Приеми и моите най-искрени съболезнования!
Аз също за жалост знам какво чувстваш и колко е голяма мъката ти. Разбрах го преди малко повече от три месеца. И още не мога да приема, че всичко това, което се случи около мен е истина. И не мога да говоря за татко в минало време. Даже продължавам да празнувам празниците му. Но го сънувам често и повечето пъти той е здрав в съня ми. И сякаш нищо не се е случило. И ми е хубаво...
Но най- интересно е, че когато ми е много мъчно и погледна снимката на татко и след това се погледна в огледалото виждам, колко много си приличам с него. И може би това е най-истинското нещо зе всеки човек, да остави продължение на неговия живот!
Така че колкото и да ти е трудно си давай кураж и знай, че твоята майка ще те закриля от небето и ще се почувстваш по-силна! Когато ти се плаче плачи, когато ти се смее, се смей, защото колкото и да е трудно-живота продължава и нашите близки биха искали да го изживеем щастливи.
Кураж!

Мила, смъртта винаги е неочаквана, дори когато е предизвестена... и след нея остава много недовършено - нещо, което е можело да се направи, нещо, което е трябвало да се каже... Защото целият ни живот не е стигнал - обикновено за най-хубавите неща... Защото смъртта не влиза в програмата на живота, въпреки че е част от него (уви!). Нейното настъпване не може да се програмира, тъй като човешкото съзнание до последно я отхвърля като възможност... Не се терзай за последните мигове с майка ти, които не са били такива, каквито ти си ги искала (а дали това щеше да бъде по-добре и за двете ви?). Думите и постъпките са само външна проява на мисълта и чувството, а близките хора общуват на това второ ниво, където неизказаното има по-голяма стойност от изреченото. Затова много често нямат нужда да си казват всичко, затова премълчават и взаимно се щадят. Твоята майка е знаела колко я обичаш и колко тя ти е необходима. Там, където е сега, няма дребни обиди и огорчения - там е само Любовта в най-чистия си вид. А няма по-чиста и силна любов от тази на майката към детето й. Опитай се да изпращаш само любов и светлина в мислите си към нея - така ще й помогнеш! Ако разбираш какво искам да кажа... Трудно е, но това е единственото и най-важното, което можеш да направиш сега за милата си майчица!
Прегръщам те и ти желая много сили и кураж!

Миличка, много съжалявам за твоята майчица... Знам, как се чувстваш и че каквото и да ти кажа, няма да помогне... Поплачи си и се опитай да бъдеш отново силна, както, когато се грижеше за нея. Прегръщам те силно...

Красиво е да се усмихваш, но въпрос на сила е да останеш усмихнат и в най-трудните моменти...

Моите съболезнования!

Майка ти е на по-хубаво и светло място, където няма болка, няма и ограничения. Всяка душа има свой път и след време ще бъдете отново заедно. Живей достойно всеки миг сега, но знай, че истинският път започва със смъртта.

Приеми моите искрени съболезнования! Бог да я прости!

Sorsha, приеми и от мен най-искрени съболезнования! Сигурна съм, че мъката ти ще е вечно в теб, не се обвинявай за нищо! Сега бъди силна... Не се затваряй в себе си...Прегръщам те, мила!

Пътят на душите и Следите на душите са две книги, които съдържат доста сходни разкази на хора , които под хипноза са разказвали за предишните си животи , какво е станало с тях след смъртта им.Те дават някакъв доста описателен вид на живота след смъртта- посрещане от личния учител и близки хора, вечния съд, обучение в групи според степен на развитие, определяне на нова съдба в зависимост от необходимите уроци. Тези книги могат да променят много неща в светогледа на човека и да намалят голямата болка по близките хора.

Приеми и моите най-искренни съболезнования. Боже колко много от това, което си казала исках и аз да кажа за моята майка, която си отиде точно преди 5 месеца ...

Като видях ника "дъщеря", първото което си помислих беше, че не помня да съм писала в тази тема. Много четях тук и малко пишех през февруари-март 2006 - с ник "дъщеря". Това бяха най-кошмарните месеци в живота ми. Майка още не беше приключила с химиотерапията (рак на гърдата), когато откриха на татко рак на белия дроб - много напреднал, без възможност за каквото и да е лечение. Един месец по-късно, само на база рентгенова снимка казаха на майка, че по всяка вероятност има разсейки в белия дроб и директно и предложиха да се включи в програма за лечение. Не знаех къде съм, не знаех и за кого от двамата да мисля по-напред, не знам и как преживях следващите няколко дни. Настояхме за скенер, който показа, че това е някакво срастване, а не разсейки. Препоръчаха след 3 месеца отново скенер, за да е сигурно.
Татко почина 1 седмица по-късно, 45 дни след потвърждаване на диагнозата му. А аз си обещах, че няма да влизам тук докато не мине контролния скенер на майка. И не влизах, въпреки че междувременно откриха рак на яйчника на свекърва ми...
Слава богу скенерът на майка беше ок, добре е милата ми майчица да ми е жива и здрава. Преди месец пак беше на контролни прегледи - всичко е наред. Оперираха свекърва ми, мина и химиотерапията е тя също е добре.
Надявам се никога вече да не изпитам ужаса от изминалата година и половина.
Пишеш, че си се страхувала да спреш да плачеш. Аз пък не плачех. Не че не исках, не можех. Не плаках нито когато разбрах диагнозата на татко, нито когато при изписването му от болницата докторката ми каза, че няма никакъв шанс, нито когато почина, не плаках дори на погребението, където всички останали плачеха..... Разкъсваха ме страхотни терзания - както и да го мислех, не беше нормално да не плачеш за собствения си татко. Дни наред сестра ми ме питаше "Плака ли" и чувайки поредното "не" ме успокояваше, че това съвсем не значи, че не го обичам и че сълзите ще дойдат. Мина страшно много време преди сълзите да бликнат. Един ден, както си седях сама на гроба му те просто потекоха..... И ми олекна.

Аз също загубих най-ценният си приятел-моята майчица,която аз наричах"Мути"!Много боли

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите