|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
Тема
|
Границите
|
|
Автор | ЧеНе (Нерегистриран) |
Публикувано | 16.10.00 20:35 |
|
..граници ? Не, не съм ги виждал. Но съм чувал, че съществуват в главите на хората.. Тур Хейердал
Предполагам, че ако можем да наследяваме генетично болести с лекота пренасяме и ограниченията на предците си. Въпросът не е съществуват или не. Там, където свършва познанието започва незнанието..винаги граничи с никога,вярата с ..и т.н.В крайна сметка, за да опишем нещо всъщност очертаваме границите му с Останалото.По-тревожно е как се минава през граници. Някакви идеи ?
| |
Тема
|
Отг: Границите
[re: ЧеНе]
|
|
Автор | МУЛЕ (Нерегистриран) |
Публикувано | 16.10.00 20:43 |
|
Границите не съществуват,ако не ги приемаш и не ги спазваш. За птиците и мравките има ли граници? А за рибите? Въпрос на съзнание. Когато преминеш от съзнание, в свръхсъзнание, границите изчезват...остават усмивките , скрити в брадите.... Превключи скоростите....ако си готова. И яж чубрица, със пиперец и зехтин....по често. Поздрави...от Мулето.
| |
Тема
|
Хей :)
[re: МУЛЕ]
|
|
Автор | ЧеНе (Нерегистриран) |
Публикувано | 16.10.00 21:20 |
|
Тъкмо днес се присетих, че тогава май не запомних съвсем рецептата ! Прожектираш ми мисли от разстояние, а :)))
| |
Тема
|
Отг: Границите
[re: ЧеНе]
|
|
Автор | Никой (Нерегистриран) |
Публикувано | 17.10.00 11:35 |
|
Ганицата е онова, което дава възможност на съзнанието да отграничи нещата едно от друго. Онзи предел, който заменя безкрайността с крайност и позволява на човешкия ум да извая от пустотата представи. Представи които на свой ред дават възможност на разума да се прояви, боравейки с тях. Най-лесния начин за замяната на старите граници с нови такива, е чрез отърсването от очевидната привидност на заобикалящото ни. Границите се превръщат в догма там където очевидната привидност е приспала чувствителността на съвестта ни и сме приели догмата за самодоказваща се, чрез самото си съществуване. Съществуване за което сме забравили, че го бива само в собственото ни съзнание. Виж как става освобождаването от очевидната привидност е друга тема.
Никой
| |
Тема
|
Отг: Границите
[re: Никой]
|
|
Автор | ЧеНе (Нерегистриран) |
Публикувано | 17.10.00 12:58 |
|
Никой, тъкмо взех да се тревожа, че няма други с граници в себе си.Благодаря за мнението ! Забележката ми е, че заобикалящото ни не е в нас (или границите ни). Трудно ако не никога стигаме до достатъчно информация за него, че да се "разтегнем":) Тур Хейердал и другият норвежец, Фритьоф Нансен които безбрежно уважавам, предлагат вариант за освобождаване от очевидната привидност. Тук не е мястото да описвам височината на духа им, измерим със стореното. Притеснява ме дали моето "разтягане" не яде от пространството на някой друг, защото имам подозрения че и в духовността важат някои физични закони.
| |
Тема
|
Отг: Границите
[re: ЧеНе]
|
|
Автор | PYT (Нерегистриран) |
Публикувано | 17.10.00 12:59 |
|
не виждам нищо тревожно в това да се минават граници, независимо какви са. много странен въпрос .......... думи, думи....... за какви идеи става дума? философски термини и категории изпразнени от съдаржание, красиви фрази в час по краснопис?.... загуба на време и енергия. нищо друго.
| |
Тема
|
Отг: Границите
[re: ЧеНе]
|
|
Автор | Никой (Нерегистриран) |
Публикувано | 17.10.00 14:19 |
|
Очевидно излизаме извън чисто философската плоскост на темата или поне подозирам, че повод за дискусията е конкретна житейска ситуация. Ако това е така, едва ли ще се справя с коментарната част, без да ми е известна фактологията. Ако обаче се върна към философския аспект на темата, струва ми се, че идеята за притесненията е безплодна. Отнемането на нещо от друго е само плод на собствените ни представи. Не самото отнемане, като съществуващо или въображаемо явление, а неговото качество на нещо което лишава, ограничава, препятства. Качествения знак който прикрепяме към отнемащото е нищо друго, освен собствената ни представа за стойността на нещата. Стойност на нещата не според природната или обективната им същност, а според нашата субективнба представа за тях. Граница, която сме позволили да се превърне в догма и която мотивира действията ни. Граница която можем да пресечем само ако сме готови да я заменим с нова такава. С ново разбиране за случващото се, което разбира се няма да е нищо друго, освен най-новата ни метафора, плод на пределния речник до който сме достигнали. И така предполагам до безкрай. Има ли смисъл всичко това? Струва ми се не, но поне изпълняваме природното си предназначение - има ни и се променяме.
Никой
| |
Тема
|
Отг: Границите
[re: ЧеНе]
|
|
Автор | leela (Нерегистриран) |
Публикувано | 17.10.00 15:36 |
|
защо всички искаме да преминаваме някакви граници? някакви измислени и описани от някого граници на нещо си..защо искаме да разграничаваме всичко около нас и в нас, така просто впрочем съществуващо в своеобразна хармония..осъзнаване всъщност на безграничното..
| |
Тема
|
Отг: Границите
[re: Никой]
|
|
Автор | ЧеНе (Нерегистриран) |
Публикувано | 17.10.00 16:45 |
|
Никой, настоявам изобщо да излезем от философската плоскост на нещата и нагазим в психологията. За да не боли, ще правим експериментите със себе си :) Няма личен елемент, не ме карай да си измислям. Освобождавам те от идеята за декор. Поводът е предположението, че допирните ни точки с другите всъщност са по шевовете* на духовността ни. Другият започва точно там, където свършвам аз (освен в случай с г-н Джекъл и д-р Хайдс). Затова сремежът към "разтягане" е така упорит. Искам да увелича допирните си точки с теб, влизам през шевовете ти. (съответно ти през моите и съвсем отесня тук). Понеже сливането в едно ми е чуждо и непонятно като идея, питах какво стана с баланса..нали се променяме ?
*в този речник, за удобство, границите имат качествата на шевовете - държат нещата заедно.
| |
Тема
|
За Границите
[re: ЧеНе]
|
|
Автор | Sin (Нерегистриран) |
Публикувано | 18.10.00 00:18 |
|
Предполагам, ще познаеш и без жокер. :-) “Любими мой, Чакам те. Колко дълъг може да е един ден в мрака? Или седмицата? Огънят изгасна и ми е страшно студено. Ще трябва да се довлека навън. Но там пък е слънцето… Боя се, че хабя светлината за рисунките и тези думи. И тя, и аз умираме. Умираме, богати с любовници, племена, вкусове, които сме поели. Тела, в които сме прониквали. И се носим като реки. Страхове, в които сме се крили, като в тая пещера. Искам всичко това да се отпечати по тялото ми. Истинските страни сме Ние. Не онези граници, разчертани на картите с имената на мъже, облечени във власт. Знам, че ще дойдеш да ме отнесеш в двореца на ветровете. Винаги това съм искала. Да отида на такова място с теб… с приятели… На една земя без географски карти. Лампата угасна и пиша в мрака."
.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
|
|