ний сме малко глупавички в това отношение.Много по-лесно е да те омае чужд мъж, отколкото собствения след 20 г.Не оправдавам жената, но не оправдавам и теб.От теб е зависело дали да излезе в 22 ч. или не.Как може да я убеждаваш 45 мин.да не го прави и тя да го направи.Че за 20 г. ти не си ли я преценил.Аз съм правила много грешки в малкия си живот, но човекът до мен като каже НЕ за мен е закон.Защото ТОЙ така направи.И знам , че когато ми каже нещо НЕ Е за да си наложи мнението, а защото е по-разумен от мен.Не действа с първичния инстинкт, с който ние жените се хвърляме в живота.
Просто...не знам.Мъчно ми е за теб, мъчно ми е и за нея/защото не е лесно да продадеш душата си/Мъчно ми е че въобще сте говорили за тези неща и тя не те е послушала.Дали е курва не знам, но че е глупава/съдя от твоите думи/ е ясно

А какво направи ти преди това за да не се плаща тази цена? Даде ли й подкрепа и с какъв тон й обясняваше как се надценява и че няма нищо да стане? Извинявай, но след 20 години в последния момент да се опитваш да правиш любовно признание... и пак си помисли за тона и думите, които си използвал. Помисли си за отношението, което си имал към тази жена през всичките 20 години. Наблегни на спомените си от 1999 година насам. Защо ти го казвам ли?! Защото, драги господине, моят съпруг през последните 3 години се е отдал на кариерата, парите, възможностите и т.н. , но забрави за чисто човешкото и за важните неща, за отношението към мен. Дори след многото изприказвани приказки му е трудно да разбере като как така не мога да разбера, че винаги е бил до мен. Повярвай ми, че това, което си мислиш, че даваш, не е точно това, което усещат от отсрещната страна... Определено имам грешки и аз, но това, че имаме един много добър семеен доход, дори повече от добър в сравнение със стандарта в България, изобщо не ни прави щастливи. Изобщо не ми пука за това дали ще пия шампанско в Хилтън или бира на тревата в парка... Искам си човека до мен, но повече не мога да му помогна да се осъзнава, проблемът си остава вече негов. Ето и аз сега ще се отдам на кариерата си за да съм доволна от себе си пред себе си. Ако можеш или поне се опиташ да разбереш това, ще спреш да обясняваш кой е неоправдан и кой курва. Помисли си и за това, че тя те познава и без да са необходими доказателства, тя знае и усеща къде си се отклонил от пътя дори и подир друга пола...
Защо, по Дяволите, се мразите? Защо винаги се търси грешката в другия? Толкова ли е трудно да погледнете и да прецените собственото си поведение неутрално и критично, не пред друг, а пред себе си? Цената е наранената ти мъжка гордост, с която сам трябва да си се справяш...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тази година ще съм в христовата възраст и съм блондинка ;) /може би за това не ми пука за "селото"/
Благодаря! Винаги за мен е удоволствие да чета твоите постинги, като много трезви и реални, успокояващи и съветващи...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти явно си изключение. Много малко жени разсъждават така.

Една жена, майка, винаги ще се бори за децата си и ще направи всичко за тях. Обаче, винаги има обаче - тя е човешко същество със своите нужди и желания. Може да дава всичко, но трябва и да получава. Ще си се грижа за детенце както и до сега, но ако не се разберем с баща му, да ме прощава, но ще съм по-пълноценна майка без него. Няма да се боря с цената на всичко за едно семейство, където ще загубя себе си. Не искам да кажа, че съжалявам за живота си когато се отправя към отвъдното.
Колкото до любовниците, мъже или жени няма значение, те винаги те разбират и подкрепят в началото за това и си привлечен от тях. Въпросът е какво става когато вече мине известно време и започне изтрезняването...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В грешка си!
Семейството ти е било разбито много преди онази дата, час.... всички ги научихме наизуст вече
Само и единствено ти не си го разбрал навреме и все още не искаш да го приемеш. Не разбирам защо трябва толкова да се рови в миналото. Всеки пълнолетен гражданин има право да взима сам решения за живота си и всеки САМ носи последствията от тях.
А по въпроса за твоята вина не споменаваш нищо. Защо? Не си ли ти този, който се е оженил за КУРВА?

Нищо лично

Не ми връзва!.....Понякога

Може би наистина сме се оженили за някой който не познаваме. Защото той ни е лъгал, преднамерено. Няма оправдание за това че се е правил на някой който не е. Не ни е обичал, не му е пукало за нас. Още от началото. Лъжльо смотан. Е, и защо да го харесвам, като аз не съм направил нищо, а партньора ми ме лъже незаслужено. Оттам и целия неготивизъм.

И аз си исках човека до себе си. Но бившата искаше нещо друго.

съжалявам, ако съм досадил на някой

Не бих нарекъл така майката на децата си, дори и целият свят да я смята за такава

Не ми връзва!.....Понякога