|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Любимо хоби или това което ви харесва да правите 4
|
|
| Автор |
kaloyana_-177704 (стар клубар) |
| Публикувано | 13.08.14 05:48 |
|
|
Старата тема четете
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Нарден - градa-крепост в звездовидна форма
Нарден се намира в западната част на Холандия, в провинция Северна Холандия и представлява крепост във формата на звезда. Тя е една от малкото оцелели холандски бастиони и единственото укрепление в Европа с уникални двойни стени и ровове с вода. Всъщност, съвременния град е далече от укрепленията, валовете и каналите и почти се слива със своя съсед - град Басем (Bassem). Старата историческа част е основана през 13 век и в продължение на седем века е имала стратегическа роля по време на войните между Холандия, Германия и Англия.
Нарден е интересен и се отличава с две неща - първо, удивително красивата му симетрична форма, и второ - отличното състояние на укрепленията, които вероятно ще бъдат полезни и в наши дни при военни действия. Сложния модел на крепостта наподобява звезда с шест лъча, като всеки от тях завършва със стрелка.
Историята на града датира още от царуването на император Ото I Велики (936 - 968), когато е носил името Нарути (Naruthi). Сегашния Нарден е основан през 1350 г. и е бил малък укрепен град, който е нямал съдбата да остане в сянка. Тъй като се е намирал на единствения път до Амстердам, той автоматично се е превърнал във важна крепост. Въпреки това никой не е отделил пари за консолидацията му, което го прави изключително уязвим. Липсата на добра отбранителна система си казва думата през 17 век, когато френския крал Луи XIV и съюзниците му нахлуват в Холандия и превземат града. От тогава са и много от защитните съоръжения в Нарден, който независимо от подобренията през 1673 г. е завладян от Уилям Орански и е преобразен в този вид, в който съществува и днес.
През 1926 г. Нарден загубва важните си функции и защитата му запада. От 1932 г. ангажимент за поддръжката на крепостта има организацията Stichting Menno van Coehoorn. Между 1964 и 1987 г. по-голямата част от укрепленията са възстановени със заповед на RGD, а в периода 2008-2010 г. е реставрирана и външната дига, която се вижда при разходка с лодка.
Забележителностите в Нарден са много. Най-интересни от тях са крепостта, чиято уникална форма на звезда се вижда най-ясно от въздуха. Тук се помещава и музей, в който се пази колекция от предмети от 1350 до 1945 г., църквата "Св. Витус", която представлява голяма готическа базилика от 14-15-ти. век, двете порти от 1673 и 1915 г., шестте бастиона, Испанската къща - една от последните останали средновековни сгради в града, за която се предполага, че първоначално е била болница, а след завладяването на Нарден от испанците е превърната в кметство и много други атракции.
През всеки две години Нарден е домакин на националния фестивал на снимката, който се провежда от 1989 г. насам. Тогава множество фотографи се стичат тук, за да покажат творенията си и да запечатат на снимки изключителната неподправена старинна атмосфера, която се усеща навсякъде.
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
Тема
|
 Re: Любимо хоби или това което ви харесва да правите 4
[re: kaloyana_-177704]
|
|
| Автор |
*jull** (нощна птица) |
| Публикувано | 13.08.14 07:11 |
|
|
Калояна, голяма красота си намерила да ни покажеш!
"Совите не са това, което са..."
| |
|
|
|
Джулче, още ще ви покажа, поне да видим ако неможем да отидем. Аз чета и цъкам с език какви райски кътчета има на Земята, а аз нищо незнам за тях, срамота, хората ходят, а аз само гледам, пълня очите и до тук. Пожелавам на вас да имате повече късмет от мен и лично да ги посетите, после да разкажите.
Специално за теб Джулче, ако ти допада да го посетиш, пожелавам ти го.
Скалният шедьовър - Манастира Сумела
Основан в чест на Дева Мария, византийският манастира Сумела се намира в красива хълмиста местност в Трабзон, скрит в пазвите на отвесна скала, от която се открива драматично красива гледка към околията. Извисяващ се на 1200 метра височина той е един от най-старите православни манастири в света и днес е популярна туристическа атракции в Турция.
Според местните жители, грандиозната обител е основана през 386 г. от двама свещеници - Варнава и Софроний, който дошли от Атина по време на царуването на император Теодосий I (375-395 г.). Те открили чудотворна икона на Богородица в една от планинските пещери и това ги мотивирало да останат в местността и да построят храма. Тази легенда не е подплатена с исторически факти, но е официалната версия за създаването му.
В историята на манастира са вписани много разрухи, но след всяка той е бил въстановяван от властващите императори. През 6 век самият Юстиниян е поискал от своя генерал скалното чудо да бъде разширено и реставрирано.
Сумела достига своя окончателен, настоящият вид през 13-ти век, по време на управлението на Алексий III (1349-1390) от Трапезундската империя. Средствата, вложени за развитието му достигнали нечувани размери, но резултата бил цяло постижение на архитектурата и истински шедьовър за времето си, имайки предвид сложното му местонахождение. Именно тук е извършена и церемонията по коронясването му, която е изобразена на фрезки в главаната зала, илюстриращи моментът на поемането на короната.
Въпреки, че страната е завладяна от Отоманската империя, манастира се запазва, защото управляващият султан Мехмед II бил толкова пленен от скалната постройка и освен, че не го разрушил, той му осигурил специален статут и привилегии, които се спазвали и от следващите владетели. През 18-ти век много части на манастира са реставрирани и разширени, а стените са украсени със стенописи. Така до 19 век храма придобива внушителен вид и достига разцвета си, привличайки много чуждестранни туристи, които от своя страна му донесли световна популярност.
Сумела е превзет от Руската империя, която окупира района около Табсон през 1916 до 1918 г. Монашеската обител е окончателно обезлюдена през 1923 г., вследствие решение на правителсвата на Гърция и Турция да изселят малобройното население след сключване на Договора от Лозана. От тогава до днес манастира е отворен като туристическа атракция, която се финансира изцяло от турското правителство.
Основните елементи на манастирския комплекс са скална църква, няколко параклиса, кухни, монашески стаи, къща за гости, библиотека и свещен извор, почитан от православните гърци. Вътрешните и външните стени на църквата и стените на съседния параклис са украсени със стенописи, датиращи от времето на Алексий III. Те изобразяват предимно библейски сцени и разказват историята на Христос и Дева Мария. Човешката намеса и времето са повредили голяма част от стенописите, като някои от тях са изцяло унищожени.
За да стигнете до манастира Сумела трябва да преодолеете значително катерене в планината, но за сметка на това услията ви ще бъдат възнаградени с незабравима гледка над цялото Алтъндере и околността. Той безспорно е един от задължителните забележителни туристически обекти в Турция.
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
"За да стигнете до манастира Сумела трябва да преодолеете значително катерене в планината".
Уфф, ами не обичам катеренето! Май този манастир ще го гледам само на картинка.
"Совите не са това, което са..."
| |
|
|
|
Живите мостове в Индия
В горите на североизточна Индия, жителите на селището Черапунджи - едно от най-влажните места на Земята, доказват, че човекът и природата могат да живеят в пълна хармония, без да си вредят един на друг. Тяхно дело са така наречените живи мостове, които не се строят, а се отглеждат.
Макар и с човешка намеса, съоръженията са изцяло натурални и се "изграждат" от корените на каучоковите дървета. Те се насочват така, че да достигнат отсрешния бряг и отново се вкореняват. След известно време стават достатъчно здрави, за да се превърнат в мост.
Възрастта на някои живи мостове е 500 години и могат да издържат тежестта на повече от 50 човека наведнъж. Дължината им варират като има дълги и над 30 метра. Отглеждането на едно съоръжение отнема от 10 до 15 години и най-важното - не се нуждае от ремонт.
Една от най-забележителните структури в Черапунджи е моста на две нива. Той се състои от два моста, намиращи се един над друг.
Въпреки уникалността им преди време местни селяни решили да разрушат мостовете и да изградят на тяхно място стоманени. Срещу тази идея застанал собственик на намиращ се наблизо хотел, който успял да ги убеди, че те са от изключителна важност както от екологични, така и от икономически съображения, тъй като и малкото туристи, които идват да ги видят ще изчезнат. Те се вслушали в думите му и се съгласили да не унищожават вековните естествени мостове и дори започнали да създават нови.
От Хобито.ком
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Замъкът "Бран" - легендарният замък на Дракула
[imagehttp://hobyto.com/data/image/Turizam/Evropa/05-12%202010/Castle%20Bran/Bran_Castle-3.jpg][/image]
Замъка Бран (Bran Castle), намиращ се на по-малко от 30 км от Брашов, е една от най-популярните и интересни туристически атракции в съседна Румъния. Издига се величествено на висок хълм до град Бран, между румънските провинции Трансилвания и Влашко.
Първоначално той е бил крепост, построена от рицарите на Тевтонския орден през 1212 г. и носеща името Dietrichstein. Нейното предназначение е било да контролира пътя до южна Трансилвания, минаващ през планината и използван от много търговци за по-бързо минаване на Трансилванските Алпи.
Първият документ, съдържащ сведения за замъка, е от 19 ноември 1377 година и представлява писмо от унгарския крал Луи I до “брашовените” /саксонски търговци в Брашов/, с което дава разрешението си за построяване на каменно укрепление на мястото на дървената постройка. През 1378 година замъка е използван за първи път в защита срещу османските нападения, а по късно се превръща в митнически пост между двете провинции - Влашко и Трансилвания.
Известността на този национален румънски паметник се дължи на другото му име - "Замъкът на граф Дракула". През 1897 година Брам Стокът написва ужасяваща история за Дракула, базирана върху живота на влашкия княз Влад Цепеш (или Тепеш, 1431-1476), като използва Бранската крепост за развитие на действието в книгата си.
В легендарни истории влашкия управник се споменава като обитател на Замъкът Бран, имащ тесни коридори представляващи тайнствен лабиринт от призрачни местенца и тайници, където лесно може да се скрие "вампир". Въпреки че той никога не е живял за постоянно тук, се смята, че по време на Османската власт в Трансилвания е бил заключен за няколко дни в подземията му. Доказателства за това и до ден днешен няма.
През 1920 г. жителите на Брашов, чиито предци издигнали замъка, го подарили на румънската кралица Мария. Замъкът скоро се превърнал в нейната любима резиденция и днес посетителите могат да видят артефакти главно от нейно време, включително и традиционни мебели и гоблени, събирани лично от нея. По стените му има богата колекция от румънски и чуждестранни произведения на изкуството от 14 – 19 век.
През 1948 година, когато Румъния е под комунистически режим, правителството конфискува замъка от нейната наследница и дъщеря - принцеса Илеана и депортира цялото кралско семейство.
През 2006 г. румънското правителство реституира имота и го връща на сина и единствения наследника на принцеса Илеана - Доминик от Австрия, принц на Тоскана, известен като Доминик фон Хабсбург, архитект в щата Ню Йорк.
По настоящем Замъкът Бран е музей. В него гостите могат да видят предмети на изкуството и мебели, събрани от румънската кралица Мария. В подножието на хълма, преди да се изкачите до Бран, има малък музеен комплекс, представящ традиционния румънски селски бит и къщи.
Замъкът на Дракула примамва гости от цял свят, искащи да усетят магнетизма на това място и да участват в легендата за граф Дракула.
От Хобито.ком
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Фарьорските острови
[imagehttp://hobyto.com/data/image/Turizam/Sviat/2011/Ostrovi/Faroe%20Island/Faroe-Islands-3.jpg][/image]
18-те Фарьорски острови притежават специфичното очарование на суровия Север. Европейците, под чийто нос са разположени тези живописни острови, знаят за тях твърде малко. А те съвсем не са толкова далеч от Стария континент. Крайбрежните скали са населени с всевъзможни птици, а пейзажът е незабравим - от скалистите носове, в които вълните се разбиват бясно, до пустинни хълмове, от бушуващи водопади до заснежени върхове. Ливадите са покрити с големи бели и жълти петна там, където големи стада овце бродят из разцъфналите диви цветя. Най-подходящият сезон да се посетят забулените в загадъчна мъгла острови е лятото, когато дните са дълги, а времето - меко и приятно.
Фарьорските острови заемат площ от 1399 кв. км, а населението им възлиза всичко на всичко на 43 400 души. Около една трета от тях живеят в столицата Торсхавън. Повечето от хората са в трудоспособна възраст - 63% се вместват в групата между 15 и 64 години. Една четвърт от фарьорците са деца до 14 години, а само 14% са над 65 години. Безработицата е изключително ниска - само 5%.
Мнозинството от хората живеят на централните острови Стреймой и Ейстурой. Самият архипелаг представлява останки от вулканичен континент, появил се сред океана, когато Северна Америка, Гренландия и Европа се отделили. През ледниковата епоха Фарьорските острови били покрити с плътна ледена шапка. Когато тя най-накрая се разтопила, водата издълбала циркусите, долините, проливите и фиордите, така типични за съвременния пейзаж на островите. Популацията от птици е може би най-голямата в света благодарение на изобилието от планктон и риба в океана.
Традиционната фарьорска кухня се състои предимно от месо и картофи. След като наименованието им означава "острови на овцете", нормално е едно от най-популярните ястия на Фарьорите да бъде "скерпикьот" - отлежало, изсушено овнешко, за което обаче трябват остър нож и здрави челюсти. Навесът за сушене, наречен хялур, е задължителна подробност към почти всеки фарьорски дом. Сред другите любими ястия са "расткьот" или варено овнешко, и "растан фиск" - варена риба. В менюто на фарьорците основно място заемат още прясната риба, морските птици - като тупик например, и техните яйца.
От Хобито.ком
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Замъка Келбърн
Всеки шотландец се гордее със замъците в родината си, защото тези гигантски структури до днес пазят историята на народа му. Един от най-необичайните и стари представителите е замъка Келбърн, построен през XIII век. По време на своето съществуване той е принадлежал на едно и също семейство и е предаван от поколение на поколение.
Семейство Бойл били нормандски благородници от Каен, Франция, които дошли в Англия през 1066 г. и се заселили в Келбърн през 1140 г. Първоначалната постройка била висока кула в нормандски стил, която впоследствие става част от по-обширен замък, построен през 1581 г. от Дейвид Бойл. През 1703 г. синът му става първият граф на Глазгоу. Именно той прави най-големите промени в замъка Келбърн, като присъединява към първоначалната сграда двуетажна къща.
За нещастие, Бойл се увличат по религията, строят и подаряват църкви из цяла Шотландия, и през 1888 г. се оказва, че семейството дължи 1 милион паунда. Дейвид Бойл, седмият граф на Глазгоу, е принуден да продаде земите си край Ървин, за да откупи обратно замъка, предложен на аукцион. Днес той е единственото притежание на фамилията. Дейвид Бойл, губернатор на Нова Зеландия от 1892 до 1898 г., прекарва живота си в непрестанно търсене на средства, с които да поддържа имението, където е живеел, поради липсата на друга собственост в Шотландия.
Наследниците му, Патрик Бойл, настоящият, десети граф на Глазгоу и жена му Изабел, споделят неговата участ. За да могат да поддържат замъка и да плащат данъците си, през 1977 г. те учредяват Центъра "Келбърн" и отварят цялото имение за посещения. В парка към замъка създават атракциона "Тайната гора", а през 90-те години започват да предлагат и турове из Келбърн и наемане на части от замъка за тържества и частни партита.
Разходката из градините на имението винаги е била най-вълнуващата част. В тях се намират две от 100-те дървета, включени в Списъка на Шотландското дружество за опазване на флората. "Тайната гора" моментално се превръща в най-атрактивната забележителност из парка. Тя е била създадена специално и е сред най-печелившите нововъведения, които семейство Бойл прави през годините. Те прорязват пътека в гъстата растителност зад замъка и създават истински атракцион. Разширяват блатото и го запълват с крокодили, изрязват лабиринт, в който се лутате сред огромни дървета и храсти, а във високата част на дъбравата прокопават тунел, който излиза в Замъка без вход. Всички врати и отвори в него са зазидани, но вие минавате под земята и влизате в замъка, но по-вълнуващото е как ще излезете от него...
Ако не сте привърженик на по-енергичните преживявания, то се отправете към Китайската градина, оазис на покоя и тишината. Тук ще видите статуя на Буда и малък китайски павилион, пазен от четири дракона, в който са изложени оригинални китайски рисунки. През центъра й протича малко поточе, в съответствие с класическото парково изкуство на Китай, което залага на учението Фъншуй.
Но независимо дали си падате по екшъна или по спокойствието, посетете "гвоздеят" на "Тайната гора" – Кулата, проектирана от Върнън Гибърд. Висока над 10 метра, тя може да побере 50 души наведнъж, а от балкона й се разкрива възхитителна гледка над цялата гора и замъка.
След обиколка из атракциите на Келбърн, може да се отпуснете в кънтри-ресторанта, сервиращ местни, домашно приготвени ястия и прясно изпечен хляб, или да се помотаете из сувенирния магазин, или пък да разгледате семейния музей, където ще ви разкажат историята на замъка и ще ви запознаят с най-изтъкнатите му представители.
Като всяка стара постройка и тази не е подмината от нуждата за основен ремонт. През 2007 г. експерти съобщават на семейство Бойл, че каменната зидария и в упадък. По предложение на децата си, Патрик кани четирима бразилски графит художници да рисуват по стените на замъка. Агенция Историческа Шотландия се съгласява с проекта, но при условие, че графитите бъдат премахнати, когато фасадата се реставрира. През август 2011 г. фамилията официално поискала от агенцията да впишат рисунките като постоянна атракция. Проектът получил символичното име "мост между културите".
От Хобито.ком
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Китайското чудо Данксия
Данксия е уникален геоложки феномен, който може да се види в югоизточните и югозападните части на Китай. Името му в превод означава "розов облак" и идва от планината Данксия - един от най-известните примери на този специален релеф.
Цветните пейзажи са се формирали от ерозирал червеникав пясъчник и други сухи седименти, повечето с датировка от Кредения период. Една много особена черта на Данксия е развитието на множество пещери с различни размери и форми. Те биват плитки и изолирани, за разлика от истинския карстов терен, където пещерите са склонни да образуват дълбоки, свързващи мрежи. През 2010 г. няколко от релефите в южната част на страната с общото име Китайския Данксия са вписани като обект на светочното наследство от Юнеско.
Геоложкия феномен обхваща няколко провинции. Фотографиите, които ще ви покажем тук са от Zhangye, провинция Гансу.
От Хобито.ком
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Майнау - островът на цветята
В Германия наричат Майнау „острова на цветята“. За други той си остава най-запомнящ се с една от палатите си, в която изумителни, тропически пеперуди безпрепятствено кацат върху теб или се реят сред екзотична растителност. Едно е сигурно – това е най-живописната немска ботаническа градина и най-посещаваното туристическо място на Боденското езеро - най-голямото за Германия, лежащо на границата между три държави – Австрия, Швейцария и Германия. Станаха много „най“? О, още не сме започнали. Трудно е да се описва място, което се преразказва от видялите го само в суперлативи. Истината е, че Майнау ги заслужава.
Факти и история
Първите белези за обитаемост на малкия остров /45 хектара/, датират от 3000 години пр. Христа. През епохите Майнау минава в различни владения, бил е ползван като крепост или корабостроителница. За вида, в който го познаваме и днес, е решаващ 18 век. За да си представите по-добре мястото, нека започнем с това, че Майнау на пръв поглед изглежда като огромен парк към внушителния замък, издигащ се на него. Уникалният бароков комплекс от църквата „Св. Мария“ /1732 г./ и двореца до нея /1739г./ са и понастоящем дом за благородническото семейство, което притежава и стопанисва острова. Преди да стигнем до тях обаче, нека отдадем заслуга на предшествениците им, допринесли за превръщането на Майнау във вълшебна градина на цветята.
Фюрст Николаус фон Естерхази, купил Майнау през 1827г., пръв оценя, че мекият климат на острова благоприятства отглеждането на редки, тропически и субтропически растения и засява такива.
Основите на сегашния парк са положени от херцог Фридрих І, придобил Майнау през 1853 г., който при многобройните си пътешествия обогатява колекцията с нови, екзотични цветя, създава италианската градина на розите и оранжерията. След смъртта му видът на острова запада. Предаден по наследство, от 1927г. Майнау става притежание на шведския кралски двор. През 1932 г. островът е подарен като сватбен подарък на граф Ленард Бернадот от баща му принц Вилхелм. Граф Бернадот, чиито дни са белязани с повече труд, отколкото аристократичен начин на живот, се заселва там, залесява запустелия остров, превръща го в парк и го отваря за посетители. По време на националсоциализма графът се завръща в Швеция, а след Втората световна война се установява на Майнау и от тогава островът отново е отворен за желаещите да го видят.
През 1974, фамилия Бернадот превръща Майнау във фондация, която притежава 99% от недвижимата собственост на острова. С този капитал се подкрепя осъществяването на научни проекти, свързани с ботаниката, опазване на околната среда, изследване на земята и др.
Фондацията е гарант за продължаването от следващите поколения на линията на съхраняване на острова като исторически парк и културно средище. В него работят постоянно 155 ботанически сътрудници, а през сезона на цветята, от април до септември, техният брой е 350. Отворен е ежедневно между 7- 20 ч. в периода 18 март – 23 октомври.
Майнау се преобразява всеки ден и винаги е ново преживяване. Безкрайните лехи с лалета и нежните цветове на цъфтящите орхидеи през пролетта, изумителното многообразие на розовата градина през лятото и изумителната яркост на далиите в есенния сезон са естествения алгоритъм на острова на цветята, в който ти се иска да се загубиш и останеш завинаги.
По ред на номерата
Съвсем буквално тази фраза се отнася към прилежния план на острова, който получавате заедно с билета и главозамайването от цената му – 11 евро. Доста пари са за нас, източноевропейците, но ви гарантирам, че няма да съжалявате. В тази цена влизат посещенията на всички оранжерии и градини, без ограничения. Тук е момента да вмъкна различните видове цени: за деца /6 – 15 години/ – 3, 40 евро, за ученици и студенти – 5, 60 евро, за група над 20 души – 8,50 евро. Съществува и екстрата семеен билет – 22, 20 евро. Но да се върнем на плана. На него са отбелязани всички забележителни места из острова, пояснения към тях, както и подходящия ред, в който да ги видите. Струва си човек да отдели един ден или поне следобед, та чак до вечерта, за да се наслади на цялата хубост на Майнау. Той е изключително място за децата-посетители – за тях има специални кътове. Единият от тях е „Страната на джуджетата“, пространство с дървени къщички, миниатюрни огради, насаждения и пособия за забавления. Другият е кътът на животните, където малчуганите могат да докосват и се грижат безпрепятствено за малки козлета или да пояздят пони. –
Къщата на пеперудите
Как се описва такова място, как? Вълшебно е да се разхождаш сред буйна екзотична растителност във влажен тропически въздух и край теб да прелитат пеперуди, големи колкото длан. А почна ли да мисля за цветовете им, притварям очи – толкова ярки, пищно красиви и ослепителни пеперуди /над 25 редки вида/, събрани на едно място могат да се видят вероятно единствено хербаризирани в природо-научния музей. Може ли обаче да се сравни тази тъжна картина с живителния лъх на прелитащите край теб красавици? Приключение е да ги откриеш кацнали между листата или...на рамото си. Излизаш от къщата, опиянен от хубост за да се озовеш в непосредствена близост до
Градината на уханията
Тук сетивата са доупоени от ароматите на над 150 благоуханни растения, основа за етерични масла. Да се разходиш из тях и да вдишаш ароматите им е щастливо и незабравимо преживяване.
Оттук, накъдето и да тръгнеш, вървиш към сърцето на острова – двореца на фамилия Бернадот, който е разположен в най-южния край на Майнау. Алеите, които те водят до там са различни, а гледките покрай тях - уникални и единствени.
Очите, привикнали на бетонно сивия цвят на града, са като в транс – пред теб се разливат феерия от багри на прекрасни цветя, пръснати хармонично след успокояващата зеленина на портоколови, бадемови дръвчета, палми и лиани. Минеш ли в околните на брега алеи, удоволствието е още по-голямо заради менящия се изглед към езерото с неизменните му лебеди, патици, хранещи ги деца и влюбени, насядали по крабрежните пейки. Така се стига до италианските стълби от цветя и падаща вода.
Приказните стъпала са изработени от рядък черен гранит в стила на италианския ренесанс и се спускат в хармония с хълмистия наклон на острова. По тях се лее водна струя и каскади от пищни цветя, а самата гледка спира дъха. Средиземноморският дух властва и в Арената на фонтаните, уединен кът с тераса и фонтан, в чиято среда е склуптурата на изящен танц между две влюбени райски птици. Цветя, цъфтящи в наситено оранжево, лилаво и червено те заобикалят отвсякъде на това място, от което се разкрива най-хубавата панорама към Боденското езеро. А хвърлиш ли поглед към двореца те очаква багрената симфония на дългите барокови лехи,
Как се стига до Майнау
До самият остров се отива или по пътя за град Констанц през Мюнхен -Брегенц /Австрия/- Линдау /Германия/, или с ферибот от Меерсбург до Констанц. Цената на билет за лек автомобил е 4,80 евро, за възрастен -1,80, за дете - 0,90 евро. Майнау е на 76 км от Цюрих, 176 км от Щутгарт, на 224км от Мюнхен. Някои организирани екскурзии до Швейцария също включват Майнау като спирка в плана си.
От Хобито.ком
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Езерото Лаго ди Гарда в Италия
Лаго ди Гарда е най-голямото езеро и едно от най-красивите подалпийски езера на територията на Италия. Наричано още омагьосаното, то е разположено на около половината път между неповторимите градове Венеция и Милано. Езерото и неговата бреговата линия са разделени между провинциите Верона на югоизток, Бреша (Brescia) в югозападна посока и Тренто в направление север.
Простиращ се на обща площ от 370 кв. км, този ненадминат за рамките на Италия воден басейн достига дължина от 52 километра, а максималната му ширина е около 17-18 километра. Най-голямата дълбочина, отмерена в Гарда възлиза на 346 метра, което го нарежда на второ място сред най-дълбоките езера на Италия, веднага след живописното езеро Комо. Мнозина определят формата на Гарда като бутилка, чието дъно е обърнато на юг.
Поради огромната му близост до Милано - една от световните модни столици, езерото е обикнато място за провеждането на редица мероприятия, дефилета, партита на известни модни дизайнери и т.н. По цялата крайбрежна ивица на Гарда се редят изключителни хотели и курорти. Като цяло бреговете на най-голямото езеро в Италия са напълно разнородни, като най-много селища са изградени по южната му част.
Тук могат да се посетят и едни от най-добрите плажни ивици – широки, покрити с фин пясък, те са магнетично място за почивка и отдих. В северна посока бреговете на Гарда започват да се приближават до планинските възвишения, а малките градчета, разположени наоколо са изключително красиви и живописни. Изобилие от планински рекички и водопади изливат водното си съдържание в Гарда.
От Хобито.ком
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Ох, миличка, давай на малки порции, че така като ги изсипеш накуп, направо ми се завива свят! Искам всичко да видя, но не винаги имам време внимателно да ги разгледам... После системата като отбележи, че темата е прегледана, забравям, че има още за разглеждане...
"Совите не са това, което са..."
| |
|
|
|
Кулата Белем - символа на Лисабон
Кулата Белем (или кулата на Сейнт Винсент) се извисява на северния бряг на река Тежу и е символ на португалската столица Лисабон. Тази красива архитектурна забележителност представлява укрепена кула, построена в типичния за страната мануелитски стил, като не липсват и елементи от други архитектурни стилове. Издигната е в периода 1515 - 1521 г. по заповед на крал Йоан II, който решил да изгради на това място сграда, имаща отбранителни функции при устието на река Тежу, а същевремнно с това да бъде и тържествена врата към града. Построена от бял варовик Кулата Белем съчетава в себе си бастион и тридесет метрова кула, която има видимост към четирите посоки.
Архитект на лисабонската емблема е Франсиско де Аруда, чието дело са и португалските укрепления в Мароко. Прозорците, гледащи към реката имат елегантни сводове, с деликатни козирки, изработени във венециански стил. На видно място е поставена една женска статуя - закрилница на тръгващите на път моряци. По проекта за кулата е работил и архитект Диого де Ботаника, който е и първият проектант на близкия манастир Джеронимос. На него се дължат повечето от красивите каменни орнаменти и статуи по Белем, както и фигурата на историческата личност Свети Винсент. По фасадата на кулата Белем се забелязва и една интригуваща статуя на носорог, която вдъхновява Дюрер да започне да рисува диви животни.
Манастира и кулата Белем са включени в списъка със световното културно наследство на ЮНЕСКО, заради огромното им историческо значение и роля по времето на т.нар. откривателски плавания в търсене на нови земи. Именно Кулата Белем е била отправна изходна точка на каравелите, заминаващи да дирят неизследвани територии. И до ден днешен тя напомня за най-големите морски открития, които полагат основите на съвременния свят.
От Хобито.ком
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Петима милиардери, които живеят скромно
Всички те притежават огромно богатство, въпреки че на пръв поглед не им личи. Пестеливият и неразточителен начин на живот се е отразил добре, както на техния бизнес, така и на живота им като цяло.
Сред нас има милионери и милиардери, които живеят като относително нормални хора и се отнасят отговорно към парите си. Ето и някои от най-скромно живеещите богати хора в света.
Уорън Бъфет
Милиони хора по света четат книгите на Бъфет и следват всеки ход на неговата компания Berkshire Hathaway. Истинската тайна за личното богатство на Бъфет обаче може би се крие в неговата склонност към пестеливост.
Бъфет, чието състояние възлиза на 47 млрд. долара, избягва луксозните домове и предмети. Той все още живее в скромната си къща в Омаха, Небраска, която закупува за 31 500 долара преди повече от 50 г. Въпреки че Бъфет се е хранил в най-изисканите ресторанти в света, винаги би предпочел един бургер и картофки с безалкохолно.
Запитан защо не притежава яхта, той отговаря: Повечето подобни играчки носят само проблеми
Карлос Слим Хелу
Повечето хора по света са чували за Бил Гейтс, но името Карлос Слим Хелу рядко предизвиква някакви асоциации. Това обаче е име, което си заслужава да се знае.
Роденият в Мексико Слим, е най-богатият човек в света с лично състояние от 53 млрд. долара. Той може да си позволи най-екстравагантните луксозни неща в света, но рядко си позволява.
Както и Бъфет, той не притежава яхта или самолет и живее в една и съща къща повече от 40 години.
Ингвар Кампрад
Основателят на шведската мебелна компания Ikea постига успех с достъпни мебели, които клиентите на компанията могат да сглобяват сами. Това да измисля как да пести пари не засяга само клиентите му, но е една от неговите ценности. Кампрад казва: "Хората, които пазаруват от Ikea не карат лъскави коли и не отсядат в луксозни хотели."
Това важи и за основателя на компанията. Той пътува в пътническата класа в самолетите, а когато има работа в града, ползва или автобус, или 15-годишното си Volvo 240 GL.
Чък Фийни
Израстването след Голямата Депресия вероятно има нещо общо с пестеливостта на Фийни. С мотото си „Захванах се с това, за да работя усилено, а не за да забогатея", съоснователят на Duty Free Shoppers без много шум се превръща в милиардер. Той дарява почти цялото си богатство чрез фондацията си Atlantic Philanthropies.
Освен че е дарил над 600 млн. долара на неговия университет Cornell, той също така е раздал милиарди долари на училища, изследователски центрове и болници.
Фийни често ползва градския транспорт, лети в пътническа класа в самолетите, пазарува дрехи с намаления и не пръска пари за обувки заявявайки: "Не можеш да носиш няколко чифта обувки едновременно." Той възпитава децата си по същия начин, карайки ги да работят „нормални работи" през лятото, както правят повечето тийнейджъри.
Фредерик Майър
Основният бизнес на Фредерик Майър са супермаркетите. Неговото богатство надхвърля 5 млрд. долара и половината от него е натрупано докато всички останали гледаха как състоянията им падат през 2009 г.
Също както Бъфет той си купува автомобили на разумна цена и ги кара докато издъхнат. По подобие на Кмпрад пък Майер отсяда в мотели на достъпни цени, когато пътува по работа. Както и останалите в този списък Майър е концентриран върху добрините, които неговото богатство може да даде на обществото.
Малката тайна на някои от най-богатите хора в света е, че те рядко го показват. Вместо да харчат невъздържано, те мислят как да спестява и да инвестират, за да увеличават богатството си в бъдеще.
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Някой от вас замислял ли се е каква е идеята да имаш толкова много пари?
53 милиарда?! За какво са му?!
Какво ли се върти в главите на тези хора? Парите стават самоцел - нямам друго обяснение.
Като си помисля само, че по света умират хора от глад...
Може да ме упрекнете, че съм крайна, но за мен това са болни мозъци.
| |
|
|
|
Флоренция - столицата на Ренесанса
Флоренция е столица на едноименната провинция и главен град на област Тоскана в Централна Италия. Известен с ролята си в прехода от Средновековие към Възраждане, града е световен център на Изкуството и Културата, където е съсредоточена по-голямата част от културното наследство на Италия.
Градът на Медичите, наричан понякога така, защото е управляван дълги години от фамилия Медичи, е разположен на река Арно върху площ от около 102 кв. км. Населението му наброява близо 356 000 души (2004 г.), което го прави най-гъсто населения град в Тоскана.
Този величествен и красив град е богат на културни и исторически забележителности и е рай за туристите. Улиците, площадите и храмовете на града са украсени с творбите на велики италиански майстори като Леонардо да Винчи, Микеланджело, Данте, Боккачо, Джотто и други. Пред вас няма да стои въпроса "Какво можем да видим в града?", а "Какво можем да отложим за следващия път?".
Катедралата Санта Мария дел Фиоре - символа на града, е четвъртата по големина в света и представлява уникална смесица от красота и екстравагантност. Невероятно смелия за времето си купол, дело на Филипо Брунелески, е един от безспорните шедьоври на ренесансовото изкуство. Червеният двойно-черупчест осемстенен купол без подпорни колони е бил инженерно чудо за времето си. Част от флорентинската катедрала е и забележителната кула на Джото, от чиято камбанария се открива панорамна гледка на града и провинцията. От тук Флоренция изглежда като бижу, изпълнено с катедрали, църкви и безброй примери на човешкото величие. В близост до нея се намира Баптистерий "Сан Джовани", чиито три врати са украсени с бронзови релефи от Андреа Пизано и Лоренцо Гиберти.
Градините Боболи, разположени на южния бряг на река Арно, са дом на изключителна колекция от скулптури, датиращи от 16-18 век, както и на някои римски антики. През пролетта градините са препълнени с цветя и са подходящи за пикник.
Една от най-интересните части на Флоренция е стария мост Понте Векио. Той датира още от края на Римската империя (4 в.), като през 972 г е бил дървен, но вследствие на наводнение през 1333 г. е разрушен и през 1345 г. отново изграден в сегашния си вид - покрит мост с множество магазини. Над тях преминава коридор, проектиран и наречен на Джорджо Вазари, който представлява картинна галерия и е служил за безопасното преминаване на херцог Козимо I Медичи от Уфици до двореца Пити. Първоначално дюкянчетата са били заети от занаятчии и месари, но заради неприятните миризми, херцогът ги прогонва през 1593 г. и на тяхно място се нанасят бижутери.
Най-известния музей във Флоренция, и като цяло в Италия, е Галерията Уфици. Той е дело на Вазаро по поръчка на Козимо I Медичи и първоначално е бил използван като административна сграда за флорентинските магистрати. От 1765 г. е превърнат в галерия и до днес в нея се съхраняват оригинални шедьоври на Ренесанса, чиито автори са едни от най-великите имена на това време - Джото, Микеланджело, Рафаело, Рубенс, Ботичели, Тициан, Леонардо да Винчи, Филипо Липи и на още много известни художници.
Други забележителности на града са Академията на Изящните Изкуства, където е събрана огромна колекция от скулптури на Микеланджело, в това число и прочутия „Давид”, Фонтанът на Нептун, Базилика Санта Кроче, в която са гробовете на Данте, Галилей, Микеланджело, Лоренцо Гиберти, Николо Макиавели, Джоакино Росини и други известни личности, Двореца Пити и безброй още места, достойни за посещение.
Историческия център на Флоренция привлича милиони туристи всяка година, а през 1982 той е обявен за обект на световното наследство от ЮНЕСКО. Градът е класиран от Фобс като един от най-красивите в света.
От Хобито.ком
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Солната мина ВЕЛИЧКА - Град под земята
Солната мина Величка е експлоатирана в продължение на около 900 години. Намира се в югоизточните покрайнини на град Краков в Полша.
Поради изчерпването на солните източници на повърхността през средата на 13 век, започва търсенето на подземни солни залежи (солни кристали). Първият тунел в мината е прокопан през 1280 година. От тогава досега шахтите, заедно с природните образувания (подземни езера и проходи) са разширени на обща дължина 300 километра на 9 етажа, достигащи 327 метра под земята.
Много известни личности посещават мината от създаването и – Коперник, Гьоте, Сара Бернар, Менделеев. Галериите, пещерите са пълни със скулптори от солни кристали изработени с невероятно майсторство. В подземните зали се намират катедрали, параклиси, езера и изложби.
От средата на 18 в. мината се превръща в туристическа атракция. Вътрешното и пространство е издълбано и оформено ръчно, а изработването на параклиса с размери 54 на 17м и височина 12м е отнело 32 години и е наложило изкопаването на 20 000 тона сол. Параклисът е богато украсен и всичко е направено от сол. В различните зали се възпроизвеждат сцени от древността с фигури, изработени от сол. Най-впечатляващ е параклисът на Света Кинга. От сол там са и барелефите, и разкошният полилей. Тази мина е чудесният пример, как природа и човек могат да направят нещо наистина красиво
От Хобито.ком
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
10 удивителни будистки манастирa
Монашеството е един от най-важните обичаи на будизма. Монасите и монахините са отговорни за запазването и разпространението на будистките учения, както и за обучението на ръководни и будистки последователи. Така будистките манастири постепенно се превърнали в центрове за обучение, където философските принципи са разработени и обсъдени. Законите там са строги и всички отдали се на отшелничество спазват определени правила.
Будизма е доста разпространен в южна Азия, където се предполага, че и будистките комплекси са многобройни. Всички сме чували за монасите от Шаолин и техните умения, но тук ще ви представим други 10 храма, където млади и стари изучават религиозно-философското учение.
Манастир Юмбулаганг, Тибет (Yumbulagang)
Според една легенда Yumbulagang е първата сграда в Тибет и двореца на първия крал на Тибет - Nyatri Tsenpo. Името му в превод означава "Дворец на Майка и син". При царуването на Нгауонг Лобсанг Гяцо (1617-1682), сградата става будистка светиня на сектата Гелугпа (жълтите шапки). Извисява се върху хълм на източния бряг на река Yarlung в едноименната долина. Храма претърпява силни поражения през Голямата Пролетарската Културната революция, но е въстановен през 1983 година. Манастира е разделен на предна част с 3 етажа и задна част с висока кула като замък. Там се съхраняват статуите на Буда Thiesung Sangjie и на още няколко тибетски крале, между които и тази на Nyatri Tsenpo
Манастир Ердене Зуу, Монголия (Erdene Zuu)
Ердене Зуу е може би най-древния оцелял будистки манастир в Монголия. Той е построен през 1585 от Abtai Sain Khan, когато се въвежда тибетския будизъм в страната. Камъни от руините на Каракорум са били използвани в строителството. Той е заобиколен от стени с участието на 100 ступи. Числото 108 е свещено в будизма и вероятно целта е била този брой, но не е постигнат. Манастирът е разрушен от война през 1680 г., но е възстановен през 18 век и от 1872 г. има пълни 62 храма отвътре. През комунизма Ердене Зуу е действал само като музей, но след падането на държавното устройсто през 1990 г. той отново се превръща в място за поклонение.
Манастир Ганден, Тибет (Ganden)
Ганден е един от "великите три" Гелугпа университетски манастири на Тибет, намиращ се в горната част на планината Wangbur, на 4300 метра надморска височина. Другите два са Сера и Дрепунг. Като най-отдалечен от Лхаса, той е най-малко населен от другите два. През 1959 г. светинята е напълно разрушена по време на възстание, а през 1966 г. е жестоко бомбандирана от артилерията на Червената гвардия, като повечето мумифицираните органи на Tsongkhapa, основател на манастира, са били опожарени. Възстановяване на манастира продължава от 1980 г. до днес.
Манастир Кей Гомпа, Индия (Key Gompa)
Манастира Кей Гомпа е будистка обител, разположена на височина 4166 метра върху хълм в долината Спити. Той е най-големият в района и е религиозен център за обучение на Ламас. Манастирът е бил нападан много пъти през дългата си история от монголски и други армии и е бил опустошаван от пожар и земетресение. Последователните унищожения и реставрации постепенно са превърнали манастира като крепост, с храмове построени един върху друг. Той е изключителен пример за този вид манастирска архитектура от 14-ти век, която се развива като резултат от китайско влияние.
Продължава
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Храм Лама, Китай (Lama)
Храма Лама (известен още като храм Yonghe или Дворец на мира и хармонията), разположен в североизточната част на Пекин, е един от най-големите и най-важните тибетски будистки манастири в света. Изграждането на светинята започва през през 1694 г. по време на династия Цин. По-късно, когато на власт идва император Yongzheng, той превръща едната част от сградата в будистка обител, а другата в своя резиденция. През годините, много тибетски и монголски монасите са живели и учи в храма, като и днес все още има будистки поклонници там. Храмът съдържа 26 метра висока статуя на Буда Майтрея, издълбана от едно парче бяло сандалово дърво.
Манастир Тиксе, Индия (Thikse)
Тиксе Гомпа или манастира Тиксе е тибетска будистка обител на сектата на Жълтите шапки (Гелугпа), основам през 15 век и известен с приликата си с двореца Потала в Лхаса. Манастирът се намира на надморска височина от 3600 метра в долината Инд в Индия и представлява 12-етажен комплекс от сгради, съдържащи множество образци на будисткото изкуство като ступи, статуи, гоблени, стенни рисунки, саби. Една от основните атракции в манастира е статуята на Буда Майтрея, която е издигната в чест на посещението на 14-тия Далай Лама в Тиксе през 1970 година.
Манастир Пунакха Дзонг, Бутан (Punakha Dzong)
Величествено издигащ се на остров между сливането на реките Pho Chhu и Мо Chhu, манастира е вторият най-стар и най-величествен дзонг в Бутан построен по нареждане на Зхабдрунг Нгауонг Намгял. Дзонг е комбинация от крепост и манастир и се намират във всеки район на Бутан. Като всеки друг дзонг и Пунакха обслужва няколко цели, включително защита на региона, административно седалище на правителството и зимен дом на монасите. Манастира е свързан със сушата посредством дървен мост, построен заедно със сградата през 17 век. В храма се пазят много ценни реликви от времето на няколко управляващи царе.
Манастир Таунг Калат, Бирма (Taung Kalat)
Построен на върха на изгаснал вулкан, будисткия манастир Таунг Калат е един от най-красивите места в Бирма. Намира се на 50 км от Баган и за да стигнат до него, посетителите трябва да изкачат 777 стъпала до върха. По пътя нагоре има и друго предизвикателство - малки и нахални макаци, които могат да ви ограбят при най-малкото невнимание. Цялото това усилие си заслужава, защото от върха се открива величествена панаромна гледка на целия район, включително и на древният град на Бирма.
Таксанг Дзонг, Бутан (Taktsang Dzong)
Разположен на ръба на 900-метрова скала, манастира Таксанг, известен още и като Убежището на тигъра предатавлява впечатляваща гледка и е неофициален символ на Бутан. До него се стига след 2-3 часов поход в планината от паркинга в близот до храма. Според легендата гуру Падмасамбхава, който разпространил будизма в Бутан долетял в пещерата Таксанг Сенге Самдуб на гърба на тигрица и останал там за дълго да медитира. Това подтикнало будистките поклонници да идат на тук на поклонение и така през 1692 е построен първият манастир. Трагичен пожат през 1998 г. унищожава голяма част от оригиналните сгради, в които се намират ценни картини, фрески и статуи, но днес те вече са старателно въстановени с предишната си слава.
Висящият манастир, Китай (Hanging Monastery)
Разположен едва-едва по средата на 75-метрова скала, Висящият манастир е един от най-забележителните обекти в Китай. Състоящ се от 40 стаи свързани помежду си с въздушни коридори и пътеки, този забележителен монашески комплекс изглежда сякаш е залепен за стената над пропастта. Името "Висящ" е малко подвеждащо, защото въпреки, че е подкрепен с дървени кокили, те не поемат основната тежест. Една част от манастира е вкопана в скалата, а изправените стълбове под него също спомагат за устойчивото висене на постройката. Построен през 5 век, той включва будистки, даоистки и конфуциански елементи. През своята дълга история много ремонти и разширения са довели до днешният му забележителен вид и мащаб.
От Хобито.ком
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Пешеходният мост "Моисей"
Този модерен пешеходен мост има чудесната възможност да се превърне в едно от чудесана на архитектурата. Подобно на библейския разказ, където Мойсей разделя Червено море, за да помогне на израилтяните да избягат от преследващите ги египтяни, така и холандските RO & AD архитекти разделиха водите заобикалящи холандски форт от 17-ти век, за да могат хората да погледнат отвътре. Наречен е на името на пророка - Мойсей и изглежда повече като окоп, отколкото обичайната концепция за мост.
Потъналия мост e изработен от устойчиво дърво и нетоксично покритие. Дървесината е специално създадена от Accsys Technologies, който е източник на възобновяема и бързоразвиваща мека дървесина, която се третира с нетоксична киселина, даваща на дървото същите свойства като на редките тропически дървета. По този начин то се предпазва от гъбично гниене и се увеличава годността му. Материала е FSC и PEFC сертифициран.
От Хобито.ком
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Уютните домове в графство Хемпшир
Хемпшир е едно от най-старите и красиви графства в южната част на Англия. Разпростира се на площ от 3 679 km², а населението му е близо 1 259 400 души.
Тук се намира едно от легендарните ловни места на английските царе - известния парк Ню Форест, обхващаш около 400 km² гори и поляни.
На територията на графството могат да се видят много дворци, имения и уютни домове на жители от различни исторически епохи.
Всичко е хубаво, но не разбрах защо тези качулати къщи имат това допълнително покритие по покривите и от какво е направено. Дали лятото да не "прегряват" , а зимата да не "изстудяват"... ще помогне ли някой.
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
И аз се загледах по покривите, но нямам идея от какво са.
Да имаш кураж не значи да не се страхуваш,а да си господар на страха си - Марк Твен
| |
|
Тема
|
Re: Уютните домове в графство Хемпшир
[re: Buba67]
|
|
| Автор |
*jull** (нощна птица) |
| Публикувано | 19.08.14 13:57 |
|
|
Мисля, че това е пресована слама (има вариант с водорасли). В миналото е традиционен начин за покриване на къщи, а отскоро е много модерен и съответно доста скъп. Прави перфектна изолация - държи топло през зимата
и прохладно през лятото. Гаранцията му е 90 години.
"Совите не са това, което са..."
| |
|
|
|
в частно имение, приятна разходка.... Камъните са изкуствено създадени, в дълбокото се влиза само със сертификат за водолаз.
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Езерото Титикака - най-високото езеро в света
Разположено между Боливия и Перу, Титикака е едно от най-очарователните и магически езера в света. То е и най-високия плавателен басейн на нашата планетата, тъй като се намира на 3 812 метра надморска височина в Андите и пътуването до него е наистина едно незабравимо преживяване.
Огромната водна площ на Титикака се разпростира на 8 300 кв. км, а средната му дълбочина достига значителните 304 метра. Широчината му е 11 км, а дължината - 224 километра. Водният капацитет на езерото е 827 куб. км, което го прави най-голямото езеро в Латинска Америка и често е спрягано като голямо вътрешно континентално море. Температурата на водата по повърхността му се задържа между 11 и 12 градуса целогодишно. Цели 25 реки се вливат в Титикака, като дават 90 % от водния му резеровоар. Те обаче се изпаряват, което е причина то да е доста по-солено от останалите сладководни езера в света.
Езерото е свещено място за цивилизацията на инките. Според митологията им тук е роден Манко Капак - първия цар на инките. Легендите им разказват също, че светът е сътворен в Титикака от бог Виракоча, който излязъл от езерото и създал слънцето, луната, звездите и първите хора. "Адам и Ева" на инките били каменни, но той им вдъхнал живот, заповядвайки им да тръгнат и да населят света. За този древен народ езерото било тяхното рожденно място, към което духове на умрелите се връщали.
По крайбрежието на Титикака все още живеят потомци на индианското племе, които до ден днешен пазят вековните си традиции в занаятите и фолклора. Те са единствените оцелели представители на тази славна династия, построила вечният град Тиахуанако, и преданията гласят, че във вените им тече „черна кръв”. Основния поминък на местните обитатели е отглеждането на зеленчуци и риболов. За целта те правят лодки от тръстика, които повече наподобяват салове.
Ако сте на перуанска територия, най-добрата отправна точка, за да посетите езерото е град Пуно. Той е популярен като столица на фолклора в Перу. Освен, че притежава прекрасна стара катедрала, града е близо и до много от другите забележителности в страната като Мачу Пикчу и град Куско.
На боливийската страна на езерото пък се намира очарователния град Чалапампа, който е дом на най-известния лабиринт - Чинкана. Той представлява огромен каменен комплекс, за който се смята, че е бил център на жреците. От тази страна е разположен и един от най-големите острови в Титикака - Исла дел Сол (Островът на слънцето), който е свещенно място. Въпреки, че до него няма пътища и достъпа е труден, старинните руини на инките го правят туристическа дестинация, която си заслужава усилията.
Други интересни забележителности за посещение са островите Исла дел Луна (Островът на луната), който е дом на богинята Mama Kilya, Урос и Плаващите острови. ПОследните два са тръстикови острови, създадени от хората в перуанската част на Титикака.
Флората и фауната в Титикака са разнообразни. В езерото може да се лови щедро пъстърви и други характерни видове, както и интересен вид жаба (Telmatobius сuleus). Тя е дълга почти половин метър и достига тегло от 450 грама. Популацията на този характерен за Титикака вид е 15 милиона, като жабите никога не излизат от езерото.
[imagehttp://hobyto.com/data/image/Turizam/Sviat/Amerika%20Ujna/Peru/Lake%20Titicaca/Titicaca%206.jpg][/image]
Аз съм гледала документални филми за езерото и съм се чудила как до сега тези хора са запазили своя натурален, примитивен живот, но са щастливи, живеят задружно и отглеждат децата си на тези изкуствени острови, там посрещат и туристи, държат се естествено и дружелюбно, продават индиански, тяхни си неща, това са им доходите, от това живеят. Нямат болници, нямат лекари, нямат лекарства, нямат нищо освен тези тръстикови къщички на този тръстиков остров, който те подменят периодично, защото за дълго да се запазва. Децата им там се раждат, отглеждат и за училище не ставаше дума, сигурно имат някакво ограмотяване, но понеже те не излизат от тази общност, сигурно не им трябва. Далеч са от цивилизацията, дори не знаят какво е ток, ТВ, интернет, домакински уреди, удобства... политика, банки, караници, власт.... а природата е сурова, студ, влага, дъжд, сняг....
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Катманду - едно от най-свещените места на планетата
Катманду е столицата и най-големият град на Непал. Разположен в едноименната долина, намираща се в сърцето на Хималаите, градът се счита за може би едно от най-свещените места на нашата планета.
Населението му е малко над 1 000 000, като официалният език е непалски, но повечето жители говорят и английски.
В близост до Катманду са разположени още две селища - Патан и Бхактапур, които някога са били столици на едноименните княжества, но впоследствие са обединени с това на Катманду, който е най-развитият и модерен град в страната в момента.
Името Катманду произлиза от храма Кащамандап (Kaasthmandap), на когото е кръстена непалската столица и означава в буквален превод „подслон под дърво”. Манастира е построен през 1596 г. от крал Лакшми Нарсингх Мала (King Laxmi Narsingh Malla) и е изцяло от дърво, а легендата гласи, че дървеният материал е изсечен само от едно единствено дърво. Абсолютно всички сгради в Катманду, обединени под името „Долината Катманду” са включени в списъка на ЮНЕСКО със световното културно наследство.
Катманду има много богата и вековна история и за мнозина той е най-красивият град на земята. Тук са открити останки датиращи още от 3в. пр.Хр., но официално историята на селището започва през 724г., като тогава е носело името Кантипур, което в превод означава „Град на красотата”. Местните хора, вярващи че в долината живеят хиляди божества, разказват интересна легенда около образуването му, която гласи, че будистки войн победил злите духове и отсякъл върха на хълма. В благодарност долината се напълнила с вода и образувала езеро, където след отичането на водите се заселили първите хора.
Имайки предвид богатата култура на града тук се срещат забележителности буквално на всяка крачка. Едни от най-известните са площадът Дурбар, храмовете на Живата Богиня Кумари, двореца Хануман Дхока от 15-18в., храмовете Кащтамандап и Машендранат, както и Будисткият храм на маймуните, наречен така по време на хипарското течение през 60-те и 70-те години на миналия век и останал тяхно свято място. Друга голяма светиня е храмът Сваямбхунатх, до който се стига по 350 стръмни стъпала и представлява голяма бяла ступа, която според местните е на повече от 2000 години. Районът Тамел е най-автентичен и като такъв привлича по-голямата част от туристите. Тук може да посетите заведенията, в които са отсядали легендарните Битълс и Йоко Оно, Боб Дилън и др.
Освен туризмът в непалската столица са силно развити и различни занаяти като кожарство, тъкачество, художествена резба и добив на мрамор. Всяка година хиляди хора от цял свят се стичат в Катманду, за да се докоснат до одухотворената и омиротворена атмосфера на този планински град, опасан от четирите планини - Shivapuri, Phulchowki, Nagarjun и Chandragiri. Хълмът Сваямбху е най-високата точка в Катманду и при ясно и хубаво време може поглеждайки надолу се открива невероятна гледка на цялата долина.
От Хобито.ком
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
10 забележителни дестинации в Турция
Турция предлага изобилие от различни видове атракции за гостите си. От купола и минарето в силуета на Истанбул до римските руини по западния и южния бряг, от плажовете на Анталия и средиземноморските крайбрежни курорти до мъгливите планини на Източно Черно море. С толкова много невероятни места няма как да не пропуснем някои от забележителностите на тази страна, но считайте този списък само като начало на една голяма почивка и екскурзия из Турция.
10. Аспендос театър
Аспендос притежава един от най-добре запазените антични театри на древността. Той е построен през 155 година по време на управлението на римския император Марк Аврелий и може да побере между 15 000 и 20 000 зрители. Тук до ден днешен се изнасят концерти и различни представления.
9. Плаж Патара
Плажът Патара се намира на “Турската ривиера”, за която се твърди, че една от най-красивите брегови линии на страната. 18 километровата му плажна ивица е една от-най-дългите на Средиземно море. Плажът е защитена местност, тъй като тук големите морски костенурки снасят яйцата си.
8. Памуккале
Памуккале, което означава "памучен замък" на турски език, е нереален пейзаж в Западна Турция, известен със своите бели тераси. Терасите са направени от травертин, седиментни скали, натрупвани от вода с много високо минерално съдържание от горещите извори. Хората са къпят в басейна в продължение на хиляди години. Древния гръцки град Хиераполис е бил построен на върха на горещите извори от кралете на Пергамон. Руините на баните, храмовете и други гръцки паметници могат да се видят на това място.
7. Бодрум
Със своите пясъчни плажове, търговски улици и изискани ресторант, град Бодрум отдавна е любимо морско убежище в Турция. Градът е наречен Халикарнас в древни времена и е бил дом на Мавзолея на Мавзол, едно от седемте чудеса на античния свят. За съжаление поредица от земетресения разрушават много от паметници, но други исторически забележителности като Замъкът на Бодрум, построен от кръстоносците през 15 век, все още може да се види. Крепостта се издига над вътрешния част на пристанище пълно с яхти за милиони долари.
6. Връх Немрут
Немрут е 2134 м висока планина в Югоизточна Турция, близо до град Adiyaman. През 62 пр.н.е., цар Антиох I Теос построил на върха и гробница-светилище заобиколена от огромна статуя с неговия лик, два лъва, два орела и различни гръцки и персийски богове. От върха на планината Немрут се открива чудесна гледка към околните планини. Основната атракция е изгрева на слънцето, наблюдаван от източната тераса, които придава на главите красив оранжев цвят и увеличава чувството за тайнственост на мястото.
5. Олудениз
Олудениз е малко село, разположено на югозападното крайбрежие на Егейско море. Изолирания пясъчен залив при устието на Олудениз има невероятна синя лагуна. Този плаж е известен с нюансите на тюркоаз на водата и остава един от най-сниманите крайбрежия на Средиземно море. Олудениз също се счита за едно от най-добрите места в света за парапланеризъм благодарение на своята уникална панорамна гледка.
4. Синята джамия
Със своите шест минарета и архитектура "Султан Ахмед" или Синята джамия впечатлява от външната страна. Докато все още се използва по предназначение тя се е превърнала в една от най-популярните туристически атракции в Истанбул. Построена е между 1609 и 1616 година и подобно на много други джамии съдържа гробницата на основателя си. Вътре в джамията, високия таван е облицована с 20 000 сини плочки с различни модели, които дават на джамията името и.
3. Библиотеката на Целзий
Руините на Ефес са популярна туристическа забележителност на западния бряг. Град Ефес някога е бил известен с храма на Артемида, едно от седемте чудеса на древния свят, който е бил разрушен от тълпа, водена от архиепископа на Константинопол през 401 година. Някои от структурите обаче могат да се видят и до днес, като Великия театър и библиотека на Целзий. Тя е построена около 125 година за съхранение на 12 000 свитъци и да служи като монументална гробница за Целзий, областният управител на Азия.
2. Приказните комини на Гьореме
Кападокия е известен с удивителните си природни скални образувания и уникално историческо наследство. Едно от най-добрите места, за да видите този странен феномен е град Гьореме, който се намира сред голяма част от варовиковите конуси, наричани Приказните комини. Те са се формирали в резултат на ерозията на вятъра и водата на два различни вулканични слоя: дебел слой туф (консолидирана вулканична пепел), покрита с тънък слой от базалт, който е по-устойчив на ерозия. Благодарение на лесното обработване в туфа, много от образуванията са издълбани в продължение на векове до създаването на къщи, църкви и складови помещения.
1. Църквата "Света София"
"Света София" първоначално е била базилика построена за Римския император Юстиниан I. Шедьовър на римското инженерство, масивния купол (31 метра в диаметър), покрива повече от 1000 години най-голямото затворено пространство в света. Църквата е разграбена през 1204 г. и превърна в джамия през 15 век, когато турците завладели града. Тя е превърната в музей през 1935 година.
От Хобито.ком
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Живота е рисуване без гума за триене.Редактирано от kaloyana_-177704 на 19.08.14 20:25.
| |
|
|
|
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Най-големият женски затвор в света
Има места по света, в които жените, борещи се за правата си, плащат доста висока цена. Там те са обречени на самота - или изобщо не се омъжват, или се развеждат и губят правото да отглеждат децата си...
Едно от тези места е Саудитска Арабия. Суад аш Шамари се бори открито за правата на жените в тази страна и е основала организация с такава цел:
"Дълго време работех като журналистка и информирах за положението на жените в страната. След това обаче трябваше да избера: или продължавам да се прикривам зад написаното по факса и в интернет, или излизам пред обществеността и казвам какво искам. Аз съм два пъти разведена. Изгубих правото да отглеждам децата си, да се издържам и да имам дом", казва Суад аш Шамари и добавя: "Говорят, че обществото ни било религиозно-консервативно, но как е възможно такова общество да остави една жена и децата й на улицата!".
Жената - безгласна буква
Разводът в Саудитска Арабия води само до поредния вид опека, в която се намират жените в тази страна. Те са зависими ако не от съпруга си, то тогава от брат си, баща си или дори от собствения си син. За почти всяка официална крачка в обществото саудитските жени трябва да искат разрешение от мъжа, който отговаря за тях. Без значение дали става дума за банкови операции, за подписване на трудов договор или пък за постъпване в болницата:
"Най-важното ни искане е свързано с гражданските ни права. Жените в Саудитска Арабия могат да се възползват от малкото права, с които разполагат, само със съгласието на някой мъж. Аз съм на 40 години и не мога да пътувам без разрешение! Жените не могат да следват без разрешение, при това образованието е задължение на всеки мюсюлманин", възмущава се Суад аш Шамари.
Само малки региони в Саудитска Арабия, в които живеят чужденци, правят изключение от правилото. Това са така наречените компаунди. Най-големият от тях се намира в източната част и е на нефтеното дружество Сауди-Арамко. Тук важат собствени закони. Уаежи Хоайда живее в този компаунд и е една от най-известните правозащитнички в страната. Тя ръководи организация, която защитава правата на жените:
"Тази есен отново 11-годишно момиче беше омъжено за 70-годишен мъж. Кога най-после ще се сложи край на това! Дали наистина нацията ни е заплашена, ако въведем минимална възраст за женитба? Има ли по-лошо престъпление от това да изключим децата от закона, преследващ изнасилванията. Защото точно за това става дума в дадения от мен пример - за изнасилване", казва Уаежи Хоайда.
Живот като зад решетки
Саудитска Арабия се променя много бавно и мъчително. Преди няколко дни отново се заговори за правото на жените да шофират. "Този, който се страхува от това, че жените, които шофират сами, са застрашени от сексуално насилие, трябва не да забранява на жените да карат коли, а да се замисли над саудитската система на възпитание". Това каза наскоро не кой да е, а внукът на доскорошния главен мюфтия в Саудитска Арабия.
Феминистките в страната са категорични: онзи, който проповядва религиозните ценности, е длъжен да уважава и правата на жените. Уаежи Хоайда казва: "Написах статия под заглавие: "Саудитска Арабия - най-големият женски затвор в света. Ние сме затворнички в собствения си дом и ако искаме да излезем навън, сме контролирани от религиозната полиция. Аз не мога да напусна границите на държавата без разрешение - точно това е дефиницията за затвор."
Според анализ на изследователски център в Риад 40 на сто от темите в местния печат и повече от 50 на сто в саудитските сайтове са свързани с жените. Това все пак буди надежди. Саудитските жени все още нямат права, но за тях поне се говори и пише, при това в собствената им страна.
От Хобито.ком
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Пътеката на смъртта
Това ще е най - неуместното място, където може примерно да ви се завие свят или да ви се разтреперят краката - защо ли?
Ходи ли ви се по стръмни дървени дъски, прикрепени към скала на главозамайваща височина, без защитни огради, без каквото и да е друго защитно алпийско съоръжение, държейки се само за верига, която също е прикрепена към скалата на равнището на гърдите ви ? И най-важното не ви е страх от високо и не ви се вие свят? Ами тогава – купувайте си билет и марш към Китай! Тъкмо ако имате късмет след екстремното преживяване можете да минете после и през китайската стена.
Това е той - един от най-опасните туристически маршрути в света. Води към върха на планината , където има будистки храм и се съхраняват свещени текстове и където преди столетия монаси са се укривали от неприятелите, а отвесните скали са служели за защита. Всъщност тези вериги са били закрепени към стената сравнително скоро заради туристите. В миналото монасите са вървели само по дъските.
Не може да се отрече – красотата ще да е просто невероятна! Ако ви стиска да погледнете надолу или на страни докато сте на дъсчиците ви пожелаваме успех
http://hobyto.com/data/image/Turizam/Sviat/2010/CHAINA/21427491.jpg
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
"Совите не са това, което са..."
| |
|
|
|
Планинската верига Хуангшан - Китай
Планината Хуангшан (HuangShan) е едно от красивите природни места, които може да посетите в Китай. Хилядолетия наред Хуангшан е вдъхновявала с красотата си поети и художници и не случайно в много китайски папируси могат да се видят рисунки на този планински масив. Паралелно с това Хуангшан е едно от обикнатите места за планински туризъм. Тук преходите са лесни, красотата на природата е поразителна, а мнозина определят разходката като вълшебство.
Хуангшан се намира в южната част на Провинция Анхуей (Anhui province) в източната част на Китай. Тази планинска верига в миналото е служила като муза на традиционното китайско изобразително изкуство и литература, а днес магнетичните пейзажи и залези са една от най-често фотографираните картини.
Удивителната панорама на гранитните върхове и дърветата на Хуангшан на фона на облаците в небето са причина планината да бъде включена в списъка на ЮНЕСКО със световното природно и културно наследство през 1990 година.
Хуангшан се е формирала преди около 100 милиона години, а живописните и скални образувания са резултат от кватернерните заледявания през ледниковия период. Увековечена в китайските свитъци и черно бели рисунки преди векове, Хуангшан е известна още като Жълтата планина. Наречена е така в чест на император Хуанг Ди или Жълтият император.
Природните акценти тук са основно четири - интересната форма на скалите, водопадите, боровите дървета, израснали направо на скалите и морето от облаци, което обгръща масива.
Хуангшан има 36 върха, които се извисяват до 1800 метра над морското равнище. През годините много от местата по планината са били наименувани спрямо физиологическите им характеристики или спрямо определени човешки актове. Така например един от върховете се нарича Shixin, което се превежда горе-долу като „повярван, след като е видян”. Историята разказва за мъж, който не вярвал, че Хуангшан е толкова красива, колкото я описват. Мъжът най-накрая отишъл и се уверил с учите си, че китайските поети и художници имат право.
Планината е любимо място на туристите заради лесния преход и възможността да се наблюдава магичния залез или изгрев. Той е особено красив от Светлия връх, където през всички сезони на годината прииждат влюбени двойки. Средно около 15 милиона туристи посещават годишно Хуангшан. Като популярна туристическа дестинация Хуангшан е и много добре приспособена за излети, пешеходен туризъм и планинско изкачване. От 1990 година в планината има около 50 километра обособени пешеходни маршрути, а днес за туристите са изградени и кабинкови лифтове, които стигат от основата на Хуангшан, чак до върховете.
По красивите високи върхове на планината има и доста хотели и ресторанти. В едно от живописните места на Хуангшан са заснети много от сцените на филма "Тигър и дракон".
От Хобито.ком
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Толедо - смесица от три култури
Толедо е един от най-старите европейски градове и се намира в централната част на Испания. Разположен на 70 километра южно от Мадрид, той е столица на провинция Толедо и автономната област Кастилия-Ла Манча. В историята града е вписан завинаги като една от бившите столици на испанската империя и място където векове наред съвместно са съжителствали християни, евреи и мюсюлмани, поради което Толедо често е наричан "Град на три култури". Изобилието от исторически паметници и архитектурни стилови е причина през 1986 г. той да стане част от списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство.
Толедо, известен в древността като Толетум, е бил населяван още от бронзовата епоха, но римските войници го превземат през 193 г. пр.н.е. и го превръщат във важна крепост, заради удобното му разположение - трите му страни са оградени от река Тахо. След като Римската империя започва да губи своя блясък, града е завладян от вестготите и по-късно става тяхна столица. През 8 век Толедо е заграбен от маврите, които го кръщават с арабското име Тулайтулах. Играещ ролята на важен културен и икономически център по онова време града е бил дом на множество народи - маври, мосараби, евреи и християни. Славата му в Европа и Ислямския свят идва от висококачественото производство на стоманени мечове, ножове, ками и други оръжия - традиция запазила се до днес.
300 години града е под мюсюлманско господство, но през 1085 г. той е завзет от кастилския крал Алфонсо VI. Толерантността между еврейските и мавританските общности се запазва и Толедо не губи своя разцвет. Арабската и гръко-латинска култура не са унищожени, благодарение на създадения през 13 век преводачески център, който допринася за огромните запаси от знания в Европа. Упадъка на Толедо започва в края на 15 век с прогонването на евреите и мюсюлманите, което постепенно намалява важното му значение. Това провокира през 1561 г. крал Филип II да премести кралския двор в Мадрид, чиято постъпка води града до тотален крах.
Въпреки, че Толедо никога няма да си възвърне някогашния блясък и политическо значение, смесицата от култури и колоритно миналото са забележителни и могат да се видят в богатото културно и архитектурно наследство на града. Именно заради това богатство той е един от най-важните испански градове и привлича хиляди посетители годишно. И до днес са запазени ценни религиозни паметници като построената през 1180 г. синагога Санта Мария ла Бланка - най-старата все още цялостна синагога в Европа, синагогата Ел Транзито от 16 век, джамията Кристо де ла Лус от 999 г. и църквата Сан Себастиян от края на 12 или 13 век.
Въпреки, че Толедо никога няма да си възвърне някогашния блясък и политическо значение, смесицата от култури и колоритно миналото са забележителни и могат да се видят в богатото културно и архитектурно наследство на града. Именно заради това богатство той е един от най-важните испански градове и привлича хиляди посетители годишно. И до днес са запазени ценни религиозни паметници като построената през 1180 г. синагога Санта Мария ла Бланка - най-старата все още цялостна синагога в Европа, синагогата Ел Транзито от 16 век, джамията Кристо де ла Лус от 999 г. и църквата Сан Себастиян от края на 12 или 13 век.
Старият град на Толедо е истинско безценно архитектурно бижю. Арабската крепост Алказар, извисяваща се от най-високата част на хълма, днес е военен музей, но през годините назад е имала няколко превъплъщения - бляскав дворец, приют за бедни и укритие за революционерите от Гражданската война са само част от тях. Катедралата на Толедо е построена между 1226-1493 година по модел на катедралата на Боргиите, като комбинира и някои орнаменти от стила "Мудехар". Нейния величествен олтар е бароков и е известен като Ел Транспаранте.
Толедо е родното място и на редица известни испанци, в това число и художника Ел Греко. Майстора на четката от гръцки произход се установява в града през 1577 г., а от 1585 г. работи в един от замъците на хълма точно по времето, когато Толедо е религиозният център на Испания. Повечето му известни творби и до днес са пръснати из тукашните църкви и музеи, а останалите са собственост на мадридския Прадо, където са изложени „Успение на Дева Мария” и „Погребението на графа на Оргаз” - смятана за най-добрата картина на прочутия ученик на Тинторето и Тициан.
[image]http://hobyto.com/data/image/Turizam/Evropa/Ispania%20-%20Spain/Toledo/toledo%202.jpeg[/image]
От Хобито.ком
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Най-големия басейн в света
Поемете дълбоко дъх преди да се опитате да преплувате басейна в чилийския курорт Сан Алфонсо дел Мар, защото това е най-голямата изкуствено създадена лагуна в света. Разположен на брега на Тихия океан, на 100 км западно от град Сантяго, басейна привлича тълпи от хора искащи да се потопят в кристално чистата и прозрачна вода.
Със своите гигантски размери - дължина над 1 км, площ от 7,7 хектара и невероятните 250 000 кубични метра вода лагуната е вписана в Книгата за рекордите на Гинес. За направата и са изразходени близо 1,5 милиарда долара. Компанията, построила съоръжението обаче планира в близко бъдеще строителството на нов басейн в пустинята, до египетския курорт Шарм ел Шейх, който да отнеме първенството на сегашния носител.
Изкуственото езеро има продълговата форма и поради големината си гостите могат да карат лодки и каяци в него, за да се предвижват из курорта. Водния му капацитет е еквивалент на 6000 стандартни басейна. Температурата на водата се поддържа на 26 градуса, което е с 9 градуса повече от температурата на океанската вода.
Идеята за създаването на изкуствената лагуна се е зародила още през 1997 година и е на чилийския архитект Фернандо Фишман. Мотивация за реализирането на проекта не липсва и тя е самия океан. Решението да се изгради подобно съоръжение не закъснява, поради огромното замърсяване на водата в района, както и заради големия брой акули край бреговете.
Мечтата на Фишман обаче не се оказва толкова лесна за осъществяване и отнема години. Уникалния басейн е завършен едва през декември 2006 г. тъй като по-рано същата година неговия създател се сдобива с технология, с която да филтрира и пречиства водата на много по-ниска цена. Новият метод използва една стотна от химикалите, необходими за пречистването на водата с традиционните методи.
[imagehttp://hobyto.com/data/image/Turizam/Sviat/Amerika%20Ujna/Chili/Largest%20swimming%20pool/Largest%20swimming%20pool%2015.jpg][/image]
[imagehttp://hobyto.com/data/image/Turizam/Sviat/Amerika%20Ujna/Chili/Largest%20swimming%20pool/Largest%20swimming%20pool%204.jpg][/image]
От Хобито.ком
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Истинско африканско преживяване
Ако сте замислили да отскочите до Кения за едно сафари, то не се колебайте да го комбинирате с истинско африканско преживяване в луксозното ранчо Loisaba Wilderness. Резервата се намира в северната част на Кения в близост до Наниуки, на няколко километра от Екватора. Разположен е върху площ от 48 хектара земя, а на територията му бродят слонове, лъвове, леопарди, антилопи, зебри и жирафи. Веднъж попаднали на това място наистина ще останете очаровани от красотата на дивата природа, от животните, живеещи свободно из саваната и суперлукса, който предоставя.
Почивката в Loisaba Wilderness е наистина едно автентично африканско преживяване. Независимо дали ще изберете да отседнете в Loisaba Lodge , The House или The Cottage, със сигурност ще бъдете добре посрещнати и поглезени, докато изпитвате атмосферата и енергията на дивата природа на Африка. Тук се предлага и уникалната възможност да пренощувате под обсипаното със звезди кенийско небе на едно от леглата Star bed или да релаксирате в Loisaba SPA.
Loisaba Lodge се е използвала за ловна хижа през 60-те години, но сега предлага стилно и удобно настаняване. Изградена е от камък, дърво и слама. Разположението и върху ръба на платото предоставя фантастична гледка през големите френски прозорци във всички стаи. Мебелите в Loisaba Lodge са изцяло ръчна изработка. Разполага и с плувен басейн, тенис корт и крокет морава. Спа центърът предлага масаж, различни други процедури и релакс в открита вана с много пяна и великолепна гледка към Hills Karissia.
The House е наистина изключителна самостоятелна частна къща, построена на ръба на стръмен склон и е изградена от местен камък със сламен покрив. Разположението и архитектурата на къщата са спиращи дъха, както и обзавеждане, повечето от което е проектирано и изработено в Loisaba. Разположението в нея е две големи спални със собствени баня и тоалетна, дневна, бар и трапезария. Пред нея се намира басейн, направен на самия ръб на скалата, а панорамната гледка е над равнината Laikipia към планината Кения. Къщата се обслужва от собствен персонал, коли и шофьори. Тя е напълно независима от Loisaba Lodge, което позволява на гостите да се възползват от всички съоръжения на The House с абсолютна неприкосновеност.
Друг начин за настанявне в Loisaba Wilderness са вилите The Cottage. Те се намират на 9 км от главната къща и са разположени в красиво оформени градини с частен басейн. Разполагат с три двойни стаи със собствена баня с душ и една двойна стая с достъп до голяма баня посредством външно стълбище. The Cottage разполагат със собствен персонал и са напълно самостоятелни.
Въпреки всички удобства и лукс, които предлага целия комплекс, най-голямата атракция си остават "звездните легла". Те са две на брой - Kiboko и Koija и са разположени върху висока, дървена и просторна платформа, покрити наполовина със подвижни сламени покриви. За направата им са използвани части от карети или стари коли.
Гостите на ранчото се радват на пълна свобода на избор, как да прекарват времето си. Те могат да избират измежду камилски поход, джип сафари, конна езда, планинско колоездене, рафтинг, тенис на корт, разходки в околността или просто да се отпуснат в някой от басейните и да се отдадат на релакс и масажи насред дивата природа.
От Хобито.ком
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Национален парк Шапада Диамантина - Бразилия
Националния парк Шапада Диамантина е живописен кът от природата, разположен върху площ от 1 520 кв. км в щата Байа, североизточна Бразилия. Множеството водопади, уникалните пещери с подводни езера и реки, странните скални образувания и още безброй красиви пейзажи ще оставят много ярки впечатления върху любителите на природата.
Създаден през 1980 г. Шапада Диамантина е един от най-интересните природни паркове в Бразилия и предлага голям избор от еко-приключения. Релефа му се характеризира с хълмове, планини и долини. Има богата и разнообразна флора и фауна, като някои от видовете се срещат само тук.
В началото на 19-ти век, двама германски изследователи открили огромното наличие на диаманти в района. Последвалата диамантена треска предизвикала прилив от златотърсачи, които си издигнали лагер в околността, служещ като база за изследванията им. Постепенно, диамантените мини превърнали малкия бивак в богат град с името Lensoish - най-доброто място за престой и отправна точка за посещение на парка.
Днес акцентът е върху забележителната красотата на природата и усещането за необятното открито пространство. Много от изградените в миналото пътеки от иманярите сега се използват за пешеходен туризъм и трекинг. Достъпът до Шапада Диамантина е безплатен, но някои специални атракции в него имат цена.
Една от забележителностите в местността е еквивалентния на 112-етажна сграда водопад Фумаса (Fumaça), известен още като Пушещия водопад. Това е така, защото обемът на водата не е достатъчен и се пръска от вятъра, преди да преодолее 380-те метра до земята. До върхът му се стига след 12 км ходене пеша, но пък за сметка на това гледката си заслужава.
Подземният свят на Шапада е запленяващ с множество пещери и реки. Една от тях е Poco Encantado, в която се намира невероятно красиво, подземно езеро. От април до август, пряката слънчева светлина озарява водите му през естествен отвор в стената на пещерата и му придава уникален син цвят.
Интересно е също така да посетите пещерата Грута-де-Арейас (Gruta de Areias). Многоцветния пясък от нея се използва от занаятчиите, за да създават причудливи рисунки в стъклени бутилки.
На 1 120 метра надморска височина хълмът Morro do Pai Inácio е най-високата точка на Шапада Диамантина и от него се разкрива най-красивия панорамен пейзаж към платото. 360 градусовия обхват на спиращи дъха гледки ще ви омае, особено по време на залязващото слънце.
Ако искате да видите величието на водопада трябва да посетите парка през дъждовния период, който е от декември до март. А ако искате да избегнете тълпите от туристи през активния сезон, то тогава април-май и август до октомври е вашето време.
[imagehttp://hobyto.com/data/image/Turizam/Sviat/2011/Chapada%20Diamantina/Chapada%20Diamantina%2017.jpg][/image]
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Живота е рисуване без гума за триене.[16.09.14 07:04.</EM></FONT></P>Редактирано от kaloyana_-177704 на 16.09.14 07:06.
| |
|
|
|
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
[urlhttp://www.youtube.com/watch?v=9-LNhfB_p8s][/url]
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
[url][https://www.youtube.com/watch?v=TKejjToBb5s/url]
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Яндзъ е най-дългата река в Азия, около 500 милиона души разчитат на нейната вода. Преди около 8000 години по протежение на тази даряваща живот артерия заселници започнали да правят оризови насаждения (една трета от световната продукция на тази култура идва от Китай). Но колко време още Яндзъ ще осигурява необходимата вода? До края на ХХІ век ледниците, които я захранват, вероятно ще се свият с 60 процента. Това означава по-малко вода за Китай и по-малко ориз за собственото население и за света.
„Всички ние живеем на тази ценна планета, трябва да пазим нейната красота и да я съхраним”, пише певицата Джос Стоун. „Тя е един подарък.”
Автор GEO
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Кауаи, четвъртият по големина хавайски остров, е една мечта в зелено – и един от най-влажните региони на земята. Планинската местност е забулена в облаци, които се образуват, когато влажни пасатни ветрове, идващи от Тихия океан, минават над Кауаи. В потъналите в мъгли гори живеят редки птици. Тази растителност е особено чувствителна към промени на климата: дори най-малки отклонения в него могат да предизвикат значителни изменения.
geo-bg.bg
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Перу - музика, природа, хора
Мачу Пикчу - древния град
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Соня Арабаджиева от Нова Зеландия: В "последния земен рай" децата ни ще останат българи
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Удивителни снимки от света!
Остров Сеня, Норвегия
Остров Маргарита, Венецуела
Норвегия
Замък в Хърватска
Водопада Мичъл, Австралия
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Това не се вижда всеки ден! Не пропускайте тези снимки!
Смешни снимки на животни, които пътуват на гърба на другите! Освен това са и много красиви, направени от талантливи фотографи!
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
Тема
|
Re: Това не се вижда всеки ден! Не пропускайте тези сн
[re: kaloyana_-177704]
|
|
| Автор |
*jull** (нощна птица) |
| Публикувано | 05.09.15 07:33 |
|
|
Страхотни снимки, наистина! На това му се вика "да ти се качат на главата"!
"Совите не са това, което са..."
| |
|
|
|
Как да си направим бижута от естествени материали?
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Една от многото българки бижутерки, която продава свои продукти в Етси, вижте
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Стъпки в пясъка-Footsteps in the sand.2010.full.
български игрален филм
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Това видео няма звук, но целия филм е преведен на български език. Това е автобиографична книга, направена на филм, на кандидат президента за 2016 година от републиканската партия д-р Бенжамин Карсън, който освен че е автор, изпълнява сам ролята на лекаря. На кратко Бен Карсън, за него повече в интервюто на д-р Неделя Щонова в "Духът на здравето".
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
На български има издадени две негови книги- "Надарени ръце" и "Поеми риска". Много подходящо четиво са за тинейджъри, защото могат силно да мотивират един млад човек да бъде упорит и успешен. Д-р Бен Карсън беше в БГ /Пловдив/ през 2013 г. и гостува на местната християнска деноминация, към която принадлежи.
Това са книгите:
| |
|
Тема
|
Re: Надарени ръце - филм преведен на български език
[re: viara6767]
|
|
| Автор |
flora bg (maman) |
| Публикувано | 30.10.15 09:38 |
|
|
Кали дай схема и модел на плетене на две куки на терлички за зимата, моля те.
Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!
| |
|
|
|
Гледай и подражавай, ще се справиш, в дясно отваряй всички прозорци които ти харесват, избирай, това е само предложение.
и така нататък, успех.
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Едно Голямо тенкю миличка.Просто съм възхитена от всичките моделчета.От хубави по хубави.Почвам ги избрах на първо време няколко модела - до Нова година трябва да съм готова.
Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!
| |
|
|
|
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
моят първи опит в шиенето пачуърк - одеялце с мандали за нашата звездичка
одеялцето е различно от двете страни, използвани памучни платове, с пълнеж, който се използва за олекотени завивки, всички заложени цветове и фигури от мандалите имат значение за бъдещето на детето
| |
|
|
|
Браво ,Лиди ! И си вшила добри пожелания, хубави мисли...чудна идея !
| |
|
|
|
И от мен браво, а можеш ли такова обялце да оплетеш, има различни модели.
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Браво, Лиди! Страхотно си се справила!
Всеки изживян ден е една малка победа!
| |
|
|
|
Бихте ли изкачили тази българска екопътека?
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
Тема
|
Re: Бихте ли изкачили тази българска екопътека?
[re: kaloyana1777O4]
|
|
| Автор |
*jull** (нощна птица) |
| Публикувано | 28.09.16 00:55 |
|
|
Четох, че има необезопасени свлачища. Миналата година точно такива свлачища
край Крушунските водопади станаха причина за смъртта на двама туристи.
"Совите не са това, което са..."
| |
|
|
|
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
КАЛИ, ДАЙ НЕЩО НОВО НА ДВЕ КУКИ ДЕЕЕ
Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!
| |
|
|
|
Ще намеря Флорче, но утре, че днес ми е малко кът времето
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Живота е рисуване без гума за триене.Редактирано от kaloyana1777O4 на 31.01.17 01:29.
| |
|
|
|
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
КАЛИ,БЛАГОДАРЯ ПРЕКРАСНИ СА ДО ЕДИН,НО НЕ НА ВСИЧКИ ИМА СХЕМИТЕ.НО НИЩО МИСЛЯ,ЧЕ МОГА ДА СЕ СПРАВЯ Е ЩЕ СЕ ВЪЗПОЛЗВАМ. ОЩЕ ВЕДНЪЖ ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ ПРОСТО СА НЕВЕРОЯТНИ.
Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!
| |
|
|
|
Флорче, ще се поровя още малко и ако има нещо със схеми пък и без схеми ще пусна тук, приятни занимавки и много топлинка на твоите внучета.
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
ЩЕ ЧАКАМ С НЕТЪРПЕНИЕ МИЛИЧКА.ЦЕЛУВКИ И ОТ МЕН НА ТВОИТЕ СИНОВЕ,СНАХИЧКА,МЪЖЛЕ...И НА ТЕБ ЕСТЕСТВЕНО.
Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!
| |
|
|
|
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
[imagehttps://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/d9/24/c3/d924c341e2f5dfd5d4f7b6b058723937.jpg][/image]
[imagehttps://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/69/cb/58/69cb58740ac7238618da191e9a0d7f9a.jpg][/image]
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
КАЛИ,СТРАШНА СИ,БЛАГОДАРЯ.ВСИЧ
КИТЕ СА СУПЕР И СИ МОЛЯ НА БОГ ДА МИ ДАДЕ ДОСТА ГОДИНКИ ОЩЕ ЗА ДА ГИ НАПРАВЯ ВСИЧКИТЕ МОДЕЛЧЕТА.
Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | >> (покажи всички)
| 
|
|
