съгласна съм, че подхода е строго индивидуален, но кажете ми, колко силни трябва да бъдем, когато имаме всекидневен контакт с човек, който умира бавно от година и половина и му остават броени дни живот? и най-вече от къде да черпим тази сила? нима най-доброто отношение към него е да се правим, че няма нищо, когато говорим? или да му обясняваме колко дълбоко го обичаме, все едно, че се сбогуваме с него...
никой не може да разбере такъв човек, никой не може да сподели промяната в него, нито да го осъжда за каквото и да било. както и да се чувстваме ние околните, на него му е безброй пъти по-тежко. и накрая всички са отчаяни...

Безкрайно изтощително е. Много е трудно. Това е дълга тема. Но просто няма какво да се каже.
Никой не може да те посъветва, за съжаление.
Понякога сме наказани да бъдем само свидетели на нечия мъка. Това е голямо наказание - да не можеш да помогнеш на обичания човек.
Имаш нашето съчувствие.

Знаеш ли, аз съм благодарна на Бог че ми разреши да знам, че човека когото съм обичала ужасно много в живота си ...умира.
Сега когато вече го няма... аз съм щастлива че не му спестих нито едно обичам те... нито една усмивка, нито една прегръдка...
Бях до него 7 дълги, ужасно дълги месеца и знаех че си отива.... знаех че и той вероятно знаеше...никога не си го казвахме...но го знаехме... и му дадох любовта.... която имах....цялата...
Любовта на една дъщеря...
...И сега..сега съм спокойна...няма нищо неизживяно в мен ...всичко е съвършено... няма недоизказано обичам те...
Няма неизплакани сълзи..всичко е пълно...болката беше пълна...беше съвършена...и ...чиста като любовта....
Умря като светец.... с усмивка...
Миличка не стискай зъби...а се отпусни и се потопи в болката си, дай любовта си - тя прави красива дори смъртта....

да, Soley, само това ми остава... единственото нещо, в което не се съмнявам е, че имам любов, любов в изобилие. като слънцето съм с лъчите си...
ще продължавам да го топля в мрака на мъката и болката - друг вариант няма.

Преживях това, което описваш. Трябваше да съм до човека, който ми е най-близък и скъп до последния му миг от началото на заболяването.
Опитах се да запомня всеки един миг от срещите ни, опитах се да го окуража в пътя който го очаква. Не е лесно, но обичаш ли един човек ти не мислиш първо кое е добро за тебе, а кое е добро за него. Моите страдания само щяха да го наранят повече и затова се опитах да дам най-доброто от себе си за да го изпратя. И за него и за мен смърта бе избавление, врата към един по-добър свят. Изпращайки го, в последните му минути живот си обещахме нещо. Както сега аз изпращам, така един ден мен да ме посрещнат.
Имам спокойствието на човек, който знае, че го чакат някъде, чакат с любов да се завърне.
От тогава се промених много. Надали ако не бях преживял това тази промяна щеше да настъпи.
Бъди силна в любовта си! Успех.

безкрайно ви благодаря, на всички!

vqrvam 4e vsi4ko ,koeto ni se slu4va e urok.nau4i go.to prosto trqbva da se slu4i i navqrno ste te promeni mnogo,no sled tova navqrno ste blagodarish na sydbata za nego.

nakarai tozi 4ovek da povqrva 4e napuska sveta na stradaniqta i otiva v syvyrshenstvoto.
trakite sa pla4eli kogato decata im se rajdali i se radvali kogato nqkoi umiral.zashtoto vinagi kogato gubim neshto,nie pe4elim.
bashta mi(realist)bi kazal 4e syvetite mi sa napylno abstraktni i neprilojimi.az bih kazala 4e e vreme da gi napravim realni.