Известно е че след по дълъг престой в кутията за запчасти лампите "гълтат въздух" и при включване без подготовка в режим с подадено анодно напрежение дават "прострел" през газовия облак и резултата е - решетката на парцали и лампата е за боклука. Лично аз съм си запазил една 6146 - чисто новичка, поставена директно от кутийката в цокъла на TS520 с дупка в стъклото - един два месеца ми бяха необходими докато разбера защо ми горят бушоните на трансивера - сложих старите лампи и проблемите отидоха там където им е мястото - в кутийката "горчив опит"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Въпросния flash-over, за който говориш е много неприятно нещо и може да има сериозни последствия и за усилвателя. По време на flash-over, плазмата която се получава в лампата поради наличието на газове, прогаря дупки в решетките и това е по-лекия вариант - само лампата страда. По-тежкия е когато прогорената и разнищена решетка даде късо с анода - тогава се получават един куп чудеса! Особено често се наблюдава при лампи с хоризонтален монтаж.
Като цяло лампите не стареят добре, когато не се ползват - с годините буквално "гълтат възух" - няма съвършенно херметизирана лампа - газови молекули винаги проникват с течение на времето.
Не мога да говоря за руските лампи, тъй като не съм ползвал, но американските мощни предавателни лампи, имат т.нар. getter. Това е химическа композиция отложена върху анода, която след загряване на лампата, влиза в реакция със газови молекули и метални изпарения и поддържа вакуума в лампата. За да работи getter-a му трябва топлина - колкото по-горещо, толкова по-добре за него.
Има много изписано как да се подготвят лампи за пускане в експлоатация - това което аз съм си избрал да следвам, и не съм имал до сега проблеми е :
След инсталиранто на новите лампи, усилвателя се оставя включен (само отопление на катодите, без вход) за известен период от време - за лампи по стари от 1-2 години - минимум 4 часа + 1 час за всяка година, която лампата е стояла неизползвана. Максимум 8-12 часа.
Топлината от катодите активира getter-a и той започва да очиства вакуума. След този период от време, усилвателя се поставя в режим на понижено анодно напрежение (ако например има превключвател CW/SSB). Поддава се по малко вход, като се товари в dummy load. Следи се стабилноста на анодния ток. (ако лампата е стъклена лесно може да следи и за признаци на flash-over). Ако няма нестабилности и проблеми, вдига се по малко входния сигнал и се натоварва пак и така докато се стигне до пълната входна мощност. Анодa трябва да се понагрее добре - това пак се вижда лесно ако лампата е стъклена. Ако има нестабилности и признаци на проблеми - процеса се спира и се оставя да "пече" само на катодно отопление в продължение на няколко часа и се повтаря отново докато се стигне пълна мощност.
Стигането до пълна мощност трябва да е постепено и прдължително поради факта че понякога силен аноден ток може да "избие" от анода метални изпарения, за които не е имало признак при по-ниска мощност. Веднъж с добре нагрети аноди е хубаво да се поработи и в ефир :-) (стига анодния ток да е в норма и лампата да е в работен режим - някой усилатели не харесват, когато входния сигнал им е прекалено нисък) хем няма да е толкова скучно, хем getter-a върху анода ще доизчисти вакуума.
Разбира се, който иска може да се рови из усилвателя и да прави модификации. С горния метод пуснах двойка мощни 572B триоди, с производствена дата през 80-те.
А най-добре е изобщо да не се стига до там, като лампите се "въртят" през усилвателя - вместо човек да им се любува в кутийки, сменят се през година - две. Така двата комплекта се износват равномерно и вакуума се поддържа в добра форма.

И руските лампи са с гетери.Говоря за стъклените поне.При направа на лампата първоначално тя е пълна с въздух.Гетера във вид на хапче се нагрява с ТВЧ перз балона и по този начин се постига вакуума в балона.Гетера се слага с разчет на излишък откъм количеството въздух , така че част от него остава нереагирала.Точно тази част позволява при тренировка да се премахне проникналия евентуално въздух при дългогодишно съхранение.
На някои руски лампи в паспорта им пише даже на колко време да се прави тренировка и при какви режими.

Като сте отворили темата за лампите да обадя само че имам едно ГУ13 ... не е работило и ако на някой му трябва такова нещо ще го спазарим :)

Може ли аз да я поискам?
tsvejen@yahoo.com

Ха интересно , на мен до сега за щастие не ми се е случвало подобно нещо. Най старите ми лампи са Мулардски GZ34 произведени 58-ма година и работят абсолютно безпроблемно.

С какви лампи сте наблюдавали това явление?

Въпросното явление се наблюдава най-често в мощните предавателни лампи - те имат големи балони - съответно голям обем в който да се поддържа вакуум, големи аноди - голяма площ от която да се отделят метални пари и включвания и най-вече големи анодни RF токове и напрежения, които да създат плазмата по време "прострел" (flash-over). Лампите за които говориш са малки изправителни лампи, работещи най-вероятно на по-ниски честоти и с малко напрежение и ток. (не че е нечуван "прострел" и по-малки лами но става много по-рядко)
Друг момент е това, че "прострела" се наблюдава в лампи които не са ползвани години наред и се пускат в експлоатация. След като лампата поработи известно време, getter-а в нея "почиства" вакуума. Просто, първото включване след изключително дълъг период е най-критично и може да я повреди.
Ако лампите се ползват редовно няма такава опасност - за това казах че ако човек си пази резервни лампи е по-добре да ги вади от кутийките и да ги впряга в работа от време на време.

В друг форум стана дума за газопоглъщателите и реших, че краткото им описание, което направих, ще бъде полезно и тук.
При интерес мога да напиша и по-подробно за т.нар. "тренировка" на радиолампите.
Газопоглъщателят, по-известен като гетер, служи за поддържане на определено ниво на вакуум в балона, необходимо за обезпечаване на:
- Дълговечност на активното състояние на катода
- Високовакуумен, чисто електронен раздяд.
Гетерите се делят на две групи:
- Разпръскващи
- Абсорбационни
Разпръскващите гетери, както сочи името им, се свързват с газовете в балона в момента на разпрашаването в следствие на висока (500-1200 оС) температура, по време на производството на лампата. Фракциите, получени от този процес, се отлагат върху балона, образувайки специфични сребристи или тъмнокафяви петна или върху специално предвидена за това площ, наричани често гетерно огледало. За материал на този тип гетери се използва:
- Магнезий и магнезиево-алуминиева сплав. Използва се във форма на лента, прах или паста. Абсорбира останалия кислород в балона единствено в момента на разпрашването си.
* Всички по-долу описани гетери от групата, освен кислород, поглъщат и останалите в балона азот, водород и въглероден двуокис. Абсорбират както в момента на активацията си, така и след това, ако температурата надвиши 200 оC.
- Барий и сплави Al-Ba, Mg-Ba. Въвежда се в балона във вид на специални тръбички или шайби. Използва се в повечето стъклени и приемо-усилвателни лампи с малка и средна нощност с оксиден и ториран волфрамов катод.
- Алба (Термит). Използвал се е в старите бариеви лампи. Тъй като при него се извършва и горене, той се отличава с високо излъчване на остатъчни газове и в момента не намира приложение
- Бариев берилат върху танталова или титанова лента. Използва с в съвременните мощни стъклени и метални приемо-усилвателни лампи. В миниатюрните лампи се прилага във вид на специални таблетки, изработени от никел, известни като "Баги" и "Бато", включващи допълнителни съставки като железни окиси и ториев прах.
Основният недостатък на разпръскващите гетери е необходимостта от достатъчна площ за гетерното огледало. Много често, особено в миниатюрните и металокерамични лампи това не е възможно. Там то може да доведе дори до късо съединение между електродите.
Затова са разработени абсорбационните гетери. Те се изработват от порести метали и сплави, които в условията на вакуум и висока температура, могат да погълнат кислород, азот, водород и въглероден двуокис в количества, многократно превишаващи собствения им обем. Някои от тях не се нуждаят от специално активизиране, а за останалите е необходимо да се изпекат на опредлена температура, за да започнат да функционират.
Приложението им най-често е в таблетки, изпълнени с прах или паста от активния материал който може да бъде:
- Тантал, ниобий, цирконий - използва се при генераторни лампи с висока и средна мощност. За обезпечаване на висока работна темпертура (700-1200 оС) понякога се налага допълнително отопление на гетера.
- Торий и негови сплави - Работната му температура е 200-500 оС. Прилага се чрез покритие на детайли на лампата, чиито повърхности нямат отношение към емисията. Използва се в СВ лампи със средна мощност.
- Титан - Основното му преимущество е, че е активен дори при стайна температура. Използва се в малки генараторни и приемо-усилвателни лампи. Титанов гетер може да се разгледа подробно в новите версии на популярната 6С19П - хоризонтално разположена таблетка в най-горната част на балона.
В заключение искам да се спра на темата за предварителното подгряване на лампите, които не са работили дълго. То е необходимо заради:
- Намаляване на вакуума с времето дължащо се на факта, че тънкото стъкло на балона има известна пропускливост за газовете
- Обратимостта на поглъщането на газовете. При ниска (стайна) температура повечето гетери излъчват част от газовете, с които са се свързали в работно състояние.
Подгряването дава възможност на газопоглъщателите да "поработят", така, че при прилагане на анодно напрежение газовете в лампата да са в достатъчно ниска концентрация, за да се изключат пробиви като описаните по-горе.
ВНИМАНИЕ! - лошият вакуум не е единствената възможна причина за тези явления. Много по-често става дума за неправилно свързване като откачена решетка или липса на отопление.

Ich bin ein Bild von Stein und Zeit

Да обадя вече като регистриран

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

как да се свържа с теб?