Здравейте.

Имам такъв въпрос.

Как да различавам по-нискочестотните от по-високочестотните феритни сърцевини по цвета, когато се е изтрила маркировката по тях.

Някои са почти черни, други - сиви, по-светлосиви и т.н.

Благодаря за вниманието.

Някога,когато правехме UW3DI, LZ1AQ се търсеха сърцевини(тороиди, двуцефки) и от тогава ми е останал спомен, че по-високочестотните са по-меки, сиви на цвят.Тогава открих подходящи двуцефки, сиви, драскат се с нокът, имаха синя точка.

Благодаря.

Все пак, ако си решил да правиш нещо, не разчитай на цвета, за да няма неприятни изненади при оживяването. Най-добре провери магнитната проницаемост, като навиеш няколко навивки и измериш индуктивността. След това по формулата. Измерването с обикновен LC метър обаче също може да те излъже, защото е на ниска честота. Затова се връзва и един кондензатор и се мери резонанса с гриддип около работната честота.

Tова е най-мътната материя с която още не съм се преборил през цялата си радиолюбителска практика - колкото по задълбавам, толкова по не са ми ясни нещата. В крайна сметка разбрах, че едни и същи феритни материали могат да се ползват както на ниски, така и на високи честоти, като единствен критерий за това , какъв материал ще ползваш е широчината на честотната лента - при резонансни вериги се използват ферити с ниско Мю и високо Кю (

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според мен 1VB ти даде най-точния съвет. Не може да разчиташ на цвят на ферита или дори на цвят на маркировката ако не знаеш точно кой е производителя. Няма уеднаквен стандарт за маркировка и аз съм виждал ферити с еднакви цветове и различни миксове. Да не говорим че сърцевини има цветово в цялата гама на дъгата от виолетово до червено и в кви ли не комбинации в зависимост от производителя. Като допълнение - ако сърцевината е феритна, най-вероятно няма да има маркировка и боя върху нея. Тези, цветните тороиди и сърцевини обикновено са направени от материали, различни от ферит с по-особени магнитни характеристики - например червените или червено-сиво тороиди често са прахо-образно желязо, а не ферит. Има и сърцевини (дори тороиди) от материали без каквито и да е магнитни качества и служат един вид като форма да се навие "въздушен" индуктор.
Ако имаш шепа ферити с неизвестен произход, най-лесния начин е да направиш измерване но ще ти е нужна съответната апаратура - грид-дип метър, векторен анализатор или RF LC метър. Както каза 1VB повечето LC метри работят на ниски честоти - 20 до 100 kHz, което не ти върши особена работа. Трябва ти метър който може да измери около работната честота или някоя доста по вискока честота някъде във HF диапазона. Правиш индуктор с няколко намотки и мериш индуктивноста, като смяташ по формула намотките, размерите на сърцевината и измерената индуктивност за да изчислиш мю-то.
Ако ще ги ползваш за RFI подтискане, пак може да направиш индуктор и да измеиш Z-то (импеданса) и да сметнеш мю-то.
Феритите са организирани в т.нар. миксове - тоест стандартна смесица от феритни материали, която дава определени характеристики. Не е особено трудно да се определи по горните начини, към кой микс принадлежи съответната сърцевина. Мю-то варира в определени граници дори в рамките на един и същ микс, но не е нужна кой знае каква прецизност в измернаването на същинското мю. Ако ги ползваш сърцевините в резонансни кръгове ти е нужно да знаеш приблизително каква индуктивност ще ти даде и винаги можеш да настрош допълнително точния резонанс. Ако ги ползваш за подтискане, пак същата работа - изкаш да знаеш приблизителния импеданс на дросела за съответната честота.
Със сигурност ще ти е нужна някаква измервателна апаратура
Ето една статия която хвърля светлина върху меренето с векторен анализатор - http://www.eham.net/articles/16319

Много ви благодаря за тези изчерпателни отговори.

Просто имам няколко броя свалени от различни места - предимно от захранващи блокове за компютри и им търся приложение.

Отново много ви благодаря за експертните отговори.

По съвети от колеги на cqham.ru по-добре да не изпозлваме феритите от дънни платки и комп. захранвания в резонансни контури и широколентови трансформатори. Остава приложение като дросели в захранващите вериги (и там едно наум имам).

Аз като Тома-неверни пробвах с един такъв (от филтър от комп захранване : жълно-бял) като трансформатор 1:4 за усилвател на мощност с транзистор ИРФ за QRP на 3,5 MHz. Резултатът е плачевен - видими загуби и добро "нагряване" на ферита.

В резонансни контури не съм си и помислял да тествам.

Приемливо добре работят феритни тръби от CRT монитор като широколентови трансформатори за КВ, но всичко е въпрос на късмет на какъв екземпляр ще попаднеш.

Въпросните жълто-бели тороиди от импулсните захранвания и компютърните дънни платки дори не са направени от ферит.
Тези тороиди са от прахо-образно желязо с намалено водородно съдържание (Hydrogen reduced) (микс 26). Имат мю (75) и доста ниско Q така че не стават за резонансни вериги. Препоръчват са за правотокови дросели (DC до 800 kHz), за каквото и се ползват в тези захранвания. (това по данни на Наръчника). Нормално е да греят :) целта им е да превръщат HF в топлини загуби.
Аз обикновено изрязвам парчето гетинакс от платката на захранването, където са разположени, заедно със съседните кондензатори и стават за чудесни минитюрни филтри. За по-голям ток, могат да се нанижат 10-на на дебел проводник или медна тръбичка. За друго обаче не стават

Влади, като отвори дума за феритните цилиндри от видео кабелите, пробвал ли си ги как се държат като балуни? По-точно нанизани достатъчно голямо количество за спиране на ВЧ по оплетката на коаксиала?