Ако съм актьор, такъв, какъвто съм,...ако съм актьор в живота...то всяка роля е роля. И понеже, всяка моя роля е главна роля, за мен, в смисъл, не мога да имам две роли в един и също момент, не мога да имам предпочитание. Не мога да имам предпочитание, ако съм актьор.Но ако не осъзнавам че съм актьор, започва вечното в света, "Искам това!" или "Не искам това!".
Може ли да бъдеш актьор и дане си обичаш "професията",смисъла на това , което правиш?
Може!
Огледайте се в себе си, в близките си.В майка и татко...Те не обичатролите , които сами са си избрали....Те не са добри артисти....те са извършители...на действие.
Добрия артист не казва "Понякога не харесвам ролята си." защото тогава става смесване на актьора, с извършител на действието "игра на сцена".Извършител на действие и актьор са две различни неща, отличаващи се по дълбочината на вникването...по способност, по възможност.
За добрия актьор всички роли са еднакви. Той може да вдъхне себе си и да одухотвори всяка една роля.

Но извършителя...това не е за него.Когато е налице извършител/ЕГО/, тогава е налице избиране, появява се оценка-добро или лошо,тоест осъждане или одобрение.
Акъ осъзнаеш, че света е една голяма ДРАМА, с много плач и сополи,с осъзнаването свършва харесването и нехаресването...а с изчезването им, изчезва и избора....
Само когато Ти не избираш....тогава ТИ си свободен.
Избираш ли...роб си...на избора, на ЕГОТО си, защото само то избира.....
Мулето е един актьор...който се учи да не избира...който може би се е научил да не избира...
Но това се доказва всеки един момент......
Едва тогава, когато докажеш това, на себе си, си вън от Вечната игра, Вечната драма, вън от страданията на обикновенните хора....

dobre da ... до тук е ясно ... а защо не разкажеш как се раздават/ избират ролите ...
и можеш ли да обичаш Всички свои роли??? тогава няма ли да си безразличен към всички??? нима не е естествено да имаш редпочитания???

Ла Пио....всички роли, които си получила са избрани от ТЕ,лично от теб.
Това е като на бул Витоша, в хубавите магазини, където си влязла в някой от тези магазинчета, които са те привлякли със светлината и красотата си......
И ти, фалшивата ТИ, е избрала твоята роля и е казала, дай да пробвам ТАЗИ ДРЕХА, това ТЯЛО.
Но с това, с пробването, с любопитството е започнал проблема. Всяка роля, всяко тяло веднаж облеечно....не може да бъде свалено...то се ИЗЖИВЯВА....
Но избора е ТВОЙ...друг е въпроса, че този избор и претенциите ти не са ТВОИ, те на са фалшивото АЗ.
Проблема Ла Пио е че винаги имаш предпочитание.
Не е проблема когато нямаш предпочитания.Тогава, може би, си еднакво силна във всички области на живота и затова, липсата на предпочитания е или израз на невежество, или път на огромна сила.
"Нима не е стествено да имаш предпочитания" , питаш ти!
Нима в един свят съвършен, свят на Бога, можеш да предпочетеш едното пред другото????
Не можеш Ла Пио...не можеш , но до това не трябва да стигаш с ума си.....
Радвам се че си писала в клуба.....

Играта свършва все някога.
Мога да ви разкажа притча за един цар,живял над сто години и когато дошла "смъртта", той се разплакал и поискал отсрочка.Казал..."Не изживах живота си, през цялото време управлявах царството, водих войни за него, за да го разширя...да го укрепя.Не ми достигна време за да изживея живота си...Не ми харесва сега да умра, може ли отсрочка...моля се!"
Смъртта му казала, Не мога да се върна с празни ръце! Или ще взема теб или някой от синовете ти.
А царят имал много синове....събрал ги и ...най младия-17 годишен единствено той приел да си отиде на мястото на баща си. Другите, по възрастните отказали с наведени погледи.
Смърта се обърнала към младия син и му казала: "Какво правиш? Защо се отказваш да живееш?
Ти си млад!"...
Сина отговорил, осъзнайте какво...:"Той е на 117 години и не му е стигнал живота за да се наживее, значи аз,на 17 години, не губя нищо."
Смъртта си отишла със сина, и след 15-20 години пак дошла...и пак подобна история...царят отново запобнал да се тръшка и да клинчи, че не успял да се наживее...да престане да харесва и да престане да не харесва разни неща от живота.
Играта свършва, а със нея свършват и привързаностите,макар че не точно така.По правилно е,че със свършване на привързаностите, играта свършва.
И това определя двата вида край.
Единия край е фиктивната смърт, смъртта менте, а другия край е истинската смърт.
И сега, когато ви пиша, нямам предвид тази смърт, която уж познавате и се страхувате от нея.
Имам пред вид, истинската смърт, нементето, която бележи точка, в привързаността ви към определени неща, слабости и капани.
Играта свършва с изчезването на "харесвам" и "не харесвам", изчезване, което е на границата между "човека" и това, което идва след него...
Моля ...не виждайте и не четете само песимизъм в написаното от Мулето...то, написаното, е пълно с оптимизъм,усетете го....
Поздрави с усмивка....

И да избираш и да не избираш пак си си роб....или Роб. Все тая. Ако не избираш си избрал да не избираш, което пак е избор. Не можеш да избягаш от избора. Все някога го правиш.

Помисли си все пак.Не е важно действието, което е извършено...важни са подбудите, мотивите, които са го предизвикали.
Ако ти не си осъзнат, всяко дайствие, всеки избор, който направиш...ще носят отпечатъка на липсата на съзнание.
Тогава, дори отказа от избор...ще бъде неосъзнат.
И обратно, "осъзнаването" , слага отпечатъка си, върху всеки жест, върху всяко вдишване и издишване,върху всеки избор...дори и върху отказа от избор.
Но тогава, харесвам и не харесвам не са водещата осова линия, която разделя пътя...шосето.
Тогава съзнанието е безкрайността, в която няма път и няма осова линия.....
Тогава всичко ставаш ТИ или Този, който се е проявил чрез теб...
Въпрос на съзнание.....
Отказа от избор, също е "избор"....прав си, Все някога се осъзнаваш и го правиш...
Дано е близък този ден......

чета, оитвам се да те разбера или "почуствам", но сигурно съм прекалено разсеяна за да успея...
маждудругото аз харесвам да харесвам и нехаресвам, обичам емоциите, обичам да усещам че живея, някак си не мога да приема да се откажа от това ....
Да, хубаво е да приемаш, лесно е да приемаш, но какъв е смисълът да приемаш???
.... не знам ... откъснах се от клуба и сигурно изгубих нишката, но това мненеие ми е трудно да сопделя ....