Един въпрос ме яде - кога настъпва момента да се каже, че дадено действие или действия са под знаменателя "натрапчива невроза"?
Защо ние, които считаме, че нямаме проблеми от такова естество, сме толкова сигурни в това?
Има един човек под 40-те. Всеки ден в продължение на часове той прекосява една улица от единия й край до другия, завърта се и тръгва обратно. С леко приведена глава, вглъбен дълбоко в себе си, той се спуска и катери баира по тази улица неуморно, без да се отклонява, понякога само пали цигара. Не знам каква е подбудата му да го прави, но според мен той страда точно от натрапчивата мисъл, че така трябва да постъпи, като най-вероятно не подозира за причината.
А нашите постъпки? Дали и в тях няма да се забележат подобни симптоми? Нищо, че не става дума за публична изява. До колко ли самите ние сме фрашкани с натрапчиви мисли?
Според мен не малко...

Удобството на течението ... носим се по него .... с лекота .

Искрено ще се изненадам, ако някой ден срещна на 100% нормален човек.

Искрено ще се изненадам, ако някой ден узнаеш що е то 100% нормален човек. Самозаблудата не се брои ;)

Вярвай в стандарта ! След първата глътка е като откритието на жаждата, не можеш повече без вода :о)

Възможно ли е "НН" да те е обгърнала вече? Е, значи не ти липсва самотата...
Вж. "Ефект на пигмалион". Ако и това не те накара да се развълнуваш от нещо различно от себе си, може би е време да посетиш психоаналитика си, т.е кенефа или хладилника.
Какво си представяш под "НН" всъщност?

Ха ха! Ами какво ще кажеш да срещнеш някой 100% ненормален? хаха!
Здравей! :-)

Всеки ден виждам по един такъв в огледалото ха-ха.

Мен не ме е обгърнала НН, нито ме е изместила. Въпросът ми беше друг - кой, кога и как преценява, че някой има натрапчива невроза и прилага лечение? Ами ако погледне себе си... със сигурност ще се намери и у него нещо такова...
Искам да оставят хората на мира, а не да ги тровят и да ги побъркват окончателно... Те са благи и кротки. Да подгонят псевдо нормалните, които рушат обществото ни. Само дето няма начин...

Важи принципа на стадото. Обикновенно по-слабите стадото ги унищожава или изоставя. Докато в нашата държава се движим по принципа на стадото ще има подтиснати и онеправдани.
Казваш "Да подгонят псевдо нормалните, които рушат обществото ни" - кой да ги изгони? Някой дошъл на бял кон с меч в ръка ли? Имаме такива управници - каквито заслужаваме. Стадо от овце с вълци пастири. Ха-ха. Голям майтап, ама на гол з..ик. Не може да искаш от една нация изкарала в летаргичен сън почти половин век, от веднъж да се събуди и всичко да е О.К..
Лесно се изгражда икономика, трудно се променя мисленето на хората. Виж тези форуми например, как уж всички се движим в една посока, а колко много се различаваме във мисленето и възприятията си. Всеки вижда нещата под различен ъгъл и си мисли, че той е правилния - от там и безконечни спорове за очевадни неща.
Неврозата се заражда от момента в който се сблъскаш със стена пред себе си. По опитния ще погледне, ще помисли и ще прецени, че може да я заобиколи без да си чупи главата в нея. Тези, които искат всичко в живота на готово, да е подредено и с ясни правила, ще започнат незабавна проверка на това, кое е по-здраво - стената или главата им. В случай, че не успеят от първия път ще опитат втори, трети и така докато не започнат да се въртят в омагьосан кръг. Една натрапчива идея и едно постоянно недоволство.