Даже се чудя дали изобщо е потребен адвокат? Във всяко съдилище има определени бланки. Вадят ги на ксерокс срещу някакви си стотинки. Дамата си попълва имената и готово. Ето пример:

Искова молба
от
Пепа Напепенова Преуспялова
ЕГН 7777777777

Уважаеми годпожи и господа съдии,

Омъжих се за Пешо Гошев Тошев през 1990 година. Не бяхме се опознали добре. Всичко стана заради пламналата между нас любов. С течение на времето, обаче, той се промени, оказа се, че е със сприхав характер, отчуждихме се. Той взе да пие, да бие, да ходи по чужди жени и не носи нищо вкъщи.

От брака си имаме 7-годишен син.

Поради гореизложените причини, се обръщам към вас с молба да разтрогнете брака ни по негова вина, да присъдите родителските права и ползването на апартамента на мен. Моля ви и да възстановите моминската ми фамилия. Моля ви да присъдите издръжка на детето за една година назад.

С уважение
Пепа

-----------------------

Това е брат'чед! Нейде из моите архиви лежи едно подобно писание.

Баси мамата! Мойта гъска се разписала на празен лист. Показвам й НЕЙНОТО писание, оная взе да го чете с интерес, взе да се чумери, че туй не било вярно, че не иска да си сменя фамилията, че не иска издръжка със задна дата...


Ееееееееееееее, к'во да го правиш такова животно? А?

Искаш ли тая приказка да я издадем заедно? Като братя Грим. Друга полза от нея няма да има, освен да изкараме някой лев.

Баси, а аз мойта не мога да я изгоня и това си е....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сюжета на моята приказка е с малко по-различно развитие. В нея намя деца ( по собствено желание) и няма 3-ти човек. Просто той и тя гледат в различни посоки, нищо не ги свързва, може би защото причината да се оженят никога не е била - голямата любов.

4 години след развода - тя - преуспяла, спокойна, доволна и задоволена макар и малко самотна. Той - все по-дълбоко затънал в нереалния си измислен живот. Но тъй като вече се е убедил че никой не му вярва - е напълно самотен. Единствената му компания е бутилката и кучето. Остава споменът за тотално пропиляния потнциал и способности, които някога е притежавал. Като капак се декларира за тежко болен - даже инвалид, та да не му мисли много и поне да предизвиква малко състрадание от далечните си роднини по празници.

Приказката наистина е с много вариации.
И никога нищо не се случва без причини и поводи... тук вариациите продължават според прага на поносимост
В последно време си мисля че може и да не е нормално двама души да се понасят в съжителство повече от 10 години, ами изчерпват се, какво толкова, важното е да се разделят цивилизовано, да не се правят циркове и трагедии от това, да запазят лицеприятни отношения в интерес на децата и така.... живота не свършва, пък като са кадърни и двамата се ще си оправят живота...
кой казва че трябва да са заедно до гроб - филмите и религията ?
Другата вариация, която ми хрумва, е че на нашия приказен герой никак не му харесва жена му всъщност да напредва в кариерата, мислел си е че ще му хареса /и кинтите също/ и ужким я е подкрепял, но съпоставено със собствения му мързел и липсата на каквато и да била амбиция да напредне в това, дето му викат "щом е работа - не ми го фали" , и като таз добра женица в един момент бъде оценена и хората почнат да цъкат след нея - бреййййй как се оправя тази мацка - и с работата, и с къщата, и с децата.... вземе че му прилошей и така набързо се запрепъва да си хване нещо, дето да му вдигне самочувствието, да избяга за малко от таз "напориста жена" .... щото какво друго му остава, освен "мъжкото му достойнство" - поне да завоюва нови върхове, кво толкоз - лошо няма, ама няма и брак :))))
както казва един мой познат разносвач на пици до архитектка никак не стои добре :))) и като че ли нещата от само себе си са предрешени

с изкарването на някой лев. Те - верно, че жените харесват приказки, ама - трябва да има щастлив край, брато. Нова любов, изгаряща страст, сватбени рокли и камбани... Ей тогава вече може и на филм да я направим и да я продадем в Холивуд. Ти си по-напред - нали си влюбен - действай по втората част, а аз междувременно ще избистря първата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В това вече има истина, но обобщенията са много много погрешно нещо. Нещата при различните хора са винаги сходни, подобни, но все пак и доста индивидуални. Но за така поставената житейска ситуация ти си прав - жената заменя любовта с обвинения. Защо, как...това не е маловажно. Обикновено обаче именно на тези въпроси не се отговаря. Мъжът е твърде зает с работата - нормално, та той храни семейството. Жената има страхове, напрежение, което се трупа, умора и иска да сподели. Нейните проблеми са твърде прозаични и дребни в сравнение с проблемите в кариерата на мъжа. той счита така. Напрежението расте, конфликтът е налице...и двете страни са разочаровани и двете страни обвиняват другия за своята неудовлетвореност. При мъжа любовта се заменя с досада. Всъщност няма значение при кой в какво се превръща онова, което ги е събрало. Просто идва момент, когато и двамата са забравили какво е било.

TERROR INCOGNITA

И при двамата да изчезне това, което ги е свързвало едновременно. Освен ако не са чакали достатъчно дълго време, та да се изравнят. Според мен нещата идват от неразбирането - всеки не разбира другия. Жената си мисли, че мъжа живее щастливо - има си среда, колеги, кариера, а тя е възрана в къщи с домакинство и деца. Мъжа пък си мисли, че жената е свободен човек и докато той се трепе и няма време за нищо - тя обръща внимание на себе си, на децата, на приятелките. Истината е по средата - нито жената е толкова натоварена, нито мъжа. Аз съм забелязал, че при жените се проявява завист и едва ли не им става мечта на живота да си намерят отново работа и да са финансово независими, макар, да им е ясно за какво точно ще си използват финансовата независимост.

Редактирано от koм на 19.08.06 09:24.

Забелязваш ли, че всичко опира до страха? Страха от самотата, страха от обвързване, страха от връщането на работа ... Който го е страх, не ходи в гората. Отиде ли обаче, място за страх няма.