Re: КОЛКО ВАЖНА Е ПСИХИКАТА! / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

Намерих този постинг много назад и понеже ми опонира на моята положителна настройка реших да го извадя в отделна тема.
Сигурна съм, че БИБА няма да ми се разсърди за това мое своеволие.
Колкото повече такива примери, толкова по-леко ще преодоляваме болестта
Ето го и постинга.

Здравейте, мили ,хора!
Работила съм с онкоболни близо 20 год. От практиката си стигнах до извода ,че при всички положения психиката на болния е от съществена важност.Не се ангажирам да доказвам кое е по-важно-физическото или психическото състояние. Те са неразделно цяло.Имах две пациентки, които бяха с диагноза карцином на гърдата. Едната беше доста тежко физически: махнати лимфни възли, част от гр.кош, тотално отстранена гъда и пр.Другата беше с частична резекция и доста по-млада. Оперираха ги в един и същи ден.
На следващия ден трябваше да работа и с двете. По-тежкия случай се оказа много приятна жена ,която през цялото време ми повтаряше, че няма време да лежи по болници, шегуваше се , че е на далавера защото са и намалили теглата с 430 грама, че сега няма да се налага да си купува скъпи сутиени и т.н.
Веднага си записа правилата на поведине при тази диагноза, даде ми ултиматум на- шега разбира се да и намеря ново гадже. Другата пациентка, по-младата, с по-лекото физ. с-ние не престана да мърмори, колко и е тежка диагнозата/преди да е излязла биопсията/, колко несириозни сме били, какво е това поведение от моя страна да я карам да прави неща които нямали смисъл и всякави други оплаквания. На кратко : по-тежко физически болната пациентка се възстанови за нула време, а вечно недоволната остана да лежи близо месец след това, защото настъпиха някои усложнения, които в никакъв случай не бяха от немарливост на персонала или лечението. Такива пациенти са трудни за работа, защото те винаги са най-болните, най-зле обслужваните и т.н.Трудно и изискващо много време е да успееш да им се внушиш ,че те трябва сами да си помогнат , защото ако имат нагласата ,че ще се оправят то почти винаги се получава.Тук идва въпросът за пхихологичната и психичната помощ от специалисти, защото тази болест е болест на цялото семейство и приятелите ни. Лично аз съм на мнение ,е дълбоко во корените ни, в същността ни от ранно детство ракът е най-страшната болест, че от него не се оцелява, че е нелечим.Дали е точно така, съмнявам се.В градската болница в която работих, умираха хора от други заболявания, а от рак много малко.Може би страшното идва после, след поставянето на диагнозата, когато се каже на пациентът? Всеки пациент е различен.Моето мнение е ,е мобилизирането на психиката, отхвърлянето на диагнозото, като смъртна присъда е по добрия начин да се справим с болеста.Доста източни учения и школи доказват ,че с болестта може да се справи единствено организма с помощта на силната психика!

Край на постинга.

БИБА - защо не ни пуснеш тук правилата на поведение при такава диагноза, за които споменаваш тук!? На мен ще са ми от полза, предполагам и на всички останали.