моя позната, изпаднала в зависимост от и-нета, дотолкова, че денонощно да седи пред клавиатурата, общуваща с безброй хора по целия свят, изживяла 2 романтични виртуално-реални любови сподели, че това е по-силна зависимост от наркотика или алкохола или страстта към хазарта...лудост,без която не може да живее и 1 ден, пряко въздекствие върху мозъка,много по-силно от въздествията на емоциите от реалния свят....
склонна съм да вярвам в това, още повече че самата аз едва успях да се излекувеам от една и-нет болка,от такова общуване,довело ме до лудост..

всичко в големи дози убива.
всичко.
тази нова болест не е нова.
факт е още с появата на машините.
понякога е по добре от други болести.

не се притеснявай. след време ще и мине.

след време ще ни мине всичко ми се струва.
край на всичко. филма свършва и това е.
поне да изпитваме удоволствие от това което виждаме докато сме в киносалона.
приятно гледане!

Миналата седмица три дни бях без интернет у дома по технически причини. Чуствах се като Муле през пости

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кеф, брато, живейте си живота както ви се харесва, че друг .... нема наоколо :)

i az minah ottam
ogledah ludostta otblizo
i sega mi se sluchva ot vreme
na vreme
ako ne se osuznae razlichnostta
na online i offline obshtuvaneto
se razkusvash koe da izberesh

Ти вече няколко пъти повдигаш в клуба темата за вкопчването в някого или нещо... Намирам за симптоматично пристрастяването към виртуалната среда и отношения и ми се струва доста интересно следното наблюдение: хора, успели да преодолеят Интернет-вманиачаването си или поне осъзнали го, коментират и анализират причините и последствията от него, и независимо дали остават любители на този вид комуникация и информационна среда, никога отново не изпадат в същата зависимост.
В реалните отношения обаче, въпреки че нещата са и преносими, и обясними със същите средства, никой не се отказва отново и отново да търси поредното си "пристрастие". А механизмът си е същия ха-ха...

Позволявам си да ти "подаря" един поетичен щрих, написан online преди доста време в един чат (не е посветено на мен впрочем)- едно от нещата, заради които за мен Мрежата продължава да е уникална и си струва времето, "загубено" там:-)
Надявам се да ти хареса.

idi si ... [na Eli]

<Krustnika>IDI SI az ne sum ti nuzen
<Krustnika> zashto i tebe da boli
<Krustnika> zashto zaradi mene budna
<Krustnika> v noshta studena da stoish
<Krustnika> zashto ti kato men da plaches
<Krustnika> zashto da stradash kato men
<Krustnika> ta toi zivota ni palach e
<Krustnika> ne znae proshka nosht i den
<Krustnika> idi si i ne me poglezdai
<Krustnika> tam v junglata me ostavi
<Krustnika> za da ne padash kato mene
<Krustnika> sus moite blesnali sulzi
<Krustnika> i za da imash radost nezna
<Krustnika> i da si istinska zena
<Krustnika> idi si - az ne sum polezen
<Krustnika> az vech sum padnala sulza

<Krustnika> the end

Sin, впечатлена съм

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Една от невероятните магнетичности на виртуалното общуване е възможността да се внася собствената индивидуалност с много по-голяма свобода и непосредственост, отколкото в реалното такова.
Винаги съм казвала, че веднъж изречени, думите заживяват свой живот, независим от този, който ги е изрекъл... улавяме ги и ги интерпретираме, усещаме ги според възможностите и нуждите си... На практика това е същото, което правим и в реалния живот- създаваме си "преживявания":-)
Колкото до пазенето на лог-овете... хи-хи, много вреден навик, ах... да не ти обяснявам;-) Всъщност, пазя си ги за известно време. Докато още ги изпълвам с усещания и нови нюанси. После... обръщам страница и трия периодично, от себе си, защото старото води към старото, а пък аз не искам да остана там, завинаги:-)