Мила, мила Нели, толкова ми е мъчно за татко ти! Борбата, надеждите, трудните и светлите моменти, любовта, с която разказваше за него... всичко това го превърна в част от всички нас! Боли ме за него и за вашата болка!... Прегръщам те, миличка!
Мир на душата му!

Нели, много съжалявам за загубата на татко ти! Дано да му е леко на душата!
Сега вече, четири месеца след загубата на моя татко, си давам наистина сметка, че децата са истинското продължение на родители си и това какви сме ние като хора, го дължим единствено на тях! Татко ти би се гордял с вас, изпълнил е мисията, за която е дошъл на земята!
Кураж и се дръж!

Миличка, моите най-най-искрени съболезнования. Мир на душата му. Нека почива в мир!
Тежка е загубата. Преживяла съм я и аз преди 8 години, когато почина баща ми. Поплачи си, но болката е силна и отминава бавно. Вие се борихте с нокти и зъби и опитахте всичко възможно. Нормално е да минеш и през този етап, на болката и съмнението, на обвиненията към целия свят заради загубата. Затова не те успокоявам и не те коря!
Знай, че той винаги ще бъде до вас! До своите достойни деца! Прегръщам те!

Нема начин да нема начин!
Животът виси не на косъм, а на връзки!

Редактирано от vesela.bg на 13.02.07 13:53.

Благодаря на всички вас, мои приятели! Аз ви чувствам като такива и се радвам, че ви има и че ви познавам, дори виртуално.Боли, наистина много боли.Боли от празнотата, която изпитва душата ми.Сега се връщам от там, правихме водосвет за здраве, нали почина у брат ми, по пътя си мислех точно за тази борба, ожесточената борба със зъби и нокти.Станах още по-силна и не преставах да се боря даже и за ден, постоянно четях, превеждах ,търсех идентични случаи и от всеки измъквах по нещо.Писах до мног оболници в ЕВропа, но отговор не получих....
Нямах личен живот, посветих го на него за няколко месеца, не ме интересуваше нищо освен него...МАйка и брат ми си мислеха, чеще се побъркам....и ми казваха да престана....Но аз не преставах, между мен и татко имаше много силна връзка.Той можеше да говори най-добре с мен, казваше ми почти всичко...Аз го заобиквах още и още и го обичах най-много от всички, може и странно да е, но беше така.Връзката н истана по-силна и той търсеше мен.
Когато намерихме ваксините, брат ми му казал тате намерихме лекарството, от което ще се почувстваш по-добре и ще оздравееш и той казал, така ли ами хайде .Това скоро го научих.Той сякаш загуби вяра...И от това ме боли...Сигурно се е чувствал безпомощно.....един ден ми каза, че ще видя, питам го какво, каза ти ще видиш.Искаше д ами каже нещо, но така и не ми го каза в последствие.Каза по-натам и това по-натам не дойде.Каза ми, че всичко е вята работа и е фалшиво....и ще видя...
Много е трудно, когато от няколко места ти казват, че края е близо, да не повярваш и да продължиш напред.Аз направих т очно това , не повярвах на никого от тях....от лекарите...Не исках да повярвам... не можех да стоя и да чакам края ....мобилизирахме се всички....Дори след като душата напусна тялото му, аз бях силна, застанах до него и усетих пулса му, но после вече и него го нямаше.....чак самата аз се учудих, че съм способна, но явно съм станала още по -силна....

Знаете ли кое е странното-ръцете му се движеха до последно, това е феномен, леля ми се шашна, неговата сестра и каза, че такова нещо не е виждала.Сложих ръката между моите пръсти, така както вървят влюбените и се смеех от това, което виждах.Това беше в катафалката.Брат ми гледаше и се чудеше, после го извиках, той подаде пръста си и ръката на татко го обгърна.Краката му също.Всички бяха изненадани.....

Не можахме да си кажем нищо в последните му часове...нито думичка...когато го изнесоха от къщи, беше като светец, като в приказките, като във филмите, много красив, някой може да к аже, ч е не съм добре ,но беше такъв.Той е кръстен на светец и за мен ще си остане един ангел, един прекрасен баща и истински човек

Може да се повтарям и се извинявам.Имам нужда да споделя с вас, защото ви чувствам по-близки и от хора,които са ми приятели ...
Сега отеца ме попита кръстени ли сте, само аз не съм и ми каза трябва, аз така и бях решила скоро да се кръстя.Пак се замислих и осъзнах, че може би Бог не е чувал молитвите ми и не са достигнали до него, защот о не съм кръстена и сякаш съм от друго общество...ПАк за мъничко ми стана гадно и се почувствах малко виновна.Все се канехме да се кръстя и все нещо ставаше...Този човек беше много добър, в погледа му се четеше всичко. И ни разказа много неща, но аз трябваше да бързам, за да дойда в офиса.
И още нещо, за което се сетих сега и ми става хубаво.Баща ми казал на неговата сестра преди няколко месеца , че дотогава да си бил отишъл и че живота си в момента дължал на нас, защото ние постоянно сме тичали и сме се грижели, осигурявали сме всичко.Казал благодарение на децата сега съм тук и си говорим.А тя миличката много страда, много плака, само като се сетя и ми се пълнят очите със сълзи.Влиза в нас и вижда кръста, аз бях сама с баща ми и като я видях....ТЯ най-много е разбрала от тази болест-мъжа й почина от рак, девер й, по-големия брат на баща ми, сега и тате.Най-близките й хора ...КАза, че внук й казал, но тя не повярвала.Много хора ми го казаха, моя учителка ми каза аз не повярвах.Звънят ми приятелки и плачат.Една от София се обадила на друга в нашето градче, зада попита и да й отрекат.Вчера се обажда и плаче.Каза ми не мога да повярвам, като знам какъв човек е той и ...Казва ми ама ти звучиш д обре и си силна, после се обажда друга и ми каза за мен ти си мног осилна.Но аз в момента не се чувствам така, мога да съм по-силна, такъв какъвто беше татко и той би го искал от мен.
Цял роман написах май.Но мисля, че ще ме разберете!И се борете до последно, даже да казват, че няма смисъл, в името на вашия близък болен, във вашето собствено име и удовлетворение, че сте направили всичко.Макар че може би винаги ще има съмнение дали е било всичко.И се допитвайте до повече мнения, когато откриете вашия доктор, тогава му се доверете.

Редактирано от nelidz на 13.02.07 15:20.

Neli, стана ми много мъчно като видях че си писала тук..Колко много мъка е събрала кутията Изповедалня...Баща ти е бил наистина страхотен човек и винаги ще бъде част от теб и цялото ти семейство! Толкова обич сте му дали и това е най-важното! Ние които оставаме в борбата можем само да взимаме пример и да бъдем като теб, да даваме и търсим надеждата до последно! Мир на праха му!

Мила Нели, моите най-искрени съболезнования!

Плаках докато четох поста ти. Аз също загубих моя татко преди 4 години. Както и вие, и ние - мама, батко и аз - се борихме до последно, но уви, друга, също много коварна болест ни го отне. Сега, майчицата ми е самичка в родния ни град, брат ми е в чужбина, аз съм в София, нищо не е същото.
Раната в сърцето ми е неизлечима и от тогава целият ми живот се промени.
Сега и аз съм болна, но заклевам се - няма да се предам и съм сигурна, че ще победя!

Мила, бъди силна, просто се опитай в този труден момент да гледаш по-философски на нещата. За съжаление, това е живота! Знам, че е трудно, но с времето болката някак си се притъпява и започваш да свикваш с мисълта.

Прегръщам те и кураж!

Скъпа Нели,приеми и моите най-искрени съболезнования!Когато четях написаното от теб за пореден път изживях всичко,което се случи и с моя баща.И откривам толкова общи неща между двамата.Баща ми също беше изключително добър,трудолюбив и организиран човек.Много хора го обичаха.Той също не умееше да показва чувствата си,но откакто се разболя като че ли това се промени.Все протягаше ръка да ни докосне или подаваше буза за целувка.Ние също бяхме всички при него когато почина и също след погребението му спах на неговото легло.А майка ми също е самичка и мисля,че никога няма да преживее загубата.Хората казват,че времето лекува,но от личен опит мога да кажа,че колкото повече минава времето,толкова по болезнена става липсата му.След смъртта на татко,следях състоянието на баща ти и всеки ден влизах със страх във форума,защото това,което описваше също ми бе познато до голяма степен.Не ви познавам лично,но ви чувствам много близки.Няма какво да кажещ на човек в такъв момент.Знай само,че наистина направи всичко възможно.Може би двама толкова добри мъже ще се срещнат на друго ,по-добро място.
Прегръщам те силно.

Миличка Нели, приеми искрените ми съболезнования!
Господ да прости баща ти и дано душата му да почива в мир!
Отдавна не те виждах във форума и предположих, че нещо може да е станало за това не те притеснявах. Зная, че само времето може да облекчи мъката ти.
Продължавай да си така силна и вярвай, че баща ти те вижда и ти се радва от там, където няма страдание.

Прегръщам те!

Мила Нели,

Приеми най-искрени съболезнования за загубата на баща си.
Страшно е, но ти си силен човек и ще се пребориш.
Мисли си, че татко ти е на друго място, където няма болка и мъка за него.

Приеми мойте най-искренни съболезнования.......незнам какво да ти кажа,думите ми се губят в такъв момент но знака който ви е дал показва ясно че ще бъде винаги с вас независимо къде е сега.Знам колко е трудно и че ще става все по трудно но ти запази спомена колко добър човек е бил и никога не се обвинявай че не си направила нещо ,защото ти и семейството ти Правехте ВСИЧКО за което се сетите и ви кажат.БОРИХТЕ се докрай,а това е най важното.
Бъди силна и ако имаш нужда да поговориш с някой ние винаги сме насреща