Макар че знам - няма вече какво да празнуваме. Това е национален празник без покритие. Покритието се изнесе . Къде самичко, къде - с подкрепата на новите си собственици.

Видях един приятел днес - от бръснатите. Весел, засмян, бодър връщаше се от празника, който аз не виждам в душата си ... защото ние пак сме роби. Роби сме на мизерията, в която ни натикват гладните хиени - ръководители ...

Уважавам желанието му за силна нация. И сигурно сме такава, щом оцеляхме под игото. И под днешното иго пак ще оцелеем. Надявам се !

Сигурно ще се обръсна !
Не заради циганите, те са продукт на нашето общество. То си бере греха.
Не заради някоя друга раса.
Заради безконтролната власт у нас. Тя ни разсипа. И още продължава, да се ненадява човек как за 12 години не свърши баницата с късметчета, наречена Република България ... колко сме били богати ...

Да ви е честит празника, Българи. И си спомняйте за България. Купете си карта, докато все още се произвеждат, и си я сложете близо до сърцето ... може пък да се излюпи нещо ... национална гордост да ни завладее ... някой ден през ХХХ1 г.

Да ти е честит и на теб! :-)
Където и да съм, лично аз де, знам, че съм българка. Радостно е, но е и тъжно. Радостното е, че сме оцеляли, тъжното е, че не ни зачитат като нация.
Ще минат още години... но дотогава трябва пак да се отстояваме... Друг път не виждам.