Адаптиране на мисленето.
Много е характерно за хората! Държиш се нормално с някой той се чувства нормално. Държиш се любезно и той е поласкан защото си любезен. Продължаваш да се държиш любезно но той вече не е поласкан а приема любезността ти като нещо нормално, свиква с нея. Спреш ли да си любезен и започнеш ли да се държиш нормално с него той става недоволен. Продължиш ли да се държиш нормално тои виче не е недоволен а приема поведението ти като нещо нормално, свиква с него. Започнеш ли да се държиш лошо с него той е недаволен. Продължиш ли да се държиш лошо тои може и да не свикне но го приема за нещо нормално. Започнеш ли отново да се държиш нормално той се чувства поласкан!
По този начен хората ги манипулират много лесно! Използваш го най-жестоко, а после за кратко се държиш по-добре кам него и той е "щастлив" и ти позволява пак да го използваш наи-жестоко, а после пак за кратко се държиш по-добре....(казвом по-добре а не добре или пък любезно).
Така всички са доволни. Ти за кратките мигове по-добро. Този които те използва в останалото време.
И както си си свикнал идва някой който се държи с теб така както заслужаваш - любезно. За теб обаче този човек е лицемер който те лъже и желае да те използва. За теб това е чавек който се държи така не защото те обича и защото го заслужаваш а защото ти си много класи над него а той е глупак който можеш да разиграваш. Може и да си прав. Може и да грешиш.
Когато си помишлиш че си прав ти грешиш. Когато си помислиш че грешиш ти си прав. И в двата случая губиш и то благодарение на адаптацията на мисленето. То ти пречи да оценяваш ситуацията правилно. Допуснеш ли адаптация на мисленето ти губиш представа за реалността. Израждаш си илюзорен свят на самотормоз.
Това означава да приемаш лъжата колккото и да е лоша и да отхвърляш истената колкото и да е хубава!
Щом си способен сам да се наказваш и тормозиш то ти си заслужаваш да бъдеш тормозен, използван, ограбван, наказван.
Не се учудвай защо не можеш да си щастлив а си нещастен въпреки че не откриваш причина. Причината е че твойто мислене се е адаптирало и ти си загубил отправната точка. Допуснеш ли го никога няма да усетиш щастието.
С каквито се събереш такъв ставаш! Това е вярно и причината е отново адаптиране на мисленето. Единицата адаптира мисленето си съм мнозинството. А адаптирането става толкова неусетно. Ценностната ти система е мутерала токова неусетно. Ти си се превърнал в мутант толкова неусетно. Живата ти е изтекъл толкова неусето. А какво си постигнал? Пари. Слава. Власт. Ами щастието? Защоли не си го открил? Когато не си щастлив ти си нещастен и сам. А когато си сам защо са ти парите? А когато си сам защо ти е славата? А когато си сам защо ти е властта?
Адаптирашли мисленето си загубваш истината, любовта, щастието!
Останало ли ти е нещо за което да живееш? Та живееш ли изобщо? С адаптираното мислене?
Не го допускай, не отхвърляй истината, не приемай лъжата, не превръщаи мичтите си в илюзии, не затваряй мисълта си, не погубвай щастието, почувствай любовта!

човече, не знам от къде ти идват тия мисли, може би от миналия ти опит, който си мислиш, че си надраснал, може и да си прав, само че опита, който си придобил не е кой знае колко по-добър. Адаптацията си е много хубаво нещо, само че ти много погрешно я схващаш, може би защото твоята адаптация е като тази която описваш. Адаптацията на мисленето е както и адаптацията на зрението, слуха и изобщо всички сетива - тя ни помага да виждаме в тъмното, но това не значи, че не знаем че е тъмно, чуваме и най-тихия звук, но много добре знаем, че е тих.....изобщо адаптацията не е нещо, което "ти пречи да оценяваш ситуацията правилно", напротив - помага ти да я видиш по-ясно
И тия морбидни обобщения -"Когато си помишлиш че си прав ти грешиш. Когато си помислиш че грешиш ти си прав. ".....голяма трагедия, ебати причинно следствените връзки, имам чувството, че живота яко те е очукал за да мислиш така, дано да греша.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

da,da.
intersno.
da.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Простичко казано, проблем в адаптивната способност няма. Проблема, който виждаш е в ценностната система и умствените способности. Пререзгледай си мнението в тази светлина.

за моя радост има и изклюения и не винаги постъпваме по този модел.
ако го погледнем това "адаптиране" като вид отклонение, се сещам за 'Стокхолмския синдром" - когато похитените се влюбват в похитителите си и малтретирани жени обожават тези, които се отнасят с тях по- лошо отколкото с животно (но това май е патология).
и все пак не приемам идеята на 100%, с изключение на първите 3 изречения ;-)))
поздрави!

Когато виждаш и знаеш че е тъмно това че знаеш че е тъмно не ти пречи да се заслепиш от светлината на кибритена клечка! Светлината и не ти се струва нормална а много силна!

Се едно си чел нещо друго.
Написал съм и за ценностната система!
Това че невиждаш проблем, дасещаш се какво означава. Темата е и за теб.
Преразгледай мнението ми по-внимателно!

Всени си има мнение в зависимост от текущото си състояние на адаптиране на мисленето му.
Е има и изключения както си забелязала

Дааа, класически случай на неразбиране. Толкова сме различни, че не можем да се разберем. Все едно сме от различни цивилизации :)))))
Забавно е :)
Е, аз преразгледах мнението ти, сега е твой ред да се замислиш над моята гледна точка. Ако искаш. Просто не си мисли че ти е ясно, щото не ти е.
И, между другото, преди да си помислиш че не ми харесва мисленето ти, нека те убедя че го ценя. Радвам се че има хора като теб. Но е много трудно да постигнем съгласие.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите