Хай.
Поставям въпроса тук, щото смятам че сред вас има хора с опит (като изневеряващи и като "потърпевши"). Моля да дадете мнение, по какво мога да позная (ако въобще може) признаците на ФИЗИЧЕСКАТА изневяра? Преди много малко време обявих на жена си че искам развод, защото тя ми беше изневерила емоционално, и в желанията си. Първо го усетих (че мисли за (секс с) друг, дори тялото й го излъчваше), после и тя ми го призна, щото я питах постоянно и щото беше решила да е искрена с мен. Увери ме, че не са стигали до края, но че го иска..... Каза че е много объркана и че й е търудно. Помолих я и й казах да не се занимава с него, тя не престана, и когато разбрах че е имала среща с него, побеснях и и казах че ще се разведа. Тя преживя стрес от решението ми. След 2 дни реших, че трябва да дам ПОСЛЕДЕН шанс на връзката (над 10 годишен брак с дете) и не го направих. Обаче не си правя илюзията, че тя хоп - и тя ще престане да си мисли за него като за потенциален любовник. Имам ОГРОМНОТО желание да разбера, когато (ако) стигне до края. Моля да ми дадете съвети и примери, по какво мога да позная физическата изневяра. Може да ми пишете и на Gnu06@dir.bg Кой знае, мненията ви могат да ми помогнат за едното или другото - или да запазя брака, или да стана "един от вас".....

hm ako pochen d ase chuvstva guzn ai ti razpravia ch ee losha ili che ne te zasluajva:) ili ako otsystva po neprivichno z aneia vreme:)

vs epak ti pojelavam d ane pribyrzvash s reshenieto za razvod

Ако искаш да запазиш брака си, концентрирай се върху любовта си към нея, а не върху ревността си... що за глупости са това да я разпитваш до признаване на несъществуващи грехове!!!!
Виж сега, на никой не му е приятно да се чувства нечия собственост... и да не стане така, че тя да тръгне да доказва именно това - че не е твоя безпрекословна собственост... А болезнената ревност (много често без основания, защото наплашва жертвата до пълна неадекватност) никого не е довела до добро - нито ревнивеца, нито ЖЕРТВАТА му - повтарям я тая дума, защото това е действителното положение.
Та вместо да търсиш под вола теле - успокой се! Покажи й собствената си любов към нея, вместо мъчително да изискваш от нея любов или вярност - първо дай, пък после получавай!!!

Желанията ни трябва да са леки като перце...

Колкото повече я връзваш, толкова повече ще ти бяга!

Ако искаш да обуздаеш бик - дай му ливада!
древнокитайска поговорка

Ако обичаш някого - дай му свообода да си тръгне от теб, ако не се върне, значи никога не те е обичал.

Не можеш да владееш мислите на жена си, не бива да издевателстваш над нея "щото я питах постоянно ", не си в правото си да я упрекваш за нещо неслучило се и аз не мога да бъда сигурна, че ти е казала каквото и да било защото е"решила да е искрена с мен" - по-скоро и е дошло до гуша от твоите съмнения, подозрения и агресивен словесен терор. А ако наистина ти изневери физически, то ще е само защото ти я подтикваш към това с цялата атмосфера, която създаваш с тираничното си и собственическо поведение.
Като искаш да се развеждаш с нея намери си друга състоятелна причина, а не това, че била мислела за не знам си кого /според тебе/. И се разведи нормално - ако наистина си толкова безумно ревнив, това ще е най-доброто решение и за двамата.
Казвам ти го, защото имам пред очите си такъв пресен пример - почти 1:1 като твоя - накрая след развода се оказа, че не тя, а той си има любовница, но преди това я беше измъчил до смърт "да му признае".
Недостойно.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

На кой не се е случвало да мисли за секс с друг, освен с мъжа си/ жена си?
Има ли такива тук?

Ревнувайки я и подтискайки я, говорейки й за развод, заплашвайки я...можеш да бъдеш сигурен, че така ще я подтикнеш към изневяра.
Аз направих същата грешка преди време (бях в твоята позиция) и подтикнах мъжа си (тогава още не бяхме женени) към това. Защото само му виках, ревнувах и сърдех, защото една колежка го сваляше. Така отношенията ни се влошиха много и той се е поддал или е пристъпил към действие-не знам, но няма и значение вече. След това той ми каза, че аз самата съм го отблъснала с поведението си.
Ако аз съм в позицията на жена ти и мъжа ми реагира като теб, 99% ще го направя с другия.
Смятам, че щом ти е споделила, значи по някакъв начин търси у теб любовта, провокира те, изпитва те...иска от теб да я обичаш, да я желаеш и т.н. Объркана е и иска от теб подкрепа, А ти правиш точно обратното...
Не те виня или нещо подобно, трудно е да си в тази позиция и да запазиш самообладание, но ако бракът ви си заслужава, най-тъпото, което можеш да направиш, е да я отблъснеш сега. Имате и дете....мислиш ли за него?
Ако бях на твое място сигурно и аз може би щях да повторя грешката си, защото е трудно. Но искренно те съветвам да не го правиш, стига да можеш да надмогнеш временните си чувства.
Успех!

Един мой познат през сълзи един ден ми разказа как жена му му била признала че си има любовник. Скъсала е с любовника, но той ме питаше дали да се разведе или не. Каза ми още, че щом тя скъсала с любовника той се обадил на любовницата си (жена му не знае за нея) и и казал, че няма да се виждат повече.
Направи си извода сам какво точно искам да кажа за своя познат. Той в известен смисъл е леке. Не ставай и ти такъв. Една жена се приласкава ако знаеш значението на тази думичка. От това, което си написал моят извод е че жена ти се нуждае точно от това да бъде приласкана а вместо това ти я зашлевяш. Помисли си сам ако на теб ти се случи това колко време ще издържиш при човека, който те е зашлевил в момент, когато си имал нужда от него.

С.Н.В.О.

Ако това, което си написал за жена си е верно - тя е абсолютно неадекватна в момента. Щом след заплахата за развод е тръгнала да се среща с някой си, че и си е позволила да го направи така, че ти да разбереш - очевидно разума и е замъглен. Каквото и да правиш - все тази.
От друга страна - ти си не по-малко неадекватен - така, че - не прави глупости.
Спри да търсиш признаци и "доказателства" - и да ги намериш - и да не ги намериш - нищо няма да се промени - все толкова гадно ще ти е. А пък - като ти се избистри мозъка - ще вземаш решения.

Не знам защо, но това, което ми описваш звучи като он-лайн афера. Ако е така - не се паникьосвай толкова много. 60% от жените влизащи в такива афери живеят в измислен свят, за който дори "другия участник" в аферата не подозира. Та - ако не е станало първия път - при нейното състояние - най-вероятно няма и да стане колкото и да и се иска на нея.

Има - аз

Пич по-добре се кротни и се опитай да я разбереш. Камара народ ти даде съвсем разумни съвети. Теб търси момата, а не другия, иначе нищо нямаше да ти каже. Виж какво можеш да й дадеш повече от другия, не пари или дрънкулки, не само секс, а онова дето да й светнат очите и да се позамрежат.
Е ти и едно примерче.
Точно около десетата година бившата реши, че съм завъдил не една, а стадо любовници, а аз не. Обяснявах, разговарях, клех се в децата, караше ме да се кръстя. Абе пълна програма. Затворих се в себеси и само бачках, почти денонощно, само и само да не предизвиквам подозрения. Еееее на 18та година ми писна и подкарахме развода, ама започнах и да се заглеждам по набедената за моя любовница. Позагледах, позагледах и си помислих, че жена ми явно има вкус, щото момата си беше мома отвсякъде, а аз кон с капаци. Семейството, децата, бачкането и точка. След последното дело, още с излизането от залата звъннах на заподозряната мома и й обявих готовност номер едно. Вечерта прерязяхме лентата и готово. Два, три месеца веселба и толкова, свърши веселбата. Ама и при жена ми не исках вече.
Вече бившата ми жена подкара друга песен. Повярвала ми най-накрая и прочие. Да, ама аз вече не бях същия. Контрата остана в хлапетата.
Помисли си, ама страшно много си помисли. Ревността никога не е водела до нищо добро, за това ти разказах горната приказка.
Оффф
не можах нищо весело да кажа
явно клубчето влиза в релси