|
|
|
Тема
|
 За честта на каубойската шапка
|
|
| Автор |
Alenadrow (ветеран) |
| Публикувано | 11.02.19 12:55 |
|
|
Не съм сигурен, че следващите размишления са толкова директно свързани с радиолюбителското хоби, колкото би им се искало на всички. За някои хора нашето хоби е по-скоро техничарско и в него литературата и философията нямат място. Аз, обаче, застъпвам другата гледна точка - че в нашето хоби изкуството на приятелското отношение и комуникацията са в основата му и без способността ни да приемем кореспондента си като достоен колега чисто техническата част се обезмисля в голяма степен, особено в наши дни. А там, където има общуване, литературата и философията не е навредила никому. Затова все пак реших да изложа нЕкои съборажения от общ характер тук.
Случайно или не тези дни ми се навря в очите един позабравен от мен цитат - "По-лесно е да се бориш за принципите си, отколкото да живееш според тях". Животът често е пълен със съвпадения - този цитат изплува на монитора ми сякаш просто от нищото, когато във Фейса се опитвах да асимилирам поредния залп на лайнометите.
За тези, които не са запознати с конкретиката, ще резюмирам накратко. Беше пуснат един пост с линк към финансирането на спортните федерации. Наистина в поста имаше едно-две двусмислени изречения, но нищо извън добрия тон за неизкушените. Преведено по-недипломатично се поставяше въпроса защо БФРЛ за поредна година не получава финансиране, въпреки че федерацията по ориентиране, донякъде и със същите талантливи деца, които постигнаха значимите спортни успехи на БФРЛ, получават много сериозно такова.
Ще си спазя обещанието и няма да коментирам самата тема по същество. Несъмнено липсата на финансира винаги е посочване като причина за какво ли не в организираното българско радиолюбителско движение, но детайлите са по-скоро огледани отвсякъде и за причините не е трудно да се досети човек. По-добре е да има финансиране, разбира се, но вероятно за получаването му са необхоми друг тип усилия, от демонстрираните до момента. Но това са детайли от кухнята, не затова ще стане дума.
Ще стане донякъде дума затова, че веднага под този пост, като под някаква свиша команда, изведнъж се разгоря една страстна полемика на тема бивши тайни служби и техните опити за контрол на радиолюбителското движение. За по-младите колеги да уточня, че такива пиеси се играеха непрекъснато през деветдесетте години. Тогава верните на партията-майка се разделиха на "наистина верни" и на "предатели". Верните викаха на предателите "предатели", а предателите викаха на верните "доносници". Нямаше никакво значение кое-какво е било и как е - имаше едни вълшебни думи "доносник на държавна сигурност", които обясняваха почти всичко. Мразиш съседа си? Значи е доносник! Искаш да се разведеш? Мъжа ти е доносник! От ретроспекцията на времето звучи абсурдно, но наистина имаше двойки, които се разведоха по политически причини.
Разбира се в основата на онази истерия имаше някаква рационална нотка - всемогъщата "държавна сигурност" (ДС) беше съсипала не един и два живота, мнозина несъгласни с онзи режим биваха "профилактирани", а пишещият тези редове не напправи изключение, макар да беше все още ученик. Хората не харесваха службите си, защото службите бяха просто един репресивен инструмент, почти изцяло използван в името на това несъгласните да станат съгласни. Нищо друго нямаше значение - нито дали човек е умен или глупав, нито дали е прав или греши. Имаше само несъгласни и съгласни.
Както се досещате, тези несъгласните, изведнъж като падна бай Тошо се оказаха толкова много, че за малко да минат бройката на населението. Почти всеки изведнъж се оказа репресиран, без оглед на това какво е правил "преди 10-ти". Дори сътрудници на същите тези служби някак се оказаха репресирани, даже от най-репресираните! Причината беше, че не всеки искаше да се развежда с жена си. Майтапа настрана, но изведнъж да подхвърлиш за някой, че е "доносник" се оказа много лежерна стратегия за саморазправа с новите неудобни. Нямаше значение за какво става въпрос - подхвърлиш ли, че опонента ти е доносник, това автоматично някак създава правота на собствената ти теза, па дори и ти самия да не си съвсем наясно каква е тя!
Та се получи, както често в нашата мила Родина, един привиден парадокс - знайни и незнайни дисиденти и борци за демокрация започнаха да замерят опонентите си с досиета или поне да подхвърлят за наличието на такива. Изведнъж в борбата за демокрация се мобилизираха за използване всички средства на вчерашната милиция - за всичко си имаше ред. Който не е "от нашите" го трием, опитваме се да го омаскарим, подхвърляме му компромати! Всички методи бяха разрешени на новите "демократи", стига някак да окепазят "противника" си и да лишат всяка теза от смисъл.
Сега сигурно разбирате защо ми направо такова впечатление ненадейно изникналия пред мен цитат на Адлер - "По-лесно е да се бориш за принципите си, отколкото да живееш според тях". Тогава, когато един човек на декларативно ниво уж се бори със злото, чувствайки се комфортно да използва методите на същото това зло, очевидно нещо е недобре балансирано в менталното му пространство. За тези, които не знаят, Алфред Адлер е един от ранните сътрудници на далеч по-известният Зигмунд Фройд. Добра отправна точка за информация относно работата му е Уикипедия, където освен другото е споменато че той
И седя сега и се натъжавам, когато гледам как "убедени демократи" скачат като бик на червено щом някой дори само спомене "право на равнопоставен глас", ако това е свързано с радиолюбителската общност в организираната и спортна част. За тях различното мнение е светотаство което трябва да бъде немедлено и публично заклеймявано, а авторите му окепазявани. Същевременно използването на милиционерски методи, като невинно избирателно подхвърляне на плоски политически компроматчета е съвсем в реда на нещата, легитимен демократичен инструмент дори! Лека-полека нещата стигнаха до там, че самото споменаване на абревиатурата БФРЛ предизвиква конвулсивни реакции, без оглед на контекста. Няма значение какво е и що е - БФРЛ е винаги права, дори когато греши! И никой, ама никой, няма право да я споменава, освен за нарочни хвалебствия! В този илюзорен "демократичен" свят да си учредител на БФРЛ явно не заслужава нищо повече от един освежаващ "демократичен" шут, но да си организатор на битак те поставя сред бащите на спортната демократизация. И като ми е тръгнало на цитати, няма как да не цитирма и един приятел - "Това са принципите ни, ако не ви харесват - имаме и други".
Хора - наистина не знам какво сте правили навремето и сигурно не ви е било лесно, нито мога да знам и едни на други какво сте си правили. Но е време да се спрете. Едно, че за следващото поколение сте просто смешни свадливи старчета. Не ви го казват в очите от уважение към белите ви коси, но не се надявайте твърде, че такава квалификация е непозната за младите ни колеги. Цирка си е цирк - малко перформанс в една структура може да има позитивен ефект, но вие отдавна минахте границите дори на маргиналния разум. Ако не можете да си простите това, което сте си причинили през годините, то поне го забравете за пред публиката и не се излагайте. И като търсите врага с партиен билет, вземете че първо се погледнете в огледалото. И със свещ да търсите някой, дето уж ви бил незаслужено обиждал, време е да се осъзнаете, че по-голяма обида за вас от това, което сами предизвиквате с нелепите си действия и настойчивите си опити да се омаскарявате взаимно просто не може да бъде измислена.
| |
|
Тема
|
Re: За честта на каубойската шапка
[re: Alenadrow]
|
|
| Автор |
NinoS (член) |
| Публикувано | 11.02.19 20:56 |
|
|
Брях! От кога на обикновен каскет се вика "КАУБОЙСКА ШАПКА" ? Пък чак и чест!
| |
|
Тема
|
Re: За честта на каубойската шапка
[re: NinoS]
|
|
| Автор |
Alenadrow (ветеран) |
| Публикувано | 11.02.19 22:31 |
|
|
Ако бях го кръстил "За шаячната правда" щях да съм плагиат - откакто Иля Илф и Евгений Петров са написали "Златният телец" е много трудно нещо екслузивно да се добави по въпроса за социалното значение на шаяка. Е, ако трябва да съм позитивно-оптимистичен, даже самоироничен, то не съм забравил, че онези фундаментални въпроси се интерпретираха от простия селяк Митрич - нещо взеха много да стават съвпаденията днес.
Иначе по въпросът за модата на шапките в организираното радиолюбителско движение в България може да се напише цял памфлет. Случаят "Каскетът" е актуален с непринуденото си експозе по текущото съдържание на наръчника с радиолюбителските ценности, но може много да се анализира по въпроса кой, как и защо си покрива главата на публични места. Но ако продължа, ще стигна пак до Адлер, а това е материя вероятно неразбираема за хора, които едни други се кланят, а после замерват с каквото там намерят според текущите си потребности и материала, който са успели да отходят след поредното плюскане.
Иска ми се да напиша за Каскета, но съм общал пред себе си да не коментирам по същество, а и "водещият офицер", или както там беше, не дава. Нали съм спяща клетка, вербуван някъде в основновното училище, после подготвен търпеливо, за да бъда активиран след тридесет години и да задавам прости въпроси, които кой-знае защо предизвикват некоординирана ярост у стълбовете на съвременните разбирания за свобода и демокрация. Но няма да престана да се чуда как трмора от ръкопляскането някак неусетно преминава в движения, по-типични за самозадоволяване, само щом този, на който е ръкопляскано, вземе че отпадне от схемата. Или както е по-популярно в народопсихологията - защо е нужно на умряло куче нож да се вади?!
Абе много може да се напише за арогантната ярост у хора, които покривайки главата си с шапки започват да се изживяват като крайна инстанция. Не, че шапките са нещо лошо, но определено говорят с пъти повече от няколко реда, написани от някой нещастен неграмотник от ДС. Досиетата са изписани на мутрите, не на листата, а шапка мутра не скрива. Ама такъв подробен анализ би излезнал хептен отвъд ефира, така че и от това ще се въздържа днес.
| |
|
Тема
|
 Re: За честта на каубойската шапка
[re: Alenadrow]
|
|
| Автор |
astronavt (дежурно куче) |
| Публикувано | 12.02.19 08:04 |
|
|
Няма такова нещо като "незаслужено обиждане" като става дума за ВОР-ове, ПОР-ове и Компетентни Утвърдени Радиолюбители. Всичките сенилни дъртаци освен майни заслужават и една хубава тояга.И едва тогава може да им се даде думата ха ха хахах
Гореизброената пасмина когато и да я обидиш все е късно.Разбира се усилията много често могат да бъдат напразни защото пасмината толкова е обиждана и толкова задни части е облизала, че е развила силна резистентност към това народно лечение.
Единственото, което би могло да ги обиди е опит да се разклати твърдата им вяра в собственото им величие на това толкова широкоизвестно поприще - радиолюбителството.Повечето не могат да осъзнаят тъжния факт, че да си "голяма" работа в нещо за, което 95% от населението на планетата не е и чувало е все едно да имаш най-голяма пишка в детската градина.
| |
|
|
|
Мисля, че си пропуснал развитието в тези среди по някои теологични въпроси. Преди няколко месеца мисля, че е било установено, че простото величие е напълно недостатъчно. Знаеш как е - животът е твърде кратък, за да може да обхване приноса на истинските титани на радиолюбителството. Затова май се бяха замислили да преминат направо към следващата фаза - увековечаването чрез решение на УС на БФРЛ. Вече тия ежедневни боричкания не са им в категорията - дойде времето ясно да се каже Кой ще определя кой е тленен и кой е нетленен. Вярваш или не, но ако се разтърсиш все ще го намериш като официално предложение - Те да решат, кой ще е за вечни времена в ефира!
Тук сме коментирали доста неща, повечето от които имаха чисто хумуристичен заряд. Например смешните напъни да се посочват Контрольори на ефира предизвика няколдневно веселие. Но да настояваш за правото да определяш еднолично кой ще е вечен предизвика стъписване дори у мен. По принцип нямаше да пропусна коментар по темата, но в този случай се замислих. За да започнеш да разсъждаваш, че ти си Избраният, който може да да раздава индулгенция за вечно признание и неподвластна на времето непреходност, според мен трябва да страдаш от много сериозна душевна дисфункция. И, противно на опорните точки на ЗКПЧ-то от прерията, тук се опитваме да не засягаме чак толкоз лични въпроси, като детайли от влошено клинично състояние, например.
Човек да е леко изперкал е солта на живота, по някоя и друга закачка със странностите му дава живец, макар и леко на гърба му, но от друга страна на всеки от нас му "мърда" по нещо в главата и в това отношение сме донякъде равни. Обаче да се коментират хора, които са си повярвали, че с един подпис могат да (само)определят кой ще остане величествен, единствен и уникален за времеконтиниума, изисква специализирана психиатрична подготовка и не е коректно детайли да бъдат разнасяни по форумите, защо за страничния наблюдател е убийствено смешно, но човека, който е убеден, че Вселената го е назначила да раздава бележки за непреходна значимост, вероятно изпитва сериозни терзания и преживява много тежък конфликт с реалността.
Та така - тая работа с "голямата работа" остана в миналото. Сега всеки е "голямата работа", затова се търсят варианти да се излезе над тия неща. За съжаление нямам връзки в кухнята на организираното радиолюбителско движение, но няма да се изненадам, ако на следващ етап се подготви специална депеша до Светия синод, изискваща делегирането на права по предложение за канонизиране на Светци, при това ако може направо още приживе, без тия досадни разтакавания по канона. Щото колкото и да е добре да си велик радиолюбтел, сигурно е още "по-така" да си Свят радиолюбител. Единствено не знам дали църковната канонизация не противоречи на светската им индоктринация, но колкото и да са атеистично възпитани, струва ми се, че все за вечно запазено място в каноните на вярата ще направят компромис, ако им се отдаде възможност - благородството задължава, все пак.
Такива ми ти работи. Вече по всяка тема, която подхвана, първо се разсмивам, а после ми става някакво мъчно, защото нещата верно минаха всичко, познато на цирковото изкуство и все повече завладяват територия, доскоро запазена изключително за психиатричната наука.
| |
|
| 
|
|
