Здравейте.

Имам такъв въпрос.

Как да различавам по-нискочестотните от по-високочестотните феритни сърцевини по цвета, когато се е изтрила маркировката по тях.

Някои са почти черни, други - сиви, по-светлосиви и т.н.

Благодаря за вниманието.

Някога,когато правехме UW3DI, LZ1AQ се търсеха сърцевини(тороиди, двуцефки) и от тогава ми е останал спомен, че по-високочестотните са по-меки, сиви на цвят.Тогава открих подходящи двуцефки, сиви, драскат се с нокът, имаха синя точка.

Благодаря.

Все пак, ако си решил да правиш нещо, не разчитай на цвета, за да няма неприятни изненади при оживяването. Най-добре провери магнитната проницаемост, като навиеш няколко навивки и измериш индуктивността. След това по формулата. Измерването с обикновен LC метър обаче също може да те излъже, защото е на ниска честота. Затова се връзва и един кондензатор и се мери резонанса с гриддип около работната честота.

Tова е най-мътната материя с която още не съм се преборил през цялата си радиолюбителска практика - колкото по задълбавам, толкова по не са ми ясни нещата. В крайна сметка разбрах, че едни и същи феритни материали могат да се ползват както на ниски, така и на високи честоти, като единствен критерий за това , какъв материал ще ползваш е широчината на честотната лента - при резонансни вериги се използват ферити с ниско Мю и високо Кю (

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според мен 1VB ти даде най-точния съвет. Не може да разчиташ на цвят на ферита или дори на цвят на маркировката ако не знаеш точно кой е производителя. Няма уеднаквен стандарт за маркировка и аз съм виждал ферити с еднакви цветове и различни миксове. Да не говорим че сърцевини има цветово в цялата гама на дъгата от виолетово до червено и в кви ли не комбинации в зависимост от производителя. Като допълнение - ако сърцевината е феритна, най-вероятно няма да има маркировка и боя върху нея. Тези, цветните тороиди и сърцевини обикновено са направени от материали, различни от ферит с по-особени магнитни характеристики - например червените или червено-сиво тороиди често са прахо-образно желязо, а не ферит. Има и сърцевини (дори тороиди) от материали без каквито и да е магнитни качества и служат един вид като форма да се навие "въздушен" индуктор.
Ако имаш шепа ферити с неизвестен произход, най-лесния начин е да направиш измерване но ще ти е нужна съответната апаратура - грид-дип метър, векторен анализатор или RF LC метър. Както каза 1VB повечето LC метри работят на ниски честоти - 20 до 100 kHz, което не ти върши особена работа. Трябва ти метър който може да измери около работната честота или някоя доста по вискока честота някъде във HF диапазона. Правиш индуктор с няколко намотки и мериш индуктивноста, като смяташ по формула намотките, размерите на сърцевината и измерената индуктивност за да изчислиш мю-то.
Ако ще ги ползваш за RFI подтискане, пак може да направиш индуктор и да измеиш Z-то (импеданса) и да сметнеш мю-то.
Феритите са организирани в т.нар. миксове - тоест стандартна смесица от феритни материали, която дава определени характеристики. Не е особено трудно да се определи по горните начини, към кой микс принадлежи съответната сърцевина. Мю-то варира в определени граници дори в рамките на един и същ микс, но не е нужна кой знае каква прецизност в измернаването на същинското мю. Ако ги ползваш сърцевините в резонансни кръгове ти е нужно да знаеш приблизително каква индуктивност ще ти даде и винаги можеш да настрош допълнително точния резонанс. Ако ги ползваш за подтискане, пак същата работа - изкаш да знаеш приблизителния импеданс на дросела за съответната честота.
Със сигурност ще ти е нужна някаква измервателна апаратура
Ето една статия която хвърля светлина върху меренето с векторен анализатор - http://www.eham.net/articles/16319

Много ви благодаря за тези изчерпателни отговори.

Просто имам няколко броя свалени от различни места - предимно от захранващи блокове за компютри и им търся приложение.

Отново много ви благодаря за експертните отговори.

По съвети от колеги на cqham.ru по-добре да не изпозлваме феритите от дънни платки и комп. захранвания в резонансни контури и широколентови трансформатори. Остава приложение като дросели в захранващите вериги (и там едно наум имам).

Аз като Тома-неверни пробвах с един такъв (от филтър от комп захранване : жълно-бял) като трансформатор 1:4 за усилвател на мощност с транзистор ИРФ за QRP на 3,5 MHz. Резултатът е плачевен - видими загуби и добро "нагряване" на ферита.

В резонансни контури не съм си и помислял да тествам.

Приемливо добре работят феритни тръби от CRT монитор като широколентови трансформатори за КВ, но всичко е въпрос на късмет на какъв екземпляр ще попаднеш.

Въпросните жълто-бели тороиди от импулсните захранвания и компютърните дънни платки дори не са направени от ферит.
Тези тороиди са от прахо-образно желязо с намалено водородно съдържание (Hydrogen reduced) (микс 26). Имат мю (75) и доста ниско Q така че не стават за резонансни вериги. Препоръчват са за правотокови дросели (DC до 800 kHz), за каквото и се ползват в тези захранвания. (това по данни на Наръчника). Нормално е да греят :) целта им е да превръщат HF в топлини загуби.
Аз обикновено изрязвам парчето гетинакс от платката на захранването, където са разположени, заедно със съседните кондензатори и стават за чудесни минитюрни филтри. За по-голям ток, могат да се нанижат 10-на на дебел проводник или медна тръбичка. За друго обаче не стават

Влади, като отвори дума за феритните цилиндри от видео кабелите, пробвал ли си ги как се държат като балуни? По-точно нанизани достатъчно голямо количество за спиране на ВЧ по оплетката на коаксиала?

Един много добър ресурс за ферите е каталога на Fair-Rite. В него има много полезна информация за всеки микс и за характеристиките му, включително и графики на мю спрямо честота и импеданс на спрямо честота на за цилиндрите за подтискане на RFI.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря Hamcho. Да каталога е супер и заедно с наръчника на K9YC ни улесняват много при покупката на ферити. Обаче въпросът е дали могат да се използват наличните или по-лесно достъпните тук. След като CRT мониторите се насочиха към кофите за боклук, цилиндрите от кабелите им се намират в достатъчни количества. Точно технита графики на мю и Z от честотата са ми интересни :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Предполагам че и при тях има разлики от кабел до кабел и от производител. Ако сколасам да намеря време идната седмица, ще пусна някоя и друга графика на векторния анализатор на Z-то на експериментален балун (или то по-скоро е унун / choke) и на индуктор с такъв ферит.

Темата отдавна е разисквана тук:

http://forum.qrz.ru/thread12762.html

http://forum.qrz.ru/thread24319.html

По идеи за ШПТ на PA резултатите са добри и усилвателят се експлоатира почи година.

На въпроса на 1VB!
Вальо, на времето (миналата година) спретнах няколко такива балуни, по идея на съответната дискусия в QRZ.ru форума на съответната тема. Първият балун работеше на моя FD дипол (несиметричен) и по време на LZ-CW републиканския контест забелязах че КСВ-то започна рязко да се вдига( това на вторият или третият час), свалих антената от мачтата и веднага се усети че е загрял и то доста. В последствие доработих проблема с паразитните индуктивности, смених феритите с други и този проблем се забрави.
След това изпробвах няколко такива балуна в схема на Делта на 14 и 21 MHz - със съответното съотношение за трансформиране на 100-те ома импеданс на делтата към 50 ома коаксиал - това даде две предимства - първо, отказваш се от кабелния 75 омов транформиращ отрязък, който е доста дълъг и е само за този обхват и 2.Можеш да "вържеш" няколко делти към един и същ кабел без да се притесняваш за съгласуването. В последствие DL2KQ публикува на сайта си още по просто решение за захранване на диполи и делта с такива феритни цилиндри и въпросът отпадна от самосебе си. Но и досега, като бракувам монитори - режа кабелите и прибирам всичко черно феритно и "желязно"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Май говорите за различни неща.
1VB написа:
"Влади, като отвори дума за феритните цилиндри от видео кабелите, пробвал ли си ги как се държат като балуни? По-точно нанизани достатъчно голямо количество за спиране на ВЧ по оплетката на коаксиала?"
Вал говори за 1:1 токов балун или още известен като common-mode current choke, а не за съгласуващ балун.
Докато при съгласуващия балун загубите във фертитната сърцевина трябва да са минимални (все пак това си е един трансформатор), при common-mode current choke-a е точно обратното - подбира се ферит който има колкото се може по-големи загуби в съответния честотен обхват - целта е да превърне токовете които текат само по оплетката на кабела в топлина. Ако такъв балун грее прекалено, просто означава че КСВ-то на антената е прекалено високо и в резултат доста енергия се "връща" обратно по ширмовката. Нагряването на такъв балун обикновено го прави по-малко ефективен, съответно по-голям ток тече и в края на краищата води до спукване на сърцевините и/или стопяване на изолацията на кабела. Дебелите книги препоръчват Z от минимум 1 кОм за такъв choke.
Идеалния материал е микс 31 за ниските ленти (160м - 80м) или ако се работи на по-високи честоти, компромис е микс 43. Моите лични наблюдения върху няколко от тези феритни дросели (ако помня добре носеха маркировка "KGW"), на краищата на мониторните кабели е че по-значителния им импеданс е във ниския VHF обхват и нагоре със максимум импеданс около 100-120 МHz. Това не означава че не са използваеми, просто означава че трябват повече от тях за да се стигне 1 кОм на HF.
Импеданса им се увличава на квадрат със всяка нова намотка (минаване на кабела през сърцевината) - тоест по-добре един ферит с 2 намотки от колкото 2 с по една. (пак говориме за ниските ленти, на по-високите честоти се получава паразитно капацитивно съгласуване между съседни намотки минаващи през съцевината и ефективноста на дросела се намалява значително, когато има повече от една намотка. Естествено, ограничение и е дебелината на ползвания кабел, но само за балун-а човек може да ползва парче от тефлоновите кабели - например за моя вертикал, ползвам феритни пръстени миск 43 с голям диаметър и организирани като "двуцевка" и няколко намотки RG-142. При 1 kW няма значително нагряване, но и КСВ-то по начало никога не превишава 1.8:1 (обикновено е около 1.3-1.5 в зависимост от лентата)
Щом намеря време ще пусна на VNA няколко тестови сърцевини от различни кабели и картината ще стане доста по ясна.

Ако пишеш и съкращенията с по-ясни съкращения и превод като "common-mode current choke", "choke", "KGW", "VNA" малко ще е по-разбрано. Аз лично такива понятия не искам да знам и няма да търся какво значат.

Странна работа, Hamcho пише нещо полезно за всички и го пише както му е удобно. Термините, съкращенията и чуждиците са общоприети и общоизвестни. Все пак никой не се е родил научен и ако срещне непозната дума, може да пита Гугъл какво значи, а не да претендира към човека, отделил от времето си за да помогне на другите. Щом не искаш да знаеш какво значат понятията, значи просто темата не ти е интересна.

С подобен начин на мислене, да се чуди човек как нещо изобщо си научил. Без да имам намерение да обижам, но съзнателно да само-ограничаваш знанията си, само защото си видял дума/съкращение на английски, не е поведение което се наблюдава в хората с високо IQ (ще го напища специално на български "коефицент на интелигентност"). Може и чист мързел да е - "дайте ми смляно и изплюто, че ме мързи да се напъна малко". Който и да е от двете - не мисля че е мой проблем. Ако се интересуваш от радио-любителство и заработиш някога на високо-честотните обхвати ще ти се наложи да използваш английски и да знаеш съкращенията. Ако пък радиолюбителството за теб се свежда само до ползване на рипийтър (ух - още една английска дума написана с кирилица, я да пробвам ре-транслатор - хм...пак не става, пак английска дума написана на кирилица... сетих се - пре-предавател...този път звучи българско), интересно как се справяш със съкращенията по малките бутончета и с какъв точно термин заместваш думата "скуелч"?
Ако пък имаш и проблем с думи като "витка" и всичката информация, която черпиш е от шепата радиолюбители в България и няколкото книги издадени на български - в много малък свят живееш...
То пък се превърна в четене на морал ...

"Reality is not optional.''

Да, русниците от forum.qrz.ru не обичат английската терминология.

Информацията, която дава Hamcho е толкова смляна и достъпна, че е с пъти по-лесно да провериш едно съкращение, отколкото да я събереш сам. Кажи просто едно "благодаря", ако искаш нещо да кажеш, пък не знаеш какво. Опитваш се да поучаваш човек, който е отделил от времето си да обясни нещо на разбран и достъпен за повечето хора език. Сигурен съм, че дори да не можеш да намериш значението на съкращение или дума или израз, Hamcho би ти помогнал, дори да е не е очевидно, че ти би го заслужавал, стига да успееш да формулираш въпроса си.

Ето няколко бързи измервания които направих на ферит отрязан от мониторен кабел.

Нормално се измерва комплексния импеданс, но реших да хвърля едно око на затихването също:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Hamcho Hamchev на 05.11.10 16:38.

Добра работа, Hamcho, TNX!
Нямам време да сравня резултатите с графиките от каталога на Fair-Rite, но ми се струва, че не са много далече от феритите, които се използват за токови балуни, например 43 и 31. Съпротивлението на НЧ даже е по-високо. 10 броя изглеждат достатъчни за трибандер 14-21-28, което никак не е много. Досега съм събрал 7, на някой да му се намират излишни?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите