Най-доброто от Н. Фенерски / Градове / Разград

Р Е В Н О С Т

Отело седеше в задръстената с готварски уреди кухня, лапаше кисело зеле с мариновани краставички и внимателно разглеждаше чашата с ракия на огнения залез. Дездемона не издържа.
- Ако искаш да знаеш, току що съм я измила.
- Имам чувството, че и друг кърка в тази къща - мрачно рече той и плю през прозореца.
- Моля те, престани с тази ревност! - разлигави фасада Дездемона. - Остави ме на мира поне един отчетен период!
- Никога! - изрева Отело и очите му се извъртяха като ратативки. - Докато не ви пипна, няма да мирясам, така да знаеш!
- С кого ще ме пипнеш? Никой не е идвал вкъщи от години. Всичките ти приятели бягат, не смеят да ме поздравят. Като ме видят и се крият по входовете.
- Охо, навъртат се наоколо, значи. Душат! Иска им се на мръсниците!
Тя не отговори. Започна да търка загорялото на една тава и не след дълго я проби. Отело продължи да се навива:
- Ох, само да ви пипна! Както сте ми голички, ще ви напъхам и двамата в микровълновата фурна...
Неочаквано Дездемона се обърна и счупи няколко чинии в главата му. Първите четири не му направиха особено впечатление, чак на петата политна назад, събори хладилника и се свлече на земята.
Влезе Хамлет, който размахваше нож.
- Къде е онзи мръсник, мъжът ти? - изкрещя той, сякаш бе участник в първенство по надвикване. - Подай ми това копеле, че нямам търпение да му ампутирам главата. За торса не бери грижа, ще ти го върна веднага.
- Ама, моля ви се, на какво основание? - изписка Дездемона и се опита да влезе в един шкаф.
- На какво основание ли? - продължи да реве Хамлет и съзря скъсаните чорапи на Отело, които се подаваха из под масата. - Я, тези пищяли ги познавам! - и скочи да ги разфасова.
- Не пипай, водят ми се! - на свой ред опули очи тя и блъсна масата.
Ножът се заби в плота до дръжка. Шишето с ракия падна върху гърдите на Отело, гърлото влезе в отворената му уста и къркането с весело бълбукане изчезна в хранопровода му.
Хамлет захвърли плота на масата и измъкна добре наточен бръснач.
- Ще ми кажете ли най-после, какво искате? - запита отново Дездемона, доволна, че има срещу себе си бръснач, а не флекс-машина.
- Искам този мръсник, мъжът ти, да спре да зяпа задника на годеницата ми Офелия. Да го остави веднъж завинаги на мира, че те правя вдовица и окото ми не мига!
- Моля? - не схвана веднага тя. - Намеквате, че моят мъж кьори приятелката ви из отзад?
- Именно!
- И кога това?
- По цял ден! Погледът му все там - зъркелите му ще паднат!
- Не може да бъде! Днес зяпа ли го?
- И още как!
- Това е невъзможно! Той не е мърдал от къщи. Целият ден беше пред очите ми.
- Че то не му трябва да мърда. От банята прави кириза копелето!
- От банята? - Дездемона взе нещо да се шашка. - Нашата баня няма прозорец.
- За какво му е прозорец? Достатъчно е, че вашата баня е на една стена с нашата баня, а душа така са го монтирали простите строители, че както и да застанеш, винаги си със задни части към вашата баня...
- И през стената ли я вижда? - тъпо запита тя.
- Защо трябва да я вижда? Просто си я представя! Няма начин да не си я представя! Тя развива крановете, той чува шума на водата и започва да си я представя - гола, красива и беззащитна. Трескаво мисли за нея, желае я, явяват му се разни миражи...А твоят ненаситник как само злоупотребява с миража на Офелия!
В същото време Отело, който беше с обратни реакции, наместо да е вече покойник от толкова присъединила се към организма му ракия, взе че се размърда и случайно препъна жена си. След кратък полет Дездемона се озова в обятията на Хамлет, който изтърва бръснача и също я гушна.
Отело отвори очи.
- Най-после ви гепих! - кръвяса той и грабна острието.
Тук е моментът да поясним, че Отело беше кривоглед и нито на Дездемона, нито на Хамлет им бе ясно кого ще заколят първи. Смъртната опасност инстинктивно ги сближи. Двамата се вкопчиха здраво, като всеки се стремеше да се прикрие зад тялото на другия.
Влезе Марлоу и веднага се обърна към Хамлет:
- Господин Хамлет, уловен сте на местопрестъплението в акт на изневяра с госпожа Дездемона! Моята клиентка ще остане доволна.
Отело се нервира, че не звънят на вратата.
- По дяволите! Кой сте вие и как влязохте вкъщи?
- До никъде няма да стигнете с това невъзпитано държание- сряза го детективът. - Подайте ми този бръснач и без глупости, че тази седмица с никого не съм се сбил още!
- Много съжалявам - сви се мавърът,- но наминете другото полугодие - някъде към септември. Сега ми пречите.
- Ще ви фрасна един! - озъби се Филип.
- И да ми фраснете, застрахован съм! - осведоми го Отело и сдаде уреда.
Марлоу го изпробва на палеца си.
- С него ли се бръснете?
- Редно е да забележите - поглади се по брадата Отело,- че от известно време пропускам това упражнение. Исках само да изчегъртам онзи комшия от бюста на жена ми.
Хамлет отскочи от Дездемона, на което детективът махна пренебрежително с ръка и запуши “Мелник”.
- Само не се правете на гнуслив - изкашля се той. - На моята клиентка й е достатъчно и това, че сте се погледнали само - извади някакъв договор и го тикна в ръцете на омекналия принц Датски. - Надявам се, познавате буквите.
В края на текста Хамлет неистово замуча:
- Това е мръсна фалшификация! Офелия не е ревнива, не го вярвам!
- Вие сте безнадеждно тъп за аристократ - осведоми го Марлоу и размаха едно листче. - Това е квитанция за двадесет бона, ако ви гепя на калъп с ей това маце! - и намигна на Дездемона.
- Без свалки, ако обичате! - намеси се отново Отело и грабна един чук.
Детективът радостно се изкиска.
- Ще ми доставите невъобразимо удоволствие, ако се опитате да ме ударите.
- Нямам намерение да удрям никого. Искам да закова вратата след вас. Тръгвайте си най-после!
- О, кей, изчезвам! - И скочи от прозореца. Отдолу се чу дрезгавият му глас:
- Изхвърлете онази шушумига, че забравих да му дам да разпише командировъчното.
- Ако имате предвид Хамлет, няма да ви карам да чакате - отзова се Отело и веднага изпълни поръчката. Принцът изглежда падна на глава, щото Марлоу се смя от сърце близо минута.
- Винаги съм си мечтал за апартамент на последния етаж, не на партера - коментира мавърът и започна да ремонтира масата.
Жена му се въздържа от мнение, взе две торби и ключовете от колата, след което изчезна към близкия супермаркет.
Като привърши с ремонта Отело откри, че шишето му е празно и слезе в мазето за ново. До вратата на абонатната станция някой жално скимтеше.
- Мамка им и котки, намерили кога да се разгонят - изруга той и включи електрическото фенерче.
На земята лежеше Офелия и здраво стискаше левия си крак.
- Комшу, умирам! - изстена тя и му показа един син балон. - Виж ми глезена. В това тъмно мазе се изпотроших цялата.
Мавърът освети болното място отблизо.
- Лоша работа! - утеши я той. - Поне един месец няма да стъпваш като хората.
- Зорът ми е да се довлека до вкъщи. Я ми помогни да стана, че този влажен цимент ми изпи здравето.
Отело я прихвана през кръста, опита се да я научи да ходи на един крак, но след няколко упражнения се отказа. Напъна снага и я понесе на ръце като булка.
Тъкмо пред нейната врата, отнякъде изскочи Дездемона.
- Сега вече всичко ми е ясно! - изсъска тя и го удари с парче деликатесен салам по главата.
Отело изсипа Офелия на изтривалката, побягна в спалнята и се зави през глава с юргана.
Същата вечер, в пристъп на сляпа ревност, Дездемона удуши Отело.

ОРИГИНАЛ И КОПИЕ

Мончо Манчев претенциозно разгръщаше последното издание на зодията си, пръхтеше доволно с уста и енергично плюнчеше късите си и дебели пръсти. Книгата беше пълна с изречения, които адски му допадаха. Фактът, че ще живее двеста години, че притежава стоманена воля и възпламеняващо желание да твори, както и че е безгранично способен на метаморфози и пълна трансформация, направо го хвърли в тъча. И за миг не беше подозирал, че е собственик на изящен вкус, изтънченост и артистичност. Че е добросърдечен, с природна дарба на дипломат, не е скръндза, а на всичкото отгоре се явява и душа на компанията. Едно от словосъчетанията обаче, напълно го събори - педагогичните му и дедуктивни способности бяха удивителни, върховни и развити до краен предел.
Мончо отхапа нокътя на палеца си на израза дедукция.
- Някоя гадна дума ще да е!- рече си той. - Но пък не може всичко в мен да е съвършено! Затова пък съм педагог, та еша си нямам! - и продължи да прелиства.
Жена му фрасна вратата след себе си.
- Наш Бончо пак има двойка - осведоми го тя. - Крайно време е да поговориш с него, че както я е подкарал, току виж повторил класа.
- Я ми го подай тука! - важно изкомандва Манчев. - Да го постегна малко, щото от твоето глезене, нали виждаш, докъде е стигнал.
- Аз може и да го глезя, но пък ти изобщо не му обръщаш внимание - тросна се Манчева и отиде да придума Бончо, да се яви при Мончо.
- Първо да си подредиш дрехите в стаята, че е разхвърляно като в кочина - разпореди се татко Манчев. - После домашните на масата. Ще се изпитваме изтънко, така да знаеш.
След минута Бончо се върна, балансирайки с планина дрехи.
- Кочината е изцяло твоя! - озвери се сина-Мончов и тръсна одеждите на кухненския теракот. В купа Мончо откри два панталона, три потника, четири ризи и пет чорапа, които издирваше от няколко седмици. - А това намерих под бюрото - допълни двойкаджията и разклати чифт долни гащи. Гащите не бяха съвсем бели, но не бяха и съвсем жълти.
- Случайно да откри някъде черната ми вратовръзка? - спонтанно попита строгият баща, но бързо успя да се овладее. - Сега ще те проверя и ако не си подредил както трябва, лошо ти се пише!
При проверката, освен черната вратовръзка, на бял свят изникнаха и четири вкоравели Мончови носни кърпи.
- Дай да видим математиката! - отново възвърна мрачното си настроение Манчев и отвори на домашното за утре. - Така...кажи ми сега, колко прави девет милиона, осемстотин седемдесет и шест хиляди, петстотин четиридесет и три, по корен квадратен на “а” на минус първа, плюс “алфа” градуса, делено на: скоба - тангента минус катета на ъглополовящата - затваряме скобата, умножено по “Пи”-цяло и четиринадесет квадратни метра?
- Единайсет! - без да се замисли отвърна мамин Бончо.
- Не е вярно! - отсече бащата и взе да се прави, че мисли. - Дванайсет!
- Най-отзад има отговорите, няма защо да спорим - рече Манчев-младши и прелисти учебника.
Вярното решение беше тринайсет.
- Видя ли! - потупа се по гърдите бащата. - Видя ли, за колко кратко време я реших тази фасулска задача?
- Но ти каза дванайсет!
- Казах тринайсет, отпуши си ушите най-после! Навремето, моето момче, баща ти редеше шестица до шестица, а математиката я лапаше като топъл хляб! Със златен медал завърших! Жалко, че не се сещам къде съм си дянал ученическата книжка...
- Затова пък аз се сещам! - коварно заяви хлапето, изтича в хола и стовари въпросните бележници на масата. А вътре - срам, срам и тук-таме - тройка.
Мончо скочи и разби носа на изчадието генетично. Мончовица прикри с тяло свидното си чедо, помъкна го към изхода, а синът им само това и чакаше - хукна по стълбите надолу. Отиде, та се не видя.
- Защо наби детето, бе? Тичай веднага да го върнеш! - пльосна се майката на дивана и такъв рев дръпна, че чак наслязоха комшиите.
Мончо Манчев излетя пред блока. Бръкна в джоба на шлифера, но цигарите ги нямаше. Яко му се пушеше. Пребърка и джобовете на панталона и след като не ги откри, тръгна да обикаля махалата. Провери дискотеката, кафето, електронните игри, спортната площадка, но от Бончо нямаше и помен. Влезе във входа и тръгна пеша нагоре. Силна концентрация на никотинови изпарения съсипа обонянието му. От шахтата на втория етаж излизаха кълба дим, сякаш зад вратата гореше автомобилна гума.
Мончо полека отвори, Бончо се сепна и изпусна цигарата на земята. Закри с ръце лицето си и подложи задник, знаейки, че стоенето прав не му мърдаше поне седмица.
Изненадващо бащата се наведе, вдигна фаса и жадно отпуши.
- Кажи, за Бога, какво да направя, за да станеш човек? - тъжно попита той.
- Спри най-после да ме правиш свое копие! Не ставаш за оригинал! - твърдо отвърна Бончо, невярващ, че бой няма да има.
По едно време потупа баща си по рамото.
- Знаеш ли, че си имам гадже? И че му посвещавам стихове? И че парите за закуска ги спестих за китара? И че си чопля пъпките по лицето? И че имам еякулация? И че ме биха миналата седмица? Че сам си поправих касетофона? Че мразя малеби? Че обичам болонките, Жан Клод Ван Дам и групата “Металика”?... И че запалих тази цигара, не защото ми е сладка, а защото от постоянното ти нямане на време за мен, само туй запомням от тебе. Както и ти единствено си запомнил от дядо тупаника, който си ял!
- Не си ми казвал до сега... - Мончо заекна.
- Кога и по кое време? За теб светът е само твоята зодия!
Мончо седеше като ударен с лихвен процент. После тъпо запита:
- А ти коя зодия беше?