ПОЛЕЗЕН САЙТ № 5 / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

ПАРОЛАТА: "СВЕТЛИНА И ЛЮБОВ"
В този момент ви трябва смелост, за да повярвате, че наистина стават важни промени с хората на Земята. И ви трябва още повече смелост, за да се включите съзнателно в тях.
Вашият живот няма да свърши никога. Животът е безсмъртен. Той просто сменя формата си. Това е необходимо, за да се развива многостранно Духът.
Когато имате желание да знаете все повече и повече от различни области на знанието, когато придобивате нови опитности, вие сте двигатели на своя Дух. В обратния случай вие сте негови спирачки.
Какво сте вие? Вие сте личността (която живее на определено място, в определено време, при определени обстоятелства) и Духът, в който се съдържа безсмъртното съзнание - носител на цялата информация от излизането си от Създателя до настоящия момент. Искаме да знаете, че сегашната ви личност е част от пътя на вашия Дух; тя е временната част, която се износва и Духът я напуска. Отъждествявайте се с Духа и със Съзнанието, не с тялото и не с мислите на ума и чувствата на сърцето. Те са само инструменти в този живот, които подкрепят развитието на Духа. Истинските вие не сте настоящата личност. Тази личност, за която толкова се грижите и се тревожите, е незначителен епизод от един огромен филм. В този епизод нямате спомен от миналото, нито знаете бъдещето. Вашата личност е едно малко ограничено същество. Вашият Аз обаче е могъщ и безсмъртен. Затова се грижете личността ви да гради Аза, а не да го спъва. Работете със Светлината и с Любовта. Каквото и да се случва в настоящия ви живот, не се гневете и не се отчайвайте, а се обливайте със Светлината - ще получите вярна информация и ще разберете смисъла на събитията. Не се втурвайте да се обяснявате, да си отмъщавате, да слагате някого на мястото му; не се възмущавайте, не мразете институциите и държавата си. Ако постъпвате така, още повече избуява това, на което се гневите и от което се възмущавате.
Ако искате да се освободите от лошите неща в живота си, заливайте ги с Любов. Този е механизмът, чрез който можете да се преборите с тях.
Паролата е: "Светлина и Любов!"
Вашето безсмъртно Аз носи тази парола още от излизането си от Създателя и ще я носи винаги в безкрайното си развитие.
Ако вашата сегашна личност ясно осъзнае това и започне да работи с паролата във всички ситуации, вие безспорно сте успяващи хора в истинския смисъл на това понятие. Успяващата личност постига нещата в живота чрез Светлината и Любовта, а не чрез насилието, каквото и да е то.
Каналите, по които навлизат Светлината и Любовта в живота ви, се отварят само с ваша помощ; вие превъртате ключа в ключалката, за да станат достъпни тези канали за Светлината и Любовта.
Винаги когато гневът ви завладее, след като се успокоите, си кажете: "На мястото на този гняв трябваше да проявя Любов!" Не се укорявайте. Просто си кажете това. И така до онзи момент, в който преди да допуснете гнева, си спомните за Любовта. Опитайте! Не боли!
Всеки, който е успял веднъж да направи това, знае колко по-добре се е чувствал - животът му е започнал да се развива в положителна посока.
Да заместиш гнева с Любов е гигантска победа. Това е коренна смяна на психическото състояние.
Направете съпоставка какво постигнахте с гнева и какво - с Любовта.
Когато тръгне тази промяна, значи сте започнали да отваряте спиралите на ДНК и да възстановявате светлинните влакна. И целият ви свят ще започне да се преобразява, защото самите вие ще станете носители на Светлината. Светът ще се разширява и ще става по-добър.
Вашият свят зависи от вас самите. Постепенно ще проумеете това. Гневът, възмущението, критикарството и самоосъждането ще ви напуснат.
"Аз творя моя свят! Аз съм Светлина! Аз съм Добро! Аз съм Истина!" Повтаряйте си го мислено. Когато усетите, че започва да ви завладява лошо чувство, лоша мисъл, си спомнете тези изречения и си ги кажете. Ще установите техния положителен ефект.
Да бъдеш господар на себе си е голяма благодат. Всяка благодат се постига с известни усилия, но си струва труда. Вие сте от Семейството на Светлината, но постепенно ще осъзнаете това, като съзнателно заместите негативните си мисли и чувства със Светлина и Любов.
Това е смисълът на новото, което става в момента на Земята - Доброто постепенно измества лошото. Това е бавен процес, който обзема съзнанието на все повече хора. Веднъж вече казахме, че когато съзнанието на 70 % от земните жители осъществи тази промяна, победата на Доброто над Злото е спечелена и битката ще свърши.
Предвижданията за края на света много ви плашат. В тези години бяха извадени предсказанията на много пророци и много митове. Ние ви казваме, че Светът няма да изчезне. Ще изчезне черното съзнание, което ви пречи да се развивате и да творите Новата Земя. Катаклизми има постоянно, имало е и ще има, но животът на Земята няма да свърши.
Хората, които загиват или биват ранени при природни бедствия, не са сляпо засегнати от Природата. Много често използвате израза "сляпа стихия". Няма сляпа стихия. Всичко е много добре премерено и то не става случайно в даден район - предизвикано е от действията и мислите на хората. Изчезването на цели континенти също е било причинено от хората. Може да не вярвате, но е така. Колкото по-бързо схванете това, толкова по-малко катаклизми ще има. Всички катастрофи и бедствия се случват на хора, които по настояща или кармична причина са програмирали това. В Космоса нищо не е "сляпо". Всичко е точен закон, законът за причината и следствието. Чували сте за хора, които в последния момент са слезли от самолета или кораба, или пък са отменили пътуването си поради някакво внушение. Това е, защото те са били предупредени, предпазени от своите ангели-пазители или духовни водачи. Пътниците на всеки влак, всеки самолет или кораб не са случайно събрани.
Не мислете, че унищожаването на човешки тела се извършва безразборно и с лекота. Напротив, изграждането на едно тяло е сложен процес. Тялото е скъп апарат, който се ползва в еволюционния процес на Духа. Колкото по-дълго живее тялото, толкова повече задачи може да реализира чрез него Духът. За да се организира материята в такова сложно тяло, са работили възвишени духове. Когато се прекратява съществуването на конкретно тяло или на цял човешки вид, винаги има твърде сериозна причина.
Ще научите причините за гибелта на цивилизации, които са били на Земята, когато си възвърнете възможностите да четете в Акашовите записи. Това определено ще стане след отварянето на спиралите на ДНК. И сега има хора, които могат да четат в тях, но те са Учители и адепти.
Знанието, което тези Учители имат, засега е недостъпно за останалите земни хора. Тези знания са били скрити от вас, за да бъдете подчинени и управлявани. В началото на ХХІ век ще се разкрият много тайни, ще бъдат намерени ръкописи и материални свидетелства за цивилизации, които не познавате дори по име.
Историята на Земята е изключително интересна, защото Планетата е място на свободната воля.
Но вие живеете сега и вашият принос зависи от настоящия ви живот. Поведението ви днес има роля за по-нататъшния земен живот. За да бъде той от по-високо качество, трябва самите хора да подобрят себе си - те затова са на Земята.
Може би си мислите, че не ви говорим смислени неща, но ще бъдете свидетели на промяната в качеството на хората и на техния живот.
Остарелите възгледи ви пречат да прекрачите границата към новия живот.
Колкото по-смело мечтаете, толкова сте по-близо до истината.

В това лошо време, ви давам четива за размисъл и храна за духът ви. Приятно четене.

Животът е сцена,а ние сме артисти!

Лечител

В едно малко градче живял чудодеен лечител. Славата му се носела навред. Той можел да лекува сакати, слепи, глухи и смъртно болни. Пред вратата на лечителя винаги се виела дълга опашка от желаещи да бъдат изцерени. Старецът премал всеки, макар помощниците му често да го съветвали да подбира хората, които да лекува, защото времето било ограничено,а желаещите тъй много. Лечителят обаче подминавал без отклик думите на своите загрижени помощници и им отвръщал с мълчание обвито в благост.Един ден още в ранни зори при него дошъл неговия пръв помощник и рекъл:

- И днес както всеки друг ден пред вратата ти има стотици хора, който искат да се срещнат с теб, как ще успееш да ги приемеш всички до един? Как да отсеем тези, който трябва да минат по-напред?

Старецът продумал спокойно:

- Та кой е тоз, който ще реши кой да влезе пръв и кой последен и ако ти можеш да избираш по кои критерий ще направиш тоз подбор?

Помощникът му смръщил вежди и отвърнал:

- Нима лечителю не цениш собственото си ценно време и начина по който го раздаваш? Ще подберем тези, за които има надежда да бъдат напълно изцерении, тези при които ще обозрем успешния завършек, тези които ще излязат оттук напълно здрави с възхвала на уста.

Лечителят отпил бавно от чая си и се обърнал към помощника си с думите:

- Нима ме съветваш да приемам само хора, чиито тела не са целите покрити с отровни рани, за да мога да съзра измеримия резултат и ако за теб изцелението на сакатия е неговото прохождане, дали истинското изцеление на сакатия е именно прохождането? Нима нуждата да материализираме резултата не е продиктувана от копнежа за отчитане на ценността и кой е този способен да я измери за другиго? Нима постигнатото няма персонална стойност, която е изменчива според собствената призма? Казваш че добрият резултат е този, който е краен, видим и осезаем, а аз ти казвам, че добър е резултата дори когато човек си тръгва също тъй болен, както е бил когато е дошъл, но с една стъпка по-напред към идеята за изцелението. Аз не съм лечител и ако тИ искаш да лекуваш, то твойто място не е тук. Единственият критерий, по който аз приемам хората е търпението, с което изчакват своя ред на опашката. Така е било и така ще бъде! Остани днес с мен и виж изцелението, за което хората блянуват!

Старецът станал и отворил вратата на стаята си, подканвайки първият човек на опашката да влезе вътре. След което се обърнал и седнал на столчето до печката, а помощникът му останал прав до стената. Мъжът, който влязал, се огледал смутено и зачакал възрастния човек да се обърне към него. Минало време, а разговорът все още не бил наченат.Тогава посетителят натърпеливо и дори леко раздразнено запитал:

- Аз идвам от толкова далеч за да се срещна с теб, нима няма да попиташ каква е мойта болка?

Старецът го погледнал право в очите и продумал благо:

- Право рече, ти идваш, за да споделиш твойта болка, а не аз при теб да те моля за това. Говори, ако имаш желание, а пък ако ли не – тръгни си...

Мъжът се намръщил недоволно, но започнал да разказва покорно от страх да не измине пътя към дома със същия спътник, с който е дошъл дотук. Никой не обича да патува заедно с болката!

- Преди 2 години се спомина моята обична съпруга и оттогава немога да намеря покой. Всеки изминал ден вехна и линея и тъга е завзела живота ми. Изцери ме, моля те. Чувал съм, че слепецът си тръгва оттук зрящ, а умиращият- възкресен. Излекувай ме старче, за да открия отново радостта в дните си!

Старецът въздъхнал, а някъде между двете изстенати въздишки се проронила незабелязана сълза.

- Тогава синко трябва да те разочаровам – отвърнал той - Дошъл си до тук напразно. Ако очакваш аз да те излекувам – не мога, но мога да те насоча в твойто лично изцеление!

Мъжът се разгневил и се разкрещял изливайки цялата злост, яд и болка, пулсиращи в гръдите му:

- Аз не съм дошъл за празни думи, а за дела! Не желая безсмислените ти съвети! Та какъв лечител си ти???”

След което се завъртял без да се сбогува и излязал разочарован от стаята, блъскайки силно вратата след себе си. А старецът останал все така свит на столчето си шептейки тихо:

- Аз не съм лечител! Какво искат да сторя аз за тях, което те не са готови да сторят сами за себе си? Аз не съм лечител…

Помощникът му го гледал удивено и неразбиращо, затихнал в недоумението си, как този чудодеен лечител, който изцелявал всякакви болести, отказал да помогне на един човек страдащ от тъга...

Изведнъж на вратата се почукало, старецът надигнал глава и изрекъл:

- Нека влезе.

През прага на стаята свенливо преминала млада жена и още в мига, в който съзряла възръстният мъж тя се свлякла на земята и започнала да реди изстрадани думи, изливащи се от дълбината на душата и:

- О мъдрецо, дойдох тук от далеч, за да намеря път през горестта си. Винаги, когато зачена дете, то погива в утробата ми. Помогни ми!

Старецът погалил с поглед златните коси на жената, надзърнал в топлината на очите и и отвърнал:

- О мило дете аз не мога да те излекувам, но да ти помогна мога. Аз мога да ти помогна да се изцериш сама!Майката на мъртвородените деца прошепнала с треперещ глас, в който се долавяла нотка надежда:

- Всичко ще сторя! Щом твойта повеля е такава аз ще съм собствения си лечител. Готова съм…!

Старецът се усмихнал нежно, седнал срещу нея на земята и започнал да разказва. Той разказвал, а тя си спомняла! Той продължавал да разказва, а жената засияла разпознавайки се в словото на стареца. Изминал час, а двамата все така улисано говорели седнали на земята… Старецът редял вълшебни приказки от друг магичен свят, а младата жена все по-силно греела опознавайки собствената си светлина. Тя се лекувала сама, вдъхновявана от мъдреца! Накрая старецът се надигнал и изрекъл:

- Върви си и се изрази като майка, защото ти си Бог, който избира как да се прояви!

В ушите си старецът дочул бебешки плач. Младата жена била заченала вече от своя жених - собствената си светлина!Тя изказала своята благодарност и си тръгнала окъпана от щастие, а старецът се обърнал към своя пръв помощник питайки:

- Как се лекува Бог? Ако знаеш как- стани лечител, аз все още не зная и се осланям на това Бог да се вдъхнови и да се самоизлекува - sлед което се обърнал и седнал на столчето до печката от където изрекал спокойно:

- Нека вляза...

автор:

Жени Тодорова

"Здраве заслужава този, който умее да се бори за него."/Л.Ковачева/