КОИ СМЕ НИЕ /ВИЗИТНИК/ / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

Оперирана съм през 1985 г-конизация на шийката на матката от д-р Славчев.Оттогава си правя контроли сега вече всяка година,понеже подобна операция крие рискове за в бъдеще-поне така са ми казвали доста гинеколози.Сега големият ми проблем е моя съпруг.Преди 4 години в началото на годината му се появи кръв в урината.Веднага започнахме да се срещаме с различни лекари,които даваха най-различни обяснения на състоянието си.След повторна хематурия м.април,му бе препоръчана цистоскопия,която повлече след това ТУР в Александровска болница.Аз не знам той дали е бил запознат със състоянието си,но лекарят му разреши да замине в едномесечна командировка в Япония,която бе възможно да откаже,но ни бе казано,че няма никакви проблеми.След това му направиха цял курс инстилации с фармарубицин,но в домашни условия,което помогна да не се усъмним отново,в това,което действително се случва.Последваха тримесечни цистоскопии,които стриктно спазмахме.Месец април,2006 година,лекарят предложи от ново ТУР,тъй като го било усъмнило нещо.Резултатите бяха чудесни според него и ни каза,че сме предовратили нещо,но какво е то не попитахме,защото си мислехме за всичко друго,но не и за...Месец юни на същата година,при поредната цистоскопия,ни бе казано,че отново трябва да постъпи в болница за пореден ТУР.След него съпругът ми тотално се срина.Не пожела нито да потърси епикризата си,нито да се занимава с резултатите от хистологията.Така че с това се заех аз.Голямшок изживях,когато получих хистологичния резултат,който ми отвори очите за много неща и просто ме смаза с диагнозата.Поисках среща с хирурга,тъй като досега винаги изчаквах съпруга ми,но никога не бях влизала в директен контакт с него,може би поради факта,че сестра от отделението,е наша съседка.Тя също ми казваше,че няма нищо страшноПри срещата попитах пряко хирурга дали трябва да се регистрира съпруга ми в Онкодиспансера и той каза,че трябва.а също така,че колко ще живее съпругът ми зависи само от мен Беше и достатъчно откровен,че излекуване няма В онко диспансера се оказа,че от две години,разполагат с диагнозата,и го числят към контигента си,но само дотолкова-нещо като мъртвите души на Гогол.Там урологът беше голям веселякоптимистичен-каза,че е необходимо нищо да се прави,просто да се изчаква и да се живее животът. При потърсено второ мнение при зав.урологията в Дървеница бях отвратена от негативното му отношение към дотогава лекуващите го лекари в Александровска.Това ми се стори още по отвратително поради факта,че доскоро е бил лекар там.Той веднага ни записа на онкокомисия и определи дата за тотално премахване на пикочния мехур-без никакви допълнителни изследвания,ей така просто на око,без дори да е видял болния,тъй като с него се срещнах само аз-той милия отказа да ходи при когото и да е.Тогава,членове на този клуб,благодарение на,който научих много за тази болест,ме насочиха към проф.Чакъров.Той ме завладя с това,че прояви една академичност при изясняване на проблема и ни разясни всичко,което евентуално ни би престояло-включително алтернативите за деривация на урината при премахване на мехура.Изглежда успя да убеди и съпруга ми,че е необходимо и той да извърши цистоскопия,след която последва и поредния тур за взимане на биопсия от съмнителното място.Оказа се,че няма наличие намалигнени клетки.След поредните три месеца имах глупоста да бъда по откровена с професора и да му кажа за срещата си с доцент Нейков от Онкологията.Тогава той поиска данаправим скенер,а след него ни предложи да направим диагностична операция за да му се изяснят нещата.Каза,че не е наложително,а на въпроса ми,дали имаме време-ми каза,че решението е наше,и че ще направи операция и след време,но да не съжаляваме тогава защо сме изпуснали нещата навремето.Така,че отново в болница-но този път операцията беше коремна и много по сериозна.След нея отново се оказа,че няма данни за малигнени изменения.Всички тези интервенции за сравнително кратък период тотално сринаха съпруга ми.Като следствие,той отново пропуши и отказа да посещава други лекари освен редовните цистоскопии.Започна да получава гадене,явиха се чревни и кардиологични проблеми.При поредната цистоскопия ни бе казано,че следващата контрола ще бъде след 6 месеца,което си бе и една наистина добра новина за нас.Сга,макар и да продължавам да живея със страх,наблюдавам как лека полека се възстановява психически,тъй като ми се струва,че доста от симтомите,които се явиха,явно бяха на подобна основа.Така,че както казват много клубари-Борбата продължава