Иска ми се да ви пусна част от едно писмо на една моя приятелка. Писмо, молба към Бога, или към себе си…Няма да го коментирам.


Защо Господи не мога да намеря покой - къде греша, в какво Господи греша, Моля те моля те дай ми знак и ме надари с разум да го разбера….. А защо смятам че греша ли- ами - защото боли….защото съм объркана и хаоса е в мен… На моменти имам чувство че ще се побъркам.. след това стигам то ненормална веселост и цинизъм, които вероятно са защити на мозъка…
Трябва да взема решение - така се лутам между не една и две, а хиляди алтернативи - всеки въпрос е начин да продължа, но отговорите са хиляди и това, това Господи, е побъркващо.
Ако взема едно решение - знам, че ще боли - ще стискам зъби и ще плача, но….ще трябва да продължа.. просто ще трябва да работя върху себе си за моето решение… Само да мога да взема решение…Господи как го искам.. а може би някъде вътре в себе си съм го взела вероятно като необходимост но..но не искам да се съглася. Толкова много боли- може би болката ме прави боязлива и се опитвам да я залъжа …
Нееееее не мога повече така - само ако мога да се освободя от тази болка….. Защоооо защо къде сгреших . Поне това ми покажи Господи, Кого нараних, Какво изкупувам . Знам че е така, и… нека си изкупя грешката с ясното съзнание за какво го правя- май като имаш оправдание за собствената си болка е по-лесно или това са частиците от мъдростта … А може би болката си е болка със и без оправдание.
Как да притихна, как да се съглася…. Трябва лиии, Моля те Господи ако трябва да се боря за това, което искам ще бъда по-уверена ако знам, че не греша- а това значи, че не нося болка никуму. И Защо мили Господи защо не можем да различим мъдростта от покаянието….Защо не можем да разберем кога трябва да се борим и кога да приемем и кога убиваме и кога създаваме….
Смисълът - търсим смисъла на деянията на другите, а своите деяния определяме като сила, с която приемаме чуждите… Кой е критерият, Господи за грешките ни! Какво е това, което трябва да науча и…от това по-малко ли ще боли….
Защо искаме всичко да разберем, защо искаме за всяко нещо да знаем причината, защото не умеем да приемаме нещата такива кавито са и единствената причина за това е, че обичаме да контролираме нещата и нещо повече да властваме над тях. Вероятно така е и с любовта- войната за надмощие, себедоказването, себесъхранението….
ЖЕЛАНИЕТО това е причината за всички страдания на човека. А човек без желания е като изсъхнало дърво- можеш да бъдеш само материал, средство в ръцете на останалите живи същества. Можеш да станеш къща на търсеща подслон животинка, могат да изваят от теб най-красивата икона, можеш да стоплиш нечие измръзнало тяло, можеш да служиш за опора на уморени нозе, можеш да бъдеш сигурност в ръцете на уплашето дете, можеш да станеш част от природата. Можеш да бъдеш всичко това само ако подтиснеш желанието…..Това го може само Бог. Затова хората могат да обичат само Бог, могат да обичат само оная част от себе си, която може да подтисне желанието, която е част от природата, другата- тя се бори, тя винаги ще бъде нащрек, за да задоволи желанието. Желанието - тъмната страна на човека.

Без коментар - само си задавам въпроси - това ли е цената на мъдростта! И ако я имаш …боли ли?!

Хм, то Господ надали идва да чете тук, пък и да идва..... Мило, то Господ за това няма да ти помогне, ами най-добре ти самата можеш да сториш това. Пък и като те чета, всъщност питайки, ти сама си даваш и отговорите. Т.е. вече ги знаеш. Трябва само малко смелост, за да направиш крачката.
За болката - винаги боли. Още като се раждаш боли при първата глътка въздух и така продължава цял живот. Но ако успееш да превърнеш тази болка в трамплин - е, тогава ще имаш и силата.
А мъдростта..... хм, много хора мечтая за нея, но единици са тези, които наистина я искат. Не, тя не боли, тя не е и тъжна. Тя просто е мъдрост, блаженство за другите, които могат да пият от нея и мир за този, който я притежава. Тя не е нито наслада, нито нещо, което можеш да спечелиш.
А ето и един съвет, когато не знаеш какво да направиш: Ами представи си, че си попаднала в буен водовъртеж и трябва да оцелееш. Какво ще направиш? Предполагам, че ще се хванеш за първото нещо, което би те измъкнало на брега, та ако ще то да ти причини болка, хващайки се за него. А там, когато си ПОЧИНЕШ, можеш да намериш хиляди други начини да преминеш реката - мостове, лодки........ Така и се трупа опит, а той води към дома на мъдростта... :-))
Не губи сили в търсене на най-доброто - просто направи първото което ти хрумне.
Е, това е моето мнение, нямам претенции да е най-правилното. :-)
Не губи сили в размисли, просто действай,

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Psyhea на 05.03.01 19:09.

Има две долини и един хълм между тях.
Едната долина е на глупостта, другата - на мъдростта.
Всички ние се раждаме в долината на глупостта. Ако искаш да преминеш в долината на мъдростта, трябва да преминеш през хълма. А там има ветрове, но това е живота.

Исках да кажа, че не винаги боли. Само в началото. То е трудно. После става лесно .

Мъдростта не боли.
Тя предпазва от болката.
Но се достига с болка.

Mnogo iskreno. Kakvo da picha.
Mydrostta ne pravi izbor.
Jelanieto ne moje da se podtisne triabva da se izjivee.
Znam i drugi gluposti, no niama smisyl da gi picha.
Pozdravi.

Да.

Привет, Солей!!!!!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Soley,
Какво красиво писмо от твоята приятелка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така не се трупа опит!
Така просто се прецакваш за пореден път! ...и пак ще се прецакаш ...и пак ще се прецакаш ...и пак ще се прецакаш ...и пак ще се прецакаш ...и пак ще се прецакаш ...и пак ще се прецакаш...
...И няма да ти остане време да натрупаш опит защото ще си заета да се прецакваш!

Не съм общувал с Бог и поради това не знам дали съществува.
Ако съществува той е в теб и затова трябва да задаваш въпроса към себеси защото така го задаваш към Бог! Отговора отново търси в себеси по същата причина! Който не го е разбрал ще прекара жалкият си, мизерен, нещастен, измъчен, пълен с болка, омраза, лъжа и заблуда живот във въпроси които ще останат без отговори!!!!!!!!!!!!!!
Ако Бог не съществува ти си сам и това което ти остава е да задаваш въпроси към себеси защото щом търсиш Бог не ти е останал никой на който можеш да ги зададеш! Отговора отново търси в себеси по същата причина!Който не го е разбрал ще прекара жалкият си, мизерен, нещастен, измъчен, пълен с болка, омраза, лъжа и заблуда живот във въпроси които ще останат без отговори!!!!!!!!!!!!!!
Възможността е само една и който не го е разбрал ще прекара жалкият си, мизерен, нещастен, измъчен, пълен с болка, омраза, лъжа и заблуда живот във въпроси които ще останат без отговори!!!!!!!!!!!!!!

хубаво е
истинско е
истинно е

...... прекрасно е да си объркан и да си задаваш въпроси. може би нещо ти липсва, може би нещо не разбираш или просто усещаш нередното и фалшивото ....
това е част от пътя
прекрасно е да вървиш по пътя!

поздрави!

бих я изповядал и пречистил тази твоя приятелка.
много въпроси си задава.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите