Ако искате да забиете някоя мацка, един от най-изпитаните начини е да започнете да се сваляте с най-добрата й приятелка ...

Декември 2000.

Малко преди края на месеца.

Мила лежи болничка у тях. Гнусен грип! Хрема, кашлица ... и 39,5 градуса по Целзий. Момичето повръща и й е толкова зле, че не може да си каже името.


Часът е някъде към 10 вечерта. Мъжът й го няма. Тя се е свила на леглото и не може да си намери място - всяко докосване до хладните завивки изпраща поток от болезнени сигнали до мозъка. Мускулите я болят, съзнанието й повтаря едни и същи образи и видения без да спре, въздухът, който поема, е леден на фона на горещото й пресъхнало гърло ... Минутите се нижат отвратително бавно и дори завивките, които е прегърнала с надеждата да я стоплят, не могат да я утешат.

Часът става 11. Мила с мъка се изправя, за да открие някъде из квартирата аспирин, амидофен, парацетамол или каквото и да е друго за смъкване на температура. Със залитане, тя започва да се лута наоколо, като накрая отива в банята да повърне отново - промяната на ъгъла на тялото й спрямо гравитацията се е оказала предизвикателство за милия й стомах. О, пилето, колко му е лошо! То се връща обратно в леглото и се кротва там.

12 часът. Мила лежи насред трескави бълнувания.

1 часът.

В ключалката на входната врата се вмъква ключ, превърта се ...

- Здравей.

Мила изстрелва едно Здравей в отговор. Говори бързо, за да съкрати миговете на мъчение, които съпътстват произнесените думи.

- Къде беше. - добавя тя. Все й се върти из главата, че мястото на съпруга й в подобни трудни моменти е до нея.

Подразнен от рязката интонация и настоятелността на въпроса, Геша сяда на един от столовете около масата и заявява:

- Бях на среща с Гери. Трябва да знаеш за това, което се случи.

Мила е завладяна от чувството, че всъщност изобщо не желае да узнава, какво, по дяволите се е случило. Напротив, тя иска някой да се погрижи за нея, да я поглези, за да компенсира малко скапаната болест.

- Спах с нея. - уведомява я мъжът й. - Аз не исках да се получи точно така, но, без да се усетим ...

Гърлото на Мила има свои идеи, как да реагира на новината. То казва Йок и в продължение на няколко секунди не желае да преглътне.

Е, да си призная, не мога да си представя, какво е отвърнала Мила. Сигурно нищо. Не съм бил там и ... ами импровизирам.

Ето какво разказва блудният съпруг: Отишъл той на срещата у Гери, седнали да пият и да си приказват. Приказват си те, но и двамата, разгонени като зайци, мира не намират, накрая момичето се поприбутало по-близо, той пък нещо взел да й гали коляното, после ръката му се плъзнала по-нагоре ...

Мила вече не иска да слуша. Боже Господи, Гергана й е най-добрата приятелка!!! Мила раегира остро. За момента високата температура и неразположението остават временно на заден план. По дяволите, как можеш да се прибереш в един през нощта, при положение че съм толкова зле, дори да не се обадиш да се поинтересуваш как съм като знаеш, че съм болна, и след това да се оправдаеш, че си бил зает да чукаш най-близката ми приятелка!!!!!!

Мъжът й е искрено възмутен. Той е толкова откровен, доверява й се напълно, споделяйки с нея тази своя тайна ... А тя, как може да се държи така с него! Това е грубо нахалство!

Мила се отдава отново в ръцете на грипа, защото той като че ли е малко по-приятен от семейната атмосфера.


Откъс от "Сезон за лов на диви кучки"

Вечерна молитва

Боже, прости мен грешната и избави ме от нечестивия, съхрани в душата ми чувството ми за справедливост /напоследък хич го няма/, и всички други добри чувства, които откриеш /ако откриеш въобще такива/.
Днес ударих силно дъщеря си докато я обличах за детската градина, но тя ме риташе ожесточено и ме ухапа силно по ръката. Занесох я в градината с огромен червен отпечатък на ръка с пет пръста, който по-късно сигурно щеше да стане син. Ръката ме боля /егати удара/ следващия един час. Благодаря ти, че ме наказа.
Не поздравих комшията от третия етаж, но когато му кажа "здравей" се спира и започва високо да ми обяснява, че се казвало "добър ден", а като мина без нищо да му кажа, започва да ме кълне /силно за да чуе целия вход/. Днес ме сгащи на стълбите и аз помислих, че е дошъл сетния ми час, той като не казах "добър ден", а той ми каза, че ми оставил пред вратата чанта с ябълки. Ядох от тях мислейки, че са отровни, но се оказа, че не са. Утре ще направя усилие да кажа "добър ден".
Изневерих три пъти в мислите си на мъжа си с любовника ми, а на любовника ми с вокалиста на "Диана Експрес". Благодаря ти, че ме наказа, като се порязах по ингвиналната гънка, бръснейки се в банята.
Простирах прането по сутиен и бикини /нарочно/, следствие на което, живущите в отсрещнита сграда, получиха нечестиви мисли.
Когато приспах децата целунах само малката /защото само нея бия през деня/, а голямата всъщност е невероятно дете.
После се опитах да се самонакажа, изядох половин пликче чили-сос, равняващо се на шест порции. Всъщност съпруга ми ме накара да го изям, каза че ще ми купи ново палто. Мисля, че рогатия се беше вселил в него. Ядях и плачех. После той ме съжали, каза да спра, взе чили-соса и ми даде да пия нещо - май беше вода, също и да ям - май беше хляб. Само, че аз нищо не усещах. Гореше ми устата, хранопровода и дванадесетопръстника.
Освен всичките тези лоши неща, направих и едно добро дело. Когато носех на майка си продукти намерих едно малко котенце на улицата. Жълтичко, бебенце още. Взех от земята някаква пластмасова чашка, скъсах я по дължина на две и в новообразувалите се две "коритца" започнах да изливам прясно мляко от това, което бях купила на майка ми. Котенцето лакомо пи. После ми помърка.
Моля те, утре нека бъда по-добра, по-съвършена, по-нежна с децата, по-вярна съпруга и любовница, по-благочестива християнка. И не изпращай змията, който сънувах предната нощ. И запази малкото котенце живо.

Какаво значи явертъ

клуб Пороци - настоящ и в архива

Любэ » Конь

1) Выйду ночью в поле с конем
Ночкой темной тихо пойдем
Мы пойдем с конем по полю вдвоем
Мы пойдем с конем по полю вдвоем

2) Ночью в поле звезд благодать
В поле никого не видать
Только мы с конем по полю идем
Только мы с конем по полю идем

3) Сяду я верхом на коня
Ты неси по полю меня
По бескраинему полю моему
По бескраинему полю моему

4) Дай-ка я разок посмотрю
Где рождает поле зарю
Ай брусничный цвет, алый да рассвет
Али есть то место али его нет

5) Полюшко мое родняки
Дальних деревень огоньки
Золотая рож да кудрявай лен
Я влюблен в тебя Россия влюблен

6) Будет добрым год хлебород
Было всяко, всяко пройдет
Пой злотая рожь пой кудрявый лен
Пой о том как я в Россию влюблен

From Pesenki.Ru - от тоя сайт си го дръпнете и пусть всегда будет солнце, пусть всегда буду я!!!

Тъмна сянка се спира
на студения праг.
Черен кон ли умира
там на белия сняг?...

Няма вече двуколка,
няма шеметен бяг -
само черната болка
върху белия сняг.

Детска мъка извира
от далечния мрак...
Черен кон, не умирай
върху белия сняг!

понеже факаната ми най-добра приятелка ми каза днес да не се изживявам на просветителка на клуба и да не парадирам с "вижте какво съм прочела" ви спирам бисерите явно вместо да нося радост на хората ги дразня
може да се вкючвам чат пат с мнения относно развръзката на любовната история на Йохохо но определено това беше последното което аз поствам
ако някой плаче за мен случайно на нова година ще съм в Лес а иначе може да ме срещне всеки ден скитаща немила недрага из тихите разградски улички осеяни с накъсани плакати на ники кънчев това е моята лична трагедия ако и вие имате някаква такава подобна моля споделете я и извинете че не слагам препинателни знаци видях го от карбовски щом той може що пък аз да не мога

ей, не можа да се сдържиш и от това да направиш постинг...
очаква се бурна вълна от подкрепа на феновете и публично заклеймяване на факаната ти приятелка.
Това може да ги подтикне да пишат...

дай да не се караме като факани лесбийкиаз като стана модератор /през 2007 г./ ще видите вий кое как ще бъде

и на "Ъпсурт", че доразвиха темата:

Къде си бе, Chiquita?
Bueno noche te quiero senorita!
Quiero a chi!
Мразя мастика без айрян,
“Битият бит” е бан..ална фраза!
Нека идеме в твоя секси хол.
Нека видим стоката от Мексико.
Перхидрол... оу...
Как да бъда само с една, като съм бил във 600 села?
Песни, танци, мацки, ласки –
как беше "c'est la vie" на испански.
Чайки, палми, малки чашки!
Драсти, Джипси, как си? Айди! Пак ли?
Намерете си доячи!
Водя неколко шопски mariachi!
Не познаваш ли ансамбълът фолклорен!
Па и нагли на всичкото отгоре!

Най ми е кеф на такова пътешествие,
когато идвам като второто пришествие!
Много текила, малко Sunrise, брато.
Идва ми силата от глупости, познай защо!
Всеки ден съм пиян, всеки ден - срам!
Тежко ми е и направо не знам...
Не знам във кой момент ще взема сопата,
в Тихуана ли да гоня антилопата?
Sunset Boulevard не е Гурко.
Зад Ботевград не е Акапулко.
Евала, Азис, евала блендо -
по–малко Пижо, повече Пендо!
Тихо!
Идва чичо Пепе Лопес.
Мразя го ръба на тая пропаст.
Време е да разделиме плячката.
Поръчай награда, пази певачката.

Що така, бе мацо? Вече не ми викаш юнак! Аз съм бързак и те обичам!
Леле мани майтап, клати баджак! Искам те пак на парти у нас.
Само ти и аз, пиле шарено – даваме газ.
На мен такива ми дай - Kentucky Fried папуняци нецелунати. Какво бе брато?
Нейното дупе - златната тулумба! Kажи ми блага дума, муци, моят хумор е от кумува срама.
На музика бавна твойта буза дава муза за акта. Имам нужда да хапна!
Сега ми щукна да кажа -
една кукла като тебе такава, муфта мадама, иска да бъда щедър - свалям я с филе от акула в Несебър.
Не се вържи, когато вдигам пара! Ще те цункам, ти си шунка, не ме гледай, че съм сам на бара!
Колко BMW-та изпих във тия кръчми! Време за хип-хоп в дъбови бъчви!

Твойта майка ще се чуди! (И твойта майка също)
Тайно мисли, че сме луди!
Твойта майка си мечтае, като тебе да сияе!