Всеки ден е ден Първи от остатъка на живота ни, поне на този свят.
Всеки ден, освен един- последния.
Всеки ден се изплъзва като пясък между пръстите.
Като капка роса попива в нас и оставя отпечатък. Сълза или усмивка. А може би и двете.
Единствено е смислено безсмислието. Отправната точка и завършекът на всички неща.
Без-с-мислие.
Липса на мотивация. Липса на съдържание. Липса на следствие.
Толкова много липси.
И толкова всепроникваща пълнота. Пълнотата на безвъпросието.

Всеки ден е едно малко сбогуване.

Всеки ден е една малка среща, с това, което преживяваш.
Всеки ден е едно прощаване, със това, което е умряло.
Всеки ден-това е "днес"....и утре-то не е дошло, а вчера-то е умряло....
Всеки ден е празен лист, на който започваш да пишеш, още сутринта....рано...от теб зависи какво ще напишеш....неизпита чаша с вода, с жива вода, от теб зависи дали ще я изпиеш...или ще я подминеш....загубена и незабелязваща, заровена в "дребните" си проблеми.
И тогава, "дребните" проблеми,вече толкова са порастнали,че са убили деня.Няма ден, има мъка има безсмислие....има тъга.....примирение/не смирение/... дори яд...или безсилие.
Всичко зависи от теб....и смисъла и безсмислието.
Живота е безкраен.За какъв остатък от живота говориш?
Защо отъждествяваш "себе си" с живота?
Но както и да е.....
Всеки ден бил едно малко сбогуване....
Но е и ден на едно малко посрещане....
Или и двете заедно....зависи от Теб.
Всичко зависи от теб.....и тогава?????
Кво да се прави?

Posledniat den e syshto pyrvi, dokato ne otmine i toi. Ne znaem koi shte e posledniat ni, za nas vse shte e vse edin ot pyrvite...
Oh, Sin, mrachno mi zvuchi :-(
Zatvorete ochi dokato mine esenta... Jivotyt e takava bezvkusica... lipsa na vkus i asortiment... Vsichko idva ot mislite... dobre de, syglasih se, Mule&Co, obache ako izkliucha mislite, togava triabva da useshtam sys syrceto si, a shte boli...

..първият ден от седмицата. Не е за разправяне какви съм ги замислила !
Днес ще е Първият Ден от остатъка :)
Cherie, а сега моля пълен адрес в кутията ми Къде да те намери пожеланието за рождения ти ден.
Как ми харесваш като ставаш рано да четеш поезия ;)))Въобще като ставаш рано !
Днес въобще Не Е като всеки ден.

Наистина, кво да се прави? Направо ме притесни, не беше ми хрумвало да си задам този въпрос. Ех, добре, че си ти, да ме подсещаш отвреме-навреме колко съм задръстена и как съм вторачена в проблемите си (това ме подсеща да се замисля и върху това, какви ли все пак ми бяха проблемите)… А то току-виж съм си въобразила, че съм над някои дреболии. Ама откъде накъде?!
Сигурно си прав, може би трябва да се стегна и да направя някоя и друга пачка, пък после да му мисля за спасението на душата.
Примирението е като страха- има две лица.
Както когато се научиш да не искаш. Може просто да си бягал. А може и да си се извисявал. Зависи от първоначалния тласък.

Всеки ден е пръв и всеки ден е последен. Защото никога не се повтаря. Но какво значи пръв и какво значи последен? Това са само думи. Няма вчера и няма утре. Няма минало и няма бъдеще. Миналото е само “спомен”, представа. Бъдещето е само проекция на желано и/или предполагаемо.
Дори днешния ден е белязан от несъвършенството, с което мислите ни моделират смисъл от възприетото.
Мислите са мост. Посредник между истината и илюзиите. По този мост никой не може да мине без сърце. И боли не сърцето, а конфликта между усещането и мисленето. Болят въпросите. Болят съмненията. Болката е благословия. Могат да я носят само тези, които могат. И когато приемеш да те боли, когато се оставиш да те боли, всяка фалшива и измислена болка се изпарява.
А есента е прекрасна.:-)

Съкровище, от години живея без адрес. Положих големи усилия през последната година и когато най-после си запомних телефона и не се налагаше да ровя къде съм го записала, за да го дам на някого- ами смениха го с цифров:-(((( И новия не го знам. Така или иначе, предстои местене другаде. Пожеланията изпрати директно в канцеларията на Господ, той ще ми ги върне с подходяща резолюция в неподходящ момент:РР
Тъкмо ще съм сигурна, че вещерските ви опити с Даян да ми кодирате простотийки са минали и през по-висша инстация от първобитната ви представа за щастие:-)))) (това пък какво ли беше?)

Добро утро!


Спомен

Силуетите на птиците
Се гмурнаха
В дълбокото на нощното небе.
Една магия ни откъсна
От битието.
И вчерашното слънце,
И утрешната нощ
Ни залюляха.
/А беше сол морето/
Отпивахме на жадни глътки
От тайнството
Да живеем
Безвременно.

Завръщахме се в утрото и привечер,
Събудени внезапно
От плахи силуети
На тъжни, премръзнали птици.



P.S. Мразя да ставам рано, ама нещо не ми се спи напоследък, освен през деня, де:-)
А пък провайдера ми упорито дава заето точно в любимите ми часове от денонощието...

"Раздразнението ти", лъхащо от написаното.... е отговор на много въпроси....
Както и да е.
В края на краищата, това се е ТВОЙ порблем.
С фръцкане и ехидност, надали ще си го прескочиш.
"Направо ме притесни...."
Че защо Мулето трябва да те притеснява, когато отдавна се притеснена?
Само се обърни назад и виж, какво общо има твоето притеснение с Мулето.....
Нищо общо няма!
Нито пък с "пачките"....
Нито пък с началния "тласък"....
Той-тласъка, за всички е един:земя, вода, въздух и слънце.
Само някои се "извиняват"...с това че началния тласък не бил еднакъв за всички.
Но това си е извинение....и примирение.

"Зависи от първоначалния тласък"...дърн дрън.
"Това ме подсеща, да се замисля, какви ли все пак ми бяха проблемите"....дрън ...дрън.

..на Господ, защото ми трябва и по друг повод :))
Днес пращам Кралицата, един от най-обаятелните монарси в съвременна Европа. Дръж се, както подобава, ОК

да си дойдем на думата, значи:-)
Кротналото МУЛЕ било само временна заблуда за "Религия".
Прав си, че моите проблеми са си МОЙ проблем.