|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | >> (покажи всички)
|
|
|
Майнау - островът на цветята
В Германия наричат Майнау „острова на цветята“. За други той си остава най-запомнящ се с една от палатите си, в която изумителни, тропически пеперуди безпрепятствено кацат върху теб или се реят сред екзотична растителност. Едно е сигурно – това е най-живописната немска ботаническа градина и най-посещаваното туристическо място на Боденското езеро - най-голямото за Германия, лежащо на границата между три държави – Австрия, Швейцария и Германия. Станаха много „най“? О, още не сме започнали. Трудно е да се описва място, което се преразказва от видялите го само в суперлативи. Истината е, че Майнау ги заслужава.
Факти и история
Първите белези за обитаемост на малкия остров /45 хектара/, датират от 3000 години пр. Христа. През епохите Майнау минава в различни владения, бил е ползван като крепост или корабостроителница. За вида, в който го познаваме и днес, е решаващ 18 век. За да си представите по-добре мястото, нека започнем с това, че Майнау на пръв поглед изглежда като огромен парк към внушителния замък, издигащ се на него. Уникалният бароков комплекс от църквата „Св. Мария“ /1732 г./ и двореца до нея /1739г./ са и понастоящем дом за благородническото семейство, което притежава и стопанисва острова. Преди да стигнем до тях обаче, нека отдадем заслуга на предшествениците им, допринесли за превръщането на Майнау във вълшебна градина на цветята.
Фюрст Николаус фон Естерхази, купил Майнау през 1827г., пръв оценя, че мекият климат на острова благоприятства отглеждането на редки, тропически и субтропически растения и засява такива.
Основите на сегашния парк са положени от херцог Фридрих І, придобил Майнау през 1853 г., който при многобройните си пътешествия обогатява колекцията с нови, екзотични цветя, създава италианската градина на розите и оранжерията. След смъртта му видът на острова запада. Предаден по наследство, от 1927г. Майнау става притежание на шведския кралски двор. През 1932 г. островът е подарен като сватбен подарък на граф Ленард Бернадот от баща му принц Вилхелм. Граф Бернадот, чиито дни са белязани с повече труд, отколкото аристократичен начин на живот, се заселва там, залесява запустелия остров, превръща го в парк и го отваря за посетители. По време на националсоциализма графът се завръща в Швеция, а след Втората световна война се установява на Майнау и от тогава островът отново е отворен за желаещите да го видят.
През 1974, фамилия Бернадот превръща Майнау във фондация, която притежава 99% от недвижимата собственост на острова. С този капитал се подкрепя осъществяването на научни проекти, свързани с ботаниката, опазване на околната среда, изследване на земята и др.
Фондацията е гарант за продължаването от следващите поколения на линията на съхраняване на острова като исторически парк и културно средище. В него работят постоянно 155 ботанически сътрудници, а през сезона на цветята, от април до септември, техният брой е 350. Отворен е ежедневно между 7- 20 ч. в периода 18 март – 23 октомври.
Майнау се преобразява всеки ден и винаги е ново преживяване. Безкрайните лехи с лалета и нежните цветове на цъфтящите орхидеи през пролетта, изумителното многообразие на розовата градина през лятото и изумителната яркост на далиите в есенния сезон са естествения алгоритъм на острова на цветята, в който ти се иска да се загубиш и останеш завинаги.
По ред на номерата
Съвсем буквално тази фраза се отнася към прилежния план на острова, който получавате заедно с билета и главозамайването от цената му – 11 евро. Доста пари са за нас, източноевропейците, но ви гарантирам, че няма да съжалявате. В тази цена влизат посещенията на всички оранжерии и градини, без ограничения. Тук е момента да вмъкна различните видове цени: за деца /6 – 15 години/ – 3, 40 евро, за ученици и студенти – 5, 60 евро, за група над 20 души – 8,50 евро. Съществува и екстрата семеен билет – 22, 20 евро. Но да се върнем на плана. На него са отбелязани всички забележителни места из острова, пояснения към тях, както и подходящия ред, в който да ги видите. Струва си човек да отдели един ден или поне следобед, та чак до вечерта, за да се наслади на цялата хубост на Майнау. Той е изключително място за децата-посетители – за тях има специални кътове. Единият от тях е „Страната на джуджетата“, пространство с дървени къщички, миниатюрни огради, насаждения и пособия за забавления. Другият е кътът на животните, където малчуганите могат да докосват и се грижат безпрепятствено за малки козлета или да пояздят пони. –
Къщата на пеперудите
Как се описва такова място, как? Вълшебно е да се разхождаш сред буйна екзотична растителност във влажен тропически въздух и край теб да прелитат пеперуди, големи колкото длан. А почна ли да мисля за цветовете им, притварям очи – толкова ярки, пищно красиви и ослепителни пеперуди /над 25 редки вида/, събрани на едно място могат да се видят вероятно единствено хербаризирани в природо-научния музей. Може ли обаче да се сравни тази тъжна картина с живителния лъх на прелитащите край теб красавици? Приключение е да ги откриеш кацнали между листата или...на рамото си. Излизаш от къщата, опиянен от хубост за да се озовеш в непосредствена близост до
Градината на уханията
Тук сетивата са доупоени от ароматите на над 150 благоуханни растения, основа за етерични масла. Да се разходиш из тях и да вдишаш ароматите им е щастливо и незабравимо преживяване.
Оттук, накъдето и да тръгнеш, вървиш към сърцето на острова – двореца на фамилия Бернадот, който е разположен в най-южния край на Майнау. Алеите, които те водят до там са различни, а гледките покрай тях - уникални и единствени.
Очите, привикнали на бетонно сивия цвят на града, са като в транс – пред теб се разливат феерия от багри на прекрасни цветя, пръснати хармонично след успокояващата зеленина на портоколови, бадемови дръвчета, палми и лиани. Минеш ли в околните на брега алеи, удоволствието е още по-голямо заради менящия се изглед към езерото с неизменните му лебеди, патици, хранещи ги деца и влюбени, насядали по крабрежните пейки. Така се стига до италианските стълби от цветя и падаща вода.
Приказните стъпала са изработени от рядък черен гранит в стила на италианския ренесанс и се спускат в хармония с хълмистия наклон на острова. По тях се лее водна струя и каскади от пищни цветя, а самата гледка спира дъха. Средиземноморският дух властва и в Арената на фонтаните, уединен кът с тераса и фонтан, в чиято среда е склуптурата на изящен танц между две влюбени райски птици. Цветя, цъфтящи в наситено оранжево, лилаво и червено те заобикалят отвсякъде на това място, от което се разкрива най-хубавата панорама към Боденското езеро. А хвърлиш ли поглед към двореца те очаква багрената симфония на дългите барокови лехи,
Как се стига до Майнау
До самият остров се отива или по пътя за град Констанц през Мюнхен -Брегенц /Австрия/- Линдау /Германия/, или с ферибот от Меерсбург до Констанц. Цената на билет за лек автомобил е 4,80 евро, за възрастен -1,80, за дете - 0,90 евро. Майнау е на 76 км от Цюрих, 176 км от Щутгарт, на 224км от Мюнхен. Някои организирани екскурзии до Швейцария също включват Майнау като спирка в плана си.
От Хобито.ком
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Езерото Лаго ди Гарда в Италия
Лаго ди Гарда е най-голямото езеро и едно от най-красивите подалпийски езера на територията на Италия. Наричано още омагьосаното, то е разположено на около половината път между неповторимите градове Венеция и Милано. Езерото и неговата бреговата линия са разделени между провинциите Верона на югоизток, Бреша (Brescia) в югозападна посока и Тренто в направление север.
Простиращ се на обща площ от 370 кв. км, този ненадминат за рамките на Италия воден басейн достига дължина от 52 километра, а максималната му ширина е около 17-18 километра. Най-голямата дълбочина, отмерена в Гарда възлиза на 346 метра, което го нарежда на второ място сред най-дълбоките езера на Италия, веднага след живописното езеро Комо. Мнозина определят формата на Гарда като бутилка, чието дъно е обърнато на юг.
Поради огромната му близост до Милано - една от световните модни столици, езерото е обикнато място за провеждането на редица мероприятия, дефилета, партита на известни модни дизайнери и т.н. По цялата крайбрежна ивица на Гарда се редят изключителни хотели и курорти. Като цяло бреговете на най-голямото езеро в Италия са напълно разнородни, като най-много селища са изградени по южната му част.
Тук могат да се посетят и едни от най-добрите плажни ивици – широки, покрити с фин пясък, те са магнетично място за почивка и отдих. В северна посока бреговете на Гарда започват да се приближават до планинските възвишения, а малките градчета, разположени наоколо са изключително красиви и живописни. Изобилие от планински рекички и водопади изливат водното си съдържание в Гарда.
От Хобито.ком
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Ох, миличка, давай на малки порции, че така като ги изсипеш накуп, направо ми се завива свят! Искам всичко да видя, но не винаги имам време внимателно да ги разгледам... После системата като отбележи, че темата е прегледана, забравям, че има още за разглеждане...
"Совите не са това, което са..."
| |
|
|
|
Кулата Белем - символа на Лисабон
Кулата Белем (или кулата на Сейнт Винсент) се извисява на северния бряг на река Тежу и е символ на португалската столица Лисабон. Тази красива архитектурна забележителност представлява укрепена кула, построена в типичния за страната мануелитски стил, като не липсват и елементи от други архитектурни стилове. Издигната е в периода 1515 - 1521 г. по заповед на крал Йоан II, който решил да изгради на това място сграда, имаща отбранителни функции при устието на река Тежу, а същевремнно с това да бъде и тържествена врата към града. Построена от бял варовик Кулата Белем съчетава в себе си бастион и тридесет метрова кула, която има видимост към четирите посоки.
Архитект на лисабонската емблема е Франсиско де Аруда, чието дело са и португалските укрепления в Мароко. Прозорците, гледащи към реката имат елегантни сводове, с деликатни козирки, изработени във венециански стил. На видно място е поставена една женска статуя - закрилница на тръгващите на път моряци. По проекта за кулата е работил и архитект Диого де Ботаника, който е и първият проектант на близкия манастир Джеронимос. На него се дължат повечето от красивите каменни орнаменти и статуи по Белем, както и фигурата на историческата личност Свети Винсент. По фасадата на кулата Белем се забелязва и една интригуваща статуя на носорог, която вдъхновява Дюрер да започне да рисува диви животни.
Манастира и кулата Белем са включени в списъка със световното културно наследство на ЮНЕСКО, заради огромното им историческо значение и роля по времето на т.нар. откривателски плавания в търсене на нови земи. Именно Кулата Белем е била отправна изходна точка на каравелите, заминаващи да дирят неизследвани територии. И до ден днешен тя напомня за най-големите морски открития, които полагат основите на съвременния свят.
От Хобито.ком
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Петима милиардери, които живеят скромно
Всички те притежават огромно богатство, въпреки че на пръв поглед не им личи. Пестеливият и неразточителен начин на живот се е отразил добре, както на техния бизнес, така и на живота им като цяло.
Сред нас има милионери и милиардери, които живеят като относително нормални хора и се отнасят отговорно към парите си. Ето и някои от най-скромно живеещите богати хора в света.
Уорън Бъфет
Милиони хора по света четат книгите на Бъфет и следват всеки ход на неговата компания Berkshire Hathaway. Истинската тайна за личното богатство на Бъфет обаче може би се крие в неговата склонност към пестеливост.
Бъфет, чието състояние възлиза на 47 млрд. долара, избягва луксозните домове и предмети. Той все още живее в скромната си къща в Омаха, Небраска, която закупува за 31 500 долара преди повече от 50 г. Въпреки че Бъфет се е хранил в най-изисканите ресторанти в света, винаги би предпочел един бургер и картофки с безалкохолно.
Запитан защо не притежава яхта, той отговаря: Повечето подобни играчки носят само проблеми
Карлос Слим Хелу
Повечето хора по света са чували за Бил Гейтс, но името Карлос Слим Хелу рядко предизвиква някакви асоциации. Това обаче е име, което си заслужава да се знае.
Роденият в Мексико Слим, е най-богатият човек в света с лично състояние от 53 млрд. долара. Той може да си позволи най-екстравагантните луксозни неща в света, но рядко си позволява.
Както и Бъфет, той не притежава яхта или самолет и живее в една и съща къща повече от 40 години.
Ингвар Кампрад
Основателят на шведската мебелна компания Ikea постига успех с достъпни мебели, които клиентите на компанията могат да сглобяват сами. Това да измисля как да пести пари не засяга само клиентите му, но е една от неговите ценности. Кампрад казва: "Хората, които пазаруват от Ikea не карат лъскави коли и не отсядат в луксозни хотели."
Това важи и за основателя на компанията. Той пътува в пътническата класа в самолетите, а когато има работа в града, ползва или автобус, или 15-годишното си Volvo 240 GL.
Чък Фийни
Израстването след Голямата Депресия вероятно има нещо общо с пестеливостта на Фийни. С мотото си „Захванах се с това, за да работя усилено, а не за да забогатея", съоснователят на Duty Free Shoppers без много шум се превръща в милиардер. Той дарява почти цялото си богатство чрез фондацията си Atlantic Philanthropies.
Освен че е дарил над 600 млн. долара на неговия университет Cornell, той също така е раздал милиарди долари на училища, изследователски центрове и болници.
Фийни често ползва градския транспорт, лети в пътническа класа в самолетите, пазарува дрехи с намаления и не пръска пари за обувки заявявайки: "Не можеш да носиш няколко чифта обувки едновременно." Той възпитава децата си по същия начин, карайки ги да работят „нормални работи" през лятото, както правят повечето тийнейджъри.
Фредерик Майър
Основният бизнес на Фредерик Майър са супермаркетите. Неговото богатство надхвърля 5 млрд. долара и половината от него е натрупано докато всички останали гледаха как състоянията им падат през 2009 г.
Също както Бъфет той си купува автомобили на разумна цена и ги кара докато издъхнат. По подобие на Кмпрад пък Майер отсяда в мотели на достъпни цени, когато пътува по работа. Както и останалите в този списък Майър е концентриран върху добрините, които неговото богатство може да даде на обществото.
Малката тайна на някои от най-богатите хора в света е, че те рядко го показват. Вместо да харчат невъздържано, те мислят как да спестява и да инвестират, за да увеличават богатството си в бъдеще.
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Някой от вас замислял ли се е каква е идеята да имаш толкова много пари?
53 милиарда?! За какво са му?!
Какво ли се върти в главите на тези хора? Парите стават самоцел - нямам друго обяснение.
Като си помисля само, че по света умират хора от глад...
Може да ме упрекнете, че съм крайна, но за мен това са болни мозъци.
| |
|
|
|
Флоренция - столицата на Ренесанса
Флоренция е столица на едноименната провинция и главен град на област Тоскана в Централна Италия. Известен с ролята си в прехода от Средновековие към Възраждане, града е световен център на Изкуството и Културата, където е съсредоточена по-голямата част от културното наследство на Италия.
Градът на Медичите, наричан понякога така, защото е управляван дълги години от фамилия Медичи, е разположен на река Арно върху площ от около 102 кв. км. Населението му наброява близо 356 000 души (2004 г.), което го прави най-гъсто населения град в Тоскана.
Този величествен и красив град е богат на културни и исторически забележителности и е рай за туристите. Улиците, площадите и храмовете на града са украсени с творбите на велики италиански майстори като Леонардо да Винчи, Микеланджело, Данте, Боккачо, Джотто и други. Пред вас няма да стои въпроса "Какво можем да видим в града?", а "Какво можем да отложим за следващия път?".
Катедралата Санта Мария дел Фиоре - символа на града, е четвъртата по големина в света и представлява уникална смесица от красота и екстравагантност. Невероятно смелия за времето си купол, дело на Филипо Брунелески, е един от безспорните шедьоври на ренесансовото изкуство. Червеният двойно-черупчест осемстенен купол без подпорни колони е бил инженерно чудо за времето си. Част от флорентинската катедрала е и забележителната кула на Джото, от чиято камбанария се открива панорамна гледка на града и провинцията. От тук Флоренция изглежда като бижу, изпълнено с катедрали, църкви и безброй примери на човешкото величие. В близост до нея се намира Баптистерий "Сан Джовани", чиито три врати са украсени с бронзови релефи от Андреа Пизано и Лоренцо Гиберти.
Градините Боболи, разположени на южния бряг на река Арно, са дом на изключителна колекция от скулптури, датиращи от 16-18 век, както и на някои римски антики. През пролетта градините са препълнени с цветя и са подходящи за пикник.
Една от най-интересните части на Флоренция е стария мост Понте Векио. Той датира още от края на Римската империя (4 в.), като през 972 г е бил дървен, но вследствие на наводнение през 1333 г. е разрушен и през 1345 г. отново изграден в сегашния си вид - покрит мост с множество магазини. Над тях преминава коридор, проектиран и наречен на Джорджо Вазари, който представлява картинна галерия и е служил за безопасното преминаване на херцог Козимо I Медичи от Уфици до двореца Пити. Първоначално дюкянчетата са били заети от занаятчии и месари, но заради неприятните миризми, херцогът ги прогонва през 1593 г. и на тяхно място се нанасят бижутери.
Най-известния музей във Флоренция, и като цяло в Италия, е Галерията Уфици. Той е дело на Вазаро по поръчка на Козимо I Медичи и първоначално е бил използван като административна сграда за флорентинските магистрати. От 1765 г. е превърнат в галерия и до днес в нея се съхраняват оригинални шедьоври на Ренесанса, чиито автори са едни от най-великите имена на това време - Джото, Микеланджело, Рафаело, Рубенс, Ботичели, Тициан, Леонардо да Винчи, Филипо Липи и на още много известни художници.
Други забележителности на града са Академията на Изящните Изкуства, където е събрана огромна колекция от скулптури на Микеланджело, в това число и прочутия „Давид”, Фонтанът на Нептун, Базилика Санта Кроче, в която са гробовете на Данте, Галилей, Микеланджело, Лоренцо Гиберти, Николо Макиавели, Джоакино Росини и други известни личности, Двореца Пити и безброй още места, достойни за посещение.
Историческия център на Флоренция привлича милиони туристи всяка година, а през 1982 той е обявен за обект на световното наследство от ЮНЕСКО. Градът е класиран от Фобс като един от най-красивите в света.
От Хобито.ком
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Солната мина ВЕЛИЧКА - Град под земята
Солната мина Величка е експлоатирана в продължение на около 900 години. Намира се в югоизточните покрайнини на град Краков в Полша.
Поради изчерпването на солните източници на повърхността през средата на 13 век, започва търсенето на подземни солни залежи (солни кристали). Първият тунел в мината е прокопан през 1280 година. От тогава досега шахтите, заедно с природните образувания (подземни езера и проходи) са разширени на обща дължина 300 километра на 9 етажа, достигащи 327 метра под земята.
Много известни личности посещават мината от създаването и – Коперник, Гьоте, Сара Бернар, Менделеев. Галериите, пещерите са пълни със скулптори от солни кристали изработени с невероятно майсторство. В подземните зали се намират катедрали, параклиси, езера и изложби.
От средата на 18 в. мината се превръща в туристическа атракция. Вътрешното и пространство е издълбано и оформено ръчно, а изработването на параклиса с размери 54 на 17м и височина 12м е отнело 32 години и е наложило изкопаването на 20 000 тона сол. Параклисът е богато украсен и всичко е направено от сол. В различните зали се възпроизвеждат сцени от древността с фигури, изработени от сол. Най-впечатляващ е параклисът на Света Кинга. От сол там са и барелефите, и разкошният полилей. Тази мина е чудесният пример, как природа и човек могат да направят нещо наистина красиво
От Хобито.ком
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
10 удивителни будистки манастирa
Монашеството е един от най-важните обичаи на будизма. Монасите и монахините са отговорни за запазването и разпространението на будистките учения, както и за обучението на ръководни и будистки последователи. Така будистките манастири постепенно се превърнали в центрове за обучение, където философските принципи са разработени и обсъдени. Законите там са строги и всички отдали се на отшелничество спазват определени правила.
Будизма е доста разпространен в южна Азия, където се предполага, че и будистките комплекси са многобройни. Всички сме чували за монасите от Шаолин и техните умения, но тук ще ви представим други 10 храма, където млади и стари изучават религиозно-философското учение.
Манастир Юмбулаганг, Тибет (Yumbulagang)
Според една легенда Yumbulagang е първата сграда в Тибет и двореца на първия крал на Тибет - Nyatri Tsenpo. Името му в превод означава "Дворец на Майка и син". При царуването на Нгауонг Лобсанг Гяцо (1617-1682), сградата става будистка светиня на сектата Гелугпа (жълтите шапки). Извисява се върху хълм на източния бряг на река Yarlung в едноименната долина. Храма претърпява силни поражения през Голямата Пролетарската Културната революция, но е въстановен през 1983 година. Манастира е разделен на предна част с 3 етажа и задна част с висока кула като замък. Там се съхраняват статуите на Буда Thiesung Sangjie и на още няколко тибетски крале, между които и тази на Nyatri Tsenpo
Манастир Ердене Зуу, Монголия (Erdene Zuu)
Ердене Зуу е може би най-древния оцелял будистки манастир в Монголия. Той е построен през 1585 от Abtai Sain Khan, когато се въвежда тибетския будизъм в страната. Камъни от руините на Каракорум са били използвани в строителството. Той е заобиколен от стени с участието на 100 ступи. Числото 108 е свещено в будизма и вероятно целта е била този брой, но не е постигнат. Манастирът е разрушен от война през 1680 г., но е възстановен през 18 век и от 1872 г. има пълни 62 храма отвътре. През комунизма Ердене Зуу е действал само като музей, но след падането на държавното устройсто през 1990 г. той отново се превръща в място за поклонение.
Манастир Ганден, Тибет (Ganden)
Ганден е един от "великите три" Гелугпа университетски манастири на Тибет, намиращ се в горната част на планината Wangbur, на 4300 метра надморска височина. Другите два са Сера и Дрепунг. Като най-отдалечен от Лхаса, той е най-малко населен от другите два. През 1959 г. светинята е напълно разрушена по време на възстание, а през 1966 г. е жестоко бомбандирана от артилерията на Червената гвардия, като повечето мумифицираните органи на Tsongkhapa, основател на манастира, са били опожарени. Възстановяване на манастира продължава от 1980 г. до днес.
Манастир Кей Гомпа, Индия (Key Gompa)
Манастира Кей Гомпа е будистка обител, разположена на височина 4166 метра върху хълм в долината Спити. Той е най-големият в района и е религиозен център за обучение на Ламас. Манастирът е бил нападан много пъти през дългата си история от монголски и други армии и е бил опустошаван от пожар и земетресение. Последователните унищожения и реставрации постепенно са превърнали манастира като крепост, с храмове построени един върху друг. Той е изключителен пример за този вид манастирска архитектура от 14-ти век, която се развива като резултат от китайско влияние.
Продължава
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | >> (покажи всички)
| 
|
|
[
(нощна птица)