Jull, не си спомням досега да съм чел нещо излишно, написано от теб във форума. Напротив, мога само да ти благодаря. И аз опитвам да мисля като теб, но не винаги успявам. Просто ми е ужасно тежко. Особено през последните три седмици. Лошото е, че нямам време да се виждам с приятели и да влизам във форума. Това много ми липсва.

Беше слънчев есенен ден, а в душите ни бе мрачно и студено, датата е 2 октомври 2006г. Татко почина в съня си, тихо и кротко...малко след като му пожелахме лека нощ! И нощта се превърна във Вечност! Почина след много мъки точно шест месеца и 24 дни след първата ренгенова снимка, а беше само на 54г. Болестта за жалост бе открита в крайна фаза и той това го знаеше, знаеше че има още много малко време да е с нас и това беше най-страшната истина. Само вие приятели можете да разберете как се е чувствал татко през тези месеци и как сме се чувствали ние-неговото семейство. Думата е една-СТРАШНО Е!
Последните дни бяха кошмарни-спря да се храни, стана кожа и кости, нямаше сили да става от леглото, а накрая получи и инсулт и не можеше и вода да пие. Когато се обадихме на личната лекарка да помолим за помощ тя ни каза да извикаме бърза помощ, но да не казваме, че е раково тежко болен, защото нямало да дойдат!!!Страшно е да живееш в България и да си болен! Въпреки, че бяхме много уплашени аз, брат ми и мама решихме да не го водиме в болница, където така или иначе никой нямаше да му обърне капчица внимание, а да го оставиме да изживее последните си дни сред семейния уют и сред любимите си хора. Беше страшно трудно за нас тримата, но смятам че това е било най-правилното решение-да защитим достойнството на най-близкия ни човек и да обградим с много любов и грижи.
Татко, все повече ми липсваш, всеки ден ми е все по-тежко и тъжно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моите съболезнования, Елфи! Нека татко ти да почива в мир!

Елфи,

Безкрайно съжалявам за загубата на татко ти. Мир на праха му.

Бъди сигурна, че той продължава да живее. В друг свят, под друга форма. Не вярвах въобще в тези неща преди да почине съпругута ми (която беше родена на 2 октомври!), защото се случиха неща, които нямаше как да не приема като сигнали от нея. Всъщност някои хора може би не се замислят за подобни случки или ги приемат за случайност, но обичах прекалено много съпругата си, за да не им обърна внимание.

Ще ти бъде тежко. И ще има период, през който ще се чустваш все по-зле. Трябва да се подготвиш за това. Много време ще ти е нужно, за да намериш някаква утеха. Но не трябва да се оставяш на болката. Имаше период, когато се бях оставил отчаянието да ме завладее. Всичко около мен ми беше безразлично. Не мислех за нищо, не исках нищо, исках само да не събудя на другата сутрин. Да отида при нея. След това се опомних. Та аз така я предавам. Тя винаги ми е вярвала. Смяташе, че съм силен човек. А аз се бях превърнал в парцал. Сега се боря да изляза от това състояние. Заради нея. Не трябва да ги разочароваме. Трябва да извървим достойно земния си път преди да сме пак заедно, пак едно цяло.

Постъпили сте правилно, че не сте закарали татко ти в болница, че сте били заедно в последните му часове. Не бива в никакъв случай да се упреквате за това. Решението ви наистина е било много трудно, но правилно.

Вярно е и това, че е страшно да се разболееш в България. Не съм го казвал досега, но системата уби съпругата ми. Беше интелигентен, фин и много чуствителен човек. Не можа да понесе бездушието, арогантността и грубостта с която се сблъска, след като се разболя. Не можа да приеме факта, че се отнасяха с нея като с всичко друго, но е и като с човешко същество, което има право на лично достойнство. Затова съм убеден, че сте постъпили правилно.

Мислете за него, говорете за него, спомняйте си с хубаво за него и не забравяйте, че той ще е с вас.

Благодаря ти Вириат за милите думи.
И татко не успя да излезе от тежката депресия, в която изпадна още в началото на болестта си, когато все още се чувстваше и изглеждаше добре,когато един "лекар" от Онкологията едва ли не му се скарал, че идва толкова късно и че за него нямало вече никакъв шанс за живот. Тези думи накараха татко да загуби всякаква надежда, а загубиш ли надеждата, губиш и битката!
И макар че ни е много, много тежко, вечер като се приберем от работа си спомняме за татко и най-вече за моментите, когато сме се чувствали щастливи всички заедно. И тогава сякаш той отново е между нас!

Приеми и моите съболезнования Елфи!

Нема начин да нема начин!

Елфи, миличка, Бог да прости татко ти.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моите съболезнования за твоя татко!

Не тъжи мила Елфи, татко ти е до теб. Сигурно в момента нежно те гали и бърше твоите сълзи с думите: "Не плачи мило дете, аз съм с теб!" или пък ти пуска някоя шегичка.
Горе главата! Той ще е човекът-ангел, които ще те пази и напътства в живота. Искам да ти благодаря за това, че ти беше първия човек, който откликна на моя вопъл за разбиране и помощ. Татко ти е създал и отгледал прекрасен човек.

Това, което не ни убива ни прави по-силни!

Често сънувам баща ми след като почина. Това са едни от най-реалните ми сънища. Винаги е усмихнат, шегуващ се, доволен. Знам, че не би искал да съм тъжен, заради това, което стана с него, и се старая да е така. Доста е трудно, докато не си спомня за начина, по който гледаше на живота, усмивката му, чувството му за хумор. Чувствам се нелепо, когато си помисля как би ме погледнал, докато съм изпаднал в мрачно настроение заради него.

Точно един месец след смъртта му го сънувах пак в много запомнящ се сън, беше край някакъв язовир (беше рибар), широко усмихнат. Каза ми, че е много добре, попита как съм аз. Казах му същото. Той страшно много се зарадва, изглеждаше толкова щастлив. И толкова реален. Дано да е там, където го сънувах, знам, че му харесва. Някой ден, предполагам няма да е скоро, може и да разбера :)

Тези сънища са винаги приятни, винаги е щастлив, винаги ми казва и аз да съм такъв. Струват ми се много по-реални от обикновените ми сънища и ме карат да се чувствам добре след това. Дали всичко е само в главата ми или не - кой знае :) При всички положения, мисля да следвам това, което ми подсказват - да се радвам на живота.

Благодаря ви приятели за подкрепата и топлите думи. Наистина е невероятно, че всъщност не се познаваме, а ви чувствам толкова близки. Щастлива съм, че намерих този сайт в миг, когато имах огромна нужда от помощ и морална подкрепа! Научих много от вас, много повече ни помагахте със съвети и обяснения от всеки един лекар, с когото сме се срещали.Благодаря ви!
Наистина нямаме право да се предаваме, най-малкото заради паметта на нашите близки! Може да ни е трудно, може и да плачеме честичко, но живота продължава и трябва да го изживееме пълноценно и да се радваме и на най-малките неща, като например слънчевия и топъл есенен ден

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите