|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | >> (покажи всички)
|
макар, да им е ясно за какво точно ще си използват финансовата независимост.
Би ли споделил, моля те, за какво ще си я използват?
Това в случай, че някога отново попадна в подобна ситуация, та да знам как да процедирам по въпроса. Щото аз малко изоставам с женските неща, а много искам да се науча и да стана най-после "истинска жена".
Благодаря предварително за поясненията!
Бързам бавно, ама искам и да стигна
| |
Тема
|
Re: Рядко се случва
[re: MaмaMъpмopaнa]
|
|
Автор | Heзнaйko (Нерегистриран) |
Публикувано | 19.08.06 15:51 |
|
Ако още не си станала "истинска жена" по критериите на някои от пишещите тук и на много от непишещите - по-добре недей да ставаш.
| |
|
Чудесно е, че някой най-после го каза!
Страхът е в основата...
Но се чудя колко ли хора тук ще те разберат или ще си признаят слабостта....няма да са много.
Още по-малко са тези, които се борят със страха си.
Non nova, sed nove.
| |
Тема
|
Re: Браво!
[re: MamaNetty]
|
|
Автор | Heзнaйko (Нерегистриран) |
Публикувано | 19.08.06 23:02 |
|
Нормално е човек да го е страх. Аз се чудя кога ще си признаете останалит неща. Като например егоизъм и др. такива.
| |
Тема
|
Re: Браво!
[re: Heзнaйko]
|
|
Автор | Heзнaйko (Нерегистриран) |
Публикувано | 20.08.06 00:05 |
|
Забравих да кажа, че много ме е страх. Но не от самота, защото си бях самотен доста време преди развода.
| |
|
изпуснал съм едно "не" .
Горното да се чете така:
макар, да НЕ им е ясно за какво точно ще си използват финансовата независимост
Извинявам се
| |
Тема
|
Хммммм
[re: Lotty]
|
|
Автор |
koм (новак) |
Публикувано | 20.08.06 09:33 |
|
не съм много съгласен. Страх има - това е нормално - всеки го е страх от новата ситуация. Проблема е, когато този страх се превърне в толкова парализиращ, че ти пречи да се пробваш изобщо (или както ти казваш - да идеш в гората). Още по-голям проблем е, когато съвсем нормалния и разбираем страх се използва като оправдание за да не се пробваш. И най-голям е проблема, когато - за да прикриеш страха си - почваш да обвиняваш партньора си, че ти пречи.
| |
|
... от какво те е страх?
Ще споделиш ли?
Мен ме е страх... или по-точно ме беше страх от много неща, от които голямата част с времето - отпаднаха от списъка.
Но например, все още имам страх, ако се обвържа с нов партньор да не стане така / по различни причини/ , че да загубя финансовата си самостоятелност, на която истински се научих да се радвам едва след развода.
Понякога ме обхващат и едни страхове, какво ще стане ако си доскучаем един на друг...ама досега си остават неопрадвани страхове.
Non nova, sed nove.
| |
|
Ех, тъкмо се надявах да ме осветли някой по такъв важен въпрос.
Айде сега и аз да излея малко злобичка в темата. Че така както се нахвърлиха лъвовете на жените, ми какво да правят завалийките. Просто следват примера на сините си половинки. Аз започвам да си мисля, че отношенията между половете са се изродили в надпревара кой пръв ще прецака другия, щото е почти сигурно, че иначе него ще го прецакат. Къде се загуби онова "двамата заедно, в една посока, с една цел"? Защо в момента, в който единия /независимо кой от двамата/ се види с малко пари, власт, кариера, положение, нам си кво си, и веднага става върха на сладоледа, пъпа на света, черешката на тортата? И изведнъж се оказва, че избора направен преди ен на брой години е най-ужасната грешка в живота, че човека който дотогава е бил всичко, давал е всичко, бутал е дори сам когато е било нужно, за да стигне другия до тия си висоти, сега е ненужен, изхабен, непредставителен, дърпа развиващата се звезда назад и т.н. и т.н. и т.н. Честно казано, не знам случки на мъже зависими финансово от жените си. Сигурно има такива. Но май обратното е доста по-често. Та знаеш ли какво става с новопридобита финансова независимост? Какво се прави с нея ли? Ми аз си мечтаех за това да мога да кажа "АЗ купих". Щото избеснявах от единственото число в изказванията на мъжа ми, всичко го беше купил той. Може да ти се струва дребнаво, но много се дразнех, казвах му го дори, но той не проумяваше къде е проблема, явно виждахме нещата по различен начин. За него това нямаше значене, за мен имаше огромно. Защото се чувствах незначителна, безполезна, несъществуваща. След време осъзнах, че проблема си е бил в моето възприятие на нещата, но точно тогава имах нужда от това да сме "ние" във всяко едно нещо. И както виждаш, става дума за съвсем незначително нещо, наистина. А какво става, когато нещата са грозни крайности? Когато ти се натяква всекидневно на тема финанси, когато размера на заплатата се използва за да те унижават като личност? Ами аз лично, в подобна ситуация с две ръце подкрепям шута в задника на тъпото парче, което си е позволило такива простотии. Независимо дали е мъж или жена. Само още не мога да разбера защо всичко, ама абсолютно всичко почна да се измерва в пари и все така ли ще продължава. За съжаление, отговора май е да. Ценостите които са ни внушавали с детските приказки са си останали само в оня приказен свят. За да оцеляваш, трябва да си нагло парче. В работата, а оттам някак се пренася явно и в семейството. Започнахме да живеем за да работим, за имиджа, за статуса, за ... не се сещам други надути думички.
Оф, нещо друго исках да кажа, ама няма, щото няма смисъл. Все тая.
Света е полудял. Затова дали жените така, а мъжете иначе, кво значение има. В крайна сметка всички сме прецакани, децата ни още повече от нас, важното е кинти и секс да има, да ни е гот на тутурутките, пък другото кучетата го яли.
Баси, що е толкова трудно да приемеш реалността
Бързам бавно, ама искам и да стигна
| |
|
така е, миличка- най-трудното е да се НАМЕРЯТ ДВАМА души и да разберат, че са се намерили, да се доверят, да повярват и да вървят заедно....
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | >> (покажи всички)
|
|
|