Инструменти за какво? Ако са инструменти, как може човек да се научи да борави с тях? Моята същност? Какво е това? Моята в момента е кълбо от нерви, което се чуди как да се разпплете и да започне да се навива отново. А може би просто искам да съм нещастна? Искам да плача ей така, за намаляне на напрежението?...Незнам. Знам само, че в момента незнам какво и как и защо

Без алкохол, без хапове.
Избистри си нещата, остави всичко настрана и вземи решения.

плачи. Като свършиш - седни и се погледни без да бързаш. Ако има кълбо от нерви - погледни се пак. Докато разбереш точно какво става и какво виждаш. После взимай решения.

Решението е едно, но все отлагам, защото ме е страх. А и незнам как да организирам нещата си. Незнам къде да отида, незнам как ще се справя сама. Мъжа ми преди беше казал, че щяло да го ео срам да вижда сина си, заради това, което е станало. Нима ще го остави съвсем. То детето и без това се чуди как да накара татко си да му обърне малко внимание, а после какво ли ще бъде. Като казвам, че се чувствам като мебел не говоря само за себе си, а и за детето. Малко гадно да си позволявам да мисля вместо него, но ако знаеш колко пъти ме е доядявало, затова, че примерно то иска да се похвали на татко си, а той не благоволява да погледне даже. Просто такъв бил-като гледал филм примерно бил се концентрирал и докато обърнел внимание, щял да изтърве важни неща...

И от това ме е страх. Не искам да говоря с него, а той ще забележи очите ми и може пък и да попита и почват нескончаемите спорове. Просто искам да се махна. Да избягам. Знам, че няма как, но това искам. А като говоря, пиша, слушам музика или каквото и да правя не давам воля на чувствата си, очите ми стават мокри и успявам да скрия всичко.
Само едно не разбирам в тези наши отношения. Как може ако видиш, че човека до теб се превива, да не попиташ поне какво му е? Как може като го видиш натоварен , да не станеш да поемеш част от товара. Ами ти живееш все пак с него. Аз като видя непознат в такова положение му помагам, пък какво остава за познат, да не говорим за близък...
Това дребнаво ли е? Аз ли съм дребнава?

Стига с този среднощен алкохол!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

много познато усещане...минава ,но не напълно..и..след доста време.

и това ми е супер познато...
детето имаше награда- грамота за 1 място на едно математическо състезание (кенгуру на френски език) и....горда отива да го покаже на "тати"...Реакцията беше..никаква! Че то било най-естественото нещо НЕГОВИТЕ деца да са първи по състезанията по математика... А това,че не им е погледнал дори бележниците или да е попитал какво точно учат и учат ли изобщо...явно също е най-нормално.. При сегашната образователна система... Явно разчита,на това,че децата си имат майка...
Само едно ще ти кажа...не си тръгвай от къщата, ако има друг начин..И...ако се налага...непременно с детето..
Преживях всичко за което разказваш(без отворения брак) и..сега още не мога да си простя,че не заведох децата на квартира,без нищо с което са свикнали, освен с мен...Можеше всичко да е съвсем различно..и..със сигурност щеше да е..

пусни го да ходи при любовницата..
Като си начеше ..крастата...ще се върне с подвита опашка...(ако му позволиш)..
И..гледай напред...
Само не прави сцени и не го обвинявай в нищо...Опитай да поговорите разумно и..ако верно е толкова влюбен, не го чакай преди 3-4 месеца да размисли...
Междувременно се стегни,защото детето ви има нужда от усмихната и здрава майка..
УСПЕХ

е то трябва да е доста голяма пукнатината, че да се вклини трети.....