|
Страници по тази тема: << 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | (покажи всички)
|
Благодаря за съчувствието и подкрепата...
Миличкият той, толкова изстрада, толкова изтърпя и толкова искаше да живее...Най-благородният баща и съпруг, да почива в мир....
Редактирано от FreeSoul на 15.02.13 11:28.
| |
|
На 04.02.13г. почина съпругът ми след 2 години и 5 месеца борба с коварната болест,след 3 операции,химио и лъчетерапии.Днес е 13-тия ден,а аз още немога да повярвам и осъзная,все едно е някакъв кошмар.Незнам какво чувствам-всичко е празно,само една задушаваща болка-толкова силна,че немога да дишам.Дори немога да плача вече,а ми иде да пищя,да вия от болка.
Толкова много вярвахме,че ще се пребори с болеста/беше много силен физически/,до последно се надявахме,че ще я надвие,но тя се оказа по-силна.
Защо Господи,защо ми го взе толкова рано-точно сега ни беше най-хубаво.Момчетата пораснаха,мечтаехме за внуци,но.....Защо Господи си толкова несправедлив?Нали денонощно ти се молих.
Винаги ще ни липсваш скъпи,винаги ще те обичаме!Винаги ще бъдеш в сърцата ни.
Почивай в мир!
Благодаря Ви,че Ви има приятели,пишех рядко,но влизах често в клуба и научих много неща от Вас!
Пожелавам на Всички успешна борба!
| |
|
Съболезнования.......
| |
Тема
|
Re: загубихме битката
[re: tani8489]
|
|
Автор |
*jull** (нощна птица) |
Публикувано | 16.02.13 10:36 |
|
Мила Таничка, много съжалявам за загубата ти! Коварна болест, хваща с железни клещи и трудно пуска... Ужасна е болката от физическото отсъствие на близкия човек и иска много, много време, докато се пребориш дори с мисълта за това. И само времето отчасти помага да свикнеш с нея - не да забравиш, но някак да я приемеш... Защото животът така или иначе продължава (колкото и банално да звучи, но е истина). Ще имаш и добри, светли моменти - с децата ви, с техните деца (живот и здраве!), ще споделяш тези радости мислено със съпруга си, ще разговаряш с него, ще си припомняш... Така той ще продължи да живее с теб и сред вас. И също ще усещате присъствието му - в малки знаци, които само вие ще разчитате и които ще ви показват, че душата не умира...
Мир и светлина по пътя му!
А теб прегръщам, миличка!
"Совите не са това, което са..."
| |
Тема
|
Re: загубихме битката
[re: *jull**]
|
|
Автор |
Kaлoянa (старо куче) |
Публикувано | 16.02.13 21:44 |
|
Мила Таня, искренно съжалявам за загубата ти, за силита и мъжеството с което се борехте, трудностите през които минахте, надеждите ти, помощта на децата, твоята всеотдайност и борба за оцеляване на всичкото отгоре... несправедлив е живота. Каквото и да ти напиша сега за успокоение ще звучи шаблонно. Прегръдки.
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
Съболезнования !
Познавам тази болка .Тя не преминава никога.Бъди силна !
| |
Тема
|
Re: загубихме битката
[re: tani8489]
|
|
Автор |
Ю50 (същата) |
Публикувано | 17.02.13 06:40 |
|
Съболезнования.
Бъди силна, болката, няма да отмине, ако искаш да оцелееш трябва да се научиш да живееш с нея.
| |
|
Още една добра душа се предаде в борбата с коварната болест и загуби битката с нея...
Сиса.бг - Светла Димитрова е от Ямбол. С нея ни свърза Бубето.
Днес ми се обади съпруга й да ми съобщи печалната вест.
Светле, почивай в мир. Дано няма болка и страдание там, където си. Не успях да дойда да те видя последния месец, не успях да дойда и да те изпратя! Прости ми! Мир и покой на душата ти!
Редактирано от tinker.bell на 20.02.13 13:07.
| |
|
Мир и покой на душата й...
"Совите не са това, което са..."
| |
|
Мила Светле, покой на душата ти, много светлина по пътя ти!
Да имаш кураж не значи да не се страхуваш,а да си господар на страха си - Марк Твен
| |
|
Страници по тази тема: << 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | (покажи всички)
|
|
|