Щастие и методи
от николай даскалов (dodo)

Щастието е болка. Само болката носи истина.

Режим 01.
Злоупотреба, да се разбира "единствената възможна, правилна и достатъчна употреба", със седативи или техните огледални еквиваленти предизвиква любопитството на човешкото съзнание. Кара го да се забърква, стреми, интересува, постига, преоткрива в, към, от по-шокиращи измерения на болката, трагедията, неописуемото, страха, напрежението. Тук случайното неразположение или неочакваната, наистина неочаквана интоксикация стимулират най-предано внимание не у инстинктите, а у онзи загадъчен център в черупката, уголемения център. Отгатващ, задаващ въпросителен какво е това странно усещане, дали ще се влоши, дали много, дали ще отмре, дали ще умра?!

Труднодостъпна реализация на мисловните изводи. Минимален труд спрямо генерираната мисъл. Мисъл, болка, нещастие, болка. Щастие.

Режим 02.
Независимост и обреченост на независимостта. Всеки момент от живота. Непреодолимото разстояние от целта до намерението за независимост изисква мислене за болката. Подобно на всичко осъзнато желано, животът над него без него е красиво мислен, но мааазен на пипане, противен и немногоучтив. Предлага хоризонт, но кой стига до звездата - никой от останалите. Доближава ги единствено желанието им да изгорят. Това, което ги унищожава е не болката от безсмислието, а болката от упорството. От унищожението и самотата. Oценката на собствената низост катализира болката.

Мисъл за слабост, искра, обреченост и болка. Болка за егоистичното щастие.

Режим 03.
Биологично насилие. Самонасилие. Срах от горните. Моралното изражение на този и онзи. Номиналната им мозъчна стойност се равнява на стратегия за неоцеляване. Микросекундните потръпвания на нервните клетки, пренасянето на болката към мисълта за страх, страха от повече болка, болката от страха от последната усетена,: това ободрява, срива дребните предрасъдъци. Възраст, пол, очарование? Толкова измислици, които да прикрият кошмара от свидетелството на собствения край. Без ограничения в достойнството при този режим. Рядкото му присъствие се отнася към режим 02.

Агония, въображение, в създаването на болка. Щастие от пламъка. Нова религия.

Режим 05.
Комплицираната порода на съзнаването рядко му разрешава чиста принадлежност към само един от изброените. Същото любопитство: на болката; то пита какви са другите възможности и колко трудно е да се доставят. Могат ли да бъдат комбинирани. Да, но губим болка/щастие от задълженията на тази принадлежност. Без значение, или, след съпоставяне, преодоляване на обвързаността към значението. Нека. Сега вече можем и мразим повече, по-силно, по-щастливо.

:-)

Загадката на женския часовников механизъм




Антъни БЪРДЖИС

Никой мъж не може да възрази срещу изневерите на жена си, ако тя не прекалява с разгласяването им. Брачният секс изгражда свои механизми, но начинът, по който го прави един непознат мъж, представлява новост. Изневерите са търсене на нещо ново и невиждано, а донжуанството е заболяване, присъщо по-скоро на жените, отколкото на мъжете. Трагедията на Дон Жуан е, че в тъмното всички жени му се струват еднакви, а те, намирайки нещо непознато в неговите навици и предпочитания, са достатъчно наивни, за да повярват, че физическото откритие е любов. Неговият трагически недостатък е, че винаги избира невинните, които го преследват до смърт. Жените живеят заради новостите и са лесна плячка на модната индустрия. Мъжете предпочитат старите лули и изтърканите сака. Жените обичат подаръците и когато имат възможността, обичат разнообразието в любовта. Неудовлетворението на съпругите, които не са успели да го открият, от Флобер насам е постоянна тема в художествената литература.


--------------------------------------------------------------------------------

Християнската теология ни учи, че само Бог познава естеството на греха, а човечеството непрекъснато доказва своето падение с неспособността си да оцени прегрешенията си в контекста на ежедневната действителност. Представете си, че Бог е поле, покрито с девствен сняг, което се гърчи в агония всеки път, когато някой човек небрежно се изпикае върху него. Ако аз ям месо в петък или пропусна службата в неделя, Бог започва да се превива от космически зъбобол. Ние не можем да повярваме в това, защото сме човешки същества и сме обременени с първородния грях. Един мъж започва да вярва чак когато без да иска (без да иска ли?) нарани жената в живота си. Между мъжа и жената зее огромна морална пропаст и щеше да е по-добре, ако теологията беше оставена в ръцете на жените, които да използват своята нравствена система, за да обяснят тази на Бог.


--------------------------------------------------------------------------------

Романите и филмите, които представят пътя към смъртта и самият край, рядко показват външния свят и тривиалните дейности, които го съставят. А те, като добре смазан механизъм не само не спират, но дори не забавят своя ход, защото какво е угасването на едно-единствено човешко същество в сравнение с мащабите на Вселената? След смъртта на първата ми съпруга животът трябваше да продължи. Но яростта срещу края на светлината е съвсем човешка, макар че на моменти се улавях как вървя към лудост. Гневът, с който се събуждах и който отнасях в леглото си вечер, бе мътно вълнение, невинаги свързано с някакъв обект. Той представляваше по-скоро разтърсваща емоция, която си търси обект. Катализира в сълзлив вой, след това в изтощение и после започва отново. Спомням си как преди много години срещнах в Ланкашир една жена, която току-що бе загубила съпруга си. Тя ми каза: “Цяла сутрин плача и веднага след като направя този оризов пудинг, отново ще се кача горе да плача.” Винаги съществува опасността да започнем да изпитваме удоволствие от сълзите или яростта, да превърнем отчаянието в един продължителен оргазъм.

Превод от английски: Ани МЛАДЕНОВА

Антъни Бърджис (1917-1993) е автор на 32 романа, най-известният от които е “Портокал с часовников механизъм”. Откъсите са от автобиографичната му книга “Изповеди”.