Преди около два милиарда години една капка органична материя, без никакви шансове за оцеляване, успява да се противопостави на безразличието на природата и да и обяви война. Прави го по единственият достъпен и начин - като преди да умре дава потомство, с надеждата че то може да е по съвършенно от нея. Оттогава, пластове дебели десетки метри са образувани от ТРУПОВЕТЕ на милиарди живи същества. Раждали са се различни и са се усъвършенствали като са умирали. Единствената им задача е била да отложат смъртта си достатъчно дълго за да има кой да продължи. По добрите успявали и също умирали. Някои, аномалиите, постепенно започнали да се движат, да виждат и чуват. Милиарди загивали изхвърлени на сушата, докато се научат да живеят там. Бавно, много бавно я завладели. Научили се да летят.
Преди да бъдат изядени, стъпкани, да умрат от глад или жажда, те извършвали същата героична постъпка - предавали щафетата напред в борбата за усъвършенстване. Милиони видове изчезнали за да отстъпят място. Накрая един вид, измъчен, гладен и преследван, успял да направи следващата стъпка - да използва част от природата за да се защити от самата нея. Първият който успял да се противопостави на случайния подбор. Но все още не напълно. Открил тоягата, камъка, огъня, копието, но голямата игра на проби и грешки продължила. Този път с цели култури. Но видът успял да оцелее и да създаде писмеността. Започнал да трупа не сила, ловкост и бързина , а знания. Промените започнали да стават не за милиони, а за хиляди или стотици години. Най-добрите работели упорито за да се усъвършенстват САМИ и преди да умрат предавали знанието нататък. Пробите и грешките продължавали - религии, обществено устроиство, идеологии, но все по често някои култури били подготвени да възприемат новото, да се променят и да оцелеят. Все повече хора съзнателно се включвали в борбата за усъвършенстване. Изобретени били книгопечатането, парната машина, телефона, компютърът, интернет. И накрая, стъпил на създаденото през два милиарда години еволюция видът е почти готов да продъжи делото на милиарди амеби, трилобити, риби, влечуги, птици, бозайници, хора които достойно са изпълнили своят дълг, направили са това което са могли и са умрели с надеждата че всички тези усилия са имали смисъл. Че някой ден, някой ще има сили да скъса оковите на случайния подбор и да вземе съдбата си в свои ръце. И какво прави венецът на сътворението в този момент? Аз отивам да си купя "Труд" за да разбера, а после вероятно ще умра (от срам), за да отстъпя място на някой по-съвършен.

Съзнанието не е биология. То е в конфликт с нея.
Тъкмо ставаме много умни и иде време да мрем. Безкрайно е тъпо. По-тъпо не може да бъде.
Така е, но не завинаги. Ще дойде време - съзнанието няма да умира. Това не е нужно. Просто още не сме се усъвършенствали. Ние сме преходен етап към един по-добър вид хора. Неумиращите. Въпросът е - колко от тях ще бъдат умни ? ;)

Ами то съзнанието и сега не умира. По-скоро много малко хора си дават сметка за това в стремежа си да запазят тялото. А тялото е просто материя, която не е толкова важна. Но това е друга тема......... :-))))))))

Колко си сигурна в това си мнение ?
Аз знам. Ако си умна. Знам и ако си глупава. Но не приличаш на такава.

Ами за съжаление не мога да приведа неопровержими доказателства. Мнението ми е на база чужди мнения на тази база на хора, твърдящи че се занимават в тази област. Идеята ми харесва, приемам я и я превръщам в мое мнение :-) Това е мнението ми за днес. Може би утре ще го сменя....... Всичко тече, всичко се променя :-))
А ти, какво знаеш? А какво не знаеш? А какво знаеш, че не знаеш? И в какво си сигурен? :-)))))))))
Някой някъде ми даде карт-бланш да задавам въпроси :-) е, задавам вече :-)

А, и на каква не приличам? ;-)

Да видим сега ...
"Идеята ми харесва, приемам я и я превръщам в мое мнение" - лошо, много лошо. А къде остават фактите, любовта към истината ?!? :)
Знам, че не знам. Което не го знам, знам че не го знам.
И това, в което съм сигурен, е това, което знам. Но знам, че може и да не го знам.
Абе, на глупава не приличаш. Някой би казал, че да задаваш въппроси е признак на глупост, ама не е вярно. Признак на поумняване е. То е като да вървиш по стълба. Усилието е въпроса и "излагането", а резултата е движението нагоре.
Да влезе следващият (въпрос) ! :)))

Ха да видим сега, кой прави избирателен анализ на думите ми :-))))))))) Значи, пояснявам: това ми мнение е на база на факти, но намерени от други, или поне твърдящи, че има такива. Аз, като по-ленив човек, вместо да ги проверявам и ги приемам за такива до доказване на противното. Или пък докато намеря друга теория/идея, която доказва противното на това, в което съм вярвала до сега. :-))))))
Ето и въпроса ми: Как можеш да знаеш, че не знаеш нещо, след като не го знаеш? Т.е. ако знаеш, че не го знаеш, значи вече знаеш макар и много малко за него. :-)
И накрая - за задаването на въпроси. Ами аз си мисля, че не само това е причината да се задават въпроси. Същността им е търсене, но оттук започват многото разклонения, т.е. какво се търси: познание; сверяване със собствените възгледи; хора, които мислят по подобен/различен начин; провокиране... :-))))))))))

що пък мислиш, че човека се е противопоставил на слуайния подбор /те и динозаврите сигурно така са си мислели/ просто сега хита на еволюцията е мозъка, който е много по-опасен от зъбите, ноктите и мускулите, но има един много кофти капан заложен в него - склонен е към самоизтребване и сигурно това ще доведе до появата на нов хит /или пък ще се завърне някой стар/ все пак няма страшно пред нас има 2000000000 years и още 2000000000 years....и още 2000000000 years..................

The death is not the END

Добре е написано, ама малко звучи по марксистки
Земи го поразшири малко, кат сложиш нещо и за душата. Щот иначе почвам да се чувствам като новото РС на ВИ.

Сори, това беше грешка. Написах отговор на нещо ,което не беше за мен. Ама и аз съм една..... :-)))))))

Редактирано от Psyhea на 31.01.01 19:25.