Понеже Хел спомена за Стефан и за да не заспите, да взема да ви запитам нещо:
Добре, повечето тук се оплакват от това какъв ад е разводът, как бившият не помага, а им къса нервите и т.н. и т.н. Ама нали човек като се жени, се предполага, че се жени за когото обича?
О.К., в един момент обичта изчезва. Обаче аз все си мисля, че има един момент, преди обичта да се превърне в омраза, когато хората могат да се разделят цивилизовано. Защо не става така? Моментът ли се изпуска, егото ли не може да се пребори или просто сте се оженили за някого, когото изобщо не познавате?
Накратко: защо хората се развеждат и се мразят след това?
Не се заяждам. Наистина не разбирам.

Стига простотии бе, тате!

има един единствен отговор на твоя въпрос.
Всеки се е развел по различни причини и не всеки се наема с тежката задача да започне да мрази бившия си съпруг защото така било прието да се смята, че става.
Да се превърне обичта в омраза е много трудоемък процес, а не по-лесно е да се поддържа омразата - почти толкова трудно, колкото и да се поддържа любовта. Не мисля, че омразата е задължителен елемент при развода, или раздялата изобщо. Защото тя, макар и с отрицателен знак, е все пак чувство, а раздялата е породена най-често от изчезнали чувства. Факт е, че докато ги има чувствата, хората се борят да си запазят връзката, щом поизчезнат - решението за раздяла идва по-лесно. Отделен въпрос е как така изчезва любовта - аз не зная как като механизъм, но зная, че изчезва и толкова. Вероятно и механизмът е различен при различните хора. Нима ти никога не си преживявала подобно нещо? Ако не си, то значи ти предстои, не се правя на злобен пророк, но това са нещата от живота. А, ако не ти се случи никога, то значи си изключението, което обаче не накърнява закономерността на правилото. Пожелавам ти го, все пак.
Не разбирам обаче на свой ред откъде измъкна това твърдение, което е основа на въпроса ти. Колкото хора, толкова и съдби - как да ги напъхаш всичките под общия знаменател - развод=омраза? Може би въпросът ти не е адресиран правилно, може би да конкретизираш адресата като "тези, които мразят бевшите си партньори"... Просто предложение...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Моментът ли се изпуска, егото ли не може да се пребори или просто сте се оженили за някого, когото изобщо не познавате?
Всичко от гореизброеното може да е причина, често в комбинация.

И още нещо - за да се разделят цивилизовано и в точния момент една двойка са необходими следните условия:
- и ДВАМАТА да са зрели, осъзнати и добре възпитани хора
- да е запазена поне някаква комуникация между тях

Non nova, sed nove.

Знам, че се случва. На мен досега не ми се е случвало, макар че беше на път да се случи, така че ми е ясно. И не казвам, че винаги след развода следва омраза. Аз самата живея с разведен мъж, който не мрази жена си, въпреки че тя е поискала развода. И точно понеже виждам, че може да стане и нормално, се чудя защо в повечето случаи не става така.
Та, въпросът ми наистина е към тези, които не могат да простят на бившите, но явно не съм го изказала ясно.
Просто не мога да си представя, че човек, когото съм обичала и съм смятала за свестен, може изведнъж да се превърне във враг №1. Безразличен- да, но враг...

Стига простотии бе, тате!

Зависи от повода за развода. А зависи и как е протекъл самия развод.
Нали се сещаш, че в повечето случаи любовта не изчезва едновременно у двамата.
Не мога да коментирам за омразата - според мен това се появява като следствие от начина, по който се прекратява връзката и все пак е трудно да останеш безразличен след като половината ти съзнателен живот е бил провален, плановете са отишли в канала, не си виждаш децата и трябва да започваш едва ли не от нулата. Ако не омраза - все някаква горчивина остава.

Ne, ne go mrazja. Po-skoro izpitvam taga po propiljanoto vreme, koeto mojeh da otdam na dalech po-kachestven maj. Izpitvam i jad kam sebe si, che ne pretzenih trezvo neshtata. Ako ne me beshe sram ot popgreshnija mi izbor, oshte na tretija mesetz bjah gotova da zapochna razvoda.

Що бе Полуидиотче, абстрахирам се какво чета тук и в другите клубове, ама около мен в живота е пълно с обратни примери.Не знам в подробности самия развод как им е минал на хората, но виждам запазени нормални комуникации, за които и някои все още "семейства" могат да мечтаят.
Незнам, може би, защото тези които имам предвид имат и деца, това ли ги свързва и след развода , но колкото и да се напъвам в момента освен прочетеното из нета, един жив пример на такава тотално намразила се бивша двойка не се сещам.а върха на сладоледа е една моя приятелка, която от време на време и секс с бившия правят.Така че, според мен сме се цивилизовали малко в това отношение.

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ – ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ

Какъвто и да е повода, според мен, как ще протече зависи от участниците. Да, вероятно ако разбера, че съм заменена с друга, в първия момент ще се чувствам ужасно, но това не променя факта, че се развеждам със същия този човек, когото преди да ми изневери съм уважавала, обичала и т.н. Да, обичта ще изчезне, горчивина, разбира се ще има, но не мога цял живот да се сърдя на някого и да продължавам да си прехвърлям през ума кое е направил не както трябва, кое е трябвало да направи по-иначе и т.н.
Пак ще дам пример. Да речем, аз не съм разведена, но съм разведена със свекърва си. До момента, в който още не бяхме разведени, нейните действия ме дразнеха нон-стоп. Сега въобще не ми пука какво ще направи. Нямам очаквания спрямо нея, нямам изисквания, нищо. Дори съм склонна да я разбирам, защото я гледам от дистанция и вече не съм емоционално ангажирана. Защо да не е същото и с бившите съпрузи?

Стига простотии бе, тате!

просто мащабите са други.
Това, което си дала като пример с изневярата е много повърхностно. Защото не само, че ще се чувстваш ужасно от самата изневяра, но ще си пропиляла доста на брой години. Освен това ще загубиш и доста други неща - в най-добрия случай - половината си имущество, още няколко години от кариерата си докато стъпиш пак на крака, още няколко години докато изградиш нова връзка (ако изобщо успееш), ще оставиш за винаги частица от здравето си и т.н. Някой го беше казал тук - развода е една катастрофа.
Случая, който ти описваш си е забиване на нож в гърба. И трябва да мине повечко време за да зарасне раната и да стигнеш до отношението на безразличие. Иначе - дори и да не изпитваш омраза - действа инстинкта за самосъхранение. Ти ще влезеш ли в храсталак, ако преди това си била ухапана от гърмяща змия там?

...партньора, започваш да го мразиш. Друг е въпросът кога става това, в един миг или е еволюционен процес.

Полуидиотче, в контекста на по-горе написаното нямам основание да те мразя.

=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!