На 27 юли се състоя едно странно мероприятие, наречено накратко радио тренировка, с много и все помпозни цели, започвайки от:

"Проверка готовността на бьлгарските радиолюбители,за действия при вьзникване на природни бедствия и крупни промишлени аварии,на базата на наличния човешки и технически ресурс в страната от професионално подготвени радиолюбители и радио-свьрзочни средства."

Още от първата цел се вижда, че ще се направи опит да се симулира нещо значимо, а именно "действия при вьзникване на природни бедствия и крупни промишлени аварии". Така де - няма да занимават радиолюбителите с некрупни аварии, а само при много значими, потресаващи събития.

Но нека видим и други забавни "цели".

"Да се провери техническата вьзможност и уменията на участниците в радио- тренировката,за действия при всякакви атмосферни условия." Разбира се, именно 27 юли е най-подходящият ден в България да се тренират действия "при всякакви атмосферни условия" - ако опитате на 15 ноември или 15 февруари няма да има такава динамика и ще е далеч по-леко. Самата тренировка доказа това - по време на тренировката бяха отчетени смущаващите 2 до 3 градуса разлика в температурите в цялата страна. И не само това, но на места вятър нямаше, а на места беше със скорост 1 метър в секунда - толкова вълнуващо!

Но нека продължим. "Резултатите от проведената тренировка, да бьдат използвани от БФРЛ за изграждане на база от данни и тяхното експертно прилагане при вьзникване на действия в регионални,национални, дори и трансгранични сьбития, с вьзможност бьлгарските радиолюбители да изпьлняват следните функции".

Аз не съм много наясно с експертното прилагане на база от данни, но да видим какви ли функции ще изпълняват радиолюбителите:

"Използване на сьществуващия операторски ресурс от професионално подготвени радиолюбители". Мдаа, друго си е да кажеш "професионално подготвен"... любител!? Не, че няма и такива любители, но какво да правят останалите, любителски подготвени, любители? То не, че става ясно и подготвени в какво де, ама нейсе.

"Незабавно реагиране на вьзникнало сьбитие, т.е.постоянна готовност на техника и човешки ресурс". Така, така - "постоянна готовност" звучи тежко. Пък и за организацията на самата радиотренировка бяха необходими едва два месеца за да се координират 50 човека да кажат колко градуса е в момента при тях без да се скарат в ефира (почти) - че това е толква скоростно, че може да се приеме, че има постоянна готовност.

"Независимост на действията на радиолюбителите от атмосферни условия и енергийни ресурси/източници/". Както по-горе обсъдихме, с неуспорима храброст радиолюбителите доказаха своята независимост от атмосферните условия цял един ден преди горещниците. Не толкова категорично се представиха радиолюбителите относно енергийните ресурси - много от тях се бяха придвижили до местата, откъдето предаваха текущата температура, с помощта на превозни средства, задвижвани с бензин или нафта. Но истинската трагедия беше, че всички радиолюбители - без нито едно изключение - използваха енергиен източник за да захранят радиото си с ток! Някой използваха акумулатори, други направо черпеха ток от контакта, но нито един не можа да демонстрира независимостта на радиото си от енергиен източник - какъв срам за хобито!

"Сьздаване на условия за непрекьснато водене на подготовка на човешкия ресурс и неговото обучение за работа сьс сьвременни технически средства, включително и провеждането на спортно-сьстезателната радио-любителска дейност". Хммм... тва да не е нещо като "да имате некой лев да ви подготвим ресурса за спортно-съзтезателна любителска дейност?" Така де, именно любителският ресурс изисква наличието на условия и непрекъснато водене на подготовка - да не вземе някой да се заблуждава. Професионализъм във всяко хоби и за всеки любител - това е девизът на новото време.

"Участниците в радиотренировката ,представители от името на областните региони, по тяхна преценка , могат да работят от стационарните си местонахождения , или изнесени за работа при полеви условия". Ехх как само звучи - "областен регион" - някак възвисено и гордо. Достатъчно помпозно, за да се почувства човек съвсем мъничък в сравнение с "представителя от името на областния регион". Аааа, да - и да забрави за всякаквите "атмосферни условия" и "независимост от енергийни ресурси". Дето се вика, ако на някой му се стори некомфортно да прекара от 11 до 13 под шарена сянка на 27-28 градуса температура - няма проблем! Може и от уюта на дома да се демонстрират свръхествествени способности за действия по време на крупни кризи!

---

Но да спра най-после с цитатите от този документ, написан изцяло в съгласие с най-добрите традициите на Кремълската демокрация. Нека погледнем малко истината такава, каквато беше тя в реалността. От около 2000 радиолюбителя клас 1 (които имат право да предават на 7060 - официалната честота на мероприятието) в радиотренировката се включиха малко над 50 или около 2.5%. Както и да се гледа този факт, колкото и да се намалява бройката на потенциалните участници (наистина, няма пълна яснота колко всъщност са активните любители с клас 1), то е ясно че става въпрос за пълен провал. Ако горният аргумент не е достатъчен, то нека да погледнем нещата така - 50 участника от 28 области прави малко под двама човека на област. Ако и това не е достатъчно, то броя на участниците от цялата страна едва ли е надвишавал гостите на меропрятието (двама кмета, няколко журналисти, семействата на участниците).

За съжаление циркът не свършва до тук. Радиотренировката е проведена на 7060 KHz - честота заделена за ползване само в случай на бедствие. Това само по себе си нямаше да е лошо, ако IARU бяха уведомени за това. Но поради "перфектната" организация те не бяха, което вече е смущаваща некомпетентност и безпардонност демонстрирана от организаторите.

Но и това не е края. След края на събитието, въпреки мизерната бройка на участниците, то беше определено като "много успешно". Страшно ми е интересно в какъв случай щеше да бъде отчетено като "неуспешно"???

С удвоен ентусиазъм някои от участниците в събитието започнаха да пишат отчет до ... "представителя на Кристалина Георгиева". Вече се вихрят някакви фантазии за организиране на "постоянни областни станции", които, разбира се, ще предават "информация на главната станция". Разбира се няма как двама човека на област да имат каквато и да било информация (освен за температурата), та затова ще трябва да измислят някак си откъде да я вземат, но важното е да се решат "главните" неща.

Същевремено никой не иска да види буквално плачевното състояние на радиолюбителството в България - без истинско представителство, с постоянни дребни междуличностни конфликти, с жалки опити за "вземане на пари от държавата" и непрекъснати обвинения в това.

За съжаление подобни жалки изпълнения вредят изключително много на репутацията на радиолюбителското движение като цяло, тъй като са очевиден опит "да се усвоят едни пари" без да бъде направено нищо.

Вместо да се седне и да се анализира защо имаше цели области, от които не работеше никой, се пишат доклади до разни бюрократи. Вместо да се мисли как да се увеличат участниците от 50 на 500 догодина и 5000 след десет години, се отчитат успехи по напълно неясни критерии.

Чаках около седмица някой да се "похвали" тук, но явно организаторите и "отчетниците" предпочитат комфорта на форума на БФРЛ, където необезкоявани са разменят любезности, от които става ясно какъв невъобразим принос биха имали във всяка крупно-драматична ситуация.

Та затова реших да изложа аз моята гледна точка. Иначе в радиотренировката имаше и колеги, които участваха с ентусиазъм и наистина изпробваха своите възможности да комуникират на изнесена позиция, при липса на ток и в напълно полеви условия, включително с мобилни антени и т.н. Поне двама колеги използваха видове антени, специално конструирани за близки връзки на КВ. Въобще, както винаги в България, всичко и всички бяха на ниво с изключение на организаторите и сребролюбците.

За мен, от 75 само 4 реда имаха смисъл. Навремето имаше едни "щатни" критици, аз си мислех че са изчезнали след изчезването на "кремълските" порядки, но явно съм се излъгал. Очевидно писането на коментари ти се удава, но четенето им е досадно. Сигурно виждаш смисъл в писанията си - лично аз не виждам никаква полза, поне за мен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Щатни критици е имало още от около 1600-та година в университета в Кеймбридж например. Целта им е била да критикуват щатните учени, защото иначе последните много бързо започвали да си вярват, че знаят всичко и просто преставали да извършват полезна дейност.

Благодаря, че си намерил 4 реда със смисъл в тях и си отделил време да го споделиш, но и се извинявам, че съм ти досадил. За да разсееш досадата можеш да посетиш форума на БФРЛ - там дискусията дали 50-тината души, успели да съобщат температурата в ефира без да се скарат, са безценни, незаменими или просто велики, все още тече с пълна сила

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Интересно ми е, какво би било твоето предложение за съдържанието на тренировъчните радиограми за такова мероприятие?

На мене също ми е любопитно как виждаш, че трябва да бъде проведено това мероприятие?

Много е модерно да критикуваш някой който може и прави нещо но не по начин който на теб ти харесва. Ти не можеш, не си го правил, не знаеш как се прави но предполагаш и затова даваш подробни психологични анализи и отценки на хора с много повече опит и познания от теб. Иначе казано - интернет поколението което смята, че всичко по дефиниция му е дадено на готово и всички са му длъжни.
Воденето на радиомрежа е изкллючително сложно и особенно когато става дума за работа в критична ситуация. Дори професионалните диспечери се затрудняват при по екстремни обстоятелства. Дали ще е температура или брой летящи чинии няма голяма разлика за рапорта. То ако човек погледне какви смешни учения правят военните - хвърлят човек от кораб във водата и го вадят с хеликоптер. Или го качват от кораба с важе на хеликоптера. Но за всички тези неща си има причина. Много е лесно от клавиатурата като реално нищо не си направил.
П.П. Аз ще участвам за извънземните с корабния си радар качен на покрива.

Това е изключително важен въпрос и ще се опитам да го коментирам, макар и според мен самото мероприятие да е безмислено в този си вид.

А въпросът е важен, защото от неговия отговор зависи за какво всъщност се готвят организаторите. Аз мисля, че е очевидно, че радиолюбителите могат да направят гласова връзка на известно разстояние - та нали точно в това им е хобито?

Въпросът е, обаче, в случай на бедствие или авария, откъде те ще вземат информацията, че да я предадат на "главната станция"? А дори и да имат отнякъде някаква инфромация, какво главната станция ще прави с нея?

Без тези отговори е очевидно, че цялата работа е един цирк, особено ако броят на участниците е маргинален. Просто защото няма никакъв смисъл да имаш връзка и да няма какво да съобщиш по нея. А няма какво да съобщиш, защото няма как двама човека на област да имат каквато и да било смислена информация - в най-добрия случай може "да са чули нещо".

Дори по време на радиотренировката един колега завърши така - "а температурата я знаете каква е". Е, малко подскочиха организаторите, дори му направиха забележка (ужким на майтап), но наистина я знаеха - колегата беше близо до тях.

Та така. Ако организаторите имаха сериозни намерения, те щяха да уточнят какво точно тренираме, т.е. каква е постановката. Във всички учения, в които съм участвал - от начлното училище (евакуация при пожар или земетресение), през военното обучение в средното училище на времето, та до казармата - винаги са имали някаква фабула. Никога не съм видял свързочниците в нашата дивизия да си разменят текущата температура с други поделения и да викат на това учение. Както и не съм видял кашиците да викат учение на сутрешнто бягане, макар на учение също да бягаха доста.

Ако човек иска да е сериозен и отговорен към тези неща, то тогава работа е проста - решава се каква ситуация ще се симулира, кой какви задачи трябва да изпълни в нея и как ще се отчита изпълнението на задачите - т.е. задава се предварително критерии какво ще се счита за успех и какво за провал.

Иначе опитът да се съчетае годишната (традиционна вече) среща на радиолюбителите близо до Рожен с някаква уж тренировка е смешен. Както вече дадох пример и любителите-астрономи имат подобни сбирки (даже доста по-чести, през различни сезони), но доколкото ми е известно никому още не хрумнало да твърди, че тренира за сблъсък на земята с астероид.

Ако пък ще правим наш "field day" - да го направим както трябва. Да има някаква форма на състезателен елемент, да има някаква все пак продължителност (24 часа е добре), да има правила, регламент и т.н. Тези неща в общи линии са измислени и няма много какво да се добави. Винаги и всеки може да попита който и да е колега от САЩ или Германия (германци има колкото искаш в ефира и връзката с тях е тривиална) как я правят там работата, а и БФРЛ може да се обърне за официална помощ към техните федерации.

Иначе от нещо средно между приятна среща, тренировка за действие при природни бедствия и крупни промишлени аварии, и field day не излезе нищо смислено в ефира. И други години колеги са работили изнесени от Родопите, сигурно и други години някой е споменавал температурата, а и връзките не са били по-малко - що беше необходима тази излагация с тези документи изпълнени с тежко звучащи, но лишени от смисъл високопарни фрази. Кому бяха нужни комуникации на аварийна честота с подвиквания "честота занята" и прочее демонстрации на нашенския манталитет?

Колега,

Аз започвам леко да се съмнявам ти дали наистина си толкова опитен, колкото пишеш. Един нормален pile up е от 200 души поне и това се случвало на всеки, който е работил в ефир. В този смисъл "Воденето на радиомрежа" от 50 души не ми изглежда чак пък толкова сложно, нито нещо изключително. Особено пък по начина, по който беше проведена тренировката - "главните" питат, а другите отговарят, когато им дойде реда. Това, разбира се, не е начинът на водене на комуникация при екстремни обсоятелства и всеки, който е бил в казарма би следвало да го знае това.

Ааа, и между другото - ваденето на човек от водата с хеликоптер е изключително сложно нещо - изисква перфектна екипна работа от поне двама а най-често и трима човека. Както казвам перфектна имам предвид до милиметър и до милисекунда. А пък вдигане на човек от палуба (която е пълна с какви ли не предмети) е може би по-сложно от това да го извадиш от водата. Как ти хрумна, че това са смешни учения?

Ясно си личи, че не си следил дискусията преди самата тренировка, в която беше подчертано, че трафика предаван по време на самата тренировка по никакъв начин няма да прилича на авариен трафик (по съдържание). Причината е повече от ясна - има много хора, които няма да са чували за тренировката. Има и чужди станции, които ще слушат на честотата. При предаване на авариен трафик много лесно може да бъде объркан с истински такъв и по този начин някой да се обърка и да вдигне я журналисти я служби по тревога.

Това за температурата беше шега на оператора. Подскачането на главната станция беше заради това, че изобщо по начало, а и самата тренировка изискваше пълно спазване на радиодисциплина, което явно някои хора не можаха да се удържат да го направят - някой с температурата, друг реши да си прави лафче с участник непосредствено след негов рапорт към главната станция, някои други - с работата си на честотата с банани в ушите (колеги от Украйна например).

Малко отпред назад - темата за това, кой от къде и на къде ще дава информация беше засегната сериозно на самата оперативка след тренировката. И в този ред на мисли, твоята критика в този си обем и без конкретни предложения, ми идва в повече - без да си участвал предварително в обсъждането, без да си бил на оперативката след тренировката.

Всъщност, бих предложил другия път да организираш тренировката - аз ще участвам независимо от това, какво ще трябва да се предава и как.

Колега,

Лично на мен ми се струва най-интересен модела на американския field day. Има доста информация по интернет, а пожелавам на всички и да им се случи да присъстват, пък дори и само като наблюдатели - интересно е. Няма да го обяснявам подробно - всеки може да се информира - но накратко там има и елемент на игра и елемент на състезание и стимули за различни и нетривиални връзки. Има и необходимата продължителност от 24 часа, през които човек осъзнава колко малко ток всъщност "побира" един акумулатор.

То е ясно, че в България няма как да се съберат 30000 човека, но ако всичко се направи добронамерено и безкористно 500 ще се съберат, а ще се намерят и спонсори и т.н.

Но за да стане това първо трябва една федерация обърната към всички любители и представена от сериозни и отворени хора. Сегашния председател беше доста ентусиазиран в началото, но после се пусна по течението и май ще остане в историята като човекът, направил офиса на БФРЛ, но не и с кой-знае какви успехи за разпространението на хобито.

Не знам доколко си запознат, но само като пример ще ти дам, че в момента форума на БФРА се модерира от човек, който след едно (не много силно, но все пак почуствано като такова) земетресение в София участваше в потресаващо вулгарни разговори и затискане на колеги на един от репитрите.

Това, разбира се, няма как привлича вълни от ентусиазирани любители, а е сигурно най-дребния проблем. Но същевременно е доста показателен.

Същевремено има много колеги които развиват кой-колкото може, но те пък въобще избягват вече всякаква публичност, защото "старите лампи" са готови да псуват по всичко, дето не е пенсионирано. И така заради 5-10 "опитни колеги" сега радиолюбителството е по-скоро разделено на групи, в които хората се разбират отлично, но самите групи почти не общуват помежду си и съответно никога не участват в общи инициативи.

Въпросната "тренировка" беше като игра от забавачката в сравнение с това, което правят "шофьорите" от офроуда всеки уикенд - ако говорим за полеви условия, но те бяха толкова обиждани, че едва ли някога ще се включат в каквото и да е мероприатие със "старите лампи" (или въобще някоя друга група, различна от тяхната си). А при една авария не знам дали те няма да са най-полезни - доказали са, че помагат в трудни моменти. Не съм от тях и не ги хваля, просто отбелязвам колко всъщност пречи разедиенението на всяко едно начинание.