Миличка има различни видове рак, не бързай да вземаш решение, не бързай и да се отказваш и отчайваш.Аз забременях 3 месеца след операцията и родих точно една година след това. Вярно, нямах друга терапия и рецидивът настъпи след 7 години, но това дете е най-голямото щастие в живота ми, а и сега е най- голям стимул в борбата... А това за оставянето на сираци... това е Божа работа, освен това много хора са останали сираци и това не им е попречило да изживеят живота си, нали ?!

Разбира се, щом някой има питане, получава почти толкова мнения, колкото членове отговорят

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Момичета, благодаря ви за мненията.

От една страна, не ми се ще да чакам 5 години, за да разбера, че е прекалено рисково. Но пък все се надявам, че дори да има сериозен риск и медицината да напредне и да го намали. Ако ще се заемам с осиновяване, трябва по-скоро да почне, че като чета какви години чакат хората.
От друга страна, даже не сме сигурни още, че искаме да осиновим. Така се надявахме на наше дете.

Раздвоена съм много в момента, а явно и сред лекарите има разногласия. В деня когато ми го откриха (рмж-то) лекарят ми заяви следващите 10 години да не си помислям за деца. Лошото е, че след 10 години и да искам, може да не мога. След това направих една консултация в НОЦ-а при едно светило и той каза "ами 5 години, и 3 стигат". Тази седмица пък друго.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Имам приятелка, която забременя и роди след успешно излекуван лимфом на Ходжкин. Но пък при нея имаше друг проблем: терапията за това заболяване (химио и лъче) е изключително агресивна към яйчниците и тя беше замразила яйчникова тъкан преди да започне лечението си.

Скоро ще приемат изменения в законите и ще разрешат сурогатното майчинство. Би могло само да ти извлекат яйцеклетки ( макар само по себе си това също да е рисковано, защото пак прилагат стимулации) и друга жена да износи твоето детенце. На мен ми се струва, че това все пак е по-малко рисковано.

Да разкажа нещо и аз. Водещите специалисти по тези проблеми в света предлагат какви ли не опции. Преди няколко години се роди и първото бебе след автотрансплантация на яйчници (отстранени и замразени преди химио-и лъчетерапия на майката, за да не се повредят от противотуморното лечение). Смятате ли, че водещите умове на планетата биха си дали толкова зор да постигат неща, от които няма смисъл? Естествено има най-различни рискове, но този за тласък на заболяването след петата година е силно преувеличен.

Бихте ли пояснили какво имате предвид под:
тласък на заболяването след петата година

Каква е тази сакрална пета година - до сега битуваше, че Тамоксифен се пие 5 години, че преобладаващо ако няма рецидив до петата година, то едва ли не болният се третира като здрав...(въпреки, че в този клуб виждаме доста рецидиви след доста време...за съжаление); моят химиотерапевт пък ми каза - "гарантирам ти 5 години"...все 5, 5 5....Сега Вие казвате, едва ли не в унисон с него, че след 5-тата година всеки ден ни е подарък....

Много Ви моля дайте малко по-подробно обяснение.

НЕЕЕЕ! Въобще не казвам това! Май трябва да поясня всъщност за тази пета година. Та, петата година не е умозрителен избор. Многоборойните проучвания при най-различни видове тумори са установили преди доста години, че АКО НА ПЕТАТА ГОДИНА СЛЕД ПОСТАВЯНЕТО НА ОНКОЛОГИЧНА ДИАГНОЗА ПАЦИЕНТИТЕ СА БЕЗ РЕЦИДИВ ИЛИ МЕТАСТАЗИ, СТАТИСТИКАТА ПОКАЗВА, ЧЕ ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ЖИВОТА ИМ НЕ СЕ РАЗЛИЧАВА ОТ ТАЗИ НА ДРУГИТЕ ХОРА В ПОПУЛАЦИЯТА, В КОЯТО ЖИВЕЯТ. Т. е. - по тази причина ние ги смятаме за здрави след петата година. Вярно, че си има изключения за по-късна проява, но е много малко вероятно едно онкологично заболяване да "спи" пет години без никаква проява и да се изяви чак след това. Това исках да кажа.

Благодаря!!!!

Това вече е друго нещо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Зададох същия въпрос в друга тема. Разликата при мен е, че се касае за карцином на бъбрека.
Малко е тревожен закона за сурогатното майчинство, защото там май ще се наблегне на липсата на матка, като причина за невъзможност за износване. Ако наистина се окаже така и този шанс ще ни се отнеме. И аз като теб Ан си мислех, нека минат 5 години и тогава. Но се консултирах с двама онколози. Единият каза, че риск спрямо основното заболяване няма, но аз вече съм с един бъбрек. А мамоложката направо заяви - имало ли е карцином в тялото, не бива да се дърпа дявола за опашката. Сега ми е много мъчно и място не мога да си намеря.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите