Дефиниция за мозък. У човека, мозъкът е централен орган на нервната система. Той приема постъпилите чрез рецепторите сигнали на вътрешната и външната среда. След поредица от биохимични реакции, им отговаря с нервни импулси, чрез които "управлява" нашето тяло. Тъй като някои от тези сигнали се възприемат от мозъка ни като неприятни дразнения (пр.: тези възникнали от рецепторните клетки за топлина поради твърде топло време, или тези от секреции на жлези свързани с нуждата ни от физически контакти с други хора, възникнали, поради липсата на такива), а както казахме той е това което "управлява" нашето тяло, то по патя на логиката би следвало, че той би го "управлявал", по начин, които да му донесе възможно най-малко такива неприятни дразнения (т.е. би "накарал" тялото ни да се премести от силното слънце, да търси физически контакт с някои и т.н.). Така че, ако приемем тези неприятни дразнения като един вид "глад” (нужда) на мозъка ни за нещо, а нещото (било то хладно време, физически контакт и др.) за негова "храна", то бихме могли да кажем, че мозъкът е нещо което изпитва чувството на "глад" и се стреми да се "нахрани" чрез така дефинираната от мен "храна" [последните скоби по-горе], като всичко това става въз основа на биохимичните реакции извършващи се в него.