Да напишем книга и да се спасим / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

Ако се разшири идеята за ефира и неговото сгъстяване за лечението на рак, и тази идея се остави свободно да се рее в другите области на науката и живота ще се окаже, че се достига дори до идеята за Бог и даже до самия Бог.
В Библията Бог не е описан на нито едно място като белобрад старец, който седи на някое облаче и ни дебне да не сгафим. По-скоро Бог има много имена и всяко от тях отразява отделен аспект на разбирането и идеята за Бог. Странно, но и библията и повечето екстрасенси, както и повечето пациенти, които са били в състояние на временна клиническа смърт описват Бог като светлина, в повечето случаи толкова ярка, че "са се виждали само сандалите му".
За човешкия мозък е все едно дали вижда светлината от Слънцето или силно невидимо торсионно поле. Мозъкът интерпретира и двете като светлина. При полето, обаче, имаме образи подобни на сънища, докато при светлината от Слънцето имаме фотони, които дразнят рецепторните клетки на ретината. Невидимото торсионно, тоест въртящо се поле е доста далеч от "плътността" на светлината идваща от Слънцето.
В Библията се говори за светлина на хиляди места, но само в няколко случая става въпрос за плътна електромагнитна светлина.
Това е станало ясно на учените още много отдавна и те обобщават идеята за Бог, като твърдят, че това, което се нарича дух в Библията, представляват малките неделими частици в човека. А, това което се нарича Бог, представлява сбора от всички такива малки неделими частици в цялата Вселена.
Малките неделими частици не са атоми, защото "атом" значи "неразрезаем, неразсечим". В медицината има уреди наречени "микротоми" и специалисти наречени "анатоми". И двете значан нещо или някой, който реже, а не дели.
Най-малките неделими частици се наричат амери. Тяхната маса в покой е равна на нула, но са си толкова материални колкото и атомите. Те си имат определени физични и химични характеристики и човек може, като ги знае, в гаражни условия да ги концентрира, тоест да концентрира ефира, който се състои от тях и така да се каже да "се срещне очи в очи" с Бога.
Интересно е да се знае, че повечето автори, които са разглеждали тези въпроси и са направили чудодейни машини са или умрели при неизяснени обстоятелства, или в момента се намират по лудници и затвори.
Не е проблем ако изобретателят е луд, проблем е ако машините, които прави също са луди и работят противно на всякаква логика. Тогава и машините трябва да отидат при изобретателя в лудницата.
Пример за такъв човек е Пол Пантон и неговият GEET Reactor, който прави така, че двигатели с вътрешно горене да вървят предимно на вода.
Разбира се, по тази логика, най-ценни са откритията направени не от затворени в лудниците учени, а от физически премахнати учени, които са умрели при неизяснени обстоятелства. Един ярък пример е Вилхелм Райх. Отгоре на всичко, книгите му са били изгорени на клада и това не през Средновековието, а през петдесетте години на двадесети век.
Вилхелм Райх е открил, че ако коцентриран ефир се допре до изолатор, тогава той трайно се задържа в него. Но, ако се допре до метална повърхност, например меден лист ламарина, тогава веднага се излъчва в еднакво количество от двете страни на ламарината.
Така той направил кутия, която се състояла от стени от подредени един до друг слоеве изолатор - проводник - изолатор - проводник, като най-външният слой бил изолотор, а най-вътрешният слой бил проводник. По този начин ефирът се концентрирал вътре в кутията. С подобна кутия успял да излекува плъхове развили рак.
Подобно подреждане имало и на троновете, на които са изобразени да седят древните египетски Богове. Естествено, ефирът се концентрирал към седналия Бог.
Но древните египтяни използвали широко и формата на пирамидата, която подобно на фуния завихря, и така уплътнява ефира. Тоест, не е лоша идея да се направи не просто кутия на Райх, а и тя да е с формата на пирамида, на която височината да е малко по-малка от дължината на страната. Така се получава статично центроустремително завихряне на ефира, което го уплътнява. Точно такава е и Голямата египетска пирамида.
Една идея може на теория да се подобрява и развива до безкрайност, но за да стане това трябва да се знаят принципите, които лежат и я управляват. Иначе грешките ще компенсират резултатите на правилните елементи на системата. Затова, не е лоша идея още да се концентрира ефира като се добавят и така наречените "огледала на Козирев".
Професор Николай Александрович Козирев бил погълнат от идеята за създаване на машина на времето още като бил затворник в лагерите на СССР. След време той постъпва на работа обсерваторията в Пулково и започва опити. С помощта на огледала си Козирев постига интригуващи резултати. Разбира се, още няма научно обяснение за резултатите, които се постигат с неговите огледала, но това е защото съвременната наука дори и не допуска идеята за евентуалното съществуване на ефира.
Огледалата на Козирев са най-обикновени алуминиеви листи с голими размери, които се завиват спираловидно по часовниковата стрелка и така завихрят ефира. При завихрянето на ефира налягането в центъра на вихъра пада, защото ефирът има физичните свойства на газ, а всички флуиди имат ниско налягане, ако са в движение, като пада на налягането е правопропорционален на скоростта на движение. А в един вихър, най-голямата скорост на движение е в центъра на вихъра. Обкръжаващият ефир има по-високо налягане и притиска към центъра ефира с по ниско налягане. При движението навътре обаче, за да се запази момента на въртене, скоростта на въртене се усилва, подобно на фигуристка на лед, която се върти и прибира плътно до тялото си ръце и крак, с което се завърта още по-бързо и то без допълнително да се отблъсква от леда. По същия начин колкото по-навътре отива ефира толково по-бързо се завърта и толкова повече му пада налягането. Това кара останалия ефир да го притиска повече навътре, а отивайки навътре той се завърта още по-бързо. И така нататък докато инерционните сили балансират налягането на окръжаващия ефир и уплътняването на ефира не спре.
Точно такъв е бил и ефектът от огледалата на Козирев. Или казано с други думи, хората в тези огледала "са имали среща" с Бога, тоест с ефира, който е бил концентриран.
Нека не забравяме, че човешкото тяло се състои от трилиони клетки и всяка от тях има нужда от огромно количество енергия и информация. Затова "да чукнем среща" с Бога на някоя загубила контакта с Бога ракова клетка, на практика означава да й обясним и тя да проумее, че трябва да включи в себе си програмата за апоптоза, защото е излишна. А това вече не е онкология, а както аз го наричам е "ефирна онкология" или "информационна онкология".
И къде да го сложим завитото като преобладаващото количество нашето ДНК огледало ? Ами, много просто. Нека да го сложим вътре в пирамидата. И, освен това, нека го направим и него от пластове узолатор - проводник - изолатор - проводник. Като най-отвън е пласт изолатор, а най-отвътре е пласт проводник.
По този начин, и стените, и формата на пирамидата, и огледалото на Козирев ще работят в една и съща посока и ще концентрират ефира.
Могат да бъдат изработени в гаражни условия в най-различни мащаби. Вътре може да влезе човек и да каже как е или да се помести само чаша вода, ако мащаба е малък.
Но как да проверим дали в чаша с вода е концентрирано голямо количество ефир ? Ами, много просто. Трябва само да се опитаме да замразим водата. Ако не замръзва при нула градуса Целзий, а е химически чиста вода, това означава, че вътре има толкова много ефир, че неговите частици при движението си постоянно се удрят във водните молекули. А, за да замръзнат водните молекули трябва да са в относителен покой.
И, съответно, при колкото по-ниска температура замръзва водата в чашата толкова по-голямо количество ефир се е концентрирало вътре.
Това е. А сега искам да добавя и един поуст от една трийсет годишна жена, която е още жива, но с много лоша преспектива. В поуста ясно се виждат методите, които са на въоражение в съвременната онкология и тяхната ефикасност. Според статистиката, само в България, има четиридесет хиляди диагнози рак на година и двадесет хиляди смъртни акта, в които също пише рак.

Това е поредната тъжна съдба с главно действащо лице АЗ.
Казвам се Надежда Райкова Георгиева на 30 години от София,със страшната диагноза Рак на гърдата.
Историята ми на кратко:
Оперираха ме от Фиброаденом 2007г.,които в последствие се оказа злокачествен тумор и през 2008г. отново легнах на операционната маса оказасе, че имам метастази (разсейки) лимфните вазли които същто са отстранили.
Предприех лечение с химио и лъчетерапия
Година по късно лечението приклучи и нямаше повод за притеснения,етапните изследвания който провеждах бяха добри.
Живота ми протичаше като на всеки нормален човек.
Всичко това продължи до началото на 2012г. когато получих ГЪРЧ, след приемането ми в болница "Пирогов" по спешност откриха наличието на 2 образувания в мозака ми 2- 2,8 см. и няколко в белия дроб с различни размери. Независимо от големите ми страхове от операцията на главата, тя беше неизбежна. На 24.01 2012г. бях оперирана за 3-ти път,оказаха се разсейки от гърдата.
Започнах отново с химиотерапия, като с нея се целеше намаляване на образованията в белият дроб и появата на нови метастази. За съжаление 6 месеца по-късно терапията не даваше добри резултати и образованията се бяха увеличили. Смениха ми химиотерапията,на следващите контролни прегледи бяха нараснали още повече,но не спирах да вярвам и да се боря. До края на годината нямаше положителна промяна. Следващото разочарование бе появата на ново образование в главата,което бе последвано от нов Гърч които получих на 06.01.2013г. и започнах отново да ходя по мъките.
Повтори се миналогодишният сценарий ,а именно операция на главата, но този път бе последвана от друга хирургична интервенция а именно на белият дроб. За мен наи-тежката и кошмарна от всички до сега, туморите бяха достигнали 5 - 8 см. и операцията бе единственият вариант за мен. Признавам възстановяването не беше никак леко а по-скоро мъчително и болезнено.
Непаднах духом дори и след 5-та операция,вече бях ветеран в тази битка.
Независимо че,минах през всички етапи на коварната болест: от първоначалния шок,през химио и лъчетерапия,опадване на косата(което за една жена без значение млада или не е голям шок),частина и временна загуба на памет.
На 20.03.2013г. бе поредният удар за мен, едва 58 дни след операцията на главата, откриха две нови метастази в мозъка. Неврохирургът непрепорачва оперативна намеса,лечението подходящо в този случай е Кибер или Гаманож. За съжаление нашата държава не разполага с нужната апаратура.
Интервенцията може да се проведе в Турция, за което са ми нужни 7000 Е. сумата е непосилна за мен и близките ми, за това отправям молба за помощ към всички вас. Времето ми е ограничено поради естесвеният етап на болеста.

При нас момчета и момичета влизат петдесет на петдесет. В първи курс първия семестър стипендиите пак са петдесет на петдесет. В първи курс втори семестър стипендиите вече са седемдесет на трийсет в полза на момичетата.
Първи семестър на втори курс вече няма нито едно момче със стипендия от Евросъюза за висок успех, а социалните са двайсет на осемдесет, защото и при тях се взема успеха.
Още един семестър и вече освен, че няма нито едно момче с евростипендия за висок успех, ами и социалните са почти само за момичета.
Въпросът не е защо изобщо има петдесет на петдесет първоначално и момчетата като са по-тъпи, защо ги допускат да работят с хора. Нека като се каже лекар да се разбира жена лекар.
Да, ама и момчетата се усетиха, че не са конкурентноспособни и го удариха на конспирация.

Има и трети вид стипендия. Нарича се специална евростипендия. Това са шест стотака накуп. И желаещи няма, защото не знаят тъпачките му с тъпачки и зубърки.
Срокът за регистриране на сайта на Евростипендии е до полунощ днеска. После до вторник човек трябва да е взел бележка от някой доцент и да я е занесъл в канцеларията, заедно с молба от сайта. За да му даде бележка доцента трябва да се представи и той до удобри някакъв реферат с нови идеи.
Затова, ако някой има взети всички изпити може да вземе реферата, който ще пейстна и може да вземе шест стотака, а с тях да започнеме да се спасяваме реално.

РЕФЕРАТ

от

ХИПОТЕЗИ ЗА ПЪТЯ НА РАЗВИТИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ НА ФИЗИКАТА В МЕДИЦИНАТА И ЖИВОТА

Съвременната медицина и нейните успехи биха били невъзможни без науката физика. Например образната диагностика ползва постиженията на физиката и подпомага останалите области на медицината. Също и съвременната онкалогия, която широко използва лъчетерапията и спасява живота на хиляди хора.
Искам да изкажа някои хипотези за това как в бъдещето евентуално биха могли да се развиват съществуващите медицински специалности и дори да се открият нови, базирани на някои все още необяснени, но много интересни и перспективни феномени. Или както казва Менделеев в една своя статия от 1902 година, ако не се сбъднат моите прогнози и те се окажат грешни, то тогава поне съм дал някои идеи за размисъл, които могат да доведат до други открития.

Димитрий Менделеев е известен не само с Периодичната зависимост и с таблицата на химичните елементи, но и с удивителната се способност да прави прогнози базирани на тях. И не просто прогнози, а прогнози, които се сбъдват. Когато е бил млад е правил, както той сам казва, прогнози на сигурно и предсказаните от него химични елементи задължително са били откривани. Когато остарява, обаче, той съзнава, че не може да чака времето да докаже неговите прогнози и решава да изкаже по-смели и в същото време по-рисковани идеи.
Той твърди, че по химични свойства групата на благородните газове трябва да е не в края, а в началото на таблицата и това да е нулева група, защото благороднете газове химически не реагират, а водорода, който реагира много повече да е след тях, а кислорода, който още повече реагира да е след него.
Освен, че предлага да се обособи нова нулева група, той предлага да се обособи и нов нулев период. В нулева група нулев переод той предлага да се сложи химичния елемент Нютоний. Нютоният ще бъде кръстен на великия физик Нютон и ще представлява не нещо друго, а ефира.
Още от дълбока древност хората са се чудили коя е най-малката частица, която може да се получи, ако дадено вещество започне да се разрязва с нож на две, после едната половинка пак на две и така нататък докато вече не може да се реже повече. Кръстили тази крайна частица "атом", което означава "неразрезаем". От езика на древните гърци и техния са взети и други наименования, които съдържат в названието си "том", като например "микротом".
Но "атом" не означава неразделим, а означава неразрезаем. Има неща, които на теория не могат да се разрежат, но могат да се разделят. Затова, за да се наименуват най-малките частици е по-удачно да се използва названието "амер", което значи "неделим".
Америте са частиците на ефира и масата им в покой е равна на нула. Както казва Менделеев, свойствата на ефира са подобни на тези на газовете, що се отнася до физичните му свойства, а що се отнася до химичните му свойства са подобни на благородните газове.
Много интересен е фактът, че ако смесим вода благороден газ в някакъв съд под налягане и после направим спектрален анализ на нещата в съда ще видим, че благородния газ не е реагирал с водата, но се е разтворил в нея. По тази логика и по логиката на свойствата на газовете да се разтварят в течности, за да увеличим количеството на разтворения ефир в даден обем вода, просто трябва да му увечим налягането и да намалим температурата на водата. При загряването на вода тя кипва. Кипенето е отделяне на разтворените във водата газове от целия нейн обем. При загряване скоростта на движение на частичките на газа в течността се увеличава и той вече не може да се задържи вътре в течността и се появява явлението кипене. Затова, за да се увеличи разтворимостта на даден газ температурата трябва да се намали.
Може би това е обяснението на феномена на свръхохладената вода. Свърхохладената вода е вода, която при отрицателни температури остава в течна фаза. Понякога тя е течна и при минус трийсет градуса Целзий. Според мен, при този феномен, количеството на частичките ефир са толково много , че тяхното движение и блъскане в молекулите на водата не позволява на водните молекули да стоят на едно място, а това е необходимо за формирането на кристалите на леда.
Такава свърхохладена вода може да се приготви като се вземе чиста вода, постови се в пластмасова бутилка на сняг при минус трийсет градуса и отгоре се покрие с картон извит във формата на пирамида или на конус. Формата на конуса завихря ефира като фуния. При създалия се вихър ефирните частици, които се намират в средата на вихъра се движат най-бързо. При движението на един флуид важи правилото, че колкото по-бързо се движат флуидите, толкова по-ниско става тяхното налягане. И, защото в центъра на вихъра частиците се движат най-бързо, останалият ефир около тях е с по-високо налягане. Съответно той притиска и свива ефира към центъра навихъра. При отиването и концентрирането навътре, обаче, за да се запази момента на въртенето е необходимо скоростта на въртене на притискания ефир да се увеличи. Това води до още по-голямо падане на налягането, което кара ефира в центъра на вихъра на се концентрира още по-навътре, което отново увеличава скоростта му на въртене, което пък води отново до падане на налягането. И така докато инерционните сили, които действат от центъра навън не уравновесят разликите в наляганията.
Може би това е и причината Земята, Слънцето, всички звезди и планети, липидните молекули в клетките, атомите и техните елементи, от които са съставени липидните молекули, въобще всичко, а навярно и цялата Вселена да се въртят. Енергията и причината за тяхното въртене може би е ефира и разликите в налягането му.
Определено има известна зависимост между големината на даден обект и скоростта на въртене около собствената му ос. Например Земята се върти с един оборот за 24 часа, а липидните молекули в клетъчната мемрана се съртят с 10 000 оборота в секунда около надлъжната си ос.
Енергията за това въртене идва от огромната плътност на ефира, която е стотина порядъка по-голяма от тази на въздуха. В същото време способността на ефира да се свива е също много пъти по-голяма от тази на въздуха.
Информацията, енергията и материята и ефира са тясно свързани. Айнщайн доказа, че енергията е форма на материята, но по-разредена и не толкова концентрирана. Преминаването от материя в енергия и обратното е напълно възможно и в медицината това се използва. Но от какво се състои енергията. Може би се състои от информация, но също не толково концентрирана. Тоест, материята е концентрирана енергия, а енергията е концентрирана информация.
Скоростта на предаване на информацията е нещо много интересно и също може да се свърже с ефира. Ако извикаме на някой, който се намира на един километър от нас, ще създадем звукови вълни, които ще свиват и разтягат, уплътняват и разреждат въздуха. Тези вълни ще се движат със скоростта на звука във въздушна среда. Ако, обаче използваме чук и релса със същата дължина от един километър, тогава свуковите върни ще се предвижват много по-бързо. Въобще, колкото е по плътна средата, толкова по-бързо се движи звука.
При ефира, който е с почти безкрайна плътност, скоростта на пренос на вълните, а оттам и на информацията клони към безкрайност. На практика информацията, която е носена от светлината трябва да пътува до нас с 300 000 километра в секунда и от другия край на Вселената би й отнело 14 милиарда години, за да дойде до нас. Ефира, напротив, би пренесъл информацията мигновено.
При рака вече отдавна е доказано, че има мутация на гени в ДНК на раковата клетка. Но ядрото на една клетка не е нейната най-важна част. Ако се извади ядрото на една клетка тя би живяла още месец или два. Накрая ще загине от амортизация на нейните по-важни структури. Ако, обаче се разруши целостта на клетъчната мембрана на една клетка, тогава тя загива изключително бързо. Тоест, може да се направи извода, че ДНК е вторично и просто служи за трайно съхранение на генетичната информация и е резултат от някаква друга, по-първична информация.
Торсионните полета са полетата на въртене. Спина на една частица също е свързана с въртене и е чисто информационна величина. Тя носи информация, а не енергия. В човешките клетки преобладава ДНК с точно определена посока на завиване. Тази подредба на атомите в макромолекулата на ДНК също създава ефирен вихър. Затова, за да се вкара информация в човешкото ДНК и съответно да се намали ентропията или хаоса в нея, трябва да се концентрира ефир завихрен в точно определена посока, която да съвпада с посоката на завиване на ДНК. По този начин плътността на ефира около раковата клетка става по-голяма и така се подобрява нейната комуникация с останалите структури и клетки. Така се стабилизират и химичните връзки, защото скоростта на въртене на електроните и протоните се увеличава, заради по-високото налягане на ефира около ДНК молекулата.
Странното е, че подобен ефект се наблюдава и в околностите на машините, които завихрят вода или електромагнитно поле. Например опитен плъх с тумори поставен за една седмица до такава завихряща водата машина губи всякакви видими злокачествени новообразувания.
Но къде в човешкото тяло ефира е най-концентриран ? Отговор на този въпрос, според мен, може да се даде ако се проследи ембрионалното развитие на човека. Например при двумесечен ембрион ясно се очертава спираловидната форма на тръбата, от която после ще се развие бъдещото сърце. На практика сърцето е машина за завихряне на ефира. При човека в следнаталното развитие, когато дишането е вече е самостоятелно, има вихър, който се създава от сърцето. Около този вихър има друг по-външен вихър, който се върти в същата посока, но е с по-голям диаметър. Това е вихърът на малкия или белодробния кръг на кръвообръщението. Около него има още един вихър, който също е в същата посока, но е с още по-голям диаметър и това е големия кръг на кръвообръщението. Всичките тези вихри концентрират по казания по-горе начин ефира и фокусната точко е някъде около пейсмейкъра на сърцето, който е Синусовият възел.
При пренаталното развитие на плода ролята на най-външен вихър изпълнява майчиното кръвообръщение.
Не е случайно, че за да е стабилно ДНК на детето относителният размер на сърцето е по-голям от този на възрастен, а процентното съдържание на течности в детския организъм също е по-голямо. Скоростта на обръщение на кръвтта също е по-голямо. Така се създава по-голяма плътност на ефира и затова случаите на рак при деца не са толкова чести, а зачестяват с възрастта.
Приложенията на ефира в онкологията и репродуктивното здраве са огромни. При късни фази на рак и при множествени спонтанни аборти маже да се въздейства не с енергия с физическа или химическа форма, а с информация и то без странични ефекти. Всички "нежелани" странични ефекти биха били само и единствено положителни за здравето на човека. При болните в терминална фаза от рак е възможно едновременно да се стабилизира и поправи ДНК и нейните мутации, да се неутрализират токсичните продукти от раковите клетки и заедно с това да да се намали ентропията на организма и да се увеличи свободната му енергия, нещо което до сега се смяташе за невъзможно.
Разбира се, всичко това са само хипотези и само времето ще покаже кои от тях ще се потвърдят и кои ще се отхвърлат от науката.

ЦИТИРАНИ ИЗТОЧНИЦИ:
4. "Ефирна газова динамика", Ацюковски
5. "Попытка химического понимания мирового ефира", Менделеев Д. И.
6. Wikipedia.com