Каквото и да ти казва, не мисли, че вината е в тебе и не се обвинявай. Решението да започне връзка извън брака е изцяло негово, и това е решение на мъж, който няма доблестта да опита да реши проблемите си в брака първо (ако има такива), да се разведе, и тогава да започне нещо ново.

Струва ми се, че в България има много голяма толерантност към извънбрачните връзки. Не знам защо и нямам време да анализирам. Поведението на мъжа ти е поведение на неузрял човек, който търси спасение от проблемите си в афера.

В един момент трябва да решиш дали наистина искаш да прекараш остатъка от живота си с такъв като него и дали някога би могла да му вярваш. Срещни се с адвокат и поне разбери правата си, ако не друго. И пак повтарям, каквито и да са ви проблемите, решението да изневери е изключително негово, така че не се оставяй да те обвинява за това.

Засега остани горда и показвай само равнодушие към него. Не го моли, не плачи, не заплашвай! Оттегли се в твоя "ъгъл" та дори да е само емоционален за малко. Не го пери, не му готви, никакви услуги! Говори с него само за бизнес, кой прибира децата и т.н. През това време, дано си създадеш малко душевно спокойствие за да решиш какво да предприемеш.

Горе главата!

и моите дела се движат по едно време с твоите.
Жена ми най-после го отнесе - с поведение като на твоя мъж. Траях достатъчно !

"...реших да му поставя за пореден път въпроса да реши веднъж завинаги какво ще правим..."

"...оказа се че се виждат чуват тя ходи при него той при нея и .... "

"Лутам се с постоанни въпроси без отговори и наистина вече ..."

------------

Наистина вече е време да се подготвяш за новата учебна година.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Първо трябва да помислиш за здравето си, колко време можеш да издържиш в това положение?

като тя работата ясна. 1 година стига за другия да реши - щом продължава - тури му пепел.

Мила Ан
Време е вече да погледнеш нещата реално
Една година е много време...щом нещата там не са приключили, нищо вече не можеш да направиш. Явно и двамата не искат това да свърши.
Почвай да работиш бързо върху новия си живот!
Родителите ти и приятелите също ще ти помогнат да се измъкнеш от тази помия. Не унивай, не плачи много, не се самообвинявай, не го намразвай,нито нея. Просто приеми че той е изиграл ролята си в твоя живот и е време да го напусне. Нали знаеш че живота ни е като влак- различни хора непрекъснато се качват, пътуват с нас, като дойде тяхната спирка-слизат...Сигурно достатъчно си помъдряла през тази 1 година, но все пак ти казвам, че много често в днешно време хората не остават заедно завинаги. Сега всичко се променя много по-бързо от преди, хорта също и е нормално да се срещаме и да се разделяме. Наистина ново начало след раздяла е трудно, трябва ти време...ще минеш през всякакви емоции и настроения...нормално е да плачеш, да намразваш всички,които ти причиниха това...но после всичко ще мине и ще се радваш че е приключило. Не оставяй нещата да ги решава друг вместо теб!!! Вземи решението за раздяла и действай!!!
И АКО МОЖЕШ НАМЕРИ НЕПРЕМЕННО ФИЛМА "THE SECERT"!!!!
ЩЕ ТИ ПОМОГНЕ ДА ПРОМЕНИШ ГЛЕДНАТА СИ ТОЧКА ЗА ЖИВОТА ИЗОБЩО!!!!
уСПЕХ!!!

здравей, ан. Не съм член на този клуб, но отвреме- навреме поглеждам тук и си сверявам часовника,защото има какво да се научи от клубарите. Ти искаш съвет от препатил човек.Е, била съм в същата ситуация като твоята.Имам дълъг брак-скоро ще празнувам 30 години!!! Някой ще помисли ,че съм луда да изтрая толкова много един човек и той -мен. Зависи...Но това е друга тема.Ще ти кажа какво направих аз,когато изпаднах в такова положение.Хванах се в ръце, гледах си семейството, не вдигах скандали.Работех, чувствах се силна и независима.Имах лично пространство,приятели,интереси.А този,който имаше любовница/мъжът ми/, леко го избутах в тъча.Направих всичко това заради себе си, а не заради него.Не се вкопчих в него и не се опитвах да живея неговия живот.Блудният син сам се върна. Простих, защото мисля,че никой не е съвършен и защото го обичах. Все още го обичам и никога не се връщам към миналото.Както и да постъпи твоят мъж, живей твоя живот и гледай напред.

...срещнеш с любпвницата му. Проблемът в самата си основа не е в нея. Помисли си само какъв е "идеалният" образ на мъж в днешно време. Преуспяващ финансово, със здраво семейство, красива любовница.... и още много подобни белези, които непрекъснато ни се внушават от медиите, политическата каста и т.н.
Само не разбрах, как се връзва "здраво семейство" с "красива любовница"...или кавичките на семейството нещо са "изгубени в превода"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Лор,
Това много прилича на каквото съм чела за справянето с афери, поне на първо време и поне докато емоциите улегнат.

Какво точно прави, ако искаш да кажеш на тези които сме в такава позиция и все още се опитваме да "спасим" нещо??? Благодаря за надеждата, макар че при мене тя е много малка.

Работата е там че при мен всичко продължава вече не една а почти 3 години!!!
Реално не живеем заедно вече 3 месеца, защото реши че има по добра работа в друг град, връща се на месеца веднъж.
Аз съм била със стари разбирания от 20 век, защото не съм съгласна на варианта да живее с мен и децата и да ходи при нея когато си поиска, все едно че е на работа или в командировка. Така всеки щял да има всичко.
Е как да се съглася с това?-това беше първото му решение с което беше решил проблема

Сега уж пак е приключил с нея заради децата и родителите си, щял да прави това което трябва никой не можел да го разбере...
Но продължава да си работи там и аз не съм убедена дали изобщо ще се върне и какъв живот ще живеем....
Може би е най добре да се разделим, но защо той не го реши а чака мене да взема това решение???
Ужас вече и аз не знам какво искам...може би и аз съм страхливка???
Може би пък така е по добре временно да се разделим, пък после каквото стане, ще се оставя на течението живота продължава.