Здравейте, четох ви с интерес и доста мислих ...
Сигурно ви е направило впечатление как една тема не може да остане изолирана..как се вместват и доста "странични".
Парите- тема стара като света, душата - тема стара като света, цивилизацията - грешка на света. А така ли е наистина.
Може ли да се спре цивилизацията, можеше ли да се предотврати? Май не- нали.
Май всеки един от нас е тук за да направи нещо за нея… цивилизацията човешката…и аз няма да питам за смисъла на живота (защото това е тема за вътрешното аз на всеки - за съзнанието), а за това- Защо сме тук? Защо сме именно сега, тук и в този вид (човешкия облик имам предвид)?
И не е странното че откриваме, че сме души в тела, защото това е естествено да го осъзнаем (всеки рано или късно се докосва до това- дори да е миг преди да напусне земния живот), а това, че не искаме да разберем защо сме тук.
И на мен ми се е искало да кажа- "а бе не ме занимавайте с човешките си простотии - аз съм съзнание и съм тук за малко. Вашето общество е объркано, не ми харесва цивилизацията ви - аз искам да си остана съзнание и душа защото така ми е по-лесно, така съм в хармония …и хоп изпадам в медитация" Да ама…се събуждам и …обществото е още около мен….
Питала съм се и защо при толкова държави и места по тая земя съм се появила точно в България.
Не очаквайте от мен отговор- НЕ ГО ЗНАМ.
Но знам, че имам смисъл за тая земя и ЩЕ ГО ОТКРИЯ…
Знам и, че не съм сама тук, с мен е ТОЙ (можете да го наречете Бог, Вселенско съзнание, Любов и както си искате там) и той е единственото нещо, в което мога да вярвам... всичко земно е преходно и е ...плод на моите мисли. Ако спра да мисля спира да съществува и света... ако променя мисленето си - променя се и света - това съм разбрала за сега….
Да изчезнеш света за себе си - това е във възможностите на човека (ако си осъзнал, че са ти дадени такива възможности)… и това съм разбрала, но защо съм тук - знам че има някакъв смисъл ... това искам да разбера…и ще го разбера… трябва да го разбера.
И знам, че отговора не е в едно изречение...

Колкото по-скоро престанеш да свързваш търсенето с намирането, толкова по-добре.

ne sum suglasen che ako spresh da mislish za sveta toi prestava da sushtestvuva
ili puk che se promenia
tozi vapros e dosta discutiran ot filosofite mnogo otdavna
dali sveta e otdelna ot subekta realnost ili e v nego suazdadena predstava
edin e kazal mislia sledovatelno sashtestvuvam
drug e kazal che vsichko e plod na setivnostta i otvud niama nishto
vaprosa e kakva filosofia izpoviadvash
a za smisala....:))everyday question:))
diferent answer...everyday:))

Никой, отговорът е във въпроса ми....това е, което съм намерила..остава ми..пътя...те са много..и до един всички водят натам...а и пътя се намира..вървейки...Знам само, че няма да спра...че ще го извървя докрай... а това ...е май и свободата...

Света е място, в което се очистваме от заблудите си.Със изчезването на заблудите, изчезва и света.
Вече няма какво да се чисти.
И понеже, всеки един тук е с различни вродени дефекти, то света за всеки е различен.Не че света е различен.....по точно всеки го вижда различен.
И затова е трудно да се комуникира.Излищно е.
Не се получава.
Колкото за отговора....за теб???
Задачата има отговор, ако има кой да я решава.
Но ако този, който я решава, изчезне, заедно със света?????Какво става тогава?
Изчезва света, който е задачата!
Изчезваш и ти заедно с него,защото вече не съществуваш като МЕН/"мен"-равно на човек/ или ТЕБ
Тогава няма кой да реши задачата...И това е решението...което не е решение.....
Пиши по често....отпусни се ...разсъждавай...
Изменила си се.....

И са много прави философите и едните и другите… всъщност са казали едно и също нещо…
Мисълта ръководи всяка сетивност у човека…и отвъд наистина няма нищо….и слава Богу.
Опитай се да влезеш в нищото…струва си…

След това светът наистина изглежда различно...и ще разбереш, че наистина е само сетивност...усещане..за живот...различно е ...

Здравей,Муле, вероятно съм се променила и ти си различен...и това ми харесва...Хубаво е!

Знаеш ли какво е казал Паскал- "Всички нещастия на човека произтичат от това, че не умее да седи тихо в усамотение"
И това не е бягство от действителността, а навлизане в една нова реалност...влизане в нищото.

човек търси и доказва на другите.
после доказва .....на себе си...
после разбира че всичко това е една безмислица.
животът трябва простичко да се живее мисля аз.

Нека го кажа другояче тогава. Колкото по-скоро престанеш да свързваш вървенето с пристигането - толкова по-добре.