Този проблем е както на психологията така и на науките за управление (най общо и на кибернетиката).
Каква е разликата, според вас, в поведението при вземане на решение у животното и човека?!
На времето бях написал туй онуй (особено по отношение на управленските процеси) но ме интересува конкретно психологическия аспект на вземане на решение у човека.
На едно място моя милост разви идеята, че при вземане на решение човек използва така наречения "прогностичен" подход, т.е. - очаква какво поведение може да има заобикалящия го свят и определя РАМКИ на ПОВЕДЕНИЕ, респективно РЕШЕНИЕ!
Вашето мнение!

Разликата е, че хората се опитват да делят на нула.

Да, това е забранено в математиката :-)
Но животът само математика ли е? Не. По-сложен е. Иначе щеше да може да си изчислим бъдещето с двоични числа. То не че няма програми. Ама не става. Все някъде нещо се ушива не според плануваното. Поради недостатъчно добро прогнозиране, си мислим ние, а оня... по-точно... онова горе ни се подхилква. Въпросът е, че не само искаме да открием какъв точно процент от бъдещето ни зависи единствено от нас, а и искаме да открием как точно зависи, защо зависи, от какво/кого, че и да го предвидим, да се съобразим, да го... прескочим... Ми... честно, отказала съм се. Тия дни някъде тука писах, че като дойде бъдещето, ще импровизирам. Може да изглежда лекомислено и безотговорно, ама... как иначе да го надлъжа? Може би ако Бъдещето не знае за плановете ми (понеже гледам да ги нямам), няма да може да да ме подведе. Взимам решенията в движение. За да нямам много време за колебание. Тъпо, нали? Та ако някой тук знае как се взимат решения, как се правят достоверни предвиждания и как се прави правилния избор, и ако го напише, ще отговори на един мой много стар постинг, който беше доста мрачен. Добре че са махнали архивите ;-)

Най-правилни решения се взимат като се стремим
да не зависнем на височинното висене защото ще ни се завие свят.

Или друга форма на обяснение.
Ако ти зависне Windows натискаш рестарт веднага.

Ви много мъдро - това за взимането на ренията.
Ние вече минахме тази тема с въпроса на Психея.

Аз само ще добавя - колкото по-дълго е мисленето при вземането
на решения, толкова по-сложно и трудно става намирането на изхода, а и за
някои хора взимането на решение е дълъг биологичен страдателен
процес, зависи разбира се какво решение трябва да се взима.

имаше една теория за поведенческото намерение /ако не се лъжа/ - там имаше една формула, която включваше такива неща като:
1 Субективна оценка на вероятноста даденото поведение да доведе до желания резултат
2 субекитвна оценка за ползата от желания резултат и субективна оценка на загубите ако поведението не успее
3 субективна оценка за отношението на релевантните други към даденото поведение и склонностда се съобразява с това поведение.....
Всичко това беше организирано в много сложна математическа формула, която беше показала учийствено добри прогностични резултати.
А за животните - там май си важи Павлов и стомашните сокове

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По настояване...заличих

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от 4eHe на 13.03.01 23:25.

Хмръц! И аз!!!!!!!!!!!!! Кой чел, чел! :-)
Привет бе! Ела ми на гости!

Редактирано от BИ на 14.03.01 00:21.

Нали знаеш какво става, когато се спомене ..наука управление..решение..прогнозиране..рамки - това си е все терминология на мениджмънта ;))
Вестниците днес са боза. Виж, утре е друго. Загаси тая цигара, де...не научи ли нещо ново от посланието (erased)?

**Водиш ти, водиш но не си признаваш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от 4eHe на 13.03.01 23:29.

?

Демек инстинкта!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите