че за да ревнуваш от колегите и работата, значи се чувстваш много необичан. Причините за това, според мен, могат да са две:
1. Или наистина си необичан и значи семейството на практика го няма и наистина е по-добре и формално да се разтури;
2. Или си с твърде ниско самочувствие и трябва да работиш върху себе си, без да обвиняваш половинката.
И двете точки важат и за жени, и за мъже.

Стига простотии бе, тате!

Че то, ако гледаме тоя пример с шимпанзетата, мъжовете трябва да са доволни, когато жените им изневеряват, щото те така създават по-голяма сигурност за децата, т.е. имат принос към семейството.
А ако говорим за предприятието: на мен ми се е случвало да загубя всичките пари, които съм изкарвала с години в едно предприятие. В първия момент бях бясна. После си направих извода никога повече да не работя в сдружение с хора, които не познавам добре и да не се захващам с работа, от която не разбирам и насочих усилията си в печелене на нови пари. Та, ако направим аналогия с брака- ясно е, че има момент, в който много ще те е яд, но трябва да се преодолее. Щото поддържането на безплодни чувства с години е самоунищожително, най-малкото.

Стига простотии бе, тате!

Всъщност, мъжете правят това от още по-рано.
Обществено приемлив начин за бягство от другия промотиран модел - на традиционния брак.

Дааа, всъщност и аз познавам, ама са още младоженци... колкото до жените над 35 май само една дама със сигурност не е изневерявала, ама пък за това се разведе за 3-ти път тия дни... има още две дами, ама са под 35, да включа и себе си в това число... та наистина има и такива ама са само за цвят май... Имам и едно приятелско семейство дето мъжът е с любовница от 5 години, а жената си има любовник от 3 години, любовниците съответно също са семейни. Ама какво да им се бъркам и да ги осъждам или да се мъча да ги разбирам - в чудесни взаимоотношения са, чудесно си възпитават децата, искат да остареят заедно и да са си все същите добри приятели. Не си натрапват връзките, а се съобразяват първо с нуждите на семейството... Уф, понякога им завиждам, макар и да не ги разбирам...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абсолютно те подкрепям! Информацията е най-скъпата стока и когато я имаш трябва да успееш да си я изиграеш правилно, ако я нямаш достатъчно да бълфираш повече от добре. Трябва и да внимаваш на кого и как я предаваш. Въобще политиката е много гадна работа. Играта е много груба и сексът е последното нещо, което играе някаква роля в случая. Не подценявам жените между 40 и 50 години, дори според статистиката са доста предпочитани, но в случая това не е реалистично. 20 годишните дългокраки красавици могат да получат чрез секс много изгодни позиции, но за директорски пост определено трябва много повече. Господинът, който и до колкото си спомням също е станал някакъв директор, трябва да знае поне малко от играта и да се опита да я покаже и обясни на жена си, а не да й обяснява как няма да стане. Ако е мъж на място ще се опита да мисли и разиграва сценарии с нея, да намира допълнително информация, да предвиждат ходове, а не - я си стой до печката от теб нищо няма да стане. Наистина може да не се получи, но поне ще е опитала и с неговата подкрепа няма да тръгне никъде, а ще е още по-силно привързана към собствения си съпруг, защото Той не я е предал, когато е имала нужда от помощ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Колегите са ми колеги, приятелските отношения с тях са сведени до минимум. Много добри колеги, много добри взаимоотношения, но не сме приятели и въпреки всичко 10 часа от денонощието съм с тях. Понякога повече дали мислено или физически, все едно. Заангажирано съзнание с тях. Моите приятели, са друга част от живота ми, на която държа страшно много и не се отказвам. Семейството ми е третата, но не последна част от моя живот. Не ме карайте да избирам между трите. Жонглирам успешно, но тези три неща са моят живот, моят ден и не ме карайте да ги подреждам по приоритети, нито ме питайте на кое държа повече за да не се налага да ви лъжа... Просто е, отношенията са различни, чувствата са различни, но тези три неща са важни съставки на цялото, което представлява живота ми!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ех, пак ще пиша, то тази тема стана мнооого разтегната, ама провокации Като се заговори за работа, доказване, семейство..да кажа, че понякога не е достатъчно и това да оставиш всичко и да си гледаш само семейството! Мъжът не е едно от децата и не смятам, че изисква постоянни задушаващи грижи. Аз например родих второто ни дете и си преместих работата у дома-хем да работя, хем да се грижа за семейството, за децата. Да ама не! Пак вниманието му било малк-е не може да зарежа наакания памперс и другото дете мръсно или болно, за да седна спокойно на сладки приказки. Гледайте, чак се задълбочих! Та исках да кажа, че развитието в работата ми не е попречило на грижата за семейството и децата ми, нокогато насреща имаш мъж, който иска да се чувства велик поради ред дефицити, все няма да му е достатъчно, колкото и да се грижиш за него и да му казваш, че го обичаш и да си седиш у дома!

Към всяко нещо има много различни погледи!

Така си е трябва граница между работа и личен живот, но какво става, когато приятелите са ти по-важни от болните деца например? Мамка му-взех, че се размислих и за това

Към всяко нещо има много различни погледи!

даа и за това си намира любовница за да получава грижите, които вече не му достигат от твоя страна... дали порастват някога изобщо?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, тогава ако и аз съм инфантилна, да си намеря и аз любовник та да запълвам дефицитите от внимание, което съвсем липсва, но не заради много грижи и работа:))

Към всяко нещо има много различни погледи!