Мъжът ми има любовница / Взаимопомощ / Клуб на разведените

БЪДИ БЛАГОСЛОВЕНА И ИДВАЙ ПАК!
ЛАУРА ЕСКИВЕЛ
(СЪКРОВЕНИ ВКУСНОТИИ)

За всичките ми нещастия е виновна Чоле. Аполоние е невинен, каквото и да говорят. Работата е там, че никой не го разбира. Ако от време на време ме биеше, то е, защото аз го разочаровах, а не защото е лош човек. Той винаги ме е обичал. По свой начин, но ме е обичал. никой не може да ме убеди в противното. Щом толкова направи, за да приема любовницата му, то е защото ме обичаше. Нямаше никаква нужда да ми го разкрива. Спокойно можеше да я пази в тайна, но казва, че го е хванало страх да не науча случайно за похожденията му и да го изоставя. Той не понасяше мисълта да ме загуби, защото бях единствената, която го разбира. Съседките могат да разправят каквото си искат, но да видим кой от техните съпрузи им разказва за купищата любовници, които си има наляво и надясно? Никой. Не, единственият честен измежду тях е моят Аполонио. Единственият, който се грижи за мен. Единственият, който се тревожи за мен. При тоя СПИН стана много опасно това, дето мъжете са като разгонени псета. Ето защо, вместо да ходи с много, той реши да се жертва и да има само една постоянна любовница. Така не рискуваше да ме зарази с онази болест. Това е любов, а не кръшкане! Но те не могат да го разберат!
Е, добре, трябва да призная, че в началото на мен също ми костваше усилие да го проумея. Нещо повече, за първи път му казах “не”. Адела, дъщерята на кумата ми, беше много по-млада от мен и ужасно се страхувах, че Аполонио ще предпочете нея. Но моят Апо ме убеди, че това никога няма да се случи, че Адела в действителност не го интересува. Работата била там, че изпитвал нужда да оползотвори последните си години на активен мъжкар, защото после вече нямало да има този шанс. Аз го попитах защо не го стори с мен, а той взе да ми обяснява, докато разбера, че не можел, че това бил единият от проблемите на мъжете, който ние, жените, не сме в състояние да проумеем. В това, да си ляга до мен, нямало никаква тръпка, аз съм му съпруга и съм му на разположение, когато пожелае. Той имал нужда да се увери, че може да завоюва млади момичета. Ако не го правел, щял да се травмира, да се комплексира и тогава вече дори с мен нямало да може да изпълнява задълженията си. Това вече наистина ме стресна.
Казах му “добре” и че приемам да си има любовница. Тогава ме заведе при Адела да си поговоря с нея, защото на Аделита, която ме знаеше от дете, й било много мъчно и искала да чуе от моите уста, че й давам разрешение да е любовница на Аполонио. Обясни ми, че нямало да ми го вземе. Единственото, което искала, било да помогне на нашия брак и че било за предпочитане Аполонио да ходи с нея, а не с някоя непозната, която действително желае да ми го отнеме. Аз й благодарх за добрите чувства и ми се стори, че дори я благослових. Честно казано, бях й признателна, защото тя също се жертваше за мен.
Адела, на нейните години, спокойно можеше да се омъжи, а вместо това беше готова да е постоянна любовница на Аполонио, просто от добро сърце.
Та така в деня, в който тя дойде, си поговорихме надълго и нашироко и всичко си изяснихме. Разписанието ,дните за посещение и прочие. Предполага се, че след това би трябвало да съм съвсем спокойна. Всичко беше под контрол. Аполонио щеше да се успокои и всички да сме доволни и щастливи. Но не знам защо бях унила.
Когато знаех, че Аполонио е с Адела, не можех да спя. По цяла нощ си представях какво най-вероятно правят те. Е, не ми беше необходимо много въоблажение, за да си го представя. Знаех го и това е. И не можех да престана да се терзая. Най-лошото е, че трябваше да се правя на заспала, защото не исках да измъчвам моя Апо.
Той не заслужаваше това. Ала един ден го видях, когато се прибира, свари ме будна. Побесня. Каза ми, че го шантажирам, че не го оставям да се наслаждава спокойно, че той не може да ми даде по-голямо доказателство за любовта си, а за в замяна го шантажирам и тормозя с разплаканите си очи и със страховете си, че няма да се върне. Та нима някога не ми е засвидетелствал уважение? Вярно беше, връщаше се в пет или в шест сутринта, но винаги се връщаше.
Нямаше защо да се тревожа. Би трябвало да съм по-щастлива от всякога и само Бог знае защо не се чувствах така! Нещо повече, започнах да се поболявам от гневните скандали, които ми спретваше подлецът Аполонио. Вбесявах се като виждах, че купува на Адела неща, които на мен никога не беше купувал. Че я води на танци, когато мен никога не беше водил. Нито дори на рождения ми ден, когато пя Селия Крус и го умолявах да ме заведе! От чиста ярост очите ми започнаха да пожълтяват, черният ми дроб се поду, дъхът ми стана отровен, погледът ми помрачня, по кожата ми избиха петна и тогава Чоле ми каза, че най-доброто за подобни случаи е да сложа в един литър текила шепа чай от болдо и да пия по чашка на гладно. Текилата с болдо намалява жлъчта и изкарва яда от тялото. Без да се помайвам, отидох до дюкяна на ъгъла, купих от Дон Педро бутилка текила и сложих в нея билката. На следващата сутрин пих от нея и ми подейства много добре.
Не само се почувствах вътрешно облекчена, но и радостна и щастлива, както не се бях усещала от много време. С течение на времето въздействието на цяра ставаше все по-ефикасно. Аполонио, виждайки ме усмихната и спокойна, започна да излиза все по-често с Адела, а аз – да си пия по чашка всеки път, когато това се случваше, било на гладно или не, за да не ми наврежда на жлъчта. Посещенията ми в дюкяна на дон Педро ставаха неотложни. Ако в началото една бутилка текила ми стигаше за месец, дойде момент, в който ми стигаше за един ден. Тогава вече бях сигурна, че не е останала и капка жлъч в тялото ми! Чувствах се толкова добре, че дори си помислих, че текилата с болдо е чудотворна. Стичаше се в гърлото ми ,като прочистваше, повдигаше духа, изцеряваше цялото ми тяло, караше ме да се чувствам живо, живо, живо!
В деня, в който дон Педро ми каза, че не може да ми даде на вересия нито една бутилка повече, си помислих, че ще умра. Вече не можех да изкарам и ден без моята текила. Започнах да го умолявам. Като ме видя така отчаяна, му дожаля за мен и прие да платя по друг начин. Безбожникът му с безбожник от край време ме желаеше. Аз, честно казано, с толкова топлина в тялото, също усещах повечко желание и така там, на тезгяха, Аполонио ни свари да отпускаме края на тия свои желания.
Аполонио ме изостави като пияница и курва. Сега живее с Адела. Аз съм обречена на падение. И всичко по вина на гадната Чоле и нейните лекове!