А дали всъщност си даваме сметка, че когато има рутина ... другите неща са наред. Не би имало рутина, ако някой от двамата има любовна връзка и половинката му разбере за това ... кофти работа, нали. Не би имало рутина, ако някое от децата ни се разболее (да не дава Господ). Не би имало рутина, ако грижите така ни връхлетят, че да не може дъх да си поемем ...
Та в тази връзка, мисля, че Jamie е прав за едно - „винаги има време за една бира или бутилка вино насаме с половинката”. И не рутината ни е виновна, а ние самите. Това да можеш да разчиташ на утрешния ден си е едно многооо хубаво нещо.
И още нещо, което според мен е важно за да е добре една връзка - всеки трябва да дава най-доброто от себе си за тази връзка (според възможностите му), както и всеки сам да се бори със собствените си комплекси (негативни мисли, неудовлетвореност и пр.), защото половинката не ни е виновна за това как НИЕ самите се чувстваме. Ако и двамата дават най-доброто от себе си и не заключват поведението на партньора си в рамките на собствената си представи и очаквания ... тогава нещата ще вървят
| |
|
|
|
Човек цени уюта на рутината, когато го загуби.
Проблемите май започват когато увлечени от рутината губим своята чувствителност за другия човек ....
Колко оплаквания тук сме чели :"приема ме като част от мебелировката" и т.н.
Мисля си че тук са спасителни малките ритуали... жестовете на внимание ....
Една моя колежка пита мъжа си - "какво ще ми подариш за свети валентин?
"Къв Свети валентин ма!!!-ние сме женени!!!!"
| |
|
|
|
и че ако той беше реагирал различно - щеше да му поднесеш следващото "изпитание" (на практика това се е и получило). И така докато се откаже. Аз го наричам различно - не си искала раздялата да дойде от теб - затова си я провокирала. Финала също е типичен:
"защото ме е предизвикал да му ги кажа", определено не и неочакван
Ух, стана ми гадно ! Приятен ден Парвати ....
| |
|
Тема
|
 Джейми,
[re: jamie]
|
|
| Автор |
koм (минаващ) |
| Публикувано | 06.10.06 21:43 |
|
|
Гледам, че си умно момче, макар в момента да си афектиран - на твое място всеки би бил афектиран, но - позволи ми да ти дам един съвет.
Хубаво е, че правиш анализ на поведението на жените. Обаче - трябва да направиш и следващата крачка, а там ми се струва, че малко залиташ в грешна посока.
Няма начин да накараш една жена да мисли като мъж - това е загубена кауза. Просто използвай изводите, които си направил от анализа в отношенията с жените като информация - не се опитвай да променяш жените, опитвай се да им поднасяш фактите така, както те очакват да ги получат.
С други думи - манипулирай ги в собствена полза и тогава вместо да им се сърдиш - ще стигнеш до момента да им се наслаждаваш. Което е значително по-приятно.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | >> (покажи всички)
| 
|
|
