Наблюдавам интересно явление изключително сред жени:
Двама млади се женят. Морето е до колене, щастието е пълно. Работят, веселят се заедно, парите стигат. Идват децата. Понякога задлъжняват, понякога хартисват малко пари - но вече е по-трудно, няма много време за почивки и заведения. Жената като правило е по-натоварена (вкъщи + работата) особено когато децата са още малки. За сметка на това е по-зле платена (било поради схващания на работодател, било поради изоставане в кариерата заради раждането на децата). В семейството понякога избухва недоволство, кавги - но все още се обичат. След време успяват да поемат глътка въздух, жената решава да прави сериозно кариера, мъжа я подкрепя - както може. Все пак и за него е ясно че тя има потенциал - горе-долу равен на неговия, защо да не опита да пробие и в професията...
Докато идва Денят в който Той разбира че вече е излишен. Тя е уверена, успяла е, смята че сама може да отглежда децата - а Той само ще и пречи понеже трябва да се съобразява и с неговите желания, и с неговото мнение. И тогава Тя подава Молбата...

Ех, има ли истина в тази приказка ? И как завършва ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

само, че нещата стават малко по-различно според мен. Някъде там - между изоставането в кариерата, грижата за децата и страховете от предстоящото завръщане на работа - жената заменя любовта с обвинения. Тя започва да се изживява като жертва именно на мъжа си, не признава неговия принос и е убедена, че сама дърпа семейната каруца.
А след като любовта си е отишла - другото е въпрос на време.

Как завършва приказката ли? Ами - мъжа - ако е мъж на място - се възстановява рано или късно, минава през известен брой връзки, в които го е страх да се обвърже и... живота продължава. Ако не е мъж на място - става неудачник и започва да псува бившата си жена.
А жената - разбира, че не може да се оправи сама - обляга се на родителите си (защото така е свикнала) или на приятелки(ако има такива), минава през извествен брой връзки, в които мъжете не искат да се обвържат с нея и... живота продължава. Или се впива като пиявица в бившия си мъж и живее за му доказва колко лош и безотговорен е.

Аз съм стигнал до тук в моята приказка - другите да кажат те къде са.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А аз ще разкажа друга приказка-жената е успяла,от нея постоянно се изисква да е все по-успяла,да носи все повече пари в семейството,да се грижи добре за дом и деца.Тя работи,носи торбите,готви,чисти,решава сто задачи,говори с часове по телефона и решава сложни проблеми и точно в този тежък за нея момент на съпруга му става скучно и започва да си търси нещо по-забавно и разтоварващо.И вместо да помогне на жена си той й обяснява ,че е съвсем нормално тя да работи,а той да си има любовница.
И жената започва да изхранва и нея-слабата,беззащитната,която едва свързва двата края.
Тази приказка има край и е истинска.

Тази приказка има много вариации. Всяка вариация сама по себе си е достойна за отделно обсъждане. Темата е сериозна и ми харесва, но ще почакам малко за по-сериозно включване.

Внимавайте със Снейп, защото има палава писалка, дълги уши и голяма уста...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Явление е когато Луната застане пред Слънцето. Това дето си описала е тенденция!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

напр. "... И тогава Тя подава Молбата, защото той се е пристрастил към наркотици", или "... защото той е в чужбина от години", или "... защото трябва да се разведат формално заради някаква сделка", или ...

Т.е. обстоятелства извън контекста на изложението

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Позната история, всичко беше наред, докато бившата не реши да прави кариера с излизания по късни доби, когато ебачът й я чакаше долу.

Познай как завърши- две години по-късно не направи кариера, остана без дом и семейство, изритаха от работата и сега живее при родителите си.

Нямам нищо против еманципацията, когато е на разумна цена.
Аз и другите около нас платихме неимоверно висока цена.

Ами зависи - всякак може да свърши приказката......
Зависи тя да ли има някой друг впредвид,
зависи и двамата как ще постъпят,
зависи точно какви са й нейните забележки,
или пък иска да има повече спокойствие за себе си -
защото понякога е адски трудно да се вземе някакво
сносно решение, касаещо и двамата.
Пък ако наистина основно тя може да
издържа семейството, пък ти да речем й
предоставяш някакви екстри, без които може и
да може - не знам дали не си струва да се съобразиш с нейното решение.......

Не знам, тази приказка отнесена към мен е до момента на глъдката въздух. Тук той решава, че е обиден и неразбран, чувства се ненужен, защото се справям с дете и работа без да търся помощ и си намира любовница да се утешава от жената дето му тежи на врата и не го разбира, нищо, че му пере ризите и чорапите... Е, как ще се оправи по-нататък не знам, няма и да разсъждавам, а за мен сега е предизвикателството най-накрая да започна да правя кариера и да не живея с родителите си. Знам, че ще се справя, САМА, няма да му искам апартамента, да си го държи, не му искам парите, да си оцени сам детето и ще давам отчет за всяка една стотинка от издръжката, че не е за мен изхарчена... Както и да е краят ще го видим по-нататък...

Като цяло си прав, така се случва най-често, но с много вариации. Не е проблемът в мъжете или в жените, проблемът е много прост - потъпкана самоувереност и самоуважение, криво разбрани гордост и достойнство...

Като стана някаква си началничка и хаааайдееееееееееееееееее! Край!

Рече ми, че всеки интелигентен човек трябва да се разведе поне един път за да може да усети свободата!

Туй то! Финита ла комедия!

Даже се чудя дали изобщо е потребен адвокат? Във всяко съдилище има определени бланки. Вадят ги на ксерокс срещу някакви си стотинки. Дамата си попълва имената и готово. Ето пример:

Искова молба
от
Пепа Напепенова Преуспялова
ЕГН 7777777777

Уважаеми годпожи и господа съдии,

Омъжих се за Пешо Гошев Тошев през 1990 година. Не бяхме се опознали добре. Всичко стана заради пламналата между нас любов. С течение на времето, обаче, той се промени, оказа се, че е със сприхав характер, отчуждихме се. Той взе да пие, да бие, да ходи по чужди жени и не носи нищо вкъщи.

От брака си имаме 7-годишен син.

Поради гореизложените причини, се обръщам към вас с молба да разтрогнете брака ни по негова вина, да присъдите родителските права и ползването на апартамента на мен. Моля ви и да възстановите моминската ми фамилия. Моля ви да присъдите издръжка на детето за една година назад.

С уважение
Пепа

-----------------------

Това е брат'чед! Нейде из моите архиви лежи едно подобно писание.

Баси мамата! Мойта гъска се разписала на празен лист. Показвам й НЕЙНОТО писание, оная взе да го чете с интерес, взе да се чумери, че туй не било вярно, че не иска да си сменя фамилията, че не иска издръжка със задна дата...


Ееееееееееееее, к'во да го правиш такова животно? А?

Искаш ли тая приказка да я издадем заедно? Като братя Грим. Друга полза от нея няма да има, освен да изкараме някой лев.

Баси, а аз мойта не мога да я изгоня и това си е....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сюжета на моята приказка е с малко по-различно развитие. В нея намя деца ( по собствено желание) и няма 3-ти човек. Просто той и тя гледат в различни посоки, нищо не ги свързва, може би защото причината да се оженят никога не е била - голямата любов.

4 години след развода - тя - преуспяла, спокойна, доволна и задоволена макар и малко самотна. Той - все по-дълбоко затънал в нереалния си измислен живот. Но тъй като вече се е убедил че никой не му вярва - е напълно самотен. Единствената му компания е бутилката и кучето. Остава споменът за тотално пропиляния потнциал и способности, които някога е притежавал. Като капак се декларира за тежко болен - даже инвалид, та да не му мисли много и поне да предизвиква малко състрадание от далечните си роднини по празници.

Приказката наистина е с много вариации.
И никога нищо не се случва без причини и поводи... тук вариациите продължават според прага на поносимост
В последно време си мисля че може и да не е нормално двама души да се понасят в съжителство повече от 10 години, ами изчерпват се, какво толкова, важното е да се разделят цивилизовано, да не се правят циркове и трагедии от това, да запазят лицеприятни отношения в интерес на децата и така.... живота не свършва, пък като са кадърни и двамата се ще си оправят живота...
кой казва че трябва да са заедно до гроб - филмите и религията ?
Другата вариация, която ми хрумва, е че на нашия приказен герой никак не му харесва жена му всъщност да напредва в кариерата, мислел си е че ще му хареса /и кинтите също/ и ужким я е подкрепял, но съпоставено със собствения му мързел и липсата на каквато и да била амбиция да напредне в това, дето му викат "щом е работа - не ми го фали" , и като таз добра женица в един момент бъде оценена и хората почнат да цъкат след нея - бреййййй как се оправя тази мацка - и с работата, и с къщата, и с децата.... вземе че му прилошей и така набързо се запрепъва да си хване нещо, дето да му вдигне самочувствието, да избяга за малко от таз "напориста жена" .... щото какво друго му остава, освен "мъжкото му достойнство" - поне да завоюва нови върхове, кво толкоз - лошо няма, ама няма и брак :))))
както казва един мой познат разносвач на пици до архитектка никак не стои добре :))) и като че ли нещата от само себе си са предрешени

с изкарването на някой лев. Те - верно, че жените харесват приказки, ама - трябва да има щастлив край, брато. Нова любов, изгаряща страст, сватбени рокли и камбани... Ей тогава вече може и на филм да я направим и да я продадем в Холивуд. Ти си по-напред - нали си влюбен - действай по втората част, а аз междувременно ще избистря първата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В това вече има истина, но обобщенията са много много погрешно нещо. Нещата при различните хора са винаги сходни, подобни, но все пак и доста индивидуални. Но за така поставената житейска ситуация ти си прав - жената заменя любовта с обвинения. Защо, как...това не е маловажно. Обикновено обаче именно на тези въпроси не се отговаря. Мъжът е твърде зает с работата - нормално, та той храни семейството. Жената има страхове, напрежение, което се трупа, умора и иска да сподели. Нейните проблеми са твърде прозаични и дребни в сравнение с проблемите в кариерата на мъжа. той счита така. Напрежението расте, конфликтът е налице...и двете страни са разочаровани и двете страни обвиняват другия за своята неудовлетвореност. При мъжа любовта се заменя с досада. Всъщност няма значение при кой в какво се превръща онова, което ги е събрало. Просто идва момент, когато и двамата са забравили какво е било.

TERROR INCOGNITA

И при двамата да изчезне това, което ги е свързвало едновременно. Освен ако не са чакали достатъчно дълго време, та да се изравнят. Според мен нещата идват от неразбирането - всеки не разбира другия. Жената си мисли, че мъжа живее щастливо - има си среда, колеги, кариера, а тя е възрана в къщи с домакинство и деца. Мъжа пък си мисли, че жената е свободен човек и докато той се трепе и няма време за нищо - тя обръща внимание на себе си, на децата, на приятелките. Истината е по средата - нито жената е толкова натоварена, нито мъжа. Аз съм забелязал, че при жените се проявява завист и едва ли не им става мечта на живота да си намерят отново работа и да са финансово независими, макар, да им е ясно за какво точно ще си използват финансовата независимост.

Редактирано от koм на 19.08.06 09:24.

Забелязваш ли, че всичко опира до страха? Страха от самотата, страха от обвързване, страха от връщането на работа ... Който го е страх, не ходи в гората. Отиде ли обаче, място за страх няма.

макар, да им е ясно за какво точно ще си използват финансовата независимост.

Би ли споделил, моля те, за какво ще си я използват?
Това в случай, че някога отново попадна в подобна ситуация, та да знам как да процедирам по въпроса. Щото аз малко изоставам с женските неща, а много искам да се науча и да стана най-после "истинска жена".

Благодаря предварително за поясненията!

Бързам бавно, ама искам и да стигна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако още не си станала "истинска жена" по критериите на някои от пишещите тук и на много от непишещите - по-добре недей да ставаш.

Чудесно е, че някой най-после го каза!
Страхът е в основата...

Но се чудя колко ли хора тук ще те разберат или ще си признаят слабостта....няма да са много.
Още по-малко са тези, които се борят със страха си.

Non nova, sed nove.

Нормално е човек да го е страх. Аз се чудя кога ще си признаете останалит неща. Като например егоизъм и др. такива.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Забравих да кажа, че много ме е страх. Но не от самота, защото си бях самотен доста време преди развода.

изпуснал съм едно "не"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не съм много съгласен. Страх има - това е нормално - всеки го е страх от новата ситуация. Проблема е, когато този страх се превърне в толкова парализиращ, че ти пречи да се пробваш изобщо (или както ти казваш - да идеш в гората). Още по-голям проблем е, когато съвсем нормалния и разбираем страх се използва като оправдание за да не се пробваш. И най-голям е проблема, когато - за да прикриеш страха си - почваш да обвиняваш партньора си, че ти пречи.

... от какво те е страх?
Ще споделиш ли?

Мен ме е страх... или по-точно ме беше страх от много неща, от които голямата част с времето - отпаднаха от списъка.

Но например, все още имам страх, ако се обвържа с нов партньор да не стане така / по различни причини/ , че да загубя финансовата си самостоятелност, на която истински се научих да се радвам едва след развода.
Понякога ме обхващат и едни страхове, какво ще стане ако си доскучаем един на друг...ама досега си остават неопрадвани страхове.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ех, тъкмо се надявах да ме осветли някой по такъв важен въпрос.
Айде сега и аз да излея малко злобичка в темата. Че така както се нахвърлиха лъвовете на жените, ми какво да правят завалийките. Просто следват примера на сините си половинки. Аз започвам да си мисля, че отношенията между половете са се изродили в надпревара кой пръв ще прецака другия, щото е почти сигурно, че иначе него ще го прецакат. Къде се загуби онова "двамата заедно, в една посока, с една цел"? Защо в момента, в който единия /независимо кой от двамата/ се види с малко пари, власт, кариера, положение, нам си кво си, и веднага става върха на сладоледа, пъпа на света, черешката на тортата? И изведнъж се оказва, че избора направен преди ен на брой години е най-ужасната грешка в живота, че човека който дотогава е бил всичко, давал е всичко, бутал е дори сам когато е било нужно, за да стигне другия до тия си висоти, сега е ненужен, изхабен, непредставителен, дърпа развиващата се звезда назад и т.н. и т.н. и т.н. Честно казано, не знам случки на мъже зависими финансово от жените си. Сигурно има такива. Но май обратното е доста по-често. Та знаеш ли какво става с новопридобита финансова независимост? Какво се прави с нея ли? Ми аз си мечтаех за това да мога да кажа "АЗ купих". Щото избеснявах от единственото число в изказванията на мъжа ми, всичко го беше купил той. Може да ти се струва дребнаво, но много се дразнех, казвах му го дори, но той не проумяваше къде е проблема, явно виждахме нещата по различен начин. За него това нямаше значене, за мен имаше огромно. Защото се чувствах незначителна, безполезна, несъществуваща. След време осъзнах, че проблема си е бил в моето възприятие на нещата, но точно тогава имах нужда от това да сме "ние" във всяко едно нещо. И както виждаш, става дума за съвсем незначително нещо, наистина. А какво става, когато нещата са грозни крайности? Когато ти се натяква всекидневно на тема финанси, когато размера на заплатата се използва за да те унижават като личност? Ами аз лично, в подобна ситуация с две ръце подкрепям шута в задника на тъпото парче, което си е позволило такива простотии. Независимо дали е мъж или жена. Само още не мога да разбера защо всичко, ама абсолютно всичко почна да се измерва в пари и все така ли ще продължава. За съжаление, отговора май е да. Ценостите които са ни внушавали с детските приказки са си останали само в оня приказен свят. За да оцеляваш, трябва да си нагло парче. В работата, а оттам някак се пренася явно и в семейството. Започнахме да живеем за да работим, за имиджа, за статуса, за ... не се сещам други надути думички.

Оф, нещо друго исках да кажа, ама няма, щото няма смисъл. Все тая.
Света е полудял. Затова дали жените така, а мъжете иначе, кво значение има. В крайна сметка всички сме прецакани, децата ни още повече от нас, важното е кинти и секс да има, да ни е гот на тутурутките, пък другото кучетата го яли.
Баси, що е толкова трудно да приемеш реалността

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

така е, миличка- най-трудното е да се НАМЕРЯТ ДВАМА души и да разберат, че са се намерили, да се доверят, да повярват и да вървят заедно....

че написа това...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

а вие двамката сте си щастливци - пазете си щастието и се обожавайте:-)

.. в момента хич не сме щастливи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

а можеше да е началото на първите четири....мразя клишетата....но е така
Усмихвай се, а аз ти благодаря, че те има в клубчето

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е мен ме е страх от по-прости неща, това за фин. независимост е твърде сложно за мен. Страх ме е, че след години, като срещна детето ми на улицата, то няма да ме познае, че ще се е превърнало в копие на хората, с които е живяло.

макар, да не им е ясно за какво точно ще си използват финансовата независимост.

---------------

Изпуснал е "не".

--------------

Ела и питай мойта бившата за какво си използва независимостта. Оня ден се видяхме по случай рождения ден на сина. Зададох й някакъв подобен въпрос:

- Като си независима отвсякъде, как я караш?

Колегата вече се бил поправил.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Никой не се е нахвърлил върху жените, просто темата е за това. Една от малкото теми за ролята на жените в развода - ако трябва да сме честни.
А това, което си написала е всъщност доста показателно - а не ти ли хрумна, че мъжа ти не е знаел за какво говориш и не е проумявал къде е проблема именно защото е мислел, че сте "двамата заедно, в една посока, с една цел"?
В целия си постинг с огомен патос си писала за това как не всичко се мери с пари и колко е лошо, че всичко се свежда до материалната му страна, а в същото време си мечатела да купиш ти нещо, и за теб е било огромен проблем и ти си се чувствала незначителна, защото не си можела да купиш нещо. Извини ме, ама от всичко това излиза, че точно ти си измервала собствения си принос и собственото си самочувствие в... пари. Тъжно, нали?
Не е само твоя мъж, дето не е разбирал къде е проблема - и аз не разбирах. И сега продължавам да не го разбирам. Обаче - вече отказвам да се чувствам виновен за това, че имам кариера, за това, че мога и затова, че съм доставял необходимото на семейството си, когато е трябвало.

а не ти ли се вижда възмойно, жената наистина да напредне с кариерата си и да стане добра, когато бремето на децата намалее малко. защото точно така стана с моята майка. тя беше красавицата, баща ми правеше парите, държеше ни без пари само и само майка ми да се чувства зависима. сама ни е гледала до 12-13 годишната ни възраст, давала е винаги цялата си заплата, многократно по малка от на баща ми , той си купуваше разни офиси, гаражи и тн, но винаги при скандал й казваше "къде се намираш- това е моето". майка ми си намери работа, доста по високо платена, което за нейната специалност е много трудно- тя е научен работник и тогава можеше да работи единствено в БАН и пътуваше всеки ден от седмицата от провинцията до софия и обратно, за да може да се прибира при семейството си- да не би да изневери нещо.
мога да ти кажа, че тази финансова независимост и позволи да каже едно голямо "чао" на баща ми и ревностите му и да се чувства ценна . и не става дума само за пари. кариерата не е само пари, тя е начинът, по които ние сме полезни на обществото. майка ми невероятно много се зарежда от работата си, общува със студенти- млади хора, и това поддържа духът и млад. с парите може да си позволява типично женски неща като дрехи и козметики. заради кариерата си не е имала и едно лято в БГ- обикаля света и общува с интересни и за нея хора. а какво щеше да стане иначе- на баща ми бизнесът му се провали/както често се слуцва в БГ/
тя щеше да бъде тъпкана изнудвана , побийвана , аз и сестра ми сме над 20 годишни и със свой живот. тя щеше да си седи в къщи да мие чинии/нещо, в което никога не е била особено добра/ и да ни пили на главата как се е жертвала за нас, както правят много други жени. щеше да си седи самотна измъчена и необичана от баща ни, и д асе опитва да си осмисли живота по някакъв начин, да няма пари за да живее достойно и според стандарта си и така. айде живей ти така щом ти харесва, на мен не ми . жената , както и мъжът, освен семейство имат нужда и от лична изява и това е вродена необходимост, както и имането на деца, и не по малка!

че на жените не им се полага кариера и успех - няма такова нещо. Я прочети пак темата.

Ком,

Едва ли някоя от нас се чувства виновна, че има кариера, че може и доставя всичко необходимо за смейеството, когато е трябвало и когато не е. Аз поне не се чувствам виновна.
И аз не разбрах нищо от изказването ти, но не те изкарвам тъп по тази причина. Просто приемам, че си различен.

тъжно, че те е страх ТОЧНО от това...

Да, знам, че е трудно да си неделен татко, но е напълно възможно да се запазят отношенията и връзките, ако полагаш усилия в правилна посока.
Децата винаги усещат ако са обичани и приемани, такива, каквито са... независимо НА КОГО приличат!
Аз, например, ще обичам детето си, дори и да живее при баща си и дори да почне да прилича на него и рода му.
Ще се боря да общувам с него и ще намеря начин да поддържам връзката жива!

В крайна сметка не отглеждаме децата си само, за да видим в тях свои копия, нали? И не това е смисълът да имаш дете...
Помисли трезво - всички деца някога порастват - стават големи хора със свой живот и различни от нашите посоки и мироглед, но винаги имат нужда от обичта ни...
Това последното го казвам и като дете на разведени родители.

Не трябва да се страхуваш от това , че детето ти ще е копие на други хора...Нито пък да се страхуваш от това, че няма да те познае на улицата!
От последното просто трябва да те е ...СРАМ!

Non nova, sed nove.

разбира се че не всичко се измерва в пари. Само че за това трябва да имаш някакъв житейски опит за да го осъзнаеш. Двама на по 20-22 години, още студенти или в самото начало на кариерата си, за тях първо е любовта и после себеутвърждаването. Съгласен съм с джейми че някъде по пътя се губи част от смисъла, предназначението на на личния успех и ако те са започнали себеутвърждаването за да "сме добре", за да "не ни липсва нищо", ако щеш дори "да си купуваме разни работи", то после гъдела на личния успех изяжда всичко друго. Появява се съревнованието, чувството за онеправданост, неудоволетвореност. Много ясно че семейния живот пречи на развитието на кариерите на двамата, но нали именно там е ключа от колибата- да умееш да жертваш част от гъдела на личния успех за да преуспеете заедно. Въпрос на приоритети.

Съвсем друго е ако става дума за двама зрели хора, с достатъчно опит, вкусили от удоволствието на себеутвърждаването. Не става дума за възраст, а за опит. Та тогава, си мисля аз, риска от пренареждане на приоритетите е по-малък. Тогава може би двамата знаят какво искат и как да си наредят живота.

Горната теория разбира се си е мое лично мнение, със сигурност има изключения, но мисълта ми беше че не всичко е пари, а го има и момента на съзряването- трябва ти някакъв опит за да го разбереш.



Искам повече от света, но не съм кисел мърморко.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И много на място идва това твое мнение в темата!

Напълно се присъединявам към твоята " теория"...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Оф, не можеше ли да не е толкова точно описанието ти

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Приказката може да има и друг край!
......и точно преди да се стигне до кавги и сложни разговори разбираш че ти остават само няколко месеца живот с него.Започваш да преусмисляш живота си.МНого от нещата вече нямат смисъл и се чудиш имало ли е смисъл да се караш за това или онова,да направиш почти непосилен за джоба ти ремонт,да се доказваш пред любимия и хората,когато всичко свършва за миг.Тогава започваш да живееш за всяка минута и да позволяваш всичко на другия.А,когато той си отива безвъзвратно от живота ти,забравяш всичо лошо и всичко прощаваш.И тогава разбираш,че кариерата не е била най-важното,парите също.Започваш да го търсиш във всеки мъж и мечтаеш да е до теб ,да му готвиш,да го переш,та даже да ти подвикне.Сега имам дом,семейство,кариера,пари,но нямам него и неговата любов.А е имало момент,когато наистина ми е тежало.Замислете се,колко кратко може да бъде щастието .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Трябва ли да чакаме подобни ситуации за да "видим" човека до себе си ?
Не упреквам теб за нещо, въпроса ми е принципен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Затова разказах моята история,зада се вгледа всеки преди да е късно.Като се замисля ,сигурно и аз щях да попадна в тази приказка за главозамайващата се съпруга,но Господ много бързо ме свали на земята.Само дето цената беше твърде голяма.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не бих искал моето мнение да се схваща като "всяка жаба да си знае гьола" в смисъл че на жените трябва да е отказана кариера и самочувствие. Няма нужда да залитаме и в другата крайност.
Не унивай, както се е случило лошо, така може да се случи добро - по-натам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има нещо комплексарско в това да се набеждават само жените, че ценят своята самостоятелност и реализация повече от семейството и брака.

Може за жените това да е по-ново явление, но я да видим колко са разводите защото мъжът се е поиздигнал и позамогнал и жена му вече не отговаря на порасналите му претенции и се развежда я заради секретарката я заради някоя изгряваща офис-звезда....Както си говорихме наскоро в друга тема - класика в жанра.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не оспорвам !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сигурно ще ми се смееш,но аз вярвам в това и в бъдещето си.Нали имаше някаква мисъл,че след дъжд идва слънце и след зима идва пролед.Само дето си мисля,че ако трябва пак да изживея живота си бих го изживяла по същия начин Май много се отклоних от темата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На практика досега си единствената която не "води война" в тази тема. Така смятам, благодаря пак за конструктивния подход.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Просто исках да изкажа моето мнение по темата.Нали хората са казали не питай старило,а питай патило.Аз не съм се развеждала,но мисля,че да се стигне до там и двамата партньори имат за дялкане.Опитах се да кажа,че хубаво би било ако от време навреме се слезе на земята и се поогледа човек докаде е стигнал ,какво е спечелил и какво загубил.Никога не съм твърдяла че човешките грешки са ми чужди ,както и на съпругът ми.Но за 17 години брак,когато страстта е изчезнала и навика е заел нейното място и двамата бяхме проумели,че ако правиш нещо го направи така че да не нараниш ближния си или нечие друго семейство.Всичко се прави с такт,така казваше той.Когато започнах работа като директор се започнаха семинари,банкети до зори.Никога не съм имала проблеми,защото се прибирам в къщи и си лягам при него.ДАвам му това ,което иска,а то не беше много.Да изглеждам добре,да съм добра домакиня,майка и в същото време да съм страхотна любовница.Не е трудно ако обичаш човека до себе си или ако държиш да запазиш семейството си.Но хората са различни,както и виждането им за живота,така и постъпките им.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля, че тя не измерва собственото си участие с парите. Просто й е било непоносимо това "аз" вместо "ние". Като намек, че си само притурка, без която може. Като липса на общност. Или като директно напомняне кой всъщност купува, т.е. кой носи парите. А такъв проблем лесно се разрешава. Ако малко си потиснеш егото и приемеш, че макар и финансовият принос да е твой, за да го имаш този принос някой ти е осигурил гръб. Аз гръб не осигурявам. Предпочитам сама да си постигам разни цели, вместо чрез мене да ги постигат други хора. Ама и това не помага - слушам го един колега - внася вкъщи пари 10 пъти по-малко от жена си и пак "Аз купих, аз купих..." Явно му се е насадило още от детските години така да прави, пък и жена кротка, не й пречи това изглежда... Абе има си тя самочувствие, това му е майката, пък той да говори каквото му харесва.

то изказването беше в отговор на постинга на Мърморанката. Темата беше как се променят отношенията в семейството, когато е единия е дълго време вътрешно неудовлетворен. В случая разглеждаме само една причина - неудовлетворението на жените заради изоставането в кариерата, породено от отглеждането на децата. А аз говорех не за вина, а за обвинения, отправени от жената към мъжа. Накратко - това исках да кажа, дано да си разбрала, макар, че - доколкото знам ти все още нямаш деца и наистина ще ти е трудно(това е комплимент, а не обвинение).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Щом си могла да напишеш това:
Давам му това ,което иска,а то не беше много.
Да изглеждам добре, да съм добра домакиня, майка и в същото време да съм страхотна любовница.

Та, значи това не е малко, а?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

на това, което казва колегата ти?
Много ми е интересно как може да се хвалиш, че си купил нещо, че чак и от детските години да ти е насадено. Аз лично с най-голямо удоволствие предоставям купуването на някой друг - определено не харесвам да пазарувам. И досега съм виждал само един мъж, дето да харесва.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Понякога две думи могат да ти вдигнат настроението и да те накарат да се усмихнеш,както правя в момента.Сигурно си права,просто в момента не съм готова,но знам,че рано или късно ще се случи.Аз наистина вярвам,че ще се оправя.Нямам избор,а и твърдо съм решена ,че няма да позволя живота да ме повлече по надолу.Достатъчно съм затънала в момента.Време е да се науча да плувам.С божията благословия и ваша помощ ще успея.Вярвам в това!!!!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това оправдание за запазвнането на връзката съм го чувал вече хиляди пъти. Мога само да кажа, че е повече от грешно.
И един страничен въпрос - запитала ли си се кога си заприличала в поведението си на майка си?

Мисля, че няма жени, които могат да разберат какво има написа.

Ами може би така е било. Неудовлетвореност някаква /айде, навиквайте ме на тема жените никога не знаят какво искат/. От моя гледна точка, аз не съм натяквала, а съм можела. Не ми е минавало през ума просто. В същото време, неговото така го приемах. Дори, злобната ми слонска памет още помни една грозна за мен случка, която той дори не помни, не му е направило впечатление, а аз се съсипах от мъка сума ти време.
И да, вероятно още тогава съм отправяла, макар и неосъзнати обвинения именно на тази тема "Ти си прекарваш деня в разнообразни дейности извън дома, срещаш се с хора, а аз се въртя между каши и пюрето и с дни нямам с кого да си кажа една дума, освен ако не говоря на бебето". Е, след година две и аз тръгнах на работа, бачках по цял ряботен ден, разбрах това онова на тема как се прибира човек след смазващ работен ден. Е да, отново имаше за какво да ми е виновен, щото аз не се прибирах в "топла" къща, където някой да ме чака, да се е погрижил за детето ми и т.н. Така че, виждаш как от песъчинка, може да стане лавина. И то именно поради неумение да се види чуждата гледна точка, поради липса на опит да се справиш с една житейска реалност. Абе изобщо, дълга тема, а и много назад ме връща, в неща дето не ща да ги ровя вече. Минало е, други неща са се случили, онова в началото няма нищо общо с развода ми.
Май пак не го обясних съвсем ясно, но не опира въпроса до пари. Просто не мога да го обясня. Съжалявам. Всъщност, в моя случай, явно не съм била единствената вътрешно неудовлетворена, за да почне да се къса от другата страна.

Бързам бавно, ама искам и да стигна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не е до пари - абсолютно. Парите са просто един симптом на това, което си разказала. Макар и доста силен - като гледам женските писания по въпроса в нета - не само в тази тема и не само в този клуб. Май всеки се стреми към това, което няма

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Въпросът не е в признаването на страха, може би - много хора си го признават.
Не се женя - страх ме е от разочарования.
Не се развеждам - страх ме е от самотата.
Не споделям - страх ме е какво ще кажат хората.
Не споря - страх ме е да не ме намразят.
и т. н.
Ако обаче можем да ги осъзнаем, бихме могли и да се преборим със страховете си.

Кое е " оправдание за запазването на връзката" ти с детето?
Тази връзка няма нужда от оправдания - ти просто трябва да я търсиш и да се грижиш за нея, както за всяка връзка - независимо с дете или с възрастен човек.

Колкото до личния ти въпрос - трудно ми е да отговоря съвсем точно.
Мисля, че през целия си живот съм се учила от майка си по някакъв начин, но и много от нещата в които преди съм приличала на нея вече не приличам.
Човек се променя.
Интересното е, че приличам също и в голяма степен на баща си и то не толкова по поведението, колкото по някои общи ценности, особености на мисленето и чисто физически.
Но това на кого приличам повече няма значение за мен, за моято вътрешно спокойствие - аз съм си аз в крайна сметка и съм си щастлива в кожата
!
Като дете на разведени родители - важното за мен е било и си остава - да се чувствам обичана от тях - и от двамата, макар и поотделно и различно.
Усилията за връзка от тяхна страна - абсолютно винаги съм усещала със сърцето си и съм оценявала.

Non nova, sed nove.

А пък аз сега от известно време имам наблюдения, че е някаква мода при жените да се изтъкват колко са преуспяли и как в това няма участие нито съпруг нито любовник или гадже

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дупе да ви е яко дами !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А,защо е така?
Ако си намериш хубава работа значи си спала с някого или имаш голями връзки в по добрия случай.Ако се обличаш добре,значи имаш богат любовник,а защо не повече от един.Ако караш кола,значи някой ти е купил,а ти как му се отплати.
Добре,ама ако наистина сам си постигнал всичко?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Искаш да кажеш да не си наследила нищо, да работиш за сериозни пари (всички жени около мен се оплакват че са много по-зле заплатени от мъжете), да си позволяваш тоалети и хубава козметика и за капак да си спестиш пари за хубавата кола ?
Как да ти кажа, на един мъж му е нужно по-малко а получава повече - и въпреки това е трудно постижимо. Как да ти повярвам че това което описваш е постижимо от жените ? Може би единици са успели - но една лястовичка пролет не прави.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не говоря за супер лукс,на какъвто сте свикнали вСофия,а за Фиеста 91г. за 2000лв.Малка,скромна,но лична.Скъпа козметика!Има скъпа и много скъпа.Същото важи и за тоалетите.Ако при вас една хубава блуза струва 100лв при нас почти същата струва 30.Това е предимството на провинцията.Тук можеш да изглеждаш добре за по малко пари .Не е важно колко струва това или онова,а удовлетворението ,че сам си го постигнал и е твое и тогава е много обидно когато те наричат за метреса на някого.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти днес показваш симптоми на претопляне...нормално, пост синдром))
Абе какви са тия квалификации Вие от София , ние от Луната?!?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не съм искала да обидя никого!Съжалявам!Основната ми мисъл беше съвсем друга!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не бре dear, ти никой друг не обиждаш освен себе си...за сега приемаме, че си се пообъркала нещо, случва се)))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да ти призная имаш право.Аз съм си малко луда и незнам дали е лошо на на мен ми харесва тая лудост.:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не е необходимо да си луд , но понякога помага...въпреки че обърквацията няма нищо общо с лудостта))

Ами примерите обикновено са внушителни

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"И да признаеш равното участие на партньора. "
т.е. измерено в пари ? Страхотна гледна точка, няма що. Май жените заслужавате подобно отношение в крайна сметка. Когато жена ми отглеждаше първото ни дете , за мен беше толкова равно участие все едно е работила наравно с мен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знаеш ли, веднъж съпругът ми каза,че видиш ли аз не съм била работила,а това че гледах детето нямаше ли значение като в същото време и учех в университет.Не всички мъже мислят като теб.

Че правилно е да се каже "ние". Независимо кой е дал парите за конкретното нещо или кой печели повече в дадения момент. Има и нефинансов принос в едно семейство, нали?

"Абе какво толкова прави днес че се умори толкова?" в отговор на оплакванията на единия от съпрузите че е уморен се чува и у дома (и то и от двете страни). Но мнооого рядко. Не твърдя че сме идеални.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

жената е взела някакво друго участие във въпросната покупка, освен финансова? Нещо се съмнявам да е ходила да се дупи под колата да види дали няма течове, например. Защото - сигурно и жената казва "аз сготвих супа", а не "аз сготвих 80% от супата, а той сготви 20%".
Всъщност - браво на въпросната жена. Ако човек вземе да се хваща за всеки израз - отиде та се невидя. Не знам кога жените ще се научите да приемате това, което ви се казва като информация, а не като тема за обсъждане и анализ. Май - никога, ама какво да ви правим...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите