Re: как се запалих по радиото ... / Техника / Радио комуникации

Много ми хареса написаното в слово.бг.

Чак си припомних аз как се запалих и си мисля да продължа твоята тема с моята история. Пък ще се радвам и други да споделят.

Трябва да съм бил 9-10 годишен - значи около 85-86та година. Майка ми работеше във военна болница. По това време ми започнаха и проблемите с очите, та се налагаше от време на време да ходя на разни изследвания там. Само че за да не се пречкам много-много на служебната й работа (на майка ми де) ме пращаше обикновенно в съседната стая където беше и радиостанцията на болницата. Естествено там попадах в съвсем различен свят - жички, радиолампи, пушещ поялник - често пъти радиста (освен това и радиолюбител) поправяше я някой котлон, я някое радио или телевизор. Най-интересното обаче беше радиостанцията. Помня големия Р-250 с многото превключватели, лампички. Телеграфен манипулатор (електронен ключ де), слушалки, високоговорител. Предавателя вече не помня какъв беше. Няколко блока един над друг, честотата се настройваше фиксирано през 1kHz (тогава незнаех). Понеже нямаше кой-знае каква работа на станцията най-често пускаше радиолюбителските обхвати. Чудни звуци от цял свят. Няма да забравя как се настройваше на някоя телеграфна станция и започваше "да превежда" - името, от къде работи, оценката за сигнала. Сигурно съм гледал като омагьосан. Обикновенно майка ми трудно ме изкарваше от там и често пъти съм си тръгвал с нежелание.
Минаха няколко години. Не без помоща на баща ми се запалих по електрониката. Радиото някак си остана назад, въпреки че в този период родителите ми бяха подарили радиоконструктор - Приемник на СВ (средни вълни). Сглобих го за отрицателно време и доста време си го слушах вечер. Имаше периоди когато ми биваха забранявани музика (касетофон де), телевизия заради някоя-друга лоша оценка, тогава това радио влизаше в действие. Към края на периода преди да се запаля по самото любителско радио дойдоха и схемите с радиомикрофони. С приятелче живеещо в съседния блок на 100 метра имахме по един такъв самоделен радиомикрофон на две различни честоти, всеки с приемник настроен на честотата на микрофона на другия и си правехме лафчето :)
Година преди да завърша училище (тогава все още имаше военно обучение) се оказа, че съм записан за обучение в донаборен курс. Първо се оказа, че съм записан за артилерист-изчислител и по някаква грешка (щаслива) съм записан още един път и при радистите. Естествено освобождаваха ни от училище за няколко дни, което беше най-хубавото тогава. Курса беше в радиоклуба. Първия ден изобщо не отидох. На втория ден обаче реших, че все пак е добре да отида, че може да не ми дадат бележката за училище. Курса си мина - учеха ни на морзовата азбука - щеше да има и изпит на третия ден (да ... трябваше що-годе нещо да се научи за 3 дни ... такава беше подготовката :) След курса обаче не си тръгнах веднага. Видях радиостанцията ... една такава малка ... (сравнението правех с Р-250) ... с толкова много малки копчета и светещ в синьо цифров дисплей. И пак онези прекрасни звуци. Всички си тръгнаха, само аз там ... но не ми се тръгваше. Помолих началника на радиоклуба да остана да послушам малко. На следващия ден беше изпита. С учена-недоучена морзова азбука (учех буквите наред - А, Б, В ... почти без никаква система) изкарах там някаква тройка или четворка. Но след цялото мероприятие отново исках да остана покрай станцията. Емил (LZ2EG) нямаше как да не забележи интереса, обясни ми накратко в какво се състои една радиовръзка (честно казано настолна книга в къщи ми беше "Наръчник на радиолюбителя" в два тома, където тези неща бяха доста добре описани), написа на един лист пред мен всичко което трябва да си кажа, връчи ми микрофона и каза "викай всички". Ха де ... нещо ме хвана за гърлото и загубих ума и дума - въпреки това повиках и съвсем скоро направих първата връзка на 3.5 MHz с LZ2KAF от Горна Оряховица. Тогава все още имаше много клубове и много хора работеха. Дойде лятото и започнах по-често да ходя в клуба. Запознах се с всички радиолюбители от града, сбирките тогава бяха сравнително чести. Това беше пролетта и лятото на 93та година. През есента се явих на изпит за клас C тогава, пуснах документи и през пролетта на 94та година в един хубав априлски ден отидох да си получа в пощата документите и лицензията.